РЕШЕНИЕ
№ 13107
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110160336 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът Б. С. А. е предявил срещу ответника „И С К" ООД осъдителни искове с
правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД за сума в размер на 1246, 03 лв., представляваща
недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № SO ... г. и сума в размер на
1239, 97 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит
№ SO .... г. (съобразно уточнението на исковата молба, направено в откритото съдебно
на 04.06.20205 г.), ведно със законната лихва върху двете суми, считано от датата на
депозиране на исковата молба (11.10.2024 г.) до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че с влязло в сила решение № 14859/30.07.2024 г. по гр.д.
№40382/2022 г. по описа на СРС, 49 състав, са били признати за нищожни на основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД договор за потребителски кредит № SO ... г. и договор за потребителски
кредит № SO .... г., и ответникът е бил осъден да възстанови на ищеца платените такси за
експресно разглеждане по двата договора в размер на 360 лв. и 340 лв. Сочи, че с вносна
бележка от 19.04.2022 г. е заплатил за погасяване на двата кредита сума в общ размер от
6686 лв., като чистата стойност на вземанията по договорите се равнява на 3500 лв.
Поддържа, че разликата между платените 6686 лв. и чистата стойност заедно с таксите за
експресно разглеждане подлежи на връщане като платена без основание по нищожните
договори, като тази разлика се равнява на 2486 лв.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените
искове се оспорват като недопустими на основание чл. 299 ГПК. Сочи, че с влязло в сила
решение по гр.д. № 40382/2022 г. по описа на СРС, 49 състав, двата процесни договора за
кредит са били признати за нищожни, като решението е съдържало и осъдителен
диспозитив, с който ответното дружество е било осъдено да заплати на ищеца сумата от 360
лв., недължимо платена по договор за потребителски кредит № SO ... г. и сумата от 340 лв.,
недължимо платена по договор за потребителски кредит № SO .... г. Твърди, че е заплатил
посочените суми на ищеца. Смята, че ищецът не може да предявява нови претенции за суми,
които е могъл и е следвало да претендира в предходното производство. Сочи също така, че
за вземанията по двата договора са били водени и заповедни производства по ч.гр.д. №
1
19563/2022 г. и ч.гр.д. № 19654/2022 г. по описа на СРС, в хода на които ищецът не е подал
възражения срещу издадените заповеди за изпълнение, а е погасил задълженията
доброволно. Моли производството по делото да бъде прекратено и претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
твърденията си за наличие на влязло в сила съдебно решение, с което процесните два
договора за кредит са били признати за нищожни, че е заплатил описаните в исковата молба
суми по тези договори, че те са постъпили в патримониума на ответника. В тежест на
ответника е да докаже, че сумите са платени на годно правно основание, както и
възражението си, че е заплатил на ищеца суми по влязлото в сила съдебно решение.
От фактическа страна:
По делото е приет договор за потребителски кредит № SO ... г., сключен между "И С К"
ООД и ищеца Б. С. А., съгласно който дружеството се задължава да предостави на ищеца
заем под формата на кредитна линия в размер на 1800 лв. Приет е и договор за
потребителски кредит № SO 2..... г., сключен между "И С К" ООД и ищеца Б. С. А., съгласно
който дружеството се задължава да предостави на ищеца заем под формата на кредитна
линия в размер на 1700 лв.
С влязло в сила на 17.09.2024 г. решение по гр.д. № 40382/2022 г. по описа на СРС, 49
състав, описаните по-горе два договора са признати за нищожни на основание чл. 26, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, като ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД сумата от 360 лв., недължимо платена по договор за потребителски кредит
№ SO ... г., както и сумата от 340 лв., недължимо платена по договор за потребителски
кредит № SO ....г.
Съгласно приложената на л. 22 вносна бележка на 19.04.2022 г. ищецът е внесъл по
сметка на ответника сума в общ размер от 6686 лв. по двата процесни договора.
Прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което след преценка по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно изготвено.
Вещото лице е установило, че по договор за потребителски кредит № SO ... г. при ответника
на 19.04.2022 г. са постъпили плащания в общ размер от 3406, 03 лв., с които са били
погасени следните вземания: 1800 лв. главница, 59, 40 лв. договорна лихва, 9, 30 лв. законна
лихва, 360 лв. такса за експресно разглеждане, 130 лв. разходи за извънсъдебно събиране, 37,
33 лв. държавна такса, 850 лв. адвокатско възнаграждение и 160 лв. такса за удостоверение.
