Решение по дело №146/2016 на Районен съд - Момчилград

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

18.05.2017

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Момчилградският районен

съд

състав

На

25.04.

Година

2017

в публично заседание и следния състав:

Председател

ЙОРДАН ГЕРОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мариана Иванова

Прокурор

Като разгледа докладваното от

съдията ГЕРОВ

Гр.

дело номер

146

по описа за

2016

година

,

        Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС, във връзка с чл.537 ал.2 от ГПК.

        В исковата си молба ищците твърдят, че са собственици на 3/12 идеални части от описаните имоти в исковата молба. Същите черпят своите права от наследството си на покойния си баща А.М.Х.. Твърдят, че през 2015 год. ответникът е заключил вратите и не ги е допускал в имота на техният наследодател А.Х., като впоследствие са разбрали, че ответника се е сдобил и с нотариални актове за процесните имот.Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им предаде владение и отстъпи собствеността на 3/12 идеални части от описаните имоти, както и да отмени нотариален акт за собственост на тези имоти, придобити по давностно владение, както и моли за разноски по делото.

        Ответника оспорва иска като моли съда да отхвърли същия като неоснователен и недоказан като обяснява, че е собственик на имотите, описани в двата нотариални акта, приложени по делото и че от 1993 год. е живял и своил имотите като свои собствени.

        Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

        Видно от удостоверение за наследници, ищците и ответника са такива на лицето А.М.Х., починал на 13.02.2015 г. в с.Кирково.

        Видно от нотариален акт за покупко-продажба от 23.06.2006 год.наследодателя на страните по делото и съпругата му – майка на страните по делото са продали на ответника по делото Л.А.Х. описаните имоти в нотариалният акт.

        Видно от нотариален акт от 23.06.2006 год. за собственост върху недвижими имоти, придобити по давностно владение, ответникът по делото Л.А.Х. е признат за собственик на  процесните недвижими имоти, описани в този нотариален акт.

        Видно от разпита на разпитаните по делото свидетели, а именно: Т.Хасан, Ф.Миронова, Х.Хюсмен, М.Хасан, Ш.Юсуф, чиито показания съдът кредитира в тази им част, която установява обстоятелството, че  през 1993 год. А.Х. със съпругата си е заминал за Р.Турция, като в имотите , в които е живял са останали във владение на ответникът по делото. Всички гореизброени свидетели са категорични в тази фактическа обстановка, касаеща датата на заминаване на общият наследодател.

        Всички свидетели, чиито показания съдът отново кредитира напълно, тъй като в тази им част отново кореспондират помежду си, ,установяват и обстоятелството, че когато ищците или други членове на семейството са идвали в България в с.Хаджийско са били „на гости в Л.” – ответникът по делото.Свидетелката Ф.Миронова – свидетел на ищците, свидетелят Х.Хюсмен, М.Хасан установяват и друго обстоятелство, което е установено и с писмено такова, а именно факта, че общият наследодател на страните А.Х. е продал къщите на ответника по делото – Л.. Свидетелите установяват различни суми, което е без значение с оглед писменото доказателство, посочено по-горе за покупко-продажба на недвижими имоти между А.Х. и съпругата му, и Л.Х..

        От разпита на свидетелите Х. Хюсмен, М. Хасан и Ш.Юсуф се установява и обстоятелството, че  тези процесни имоти са стопанисвани и владяни като свои и единствено и само за себе си от ответника Л.Х. в продължение на повече от 20 години към настоящият момент, а и в продължение на изискуемите 10 години към момента на снабдяването на ответника Л.Х. с нотариален акт /констативен/ въз основа на давностно владение пред 2006 год.

С оглед тези доказателства, съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. В случая ответникът е собственик на процесните имоти от 2006 год., като е станал такъв въз основа на давностно владение. Давностното му владение до 2016 год. не е обезпокоявано от никой от ищците. Същият от 1993 год. – годината на заминаване на майка му и баща му за Р.Турция свои и владее имотите единствено и само за себе си. Ответникът е посрещал многократно ищците и те са били негови „гости”. Ищците до завеждане на делото не са демонстрирали свои собственически или владелчески намерения към имотите, които е стопанисвал и владял ответника. Само за прецизност следва да бъде отбелязано процесуалното поведение на майката на страните по делото, както и сестрата на страните по делото, които в хода на производството на делото се отказаха от своята претенция по отношение на ответника по делото.

Ето защо съдът намира, че ответникът по силата на давностно владение е собственик на процесните имоти и искът с правно основание чл.108 следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан и отхвърлено искането на основание чл.537 ал.2 от ГПК. За да бъде уважен искът по чл.108 от ЗС следва на първо место ищецът да докаже, че е собственик на претендираната вещ и впоследствие да докаже, че същата се владее от друго лице, което я владее без правно основание. В случая ищците по никакъв начин освен обстоятелството, че са наследници на общ наследодател – техен и на ответника не установяват правото си на собственост. Безспорно е, че същите не са упражнявали никакво владение по отношение на процесните имоти и същите са пребивавали единствено и само като „гости” на своя брат и ответник по делото. Ето защо така заведен иска по чл.108 се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв. При това положение следва ищците да заплатят на ответника направените от същия разноски в размер на 1 000 лв . – адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното съдът

 

 

                               Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.А.Х. ***, с ЕГН **********, Х.А.Х. ***, с ЕГН **********, А.А.Х. ***, с ЕГН ********** против Л.А.Х. ***, с ЕГН ********** иск с правно основание чл.108 от ЗС за предаване на владението и отстъпване собствеността върху общо 3/12 идеални части от следните недвижими имоти, представляващи:1. ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от полуприземен етаж със застроена площ 65 кв.м.- от три складови помещения, първи етаж със застроена площ 140 кв.м.- четири стаи, баня и коридор и мансарден етаж със застроена площ 140 кв.м.-четири стаи, баня и коридор, построена в УПИ І в кв.4 по плана на с.Хаджийско, общ.Кирково с площ 1063 кв.м. при граници: североизток – улица, юг – УПИ 4,5 и 6- ТКЗС, имот № 12145, запад – УПИ ІІ на А.М.Х.;2. ЕДНОЕТАЖНА СТОПАНСКА СГРАДА със застроена площ 179 кв.м. , състояща се от два масивни гаража, полумасивна лятна кухня, полумасивен обор и полумасивен склад за дърва, построени в УПИ ІІ , кв.4 по плана на с.Хаджийско, общ.Кирково с площ 931,70 кв.м. при граници: север – улица, изток – УПИ І на А.М.Х., юг – УПИ 6 и 7, имот № 12145, запад – УПИ ІІІ на А.М.Х.; 3. ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 120 кв.м. състояща се от четири стаи, баня и коридор, построена в УПИ ІІІ кв.4 по плана на с.Хаджийско, общ.Кирково, с площ 1378.30 кв.м. при граници: север – улица, изток – УПИ ІІ на А.М.Х., юг – УПИ VІІ, VІІІ, имот № 12145 и имот № 12122 – ДПФ, запад – имот на Билял Селим Юсеин като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявеният с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК искане от М. А.Х., Х. А.Х. и А. А.Х.  като НЕОСНОВАТЕЛНО.

ОСЪЖДА М.А.Х., Х.А.Х. и А.А.Х. със снети по-горе самоличности да заплатят СОЛИДАРНО на Л.А.Х. ***, с ЕГН ********** направените от него разноски по делото в размер на 1 000 лв.-адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийският окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му на страните.

 

 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: