№ 1337
гр. Варна, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20253100502151 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 71673/19.08.2025г. от В. А. А.
р.**********г. гражданин на Руска федерация и Н. В. А. р.***г. гражданка на
Руска федерация, срещу решение № 2877/29.07.2025г., постановено по
гр.дело № 20243110101900 по описа за 2024 година на Районен съд - Варна, 31
състав, с което съдът:
ОСЪЖДА В. А. А. р.**********г. гражданин на Руска федерация и Н. В.
А. р.***г. гражданка на Руска федерация и двамата с адрес в България,
гр.Варна, к.к.Ч., м-ст „K. T.“, УПИ №*** да заплатят солидарно на О. Р.
гражданин на Нидерландия, р.**********г. в гр.Харков съд.адрес гр.Варна,
бул.“М.Л.“ *** сумата от 2 223.60лв. представляваща стойност на щети
изчистване на мухъл и подпухнала шпакловка, покриване с найлон, демонтаж
тв шкаф, демонтаж первази, местене мебели, фина шпакловка и шкурка,
грундиране, боядисване на две ръце, монтаж ТВ шкаф, монтаж первази,
подредба и основно изчистване, причинени от теч от жилището на
1
ответниците намиращо се в гр.Варна, к.к.Ч., м-ст „K. T.“, УПИ №*** и
граничещо с имота на ищеца, на осн. чл.50 от ЗЗД вр. чл.45 ОТ ЗЗД и 2
093.51лв. сторени по делото разноски на осн. чл.78 от ЗЗД.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение поради необоснованост. Твърди се, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице причинна връзка
между претърпените от ищеца вреди и настъпило в имота на ответниците
вредоносно събитие. По делото не се установи, че в имота на ответниците е
установен теч, дори и от свидетелските показания на водените от ищцовата
страна свидетели. Обстоятелството, че на общата стена между жилищата на
страните, от страната на ответниците е кухня, също не може да обоснове
категоричен извод, че в имота на ответниците е бил налице теч през 2024
година, който е причинил вреди в имота на ищеца.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да
постанови друго, с което да бъдат отхвърлени исковите претенции.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата, в който излага становище, че постановеното решение е
правилно и обосновано, а въззивната жалба - неоснователна. По делото са
събрани ясни и непротиворечиви доказателства, посредством разпита на
двама души свидетели, както и е установена причинно-следствената връзка
между настъпилия в апартамента на ответниците теч и вредите в апартамента
на ищеца. Тези вреди съвпадат по местоположение на протеклата връзка в
апартамента на ответниците и са доказани по вид, количества и цени от
допуснатата по делото съдебно-оценителна експертиза.
Въззиваемата страна моли за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на
решението.
В открито съдебно заседание /въпреки преквалификацията на иска/
въззивникът поддържа жалбата си и моли за отмяна на решението и
отхвърляне на претенцията, а въззиваемата страна поддържа отговора си и
моли за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението.
За да се произнесе по подадената жалба, настоящият състав
съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени по делото
2
обективно и субективно съединени искове от О. Р. гражданин на
Нидерландия, р.**********г. в гр.Харков съд.адрес гр.Варна, бул.“М.Л.“ ***
против В. А. А. р.**********г. гражданин на Руска федерация и Н. В. А.
р.***г. гражданка на Руска федерация и двамата с адрес в България, гр.Варна,
к.к.Ч., м-ст „K. T.“, УПИ №*** за осъждане на ответниците да заплатят
солидарно на ищеца сумата от 2 223.60лв. представляваща стойност на щети -
изчистване на мухъл и подпухнала шпакловка, покриване с найлон, демонтаж
тв шкаф, демонтаж первази, местене мебели, фина шпакловка и шкурка,
грундиране, боядисване на две ръце, монтаж ТВ шкаф, монтаж первази,
подредба и основно изчистване, причинени от теч от жилището на
ответниците, намиращо се в гр.Варна, к.к.Ч., м-ст „K. T.“, УПИ №*** и
граничещо с имота на ищеца.
Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот: ап.
№7,представляващ самостоятелен обект с идентификатор №***, находящ се в
гр.Варна, район "Приморски", к.к."Ч.", м-ст "K. T.", ***, с площ от 86,60 кв.м.,
състоящ се от коридор, дневна с кухненски бокс,две спални, тоалет, баня-
тоалет, две тераси, а ответниците са собственици на съседния имот, а именно:
ап. №8, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №***, находящ
се в гр.Варна, район "Приморски", к.к."Ч.", м-ст "K. T.", ***. Твърди, че в
апартамента на ответниците е избила мека връзка по време на тяхното
отсъствие, водата не е била спряна, не е бил оставен ключ, за да се реагира на
подобна ситуация, в резултат на което собственият му апартамент се е
наводнил, в следствие на което мазилката е подпухнала, компрометирана е
боята в съседните стаи, шпакловката на места е компрометирана, первазите са
подпухнали и следва да бъдат сменени. Трябва да бъде извършен ремонт на
апартамента, за да се възстановят щетите от наводнението на съседния
апартамент, като конкретните СМР са посочени по вид и количествено-
стойностна сметка. Общата цена на ремонта на щетите е в размер на 2
223.60лв. с ДДС.
Солидарните ответници в срока по чл.131 от ГПК са подали отговор, в
който сочат, че оспорват изцяло исковата претенция както по основание, така
и по размер и считат, че същата е неоснователна по следните причини: На
първо място, оспорват, че в апартамента им е избила мека връзка и е имало
наводнение, в резултат на което на ищеца са причинени твърдените
3
имуществени вреди. В случай, че въобще са налице имуществени вреди,
твърдят, че същите са вследствие на авария на вертикални ВиК щрангове,
които представляват общи части на етажната собственост, същите не са
собственост на ответниците в настоящото производство, респективно вредите
не следва да бъдат репарирани от тях. В условията на евентуалност, оспорват
както вида, така и размера на претендираните за репариране имуществени
вреди. В условията на евентуалност, правят и възражение за погасяване по
давност на исковата претенция. Молят да се отхвърли исковата претенция
като неоснователна и недоказана.
При така очертаните предмет на предявените искове, на съдебното
решение и на въззивната жалба, въззивният съд при проверката си по
реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо:
Първоинстанционният съд, в изпълнение на служебното си задължение
да квалифицира иска по наведените от страните твърдения, е квалифицирал
иска като такъв по чл. 50 ЗЗД.
Съгалсно т. 2 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 1/2013 от 9 декември
2013 год. на Върховният касационен съд на Република България, Общо
събрание на Гражданска и Търговска кО.ия, когато въззивният съд прецени, че
дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на
което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на
доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да
обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма,
като даде указания относно подлежащите на доказване факти и
необходимостта за ангажиране на съответни доказателства.
Настоящият съдебен състав е намерил, че предявеният по делото иск
намира правното си основание в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, а не на чл. 50
от ЗЗД.
За разграничаването на същите е налице богата съдебна практика:
В Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС т. 2., е прието, че
ако вредите са резултат от виновното поведение на дееца и са настъпили при и
по повод на изпълнение на възложена работа, отговорността за този, който е
възложил работата, пред увредения е по чл. 49 ЗЗД. Ако вредите са резултат
на вещта, с която си служи деецът, без за тяхното настъпване да е допринесъл
4
самият той, тогава отговорността за този, който е възложил работата е по чл.
50 ЗЗД, с изключение на случаите на непреодолима сила, когато въобще не
възниква отговорност за непозволено увреждане.
В Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС т. 3., е притео, че
когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани
или общоприети правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл.
45 или 49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли
вреди от вещта, отговорността е по чл. 50 ЗЗД. Дължи се обезщетение, когато
вредите са произлезли от машини, машинни уредби, инструменти и други
вещи и тогава, когато те са предадени от производителя им като обезопасени и
когато не съществува техническа възможност за пълно отстраняване на
опасността от вреди.
Съгласно Решение № 77 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 968/2012 г.,
III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска, отговорността по чл. 49 ЗЗД е
налице винаги когато вредите са резултат на виновно поведение на лицето, на
което е възложено извършването на опредЕ. работа. Когато вредата е в
резултат на свойства на самата вещ, а не на действия свързани с нейната
правилна експлоатация, отговорността е по чл. 50 ЗЗД. Тази отговорност се
основава главно на обстоятелството, че ... налице производство на вещи, които
крият потенциална опасност от причиняване на вреди при тяхната
експлоатация без обективно да има възможност настъпването им да бъде
предотвратено.
Съгласно Решение № 99 от 10.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4659/2007 г.,
III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Д., характерно за увреждането по чл. 50
ЗЗД е, че то настъпва от проява на вещта, от нейните особености, свойства
и качества, без да се въздейства върху самата вещ по начин, че да се
използват особеностите й, водещи до увреждането. Обективната отговорност
на собственика на вещта за произлезли от нея вреди настъпва и тогава, когато
при използването на вещта не е допуснато нарушение на предписани или
други общоприети правила. Когато е допуснато такова нарушение, деликтната
отговорност е по чл. 45, съответно по чл. 49 ЗЗД.
В конкретния случай в исковата молба се твърди, че: „от апартамент №8,
собствен на ответниците, е избила мека връзка по време на тяхното отсъствие,
водата не е била спряна, не е бил оставен ключ, за да се реагира на подобна
5
ситуация“. С оглед на това се твърдят неправомерни действия от страна на
ответниците, характеризиращи се с неполагане грижата на добрия стопанин,
от които действия за ищците са произтекли вреди, т.е. искът е с правно
основание чл. 45 от ЗЗД. За да е налице иск с правно основание чл. 50 от ЗЗД
следва вредите да произтичат от свойството на самата вещ /съседен
апартамент или мека връзка/, чиято експлоатация да е свързана с риск от
настъпване на вреди, каквито твърдения няма наведени.
С Тълкувателно решение № 2 от 29.02.2012 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2011 г., ОСГТК, докладчик съдиите Мария И. и Емил Марков се
ОТКЛОНЯВА предложението на състав на ВКС за издаване на тълкувателно
решение по въпроса в кои случаи правната квалификация е свързана с
допустимостта и при кои с неправилността на обжалваното решение. В
мотивите на това ТР е посочено, че правната квалификация на всеки иск е
свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с
последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес, произнасяйки се извън определеният от страните по
спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, а когато
липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата
претенция, с която е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на
решението му. В този смисъл е и съдебната практика, постановено по реда на
чл.290 ГПК в решение по т.дело № 516/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение
№157 от 30.10.2013г. по т.дело № 1091/2012г. на ВКС, ТК, І т.о. , решение №
12/28.02.2014 г. на ВКС по т.д. №1037 по описа за 2012 г., I т. о., ТК и др.
В конкретния случай ВРС е изследвал релевантните по делото факти,
събрал е необходимите за установяване на същите доказателства, поради което
различната правна квалификация е по приложението на материалния закон и
следователно обжалваното решение не е недопустимо.
При съобразяване на наведените във въззивната жалба
съображения, съдът намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Настоящата въззивна инстанция счита, че фактическата обстановка по
делото е установена надлежно от първата инстанция и не намира основание да
преповтаря същата.
За да бъде уважен предявения иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД е
6
необходимо да е налице следния фактически състав, който е в тежест на
доказване от страна на ищеца: противоправно поведение, вреди, причинна
връзка между противоправното поведение и вредите, и вина. Вината, съгласно
нормата на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД, се предполага до доказване на противното.
Въведената оборима презумпция по чл. 45 ал. 2 от ЗЗД, подлежи на оборване
от ответника.
В настоящото производство ищецът на първо място като първа и главна
предпоставка на иска, следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че са му нанесени вреди по вид и размер, съгласно наведените от
него твърдения. Както правилно е заключил ВРС, вредите се явяват доказани,
като възражения в този смисъл във въззивната жалба липсват.
На второ място следва да бъде доказано противоправното действие или
бездействие. Според твърденията на ищеца се касае за противоправни
бездействия, а именно: отсъствието на собствениците на съседния апартамент
за дълъг период от време, съпроводено от липсата на надзор върху вещта,
неспиране на водата, неоставянето на ключ - все форми на противоправни
бездействия. Ответната страна не е оспорила наличието на бездействие, още
повече, че същата е била представлявана от особен представител поради
отсъствието й от адреса. Бездействието, както и причинно-следствената
връзка между вредите и бездействието, са доказани и от събраните по делото
гласни доказателства чрез разпит на св. И.Н.И. и св. Х.В.Т.. Св. И. сочи, че от
етажната собственост са имали някаква среща със собственика и са разбрали,
че имало някакъв проблем, някакъв теч. Св. Т. сочи, че двамата с ищеца
потърсили съдействие от домоуправителя, който отключил съседния
апартамент и там констатирали, че повредата била вече отстранена, но знае, че
са сменяни някакви меки връзки, кранове.
Съгласно дефиницията на причинно-следствена връзка, действието е
условието, което по необходимост предизвиква резултата, т.е. то е condition
sine qua non - това условие, без което не може да възникне резултата. В
конкретния случай това условие е наличието на бездействие за отстраняване
на възникналия теч, доколкото без него не биха могли да настъпят вредите -
влага, мухъл и подпухнала мазилка. Поради това съдът намира, че причинно-
следствената връзка между противоправното поведение и вредите се явява
доказана.
7
По принцип вината в гражданското право се съизмерява с неполагане на
дължимата грижа. Обичайно дължимата грижа е тази на добрия стопанин.
Ответникът в конкретния случай би могъл да се освободи от отговорност само
в случай, че докаже, че е положил дължимата грижа. Само в този случай би
била оборена презумпцията на вина.
В конкретния случай не се твърди полагане на дължимата грижа, а
именно, че собствениците на съседния апартамент са направили всичко
възможно за предотвратяване на щети от подобен вид - че са оставили човек
да надзирава имота, че същият е изпълнявал редовно задълженията си чрез
периодични проверки, че са оставили телефон за контакт, че имат възможност
за навременна реакция и пр. С оглед на горното презумпцията за вина не е
оборена.
С оглед несъвпадането на изводите на двете инстанции по отношение на
правната квалификация на иска, съдът намира, че решение №
2877/29.07.2025г., постановено по гр.дело № 20243110101900 по описа за 2024
година на Районен съд - Варна, 31 състав, с което е уважен иск по чл. 50 от ЗЗД
следва да бъде отменено и следва да бъде постановено друго, с което искът с
правно основание чл. 45 ЗЗД да бъде уважен.
В настоящото производство ответниците В. А. А. и Н. В. А. са
представлявани от особен представител, който е подал и въззивната жалба.
Съгласно разпоредбата на чл. 47 ал. 6 от ГПК особения представител се
назначава на разноски на ищеца. В настоящото въззивно производство не е
било определено възнаграждение на особения представител. Съгласно чл. 77
от ГПК, ако страната остане задължена за разноски, съдът постановява
определение за принудителното им събиране. Поради това съдът следва да
постанови определение, с което да осъди ищцовата страна да заплати
дължимото възнаграждение по сметка на ВОС, от която следва да бъде
изплатено възнаграждението на особения представител. Според чл. 47 ал. 6
изр. 2 от ГПК, възнаграждението на особения представител се определя от
съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на
възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа
съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора
от него. Съгласно чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/2004г., минималния размер на
адвокатското възнаграждение за конкретния казус е в размер на 522,36лв.
8
Съобразявайки фактическата и правната сложност на делото и чл. 47 ал. 6 изр.
2 от ГПК, съдът намира, че в полза на адв. С. К. следва да бъде определено
възнаграждение в размер на 300лв.
Предвид изхода на делото В. А. А. и Н. В. А. дължат в полза на О. Р.
разноските за производство. Съгласно представения списък на разноските по
чл. 80 от ГПК, страната претендира сумата от 800лв. за заплатено в полза на
процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение.
Заплащането на възнаграждението се доказва от представения договор за
правна защита и съдействие, инкорпориращ в себе си и разписка за
заплатената сума.
