РЕШЕНИЕ
№ 299
гр. Русе, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. И.
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20214520101875 по описа за 2021 година
Б. Б. ЕЮБ. и С. ЛЮТФ. ЕЮБ. заявяват, че в периода 1995г. – 2013/2014г. съвместно с
родителите на М. ЕРХ. М. (Е. Ф. Е. и А. С. Е.) развивали бизнес в областта на земеделието -
обработвали земеделски земи в Русенска област. Поясняват, че двете семейства не
оформили документално съвместната си дейност, а извършвали общо работата на принципа
на взаимно доверие. Дейността осъществявали чрез ЕТ „Шанс-07“, собственост на ищеца и
ЗП, регистриран от Е.Е.. Когато М.М. и Л.Л. (син на ищците) отраснали се включили в
общия бизнес. В резултат на общи усилия, двете семейства придобили съсобствени
земеделски земи. Предвид разногласията, настъпили през 2013 – 2014г. взели решение да
прекратят общата дейност и да поделят съсобствените имоти. Уточнили по какъв начин ще
се разпределят нивите, които обработват под аренда и селскостопанската техника, която
ползват. Към този момент ищците притежавали в съсобственост с М.М. и нейния съпруг
Ферди Сабри М. следните земеделски земи:
- имот №083003 с площ 29.705 дка, находящ се в землището на гр.С.п., Област Русе,
ЕКАТТЕ 67444, в местността „К.“, начин на трайно ползване: нива, вид собственост: частна,
категория на земята при неполивни условия: трета, при граници и съседи: имот №083002,
имот №000385, имот №000407, имот №083019 и имот №083004;
- имот №030002 с площ 14.999 дка, находящ се в землището на село М.В., община
С.п., Област Русе, ЕКАТТЕ 46560, в местността „К.“, начин на трайно ползване: полска
култура, вид собственост: частна, категория на земята при неполивни условия: трета, при
граници и съседи: имот №030027, имот №000130, имот №030019, имот №030018, имот
№030017 и имот №030011.
1
На 24.06.2015г., по време на преговорите, без знанието на ищците, М.М. сключила
договор за аренда с ЕРС. З. ИСМ., по силата на който отдала описаните по-горе имоти,
заедно с други шест имота, които притежавала в съсобственост с Л.Л. за срок от 30
стопански години, при арендно плащане 30 лева на дка. Молителите считат, че преди
сключване на арендния договор, ответницата умишлено ги заблуждавала, че желае да
прекрати доброволно съсобствеността, а в действителност имала намерение да обремени
имотите с договора за аренда, за да не могат да ги ползват. В тази връзка сочат, че средния
пазарен наем за такъв тип имоти към 2015г. се е движил между 55 лева и 70 лева, а
договорената цена не кореспондирала с пазарната обстановка. Нещо повече, арендаторът –
Е.И. бил съпруг на М.Е. И. – сестра на ответницата.
Тъй като не били своевременно уведомени за арендния договор, който накърнявал
правата им, Бехтие и С.Е.и предявили иск за делба, производството по който, приключило с
влязло в сила решение №117/30.01.2016г., постановено по гражданско дело №4418/2016г. по
описа на РРС. Съобразно съдебния акт, ищците станали собственици, в режим на СИО на
следните имоти, образувани от визираните по-горе:
- новообразуван имот №030014 с площ 7.500 дка, находящ се в землището на село
М.В., община С.п., Област Русе, ЕКАТТЕ 46560, в местността „К.“, начин на трайно
ползване: полска култура, вид собственост: частна, категория на земята при неполивни
условия: четвърта, при граници и съседи: имот №033028, имот №033025, имот №033026,
имот №000124, имот №000191, а по скица №15-568691/01.07.2020г. представляващ ПИ с
идентификатор 46560.30.14, с площ 7502 кв.м., образуван от имот №030002;
- новообразуван имот №083022 с площ 14.852 дка, находящ се в землището на гр.С.п.,
Област Русе, ЕКАТТЕ 67444, в местността „К.“, начин на трайно ползване: нива, вид
собственост: частна, категория на земята при неполивни условия: трета, при граници и
съседи: имот №083019, имот №083004, имот №083002, имот №000385 и имот №083023, а по
скица №15-568843/01.07.2020г. представляващ ПИ с идентификатор 67444.83.22, с площ
14856 кв.м., образуван от имот №083003.
