РЕШЕНИЕ
№ 230
гр. Бургас, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело №
20242120102937 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:
гр. .............., представлявано от Ю...Х..Ю.., чрез юрисконсулт Н..Г..П..против
Ш. Г. А. с ЕГН ********** и адрес: гр. ..............за приемане за установено, че
в полза на ищеца срещу ответника съществуват вземания за следните суми,
претендирани на основание Договор за потребителски кредит № ...., сключен
на ....г. между „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД и Ш. Г. А.: сумата от 675,62 лева,
представляваща главница, сумата от 89,55 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 05.07.2022г. до 05.05.2023г. и сумата от
102,38 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 05.07.2023г.
до 10.05.2023г., като вземанията са прехвърлени на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от 31.01.2024г. към договор за
цесия от 31.01.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 25.05.2023г., до окончателното
изплащане на задължението, които вземания съставляват предмета на Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
№ 1836/26.06.2024г., издадена по ч. гр. д. № 3742/2023г. на БРС. Претендират
се сторените разноски в заповедното производство, както и сторените
разноски в настоящото производство.
Излагат се твърдения, че ответникът е сключил със „ТИ БИ АЙ БАНК“
ЕАД Договор за потребителски кредит № ....от .....г., по силата на който му е
предоставен стоков кредит в размер на 669 лева, ведно с услугата ..... в размер
1
на 58,60 лева, или кредит в общ размер на 729,61 лв., който
кредитополучателят се задължил да върне, ведно с договорна лихва за срок до
05.05.2023г. на 12 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 69,56 лева,
при фиксиран лихвен процент от 25,61 % и годишен процент на разходите от
27,70 %. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си в срок,
поради което кредиторът „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД подал Заявление за
издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК на основание извлечение от счетоводните книги на
банката от 10.05.2023г. За претендираните суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
Изпълнителен лист, които са връчени на длъжника от ЧСИ С..Н..на основание
чл. 47, ал. 5 от ГПК. Впозследствие вземането по договора е прехвърлено от
страна на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД в полза на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от 31.01.2024г. към договор за
цесия от 31.01.2024г. Твърди се в исковата молба, че длъжникът е уведомен за
цесията по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с
Уведомително писмо от предишния кредитор „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД,
евентуално длъжникът е уведомен с получаване на уведомлението, извършено
с исковата молба, към която е приложено Уведомително писмо с изх. № .... от
.....г. С тези доводи моли за уважаване на иска и присъждане на разноски в
настоящото и в заповедното производства. Излага се, че иск за установяване
на вземането е допустимо да бъде подаден от новия кредитор /цесионер по
договор за цесия/ на длъжника, когато вземането по заповедта за изпълнение е
цедирано преди да е подадено възражение срещу същата. Посочва се също
така, че легитимиран да подаде иска за установяване на вземането е
цесионерът, ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 от ГПК, което твърди, че е
сторено. С тези доводи моли за уважаване на иска.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответника. В него са изложени подробни възражения
относно договора за цесия и как същият не е произвел действие спрямо
длъжника, тъй като цесията не му не надлежно съобщена. Наличието на
валидни облигационни отношения между страните, както и за това, че не се
установява какви са платените суми по кредита. Посочва се, че приложеното
към исковата молба уведомление не е връчено на ответника, нито на негов
упълномощен представител. Излага се, че ищецът изобщо не е направил
опити за връчването му. На следващо място се твърди, че връчването на
уведомлението по чл. 99 ГПК на особения представител не може да се
приравни на връчване на длъжника. С тези доводи счита, че ищецът не е
активно правно легитимиран да търси изпълнение на вземанията. Моли за
отхвърляне на иска.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован не изпраща
представител, но с писмена молба се взема становище по същество и се
поддържат предявените искове.
Ответникът чрез своя особен представител в съдебно заседание оспорва
исковете.
