Определение по дело №1088/2023 на Административен съд - Хасково

Производството по делото е образувано по жалба от ЕТ Г.М. - Хасково, срещу Заповед №УТ-499/25.09.2023г. на Кмет на Община Хасково, издадена на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с чл.57а, ал.3, ал.6, ал.7 от ЗУТ – за премахване на преместваем обект при наличие на предпоставките по чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ и отменено разрешение за поставяне на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с чл.25а, т.4, пр.2 от Наредба за реда и условията за поставяне на премесваеми обекти и елементи на градско обзавеждане на територията на община Хасково.

В жалбата се съдържа искане с правно основание по чл.217, ал.2 от ЗУТ - за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Искането е мотивирано с това, че изпълнението на заповедта би нанесло съществени икономически щети на търговеца, а и предвид размерите на контейнера липсвало възможност да бъде преместен в указания срок или пък да бъде поставен друг на собствен на жалбоподателя терен. Не можело да се приеме за отнето разрешението за поставяне, тъй като оспорвал предходна издадена заповед, а до датата на разрешението – 31.12.2023г., търговецът правомерно можел да ползва обекта. Поръчал бил стока за коледните и новогодишните празници, която била предплатена, направил бил инвестиции.

Искането за спиране е допустимо като подадено от надлежна страна, която е адресат на заповедта.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

В отклонение от общия принцип за суспензивния ефект на жалбата приложимата разпоредба на чл.217, ал.1, т.11 от ЗУТ предвижда, че жалбата не спира изпълнението на процесната заповед, но съгласно разпоредбата на ал.2 от същата разпоредба, съдът може да постанови спиране. За разлика от случаите по чл.60 от АПК, в които административният орган прави преценка за наличието на предпоставките, обуславящи допускането на предварително изпълнение на издадената от него заповед, при допуснато от закона предварително изпълнение законът презумира наличието на поне една от предпоставките по чл.60 от АПК. Поради това спирането на предварителното изпълнение може да бъде постановено от съда само в случаите, когато съществува възможност изпълнението да причини значителна или трудно поправима вреда. Така изпълнението може да бъде спряно от съда при условията на чл.166, ал.2 от АПК, а именно - при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Настъпването на вредите следва да е достатъчно вероятно, както и подкрепено с представени към жалбата доказателства, а в тежест на жалбоподателя е да установи осъществяването на тези предпоставки.

Нормата на чл.166, ал.2 от АПК налага извод, че искането за спиране изпълнението на акта следва да е мотивирано с реалната възможност за настъпване на имуществена или неимуществена значителна или трудно поправима вреда за жалбоподателя. В този смисъл частният интерес на жалбоподателя следва да е приоритетен и противопоставим на обществения интерес, поради което законодателят е предвидил предварително изпълнение на даден административен акт като изключение от принципа за суспензивен ефект на подадената жалба. Само при доказано наличието на някоя от предпоставките в чл.166, ал.2 от АПК съдът може да спре изпълнението на невлезлия в сила административен акт. В случая правилността или не на оспорената заповед, респ. нейната нищожност, не могат да бъдат мотив за спиране действието на заповедта. В тежест на молителя е да посочи и установи пред съда именно обстоятелствата по чл.166, ал. 2 от АПК, при които спирането на изпълнението на заповедта е основателно, т.е. трябва да бъдат посочени и доказани обстоятелства, които да са дотолкова значими, че да се противопоставят на обществения интерес, поради който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт по силата на закона. Жалбоподателят навежда аргументи именно свързани със законосъобразността на заповедта. Искането е обвързано с имуществени вреди, но няма конкретика, нито са представените доказателства, които да могат да обосноват действителни вреди. Поради това, съдът намира, че с предварителното изпълнение на заповедта ще се защитят обществени интереси, на които няма противопоставени частни такива на жалбоподателя. Така искането следва да бъде оставено без уважение, а изложението относно основанието на заповедта и правомощията на издалия акта орган е въпрос по същество на оспорването и не засяга произнасянето по искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта.

След като извърши служебна проверка относно допустимостта на жалбата, съдът намира, че са налице основания за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което на основание чл.154, чл.157, ал.1 и чл.163 от АПК, мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЕТ Г.М. - Хасково, за спиране на предварителното изпълнение на Заповед №УТ-499/25.09.2023г. на Кмет на Община Хасково, с която е разпоредено доброволно премахване и за сметка на търговеца на незаконосъобразно поставен временно преместваем обект, а при неизпълнение доброволно – принудително изпълнение.

КОНСТИТУИРА като страни по делото:

Жалбоподател: ЕТ Г.М. - Хасково, на посочения адрес;

Ответник по жалбата – Кмет на Община Хасково;

УКАЗВА на основание чл.163, ал.3 от АПК на оспорващия в настоящото производство, че носи доказателствена тежест за установяване на фактите и обстоятелствата изложени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

УКАЗВА на основание чл.163, ал.3, във вр. с чл.170, ал.1 от АПК на ответника по жалбата, че трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

УКАЗВА на ответната страна, че в 14 дневен срок, считано от получаване на съобщението за настоящото, може да представи писмен отговор по жалбата и да посочи доказателства към него.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.11.2023г. - 10,10ч., за което страните да се призоват и се изпрати препис от настоящото определение.

Определението е окончателно.

	Съдия: