№ 163
гр. Плевен, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА
Въззивно гражданско дело № 20214400500967 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 260337 от 28.04.2021 г по гр. дело № 2173/2020г
по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ предявения иск
от Топлофикация - Плевен ЕАД, седалище и адрес на управление гр.Плевен,
Източна индустриална зона № 128, ЕИК *****, представлявано от Й.В.,
против ЦВ. Д. Д., ЕГН **********, гр. Плевен, с цена на иска 1232, 03 лв,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от
Топлофикация Плевен АД ,в която се възразява, че решението е
незаконосъобразно и необосновано. Възразява се, че на практика решението
на РС е без мотиви, тъй като не е обсъдена реалната фактическа обстановка
по делото и събраните доказателства. Възразява се ,че съгласно чл. 153 ал.1
от ЗЕ всички собственици на имоти в топлофицирани сгради са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират измервателни средства.
Безсдпорно е било, според въззивника, че другата страна е собственик на
такъв имот и има качеството на клиент. В този смисъл се намира в
облигационни правоотношения с дружеството въззивник. При
1
прекратяването на получаването на топлинна енергия от отоплителните тела в
имота клиентът остава такъв и е задължен за заплащане на топлинната
енергия , отдавана от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата. Сочи се, че след постановяване на решението другата
страна е предприела стъпки за заплащане на задълженията като се уточнява
размера на дължимите суми. Претендира се отмяна на постановеното
решение и постановяване на друго, с което да се уважат предявените искове
съобразно направените уточнения.
Въззиваемата страна,чрез определен особен процесуален
представител, оспорва подадената жалба като твърди, че решението на РС –
Плевен е правилно и законосъобразно. Претендира се потвърждаване на
атакуваното решение на РС.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА И ОСНОВАТЕЛНА
РС – Плевен е приел, че не са изложени достатъчно фактически
твърдения от ищеца пред първата инстанция относно това какви суми се
дължат.Липсва идентичност на претенциите между издадената заповед за
изпълнение и исковата молба. Приел е, че са представени доказателства за
незаплатена топлинна енергия за имот на ул. *** А ет. 3, а претенцията е за
имот на ул. ***. Това се отнася и до собствеността на имотите. На тази база
РС е отхвърлил предявените искове.
РЕШЕНИЕТО Е НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
РС – Плевен на практика е пресъздал в мотивната част на
решението си съображенията на една от страните по делото. РС коректно е
цитирал приложими законови разпоредби от ЗЕ, но неправилно е стигнал до
извода, че е налице неяснота относно топлофицирания имот.
Видно от подаденото заявление за издаване на заповед за
2
изпълнение заявителят правилно е посочил адреса на топлофицирания имот, а
именно ул. ***, ** Видно от материалите по първоинстанционното дело
/л.106/ след допусната от ищеца пред първата инстанция техническа грешка
при подаването на исковата молба е подадена уточняваща молба, от която е
видна действителната воля на ищцовата страна. Пред първата инстанция е
прието заключение на съдебно – техническа експертиза досежно именно този
топлофициран имот – **на ул. ***. Представените с исковата молба писмени
доказателства касаят също посочения в заявлението и уточнен от ищеца имот
– ап. 3 на ул. ***. РС – Плевен не е положил усилия да изясни тези
обстоятелства, а едностранчиво е възприел съображенията на ответника пред
първата инстанция.
От представените по делото писмени доказателства с исковата
молба, от заключението на ВЛ се установява, че се касае за топлофициран
имот , до същия е доставяна топлинна енергия за исковия период,извършвано
е дялово разпределение за имотите на живущите на посочения адрес, вкл. и
за процесния имот, и дяловото разпределение е правилно извършено
съобразно Наредбата за топлоснабдавяне и Методика за дялово
разпределение в сгради – етажна собственост. За имота и ползваната
топлинна енергия са начислявани суми. В съответната абонатна станция е
монтиран търговски прибор топломер, който е преминал през съответните
държавни проверки.
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че по делото се
установява по категоричен начин за заплащането на начислени суми за кой
имот става въпрос и това е имотът на ул. *** ** Същият е топлофициран,
налице е открита партида за имота по молба от ЦВ. Д. Д., ползвана е топлинна
енергия за исковия период, извършвано е дялово разпределение и са
начислявани суми съобразно нормативната уредба. Основателно е
възражението във въззивната жалба, че съгл. Чл. 153 ал.1 от ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещни права в етажна собственост, присъединена
към абонатна станция, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140 ал.1 т.2 на
отоплителните тела в имота си.
Във въззивната жалба се сочи също така, че са настъпили
3
плащания от страна на длъжника като се сочи, че задължението е в размер на
858,77 лв главница и лихва в размер на 11,22, начислена от датата на
последното плащане 31.03.2021 г. Налице е прието изменение на предявения
иск досежно главницата и лихвата за забава още в открито съдебно заседание
на РС – Плевен от 12.04.2021 г. Независимо от посочения в диспозитива на
първоинстанционното решение размер на иска, който размер неясно как е
определен от съда, въззивният съд приема ,че е налице изменение на
предявения иск и същият е предявен за сумата от 858,77 лв главница , в
какъвто размер искът се явява основателен.
В този смисъл следва да се отмени изцяло атакуваното решение и
вместо това да се постанови друго ,с което да се уважи предявения иск за
главницата в посочения размер. РС на практика е постановил диспозитив по
отношение на един иск с размер от 1232,03 лв. Нищо не е прието по
отношение на мораторната лихва, но с оглед твърденията и във въззивната
жалба следва да се приеме ,че не се подържа исковата молба в тази й част, но
липсва оттегляне на претенцията, поради което този иск следва да се
отхвърли в размера, в който е предявен – 75,02 лв. Следва да се приеме, че се
дължат и направените разноски за заповедното производство в размер на
25,56 лв държавна такса и 50 лв юрк. възнаграждение. Следва да се осъди
въззиваемата страна да заплати и юрк. възнаграждение за двете инстанции в
размер на по 100 лв, както и разноските за двете инстанции в размер по
представения списък с разноските на л. 61 от въззивното дело при
съобразяване и на назначаването на особени представители на другата
страна. Разноските следва да се присъдят в пълен размер с оглед факта, че
плащания са настъпили след предявяване на исковата молба, а длъжникът е
станал причина за образуване на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 260337 от 28.04.2021 г по гр. дело №
2173/2020г по описа на РС – Плевен КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
4
ПРИЗНАВА на осн. Чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК , ЧЕ ЦВ. Д. Д.
ЕГН ********** от Плевен, ул. ***, **ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЛЕВЕН „ АД , ЕИК *****, СЪС СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС НА УПРАВЛЕНИЕ
Плевен, Източна индустриална зона № 128, представлявано от изпълнителния
директор Й.В. В. сума за консумирана топлинна енергия за имот, находящ се
в Плевен ,ул. ***, **в размер на 858,77 за периода 1.10.2016 г до 28.02.2018 г
,заедно с дължимата законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението 20.04.2018 г до окончателното изплащане, както и направените
разноски в заповедното производство в размер на 25,56 лв държавна такса и
50 лв юрисконсултско възнаграждение
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЛЕВЕН „
АД , ЕИК *****, СЪС СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС НА УПРАВЛЕНИЕ Плевен,
Източна индустриална зона № 128, представлявано от изпълнителния
директор Й.В. В. СРЕЩУ ЦВ. Д. Д. егн ********** от Плевен, ул. ***,
**иск с пр. осн чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК за сумата от 75,02 лв лихва за
забава за периода 2.12.2016 г до 13.04.2018 г КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА ЦВ. Д. Д. ЕГН ********** от Плевен, ул. ***, ** ДА
ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЛЕВЕН „ АД , ЕИК *****, СЪС
СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС НА УПРАВЛЕНИЕ Плевен, Източна индустриална
зона № 128, представлявано от изпълнителния директор Й.В. В. деловодни
разноски за двете инстанции в размер на 639 лв за особен представител, 50 лв
държавна такса , 150 лв за ВЛ и 200 лв юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5