Р Е Ш Е Н И Е
Номер |
|
Година |
18.05.2017 |
Град |
Кърджали |
||||||||||||
В ИМЕТО НА НАРОДА |
|||||||||||||||||
Момчилградският районен |
съд |
|
състав |
||||||||||||||
|
|||||||||||||||||
На |
25.04. |
Година |
2017 |
||||||||||||||
|
|||||||||||||||||
в публично заседание и следния състав: |
|||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||
Председател |
ЙОРДАН ГЕРОВ |
||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||
Членове |
|
||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||
Съдебни заседатели |
|
||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||
Секретар |
Мариана Иванова |
|
|||||||||||||||
|
|||||||||||||||||
Прокурор |
|
|
|||||||||||||||
|
|||||||||||||||||
Като
разгледа докладваното от |
съдията ГЕРОВ |
|
|||||||||||||||
|
|||||||||||||||||
Гр. |
дело номер |
146 |
по
описа за |
2016 |
година |
||||||||||||
,
Предявен
е иск с правно основание чл.108 от ЗС, във връзка с чл.537 ал.2 от ГПК.
В
исковата си молба ищците твърдят, че са собственици на 3/12 идеални части от
описаните имоти в исковата молба. Същите черпят своите права от наследството си
на покойния си баща А.М.Х.. Твърдят, че през 2015 год. ответникът е заключил вратите
и не ги е допускал в имота на техният наследодател А.Х., като впоследствие са
разбрали, че ответника се е сдобил и с нотариални актове за процесните
имот.Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им предаде
владение и отстъпи собствеността на 3/12 идеални части от описаните имоти,
както и да отмени нотариален акт за собственост на тези имоти, придобити по
давностно владение, както и моли за разноски по делото.
Ответника
оспорва иска като моли съда да отхвърли същия като неоснователен и недоказан
като обяснява, че е собственик на имотите, описани в двата нотариални акта,
приложени по делото и че от 1993 год. е живял и своил имотите като свои
собствени.
Съдът
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно
от удостоверение за наследници, ищците и ответника са такива на лицето А.М.Х.,
починал на 13.02.2015 г. в с.Кирково.
Видно
от нотариален акт за покупко-продажба от 23.06.2006 год.наследодателя на
страните по делото и съпругата му – майка на страните по делото са продали на
ответника по делото Л.А.Х. описаните имоти в нотариалният акт.
Видно
от нотариален акт от 23.06.2006 год. за собственост върху недвижими имоти,
придобити по давностно владение, ответникът по делото Л.А.Х. е признат за
собственик на процесните недвижими
имоти, описани в този нотариален акт.
Видно
от разпита на разпитаните по делото свидетели, а именно: Т.Хасан, Ф.Миронова,
Х.Хюсмен, М.Хасан, Ш.Юсуф, чиито показания съдът кредитира в тази им част,
която установява обстоятелството, че
през 1993 год. А.Х. със съпругата си е заминал за Р.Турция, като в
имотите , в които е живял са останали във владение на ответникът по делото.
Всички гореизброени свидетели са категорични в тази фактическа обстановка,
касаеща датата на заминаване на общият наследодател.
Всички
свидетели, чиито показания съдът отново кредитира напълно, тъй като в тази им
част отново кореспондират помежду си, ,установяват и обстоятелството, че когато
ищците или други членове на семейството са идвали в България в с.Хаджийско са
били „на гости в Л.” – ответникът по делото.Свидетелката Ф.Миронова – свидетел
на ищците, свидетелят Х.Хюсмен, М.Хасан установяват и друго обстоятелство,
което е установено и с писмено такова, а именно факта, че общият наследодател
на страните А.Х. е продал къщите на ответника по делото – Л.. Свидетелите
установяват различни суми, което е без значение с оглед писменото
доказателство, посочено по-горе за покупко-продажба на недвижими имоти между А.Х.
и съпругата му, и Л.Х..
От
разпита на свидетелите Х. Хюсмен, М. Хасан и Ш.Юсуф се установява и
обстоятелството, че тези процесни имоти
са стопанисвани и владяни като свои и единствено и само за себе си от ответника
Л.Х. в продължение на повече от 20 години към настоящият момент, а и в
продължение на изискуемите 10 години към момента на снабдяването на ответника Л.Х.
с нотариален акт /констативен/ въз основа на давностно владение пред 2006 год.
С оглед тези
доказателства, съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. В случая ответникът е собственик на процесните имоти
от 2006 год., като е станал такъв въз основа на давностно владение. Давностното
му владение до 2016 год. не е обезпокоявано от никой от ищците. Същият от 1993
год. – годината на заминаване на майка му и баща му за Р.Турция свои и владее
имотите единствено и само за себе си. Ответникът е посрещал многократно ищците
и те са били негови „гости”. Ищците до завеждане на делото не са демонстрирали
свои собственически или владелчески намерения към имотите, които е стопанисвал
и владял ответника. Само за прецизност следва да бъде отбелязано процесуалното
поведение на майката на страните по делото, както и сестрата на страните по
делото, които в хода на производството на делото се отказаха от своята
претенция по отношение на ответника по делото.
Ето защо съдът
намира, че ответникът по силата на давностно владение е собственик на
процесните имоти и искът с правно основание чл.108 следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан и отхвърлено искането на основание чл.537 ал.2
от ГПК. За да бъде уважен искът по чл.108 от ЗС следва на първо место ищецът да
докаже, че е собственик на претендираната вещ и впоследствие да докаже, че
същата се владее от друго лице, което я владее без правно основание. В случая
ищците по никакъв начин освен обстоятелството, че са наследници на общ
наследодател – техен и на ответника не установяват правото си на собственост.
Безспорно е, че същите не са упражнявали никакво владение по отношение на
процесните имоти и същите са пребивавали единствено и само като „гости” на своя
брат и ответник по делото. Ето защо така заведен иска по чл.108 се явява
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв. При това
положение следва ищците да заплатят на ответника направените от същия разноски
в размер на 1 000 лв . – адвокатско възнаграждение.
Водим от
изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от М.А.Х. ***, с ЕГН **********, Х.А.Х. ***, с ЕГН **********, А.А.Х.
***, с ЕГН ********** против Л.А.Х. ***, с ЕГН ********** иск с правно
основание чл.108 от ЗС за предаване на владението и отстъпване собствеността
върху общо 3/12 идеални части от следните недвижими имоти, представляващи:1.
ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от полуприземен етаж със
застроена площ 65 кв.м.- от три складови помещения, първи етаж със застроена
площ 140 кв.м.- четири стаи, баня и коридор и мансарден етаж със застроена площ
140 кв.м.-четири стаи, баня и коридор, построена в УПИ І в кв.4 по плана на
с.Хаджийско, общ.Кирково с площ 1063 кв.м. при граници: североизток – улица, юг
– УПИ 4,5 и 6- ТКЗС, имот № 12145, запад – УПИ ІІ на А.М.Х.;2. ЕДНОЕТАЖНА
СТОПАНСКА СГРАДА със застроена площ 179 кв.м. , състояща се от два масивни
гаража, полумасивна лятна кухня, полумасивен обор и полумасивен склад за дърва,
построени в УПИ ІІ , кв.4 по плана на с.Хаджийско, общ.Кирково с площ 931,70
кв.м. при граници: север – улица, изток – УПИ І на А.М.Х., юг – УПИ 6 и 7, имот
№ 12145, запад – УПИ ІІІ на А.М.Х.; 3. ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със
застроена площ 120 кв.м. състояща се от четири стаи, баня и коридор, построена
в УПИ ІІІ кв.4 по плана на с.Хаджийско, общ.Кирково, с площ 1378.30 кв.м. при
граници: север – улица, изток – УПИ ІІ на А.М.Х., юг – УПИ VІІ, VІІІ, имот №
12145 и имот № 12122 – ДПФ, запад – имот на Билял Селим Юсеин като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК искане от М. А.Х., Х. А.Х. и А.
А.Х. като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА М.А.Х.,
Х.А.Х. и А.А.Х. със снети по-горе самоличности да заплатят СОЛИДАРНО на Л.А.Х. ***,
с ЕГН ********** направените от него разноски по делото в размер на 1 000
лв.-адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Кърджалийският окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението за изготвянето му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: