№ 6777
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110147072 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл.
45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предявен е иск правна квалификация чл. 411,, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” и
разходи за определянето му, заедно със законна лихва от предявяване на иска до погасяване,
както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва.
Ищецът ЗД „ФИРМА“АД твърди, че в срока на застрахователното покритие по
договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка
с което са причинени вреди на застрахования при него автомобил. Поддържа, че вредите са
на стойност 796,20 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение, както и,
че са сторени разноски за определянето на обезщетението в размер на 15 лева. Твърди, че
ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на деликвента, поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за
платеното обезщетение и разноските по определянето му. Твърди, че след покана
ответникът е заплатил само част от дължимата сума в размер на 340,25 лева, като е останал
незаплатен остатък от 455,95лева, по отношение на който ответникът е изпаднал в забава за
заплащането му .
Ответникът ЗАД „ОЗК Застраховане“АД оспорва иска, като твърди, че с извършеното
плащане е погасил изцяло регресния дълг, както и че платеното обезщетение надхвърля
размера на действителните вреди.
Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
В случая посочените предпоставки са налице.
С определението от 20.01.2023 г. са обявени за безспорни следните обстоятелства: че
на посочените в исковата молба дата и място, между МПС, застраховано при ищеца по
застраховка „Каско”, и МПС, застраховано при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност”, е реализирано ПТП, което представлява покрит риск, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на
796,20 лева; както и че след покана ответникът е заплатил на ищеца сумата от 340,25 лева в
погашение на процесното регресно вземане. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът
приема осъществяването им за доказано.
От приетата без възражения съдебно-автотехническа експертиза се установява
описания в исковата молба механизъм на произшествието , поради което съдът намира, че
описаното събитие е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на
застрахования при ответника автомобил.
При така установения механизъм на ПТП е изготвено заключението на съдебно
автотехническата експертиза, според което всички щети по процесния автомобил, описани в
протокола за ПТП, са в причинна връзка с така описания в заключението механизъм на
произшествието.
Предвид изложеното и при съвкупната преценка на писмените доказателства и
заключението на САТЕ съдът приема, че ПТП е настъпило поради виновното и
противоправно поведение единствено на водача на застрахования при ответника автомобил,
от което са причинени описаните в исковата молба вреди на застрахования при ищеца
автомобил.
Налице е следователно основание за възникване на регресно вземане. За отговор на
въпроса в какъв размер е възникнало съдът съобразява съдебната практика, постановена по
2
реда на касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС,
І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по единствено по действителната стойност на вредата /без
овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под
минималните размери, установени в Методиката. Именно стойността на вредите без
овехтяване следва да се вземе предвид при съобразяване на горепосочената съдебна
практика. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на
негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за
постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването
на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим
за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му
отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.
В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на
Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за
вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/.
Съгласно заключението на САТЕ пазарната стойност на ремонта на щетите без
овехтяване възлиза на 722,35 лева. Регресното вземане възниква в размера на по-малката от
двете суми – на действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размера на
плащането. На основание чл. 411, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за
направените обичайни разходи във връзка с щетата. Предвид заключението на вещото лице,
съдът приема, че сумата от 15 лева, претендирана като разноски, се явява основателна . Ето
защо претендираните разноски следва да се включат в общия размер на дължимата от
ответника сума, като при това положение общият размер на регресния дълг възлиза на
737,35 лева.
Безспорно между страните е, че след отправена извънсъдебна покана от ищеца
ответникът е заплатил сумата от 340,25 лева. Ето защо при горните изводи остава
незаплатен от ответника остатък в размер на 397,10лева , до който размер следва да се
уважи исковата претенция за главница и да се отхвърли до пълния предявен размер от
455,95лв./ или за разликата от 58,85лева/ .
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи
както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния
период. Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг в размер на 397,10 лева
към момента на завеждане на исковата молба.
Задължението на деликвента /на застрахователя на неговата гражданска отговорност/
към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение,
към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на
3
чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение
само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /в този
случай моментът на настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в забава не
съвпадат/. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходимо покана. От
представената обратна разписка се установява, че покана е отправена и получена от
ответника на 09.10.2017 г. Съгласно специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ,
застрахователят на гражданската отговорност на делинквента следва да определи и изплати
дължимото обезщетение в срок от 30 дни от представяне на преписката, когато същата
съдържа всички необходими документи, сочещи за неговата отговорност /арг. 412, ал. 2 КЗ/.
В случая не се твърди получената преписка да не е съдържала всички необходими
документи. Срокът, който се брои на дни, започва да се брои от деня, следващ събитието, а
когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът свършва в първия следващ
присъствен ден - чл. 72, ал. 1 и 2 ЗЗД. Ето защо ответникът е следвало да извърши плащане
в първият присъствен ден след изтичане на 30 дни. След тази дата изпада в забава.
За периода 13.112017 г. – 22.08.2022 г. размерът на мораторната лихва върху сумата
397.10 лева, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 192.41 лева, до която
сума искът следва да бъде уважен, и отхвърлен за горницата над този размер / или за
разликата от 28,45лева/ .
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски съобразно уважената част от исковете, в
размер на 435,51лева за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо
лице.
Съразмерно на отхвърлените искове на ответника се следват разноски по
производството в размер на 12,90лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ФИРМА“АД, ЕИК ********* да заплати на „ЗД ФИРМА”АД,
ЕИК ****** на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 397.10 лева,
представляваща незаплатена част от регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил марка „Волво
В70“ с рег. номер С 9671 МН, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на
03.01.2017 г. в района на гр. Костинброд , на бул. „Ломско шосе“ и ул. „Славянска“ , и
разходи за определянето му, заедно със законната лихва от 31.08.2022 г. до погасяване на
задължението,като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за горницата над уважения размер до пълния
предявен размер от 455,95лева.
4
ОСЪЖДА ЗАД „ФИРМА“АД, ЕИК ********* да заплати на „ЗД ФИРМА”АД,
ЕИК ****** на основание чл. 86 ЗЗД вр. с чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 192,41
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
13.11.2017 г. – 22.08.2022 г., дължима върху уважения размер на главница от 397,10лева /
представляваща незаплатена част от регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил марка „Волво
В70“ с рег. номер С 9671 МН/, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за мораторна лихва за забава за
горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 220,86лева.
ОСЪЖДА ЗАД „ФИРМА“АД, ЕИК ********* да заплати на „ЗД ФИРМА”АД,
ЕИК ****** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 435,51лева разноски по делото,
съразмерно на уважените искове.
ОСЪЖДА „ЗД ФИРМА”АД, ЕИК ****** да заплати на ЗАД „ФИРМА“АД, ЕИК
********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 12.90 лева- разноски по делото,
съразмерно на отхвърлените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5