През 2020г., след извършена проверка в Общинска служба по земеделие – С.п.,
ищците установили, че втория ответник е преотдал процесните ниви на „АЕМ Агро“ ЕООД
за срок от една година. Поясняват, че управител на дружеството е майката на ответницата, а
едноличен собственик на капитала – нейния баща.
Приемат, че договора за аренда, сключен на 24.06.2015г. е нищожен на основание
чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, като накърняващ добрите нрави и следва да бъде прогласен за такъв по
отношение поземлените имоти, собственост на ищците. В подкрепа на този извод сочат:
срокът на договора; ниската арендна цена; действията на ответниците, с които последните
нарушавали морални норми на обществения живот и накърнявали икономическите им
интереси. Излагат доводи относно значението на термина „добри нрави“, като част от
фактическия състав на чл.26, ал.1 ЗЗД.
Твърдят, че за стопанските 2017г./2018г., 2018г./2019г., 2019г./2020г. не им е
изплатена арендната цена за собствените им идеални части, която възлиза общо на 2012.22
лева.
2
С оглед изложеното молят съда да постанови решение, с което:
1. Да прогласи за нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, като противоречащ на
добрите нрави, Договор за аренда от 24.06.2015г., сключен между М. ЕРХ. М., ЕГН
********** и ЕРС. З. ИСМ., ЕГН **********, само по отношение на новообразуваните
недвижими имоти, станали собственост на Б. Б. ЕЮБ., ЕГН ********** и С. ЛЮТФ. ЕЮБ.,
ЕГН ********** след приключване на делбеното производство по гражданско дело
№4418/2016г. по описа на РРС, а именно:
- новообразуван имот №030014 с площ 7.500 дка, находящ се в землището на село
М.В., община С.п., Област Русе, ЕКАТТЕ 46560, в местността „К.“, начин на трайно
ползване: полска култура, вид собственост: частна, категория на земята при неполивни
условия: четвърта, при граници и съседи: имот №033028, имот №033025, имот №033026,
имот №000124, имот №000191, а по скица №15-568691/01.07.2020г. представляващ ПИ с
идентификатор 46560.30.14, с площ 7502 кв.м., образуван от имот №030002;
- новообразуван имот №083022 с площ 14.852 дка, находящ се в землището на гр.С.п.,
Област Русе, ЕКАТТЕ 67444, в местността „К.“, начин на трайно ползване: нива, вид
собственост: частна, категория на земята при неполивни условия: трета, при граници и
съседи: имот №083019, имот №083004, имот №083002, имот №000385 и имот №083023, а по
скица №15-568843/01.07.2020г. представляващ ПИ с идентификатор 67444.83.22, с площ
14856 кв.м., образуван от имот №083003.
2. Да осъди М. ЕРХ. М., ЕГН ********** и ЕРС. З. ИСМ., ЕГН ********** да
предадат на Б. Б. ЕЮБ., ЕГН ********** и С. ЛЮТФ. ЕЮБ., ЕГН ********** владението на
описаните в т.1 имоти.
3. Да осъди М. ЕРХ. М., ЕГН ********** да заплати на Б. Б. ЕЮБ., ЕГН **********
и С. ЛЮТФ. ЕЮБ., ЕГН ********** сумата 2012.22 лева – неплатена арендна цена за
стопанските 2017г./2018г., 2018г./2019г., 2019г./2020г.
Претендират направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК М. ЕРХ. М. и ЕРС. З. ИСМ. са депозирали отговор на
исковата молба, в който излагат доводи, досежно неоснователността на ищцовите
претенции.
Не оспорват фактите, изложени относно събитията в периода 1995г. – 2014г.
Заявяват, че през 2014г. страните решили да поделят придобитото съвместно имущество и
всеки да обработва индивидуално собствените си земи. Няколко месеца водили преговори за
сключване на спогодба и изготвили проект на такава, но ищците отказали да я подпишат.
След като не могли доброволно да поделят имотите, на 13.07.2015г. ищецът сключил с
„Химбалс“ ЕООД договор за наем с предмет седем съсобствени имота с обща площ 26.483
дка. Договорът бил сключен за срок от 10 години с обща наемна цена 500 лева годишно.