Доколкото с постановяването към настоящия момент от съда на
определение по чл. 77 от ГПК се определят за първи път допълнителни
разноски, а те следва да бъдат поети от насрещната страна с оглед изхода на
делото, съдът следва да постанови и условен диспозитив за заплащането им от
В. А. А. и Н. В. А..
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2877/29.07.2025г., постановено по гр.дело №
20243110101900 по описа за 2024 година на Районен съд - Варна, 31 състав, с
което съдът:
ОСЪЖДА В. А. А. р.**********г. гражданин на Руска федерация и Н. В.
А. р.***г. гражданка на Руска федерация и двамата с адрес в България,
гр.Варна, к.к.Ч., м-ст „K. T.“, УПИ №*** да заплатят солидарно на О. Р.
гражданин на Нидерландия, р.**********г. в гр.Харков съд.адрес гр.Варна,
бул.“М.Л.“ *** сумата от 2 223.60лв. представляваща стойност на щети
изчистване на мухъл и подпухнала шпакловка, покриване с найлон, демонтаж
тв шкаф, демонтаж первази, местене мебели, фина шпакловка и шкурка,
грундиране, боядисване на две ръце, монтаж ТВ шкаф, монтаж первази,
подредба и основно изчистване, причинени от теч от жилището на
ответниците намиращо се в гр.Варна, к.к.Ч., м-ст „K. T.“, УПИ №*** и
граничещо с имота на ищеца, на осн. чл.50 от ЗЗД
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
9
ОСЪЖДА В. А. А. р.**********г. гражданин на Руска федерация и Н.
В. А. р.***г. гражданка на Руска федерация и двамата с адрес в България,
гр.Варна, к.к.Ч., м-ст „K. T.“, УПИ №*** ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на О. Р.
гражданин на Нидерландия, р.**********г. в гр.Харков съд.адрес гр.Варна,
бул.“М.Л.“ *** сумата от 2 223.60лв., представляваща стойността на вредите -
изчистване на мухъл и подпухнала шпакловка, покриване с найлон, демонтаж
тв шкаф, демонтаж первази, местене мебели, фина шпакловка и шкурка,
грундиране, боядисване на две ръце, монтаж ТВ шкаф, монтаж первази,
подредба и основно изчистване, причинени от неправомерното поведение на
ответнците, а именно неполагане на грижата на добрия стопанин по
отношение на жилището на ответниците, намиращо се в гр.Варна, к.к.Ч., м-ст
„K. T.“, УПИ №***, граничещо с имота на ищеца, в следствие на което
поведение е възникнал теч, причинил вредите, на осн. чл.45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В. А. А. р.**********г. гражданин на Руска федерация и Н.
В. А. р.***г. гражданка на Руска федерация и двамата с адрес в България,
гр.Варна, к.к.Ч., м-ст „K. T.“, УПИ №*** ДА ЗАПЛАТЯТ на О. Р. гражданин
на Нидерландия, р.**********г. в гр.Харков съд.адрес гр.Варна, бул.“М.Л.“
***, сумата от 800лв. /осемстотин лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА О. Р. гражданин на Нидерландия, р.**********г. в гр.Харков
съд.адрес гр.Варна, бул.“М.Л.“ ***, ДА ЗАПЛАТИ по депозитната сметка на
ВОС, сумата от 300лв. /триста лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за особения представител на ответниците, дължимо за
въззивната инстанция, на основание чл. 77 от ГПК във вр. с чл. 47 ал. 6 изр. 2
от ГПК.
ОСЪЖДА В. А. А. р.**********г. гражданин на Руска федерация и Н.
В. А. р.***г. гражданка на Руска федерация и двамата с адрес в България,
гр.Варна, к.к.Ч., м-ст „K. T.“, УПИ №*** ДА ЗАПЛАТЯТ на О. Р. гражданин
на Нидерландия, р.**********г. в гр.Харков съд.адрес гр.Варна, бул.“М.Л.“
***, сумата от 300лв. /триста лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за особения представител на ответниците, дължимо за
10
въззивната инстанция, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ
О. Р. в едноседмичен срок от съобщението представи доказателство за
внасянето на сумата по депозитната сметка на ВОС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11