По договор за потребителски кредит №...г. при ответника на 19.04.2022 г. са постъпили
плащания в общ размер от 3279, 97 лв., от които 1700 лв. главница, 56, 10 лв. договорна
лихва, 8, 62 лв. законна лихва, 340 лв. такса за експресно разглеждане, 130 лв. разходи за
извънсъдебно събиране, 35, 25 лв. държавна такса, 850 лв. адвокатско възнаграждение и 160
лв. такса за удостоверение. Съгласно заключението на 18.09.2024 г. ответното дружество е
превело по сметка на ищеца сума в размер на общо 3169 лв. по влязлото в сила решение по
гр.д. № 40382/2022 г. по описа на СРС, 49 състав, което е имало за предмет общо 5 броя
договори. От тази обща сума 340 лв. са били възстановени по договор за потребителски
кредит № SO .....2 г. и 360 лв. по договор за потребителски кредит № SO .... г.
От правна страна:
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за недопустимост на
производството предвид заведените по-рано от ответника заповедни производства по ч.гр.д.
№ 19564/2022 г. по описа на СРС, 163 състав (за вземанията по договор за потребителски
кредит № SO .....) и ч.гр.д. № 19563/2022 г. по описа на СРС, 159 състав (за вземанията по
договор за потребителски кредит № SO.... г.). От служебно извършена от съда справка в
електронната деловодна система на съда се установява, че издадените по тези две дела
заповеди за изпълнение са били обезсилени и производствата по делата прекратени по
искане на ответното дружество, което се е отказало от подадените заявления, тъй като
2
ищецът в настоящото производство е заплатил съответните суми по двата договора, което се
установява и от заключението на приетата експертиза. Предвид обезсилването на издадените
заповеди за изпълнение няма пречка въпросът за дължимостта на съответните суми да бъде
разглеждан в последващо производство, инициирано от кредитополучателя, в което се
позовава на нищожност на договора за кредит, или предявява претенции по чл. 55, ал. 1,
прел. първо ЗЗД. Обстоятелството, че кредитополучателят е платил задължения по нищожен
договор, не го лишава от възможността да се позове на нищожността в друго производство
и да претендира заплатените без основание суми, тъй като не санира нищожността.
Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. В разглеждания случай недействителността на двата
процесни договора е прогласена с влязлото в сила съдебно решение по гр.д. № 40382/2022 г.
по описа на СРС, 49 състав, следователно ищецът дължи по тези два договора единствено
главниците в размер на 1800 лв. по договор за потребителски кредит № SO....г. и 1700 лв. по
договор за потребителски кредит № ...г. Всички останали платени суми по договорите
подлежат на възстановяване като заплатени без основание. По договор за потребителски
кредит № SO...г. ищецът е заплатил сума в размер на общо 3406, 03 лв. След като от тази
сума се извади размерът на главницата по договора от 1800 лв. и размерът на възстановената
от дружеството в полза на ищеца сума по влязлото в сила съдебно решение от 360 лв., се
получава размерът на останалата заплатена без основание и дължима сума в размер на 1246,
03 лв., колкото е и претенцията на ищеца, която е изцяло основателна. По договор за
потребителски кредит № SO..... г. ищецът е заплатил сума в размер на общо 3279, 97 лв.
След като от тази сума се извади размерът на главницата по договора от 1700 лв. и размерът
на възстановената от дружеството в полза на ищеца сума по влязлото в сила съдебно
решение от 340 лв., се получава размерът на останалата заплатена без основание и дължима
сума в размер на 1239, 97 лв., колкото е и претенцията на ищеца, която е изцяло
основателна.
Доводите на ответника, че погасяванията на разходите за извънсъдебно събиране и
таксите за удостоверение не следва да бъдат взети предвид, са неоснователни. Това са
вземания, които дружеството е начислило по двата договора за кредит, и представляват
разходи по тези договори, така както таксата за експресно разглеждане, поради което съдът
също ги отчита като заплатена без основание сума по нищожните договори за кредит.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на общо 1029, 44 лв., от които 99,
44 лв. държавна такса, 400 лв. депозит за изготвяне на експертиза и 530 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение съобразно приложения по делото договор за правна защита и
съдействие.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА "И С К" ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, жк
„Л..., бл. ..., ет. 1, офис ..., да заплати на Б. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
"Д." № .., вх. ..., ет. 4, ап. ..., на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД сума в размер на
1246, 03 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит
№ SO ... г. и сума в размер на 1239, 97 лв., представляваща недължимо платена сума по
договор за потребителски кредит № SO .... г., ведно със законната лихва върху двете суми,
считано от датата на депозиране на исковата молба (11.10.2024 г.) до окончателното й
изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1029, 44 лв., представляваща
направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
3
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4