2
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация
чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и
чл.86, ал.1, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, като същите са допустими.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. в полза на ищеца срещу ответника, е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК за сумите, предмет на
установителните искове, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК и исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че е
сключен договор за потребителски кредит № .....от .....г. между „ТИ БИ АЙ
Банк“ ЕАД и ответника, като кредитополучател. Видно от договора на
ответника са предоставени в заем 729, 61 лв., за закупуване на мобилно
устройство като същият се е задължил да върне сумата ведно с дължима
възнаградителна лихва съобразно погасителен план до 05.05.2023г. В
договора е описана вида и цената на стоката – 669 лв., какато и цената за
услугата 58,60 лв. Към договора е приложен погасителен план. Представена е
фактура от 29.04.2022г. издадена от „Техномаркет България“ ЕАД подписана
от ответника, видно от която устройството е получено от ответника, а
заплащането е осъществено чрез TBI Кредит в размер на 669 лв.
Представен е Договор за продажба на вземания (цесия) от 31.01.2024г.
видно от който „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е прехвърлило свои вземания и права в
полза „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като е видно от приложение
към него, че са прехвърлени конкретно вземанията срещу ответника по
договор за потребителски кредит № ....от ....г. Представено е пълномощно с
което цесионерът е упълномощен от цедента да уведомява длъжниците за
извършената цесия. Представено е уведомление до ответника, но няма данни
същото да е връчено.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
В полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 417 ГПК
заповед за изпълнение за претендираните суми, връчена по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК. В изпълнение на указанията на заповедния съд, заявителят в
законоустановения срок е предявил исковете за установяване на вземането,
които са допустими.
Допустимо е установителният иск за вземането по издадена заповед за
незабавно изпълнение да бъде предявен от цесионерът (частният
приобретател) на вземането, съобразно т. 10 от Тълкувателно решение
№4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието
3
на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. На свой
ред, разпоредбата на чл. 21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон е нищожна, а според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
При извършената проверка относно действителността на сключения
между страните договор с оглед изискванията на ЗПК, съдът намира, че
договорът за потребителски кредит не страда от пороци, водещи до неговата
недействителност в цялост и не противоречи на изискванията на посочените
разпоредби на ЗПК. Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК относно
формата на договора, както и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1-12 и т. 20 и ал.
2 ЗПК, поради което не са налице предпоставките на чл. 22 ЗПК за
прогласяване недействителността на целия договор.
Съгласно чл. 27, ал. 2 ЗПК при предоставяна на потребителски кредит за
закупуване на стока, задълженията на потребителя възникват от момента на
доставяне на стоката. С подписване на представената фактура, ответникът е
признал, че е получил стоката, която е описана и в договора за потребителски
кредит. В договора е посочена цената, която съответства и на сумата по
кредита, поради което са изпълнени изискванията на чл. 27, ал. 1 ЗПК. В
подписаната от продавача на стоката фактура е отразено, че продажната цена е
платена чрез финансиране от кредит, като е посочен и кредитодателят. При
тези факти съдът приема, че сумата по кредита е платена от кредитора на
продавача на стоката, доколкото и това обстоятелство не е оспорено от
ответника. В тежест на ответника бе да докаже, че е изпълнил насрещното си
парично задължение по договора да върне предоставеният му заем, ведно с
начислените договорни лихви, в сроковете, уговорени в договора. Налага се
извод, че твърдяното облигационно правоотношение е валидно учредено и по
него ответникът е в забава.
Неоснователно е възражението, че цесията не е съобщена надлежно на
длъжника. Действително по делото не е установено съобщението да е
достигнало пряко до длъжника. Въпреки това в съдебната практика
последователно се приема, че когато изходящото от цедента уведомление е
връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, цесията
следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и прехвърлянето на
вземането поражда действия спрямо него на основание чл. 99, ал.4 ГПК, като
това връчване следва да бъде съобразено от съда като нов факт на основание
чл.235, ал.3 ГПК (в този смисъл - Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д.№
1711/2013 г. на ВКС, I т.о., Решение № 78/09.07.2014г. по т.д.№ 2352/2013 г. на
ВКС, II т.о., Решение № 114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г., II т.о.). Това е
така, защото самото уведомяване не е елемент от фактическия състав на
цесията, а само осигурява противопоставимостта на договора (сключен между
други лица) на длъжника, с цел предотвратяване на евентуално ненадлежно
изпълнение. Затова, както моментът, така и начинът на уведомяването на
длъжника ще имат значение за легитимацията на цесионера само, ако
4
ответникът е изплатил вече дълга на първоначалния кредитор или друг негов
правоприемник, но не и принципно, ако възражения за погасяване на
вземането изобщо не се предявяват. Това положение не се променя и в
хипотезата на фингираното връчване на исковата молба на ответник, който не
е намерен от съда, въпреки пълното изчерпване на процедурата по връчване
по чл.47, ал.5 ГПК. Задължението на съда в този случай да назначи особен
представил по чл.47, ал.6 ГПК произтича от необходимостта да се гарантира
справедлив процес по делото и цели защита интереса на страна в процеса,
която не може лично да вземе участие в него. При това, в съдебната практика е
прието, че връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно,
ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици, т.е. следва да се приеме, че
особеният представител е овластен да приема материалноправни изявления от
страна на кредитора, от което следва извода, че е надлежно връчването на
уведомлението за станалата цесия и на особения представител на длъжника.
Подобни съображения са изложени в Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д.№
193/2018 г. на ВКС, I т.о., в което се приема, че в хипотезата на осъдителен иск
за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е
обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да
направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, връчването на особения
представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник.
Настоящият съд намира, че липсват основания това разрешение да не намери
приложение и по отношение на уведомяването на длъжника за извършена
цесия чрез връчване на особен представител. Аргумент в полза на това
становище е и обстоятелството, че липсва законова забрана уведомяването за
извършената цесия да се извърши чрез нотариална покана, връчена на
длъжника по реда на чл.50 ЗННД, вр. чл.47, ал.1-5 ГПК, т.е. без да се
назначава особен представител на адресата на нотариалната покана, въпреки
че същият не е намерен. По аргумент за по-силното основание, следва да се
приеме, че уведомяването за цесия е надлежно, ако е извършено в хода на
исково производство, в което длъжникът се представлява от особен
представител, назначен от съда за защита правата и законните интереси на
отсъстващия ответник.
Всички тези правни изводи важат и в случая в който изявлението за
уведомяване е направено от цесионерът, които изрично е упълномощен за
това от цедента.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че изходящото от името
на цедента, чрез цесионерът уведомление, приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало с нея до длъжника чрез връчването й на особения
представител, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99,
ал.3 ЗЗД. Поради това, цесията е произвела действието си по чл.99, ал.4 ЗЗД и
ищецът е легитимиран кредитор, придобил вземанията срещу ответника.
Следва да се има предвид още, че назначаването на особен
представител, който да представлява ответника в гражданския процес не
променя законоустановената доказателствена тежест, според която той следва
да докаже че е изпълнил задълженията си, дори и да е платил на стария
5
кредитор. Същото важи и в случай че ответникът е платил на новият
кредитор. Поради това предявеният иск е основателен в цялост и следва да се
уважи.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, и съгласно
задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да
заплати на ищеца направените от него съдебно-деловодни разноски в
заповедното и исковото производство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Ш. Г. А.
с ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК
....следните суми, претендирани на основание Договор за потребителски
кредит № ...., сключен на 29.04.2022г. между „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД и Ш. Г.
А.: сумата от 675,62 лева, представляваща главница, сумата от 89,55 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.07.2022г. до
05.05.2023г. и сумата от 102,38 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 05.07.2023г. до 10.05.2023г., като вземанията са прехвърлени на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от
31.01.2024г. към договор за цесия от 31.01.2024г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
25.05.2023г., до окончателното изплащане на задължението, които вземания
съставляват предмета на Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК № 1836/26.06.2024г., издадена по ч. гр. д.
№ 3742/2023г. на БРС.
ОСЪЖДА Ш. Г. А. с ЕГН ********** да заплати на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ....сумата в размер на 550 лв. /петстотин е
петдесет лева/, представляваща разноски в заповедното и в исковото
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6