Поясняват, че едноличен собственик на дружеството е Л.С. – син на Бехтие и С.Е.и.
Контрактът препятствал възможността, М.М. да ползва стопанските постройки – складове за
готова продукция и земеделска техника и била изключително затруднена стопанската й
дейност, тъй като била лишена от правото да ползва част от стопанския двор и
селскостопанската техника. Тъй като договорът за наем бил с изключително ниска наемна
3
цена, родителите на ответницата предявили срещу „Химбалс“ ЕООД искове за заплащане
обезщетение по чл.59 ЗЗД и с влезли в сила съдебни решения, постановени по гражданско
дело №2581/2017г. и гражданско дело №2556/2018г., РРС присъдил обезщетение за ползване
на частта от имотите, отдадени под наем до размер на пазарния наем. За да защитят
интересите си на земеделски производители съсобствениците предявили иск за делба само
на съсобствените имоти, представляващи „стопански двор“ и образуваното делбено
производство по гражданско дело №5619/2015г. приключило с разпределение на
имуществото. Впоследствие ищците инициирали съдебна делба на останалите съсобствени
земи и по образуваните граждански дела, ответниците отправяли предложения за спогодба, с
оглед възможността да се спестят разноски.
Поясняват, че всяка от страните предприемала правни и фактически действия, според
разбиранията си, целящи охраняване на личните имуществени интереси.
Твърдят, че ищците също сключвали договори за наем на съсобствените имоти с
дълъг срок и нисък наем, а сключеният от ответницата договор за аренда се отнасял за друга
част от имотите.
По отношение претендираните арендни вноски, ответниците поддържат, че за
спорния период, част от тях са платени, но ищците, в качеството си на кредитори отказвали
или създавали пречки при получаване на дължимите им се суми за рента.
Развиват правни доводи, досежно неоснователността на претенциите и молят съда да
ги отхвърли.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна, следното:
В период м.ноември 2010г. – м.декември 2012г. С.Е. наел земеделски земи (89 дка) в
землището на град С.п. при средна наемна вноска 50 лева на дка (Договор за наем на
земеделска земя, сключен на 12.12.2012г.; Договор за наем на земеделска земя, сключен на
26.04.2012г.; Договор за наем на земеделска земя, сключен на 19.11.2010г.; Анекс от
27.06.2014г. към Договор за наем на земеделска земя, сключен на 19.11.2010г.).
На 24.06.2015г. е сключен договор за аренда, по силата на който М. ЕРХ. М.
предоставила на ЕРС. З. ИСМ. за временно ползване следните земеделски земи:
Имот №083003 с площ 29.705 дка в землището на град С.п., в местността „К.“;
Имот №096009 с площ 35.920 дка в землището на град С.п., в местността „М.“;
Имот №025010 с площ 7.3 дка в землището на град С.п., в местността „Г.“;
Имот №027002 с площ 3.001 дка в землището на град С.п., в местността „Г.“;
Имот №031052 с площ 10.246 дка в землището на град С.п., в местността „Е.П.“;
Имот №030002 с площ 14.999 дка в землището на село М.В., в местността „К.“;
Имот №052032 с площ 10.769 дка в землището на село М.В., в местността
„Коруджик“;
Имот №033011 с площ 24.600 дка в землището на село Бабово, в местността
„Кадишеви ниви“, за срок от 30 стопански години при арендно плащане 30 лева/дка.
През м.юли 2015г. С. ЛЮТФ. ЕЮБ. отдал под наем на „Химбълс“ ЕООД,
4
представлявано от Лютф. С. Лютф. следните недвижими имоти:
Стопански двор с площ 3.633 дка в землището на град С.п., местността „Т.Г.“, имот
№099004;
Стопански двор с площ 3.185 дка в землището на град С.п., местността „Т.Г.“, имот
№099005;
Стопански двор с площ 3.264 дка в землището на град С.п., местността „Т.Г.“, имот
№099006;
Стопански двор с площ 3.238 дка в землището на град С.п., местността „Т.Г.“, имот
№099007;
Стопански двор с площ 3.214 дка в землището на град С.п., местността „Т.Г.“, имот
№099008;
Стопански двор с площ 3.358 дка в землището на град С.п., местността „Т.Г.“, имот
№099009;
Стопански двор с площ 6.591 дка в землището на град С.п., местността „Т.Г.“, имот
№099010, ведно с всички недвижими и движими вещи за земеделско производство,
находящи се в описаните имоти. Контрактът е сключен за срок от 10 години при наемна
цена 500 лева годишно.
Идентични договори между същите страни са сключени на 19.05.2016г. и
11.06.2018г., първия за срок от 30 години, считано от 01.10.2025г. при годишно арендно
плащане в размер на 400 лева, а втория за срок от 10 години при наемна цена 600 лева
годишно.
Със съдебно решение №117/30.01.2018г., постановено по делбено дело №4418/2016г.,
съдът обявил за окончателен разделителен протокол, както следва:
Дял І:
1. новообразуван имот 030014 – нива с площ 7.500 дка, ІІІ-та категория при
неполивни условия в местността „К.“ по плана за земеразделяне на село Голямо Враново,
при граници и съседи: имот №030017; имот №030011; имот №030027; имот №000130 и
имот №030015;
2. новообразуван имот 083022 – нива с площ 14.852 дка, ІІІ-та категория при
неполивни условия в местността „К.“ по плана за земеразделяне на град С.п., при граници и
съседи: имот №083019; имот №083004; имот №083002; имот №000385 и имот №083023;
Дял ІІ:
1. новообразуван имот 030015 – нива с площ 7.499 дка, ІІІ-та категория при
неполивни условия в местността „К.“ по плана за земеразделяне на село Голямо Враново,
при граници и съседи: имот №030014; имот №000130; имот №030019; имот №030018 и
имот №030017;
2. новообразуван имот 083023 – нива с площ 14.853 дка, ІІІ-та категория при
неполивни условия в местността „К.“ по плана за земеразделяне на град С.п., при граници и
съседи: имот №083022; имот №000385; имот №000407 и имот №083019.
След влизане в сила на съдебното решение, на 11.04.2018г. съдът е пристъпил към
теглене на жребий, при което Дял І е останал в собственост на Б.Е. и С.Е., а Дял ІІ – на М.М.
5
и Ферди М..
На 21.07.2020г., във връзка с депозирано заявление, заведено под №СБ 03-
51/09.07.2020г., Общинска служба земеделие – С.п. уведомила Б. Б. ЕЮБ. за конкретните
имоти, заявени от ЕРС. З. ИСМ. за участие в масиви за ползване по чл.37в от ЗСПЗЗ за
стопанската 2019/2020г., съгласно Договори за аренда №7961/24.06.2015г. и
№7960/24.06.2015г. Пояснено е, че същите имоти са заявени и от Б.Е. за обработка в реални
граници в масиви за ползване по чл.37б, ал.1 от ЗСПЗЗ за същата стопанска година.
Обяснено е, че имотите са предмет на договор за пренаемане, сключен между ЕРС. З. ИСМ.
и „АЕМ АГРО“ ЕООД от 25.12.2019г., който договор е приложен към уведомлението.
С приложените удостоверения за родствени връзки се установява, че М.Е. И. е
дъщеря на Е. Ф. Е. и А. С. Е. и съпруга на ЕРС. З. ИСМ., а М. ЕРХ. М. е сестра на М.Е. И..
От удостоверение за актуално състояние е видно, че едноличен собственик на
капитала на „АЕМ АГРО“ ЕООД е Е. Ф. Е., а съпругата му А.Е. е управител на дружеството.
По искане на ищците е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно –
техническа експертиза, чието заключение съдът цени като пълно, всестранно и ясно. След
пазарни проучвания и изчисления вещото лице е определило средните арендни плащания на
имоти, сходни с процесните:
- преди 2015г.: за гр.С.п. - от 25 лева/дка до 48 лева/дка, а за село М.В. - от 23 лева/дка
до 46 лева/дка;
- през 2015г.: за гр.С.п. – 48 лева/дка, а за село М.В. – 46 лева/дка;
- след 2015г.: за гр.С.п. – 48 лева/дка в периода 2015г. – 2020г. и 67 лева/дка за
стопанската 2020/2021г., а за село М.В. – 46 лева/дка в периода 2015 – 2020г. и 80 лева/дка за
стопанската 2020/2021г.
С оглед установяване твърденията на страните е допуснат разпита на: М. М. В.,
Лютфи Сеимов Л. и Л. Исм. Исм..
М.В. заявява, че бизнесът на Б. и С.Е.и е свързан с обработка на земеделски земи.
През 2013г., когато започнал работа при ищците като водач на селскостопанска техника,
страните по делото разделили поравно съсобствените имоти и всяко семейство обработвало
съответните ниви. Две години по-късно ищецът установил, че Е.Е. сключил 30 годишни
договори за аренда, което препятствало възможността да продължат ползването на част от
имотите.
Л.Л. – син на ищците пояснява, че първоначално родителите му обработвали
земеделски земи съвместно с Е. Ф. Е. и А. С. Е.. Спорните имоти били придобити с общи
средства, чрез реинвестиране на печалбата. Пояснява, че нивите били закупувани при равни
права между двете семейства. Впоследствие семейство Ефраим решило да се отдели и
обработва самостоятелно земите си. Докато семействата водели преговори за начина, по
който ще се поделят имотите и техниката, ищецът установил, че М.М. е сключила 30
годишни арендни договори с Е.И. за част от съсобствените земи при ниска арендна вноска –
30 лева на дка. Към този момент (2015г.) наемите били по около 50 лева на дка. Договорите
препятствали възможността, ищците да обработват тези ниви, поради което С.Е. сключил
аналогичен договор за селскостопанска база с фирмата на свидетеля. Направил това за да
6
опонира на ответниците. Последните предявили иск за разваляне на контракта, който съдът
уважил и ЧСИ извел наемателя от имота. Л.Л. пояснява, че имотите, предмет на разваления
договор, се намират в стопанския двор и са 6 на брой. Баща му ползвал стопанския двор
като площадка за съхранение на инвентара и продукцията.
Л.И. заявява, че познава от години страните по делото. Като бивш председател на
Поземлената комисия в гр.С.п. бил запознат с проблемите между двете семейства. До 2007г.
Е.Е. и С.Е. заедно наемали и обработвали земеделска земя. По-късно възникнал спор за
стопанския двор, представляващ съвкупност от седем имота. Половината от тях били
закупени на името на С.Е., а другата половина – на името на Е.Е.ов. През 2009г. учредили
право на строеж в единия стопански двор за изграждането на огромен склад, чиито строеж
започнал през 2011г. – 2012г. По време на строителството възникнал конфликт между
семействата. Е.Е.ов се съмнявал, че С.Е. извършва злоупотреби, тъй като правото на строеж
било учредено на ЕТ „Шанс“ – фирма регистрирана от С.Е.. През 2014г., Е.Е.ов се оплакал
на свидетеля, че С.Е. го изгонил от склада и двамата съдружници се разделили. По това
време започнали преговори за подялба на съсобствените имоти, но ищецът се отказал от
доброволната делба. По тази причина Е.Е.ов „заключил“ нивите чрез аренден договор. Един
месец по-късно ищците сключили аналогичен договор за стопанските дворове с фирмата на
Л.Л.. Опитите на Е.Е.ов да сключи споразумение с Л.Л. и да поделят доброволно общото
имущество останали безуспешни.
В о.с.з. производството за заплащане сумата 670.55 лева – арендно плащане за
стопанската 2019/2020г. е прекратено, поради отказ от иска.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.26, ал.1, пр.3 и чл.59
ЗЗД и иск за предаване владението на недвижими имоти.
По иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД:
Съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 ЗЗД, нищожни са договорите, които
противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите
нрави.
В Тълкувателно решение №1/15.06.2010г. по тълкувателно дело №1/2009г. на ВКС,
ОСТК се сочи: „Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона. Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях… Един
от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските
правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.“.
Смисълът на понятието „добри нрави“ се изяснява и в съдебната практика, като се
приема, че се касае за обща правна категория, приложима към гражданските и търговските
правоотношения, в която попадат тези наложили се правила и норми, които бранят
принципи и ценности, общи за всички правни субекти и тяхното зачитане е в интерес на
обществените отношения като цяла, а не само в интерес на някоя от договарящите страни.
7
Когато се преценява дали една сделка противоречи на добрите нрави, съдът не може
да се ограничи само до нейното формално съдържание, а поради естеството на сочения
порок следва да съобрази дали последиците, крайния резултат на сделката, са съвместими с
общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. Тогава, когато сделката
и съпътстващите я други обстоятелства, преценени комплексно, са довели до неоправдано
разместване на имуществени права, при което едно лице очевидно търпи значителна загуба,
която то не е желало и очаквало, има основание да се счита, че сделката е проява на
недобросъвестност и накърнява добрите нрави.
Конкретно, ищците претендират прогласяване нищожността на договор за аренда от
24.06.2015г., сключен между М. ЕРХ. М. и ЕРС. З. ИСМ. само по отношение
новообразуваните недвижими имоти, станали тяхна собственост след приключване на
делбеното производство по гражданско дело №4418/2016г. по описа на РРС.
Договорът за аренда на земеделска земя е вид договор за наем, за който има
специална правна уредба в ЗАЗ, която съдържа императивни норми, чието спазване е
задължително условие за действителността на договора. Процесният договор е сключен в
надлежната форма и вписването му е завършило фактическия състав на сделката.
Страните по договора са роднини по сватовство. Арендодателят е един от четиримата
съсобственици, но договорът има действие и по отношение на останалите съсобственици,
т.е. сделката засяга права и интереси на лица, които не са участвали лично при сключването
й. Договореното арендно плащане – 30 лева/дка за период от 30 години е значително по-
ниско от реалната цена за сходни имоти, която към настоящия момент е 67 лева/дка за
едната нива и 80 лева/дка – за друга, т.е. налице е нееквивалентност на престациите. Ищците
не биха могли да защитя правата си по друг ред. При отхвърляне на настоящия иск те биха
търпели последиците от договора и ще бъдат лишени от собствеността си през следващите
23 години. Въпреки, че са еднолични собственици на част от наетите земи, не биха могли да
искат изменение на арендната цена, тъй като не са страна по договора. Изложеното води до
извод, че контрактът е сключен в нарушение принципът на справедливостта, ограничава
стопанската инициатива на ищците, като собственици и възможността им да ползват
имуществото си, с оглед което следва да се признае недействителността му поради
накърняване на добрите нрави.
По иска за предаване владението на процесните имоти:
Предвид недействителността на арендния договор, следва да се уважи и претенцията
срещу ЕРС. З. ИСМ. за предаване владението на:
- новообразуван имот №030014 с площ 7.500 дка, находящ се в землището на село
М.В., община С.п., Област Русе, ЕКАТТЕ 46560, в местността „К.“, начин на трайно
ползване: полска култура, вид собственост: частна, категория на земята при неполивни
условия: четвърта, при граници и съседи: имот №033028, имот №033025, имот №033026,
имот №000124, имот №000191, а по скица №15-568691/01.07.2020г. представляващ ПИ с
идентификатор 46560.30.14, с площ 7502 кв.м., образуван от имот №030002;
- новообразуван имот №083022 с площ 14.852 дка, находящ се в землището на гр.С.п.,
Област Русе, ЕКАТТЕ 67444, в местността „К.“, начин на трайно ползване: нива, вид
8
собственост: частна, категория на земята при неполивни условия: трета, при граници и
съседи: имот №083019, имот №083004, имот №083002, имот №000385 и имот №083023, а по
скица №15-568843/01.07.2020г. представляващ ПИ с идентификатор 67444.83.22, с площ
14856 кв.м., образуван от имот №083003.
Не бе установено, че М. ЕРХ. М. владее имота или го държи на друго основание,
поради което искът срещу нея следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл.59 ЗЗД:
Б. Б. ЕЮБ. и С. ЛЮТФ. ЕЮБ. претендират сумата 1341.67 лева – неплатена арендна
цена за стопанските 2017г./2018г., 2018г./2019г. От приложените към молба с вх.
№5351/01.03.2022г. разписки е видно, че на 01.03.2022г. ответниците са погасили
задължението, с оглед което искът следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на
ответниците са направените от ищците разноски по делото в размер на 1539.49 лева –
държавна такса, депозит за вещо лице и възнаграждение за процесуално представителство.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Б. Б. ЕЮБ., ЕГН
********** и С. ЛЮТФ. ЕЮБ., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр.С.п., ул.“Р.“№... от
една страна, а от друга - М. ЕРХ. М., ЕГН ********** с адрес: гр.С.п., ул.“В.“№21 и ЕРС.
З. ИСМ., ЕГН ********** с адрес: с.Б., община Самуил, ул.“И.“№.. че Договор за аренда от
24.06.2015г., сключен между М. ЕРХ. М., ЕГН ********** и ЕРС. З. ИСМ., ЕГН **********
в частта, досежно следните имоти:
- новообразуван имот №030014 с площ 7.500 дка, находящ се в землището на село
М.В., община С.п., Област Русе, ЕКАТТЕ 46560, в местността „К.“, начин на трайно
ползване: полска култура, вид собственост: частна, категория на земята при неполивни
условия: четвърта, при граници и съседи: имот №033028, имот №033025, имот №033026,
имот №000124, имот №000191, а по скица №15-568691/01.07.2020г. представляващ ПИ с
идентификатор 46560.30.14, с площ 7502 кв.м., образуван от имот №030002;
- новообразуван имот №083022 с площ 14.852 дка, находящ се в землището на гр.С.п.,
Област Русе, ЕКАТТЕ 67444, в местността „К.“, начин на трайно ползване: нива, вид
собственост: частна, категория на земята при неполивни условия: трета, при граници и
съседи: имот №083019, имот №083004, имот №083002, имот №000385 и имот №083023, а по
скица №15-568843/01.07.2020г. представляващ ПИ с идентификатор 67444.83.22, с площ
14856 кв.м., образуван от имот №083003.
е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, като накърняващ добрите нрави.
ОСЪЖДА ЕРС. З. ИСМ., ЕГН ********** с адрес: с.Б. община Самуил,
ул.“И.“№....да предаде на Б. Б. ЕЮБ., ЕГН ********** и С. ЛЮТФ. ЕЮБ., ЕГН **********
и двамата с адрес: гр.С.п., ул.“Р.“№... владението на следните имоти:
9
- новообразуван имот №030014 с площ 7.500 дка, находящ се в землището на село
М.В., община С.п., Област Русе, ЕКАТТЕ 46560, в местността „К.“, начин на трайно
ползване: полска култура, вид собственост: частна, категория на земята при неполивни
условия: четвърта, при граници и съседи: имот №033028, имот №033025, имот №033026,
имот №000124, имот №000191, а по скица №15-568691/01.07.2020г. представляващ ПИ с
идентификатор 46560.30.14, с площ 7502 кв.м., образуван от имот №030002;
- новообразуван имот №083022 с площ 14.852 дка, находящ се в землището на гр.С.п.,
Област Русе, ЕКАТТЕ 67444, в местността „К.“, начин на трайно ползване: нива, вид
собственост: частна, категория на земята при неполивни условия: трета, при граници и
съседи: имот №083019, имот №083004, имот №083002, имот №000385 и имот №083023, а по
скица №15-568843/01.07.2020г. представляващ ПИ с идентификатор 67444.83.22, с площ
14856 кв.м., образуван от имот №083003, като ОТХВЪРЛЯ иска на Б. Б. ЕЮБ., ЕГН
********** и С. ЛЮТФ. ЕЮБ., ЕГН ********** за предаване владението на посочените
имоти, предявен срещу М. ЕРХ. М., ЕГН ********** с адрес: гр.С.п., ул.“В.“№21.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Б. ЕЮБ., ЕГН ********** и С. ЛЮТФ. ЕЮБ., ЕГН
********** и двамата с адрес: гр.С.п., ул.“Р.“№... срещу М. ЕРХ. М., ЕГН ********** с
адрес: гр.С.п., ул.“В.“№21 иск за заплащане сумата 1341.67 лева - неплатена арендна цена
за стопанските 2017г./2018г., 2018г./2019г., като погасен чрез плащане след предявяване на
иска.
ОСЪЖДА М. ЕРХ. М., ЕГН ********** и ЕРС. З. ИСМ., ЕГН ********** с адрес:
с.Б., община Самуил, ул.“Ивайло“№......да заплатят на Б. Б. ЕЮБ., ЕГН ********** и С.
ЛЮТФ. ЕЮБ., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 1539.49 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10