№ 8545
гр. София, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. .КОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110135870 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ, по силата на които ищецът /фирма/ моли да бъде
осъдени при условията на разделна отговорност Е. С. С., С. Е. С. и Е. Е. С. – Г.
всеки от тях да заплати поотделно на /фирма/ следните суми: 259,49 лева –
главница по договор за банков кредит № ***********/19.03.2018 г., сума в
размер на 4,16, лв., представляваща възнаградителна лихва за период
06.04.2019 г. до 06.07.2019 г. вкл., сума в размер на 114,73 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 06.04.2019 г. до
17.04.2021 г. вкл., ведно със законна лихва за период от 28.06.2023 г. до
изплащане на вземането, както и при условията на солидарна отговорност да
бъдат осъдени да заплатят на /фирма/ сумата от 115 лева, представляваща
разноски, сторени от /фирма/ в производството по чл. 51 ЗН и в заповедното
производство по ч.гр.д. № 70002/2021 г. на СРС. Претендира разноски по
делото.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
наследодателя на ответниците Е. Г. С. въз основа на договор за кредит.
Поддържа, че е предоставил кредитната сума, но кредитополучателят не е
заплатил задълженията по договора за кредит в уговорените срокове. Твърди,
че кредитополучателят е изпаднал в забава. Твърди, че е инициирал
заповедно производство № 70002/21 г., но същото е прекратено поради липса
на правосубектност. В резултат от горното, банката инициирала производство
по чл. 51 ЗН.
Ответниците в отговора на исковата молба твърдят, че са платили
процесните задължения и прилагат вносна бележка за сумата от 1490 лева,
платена на 12.01.2024 г.
1
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи по предявения иск:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ в
тежест на ищеца е да докаже възникване на правоотношението по договор за
банков кредит; получаване на паричната сума от кредитополучателя;
настъпване на падежа на задължението за връщане на вноските по
кредита/респ. надлежно обявяване на кредита за предсрочно изискуем;
непогасеният размер на възнаградителната лихва; забавата на
кредитополучателя по отношение изпълнението на задължението за
заплащане на главница. При установяване на горните обстоятелства в тежест
на ответника е да докаже плащане на дълга.
Между страните не се спори, а и това се установява от съвкупната
преценка на писмените доказателства, че между /фирма/ като кредитор и Е. Г.
С. като кредитополучател е сключен договор № 000LD-R *******/19.03.2018
г., по силата на който на същия е предоставен банков кредит в размер на 3000
лева, с краен срок за погасяване на 06.07.2019 г. Установява се, че Е. С. е
починал на 17.04.2019 г. и е оставил свои законни наследници Е. С. С. –
съпруга, С. Е. С. – син и Е. Е. С.- Г. – дъщеря, като съгласно решение 7747 от
07.07.2022 г. по гр.д. № 6664/2022 г. по описа на СРС, Е. С. С. и Е. Е. С. Г.
изрично са приели наследството на наследодателя си Е. С..
От представения от ответниците по делото фискален бон от 12.01.2024
г. за сумата от 1490 лева се установява, че процесните задължения са
платени, което обстоятелство не се оспорва от ищеца предвид изрична молба
от 20.02.2024 г., с която заявява, че процесните задължения са изплатени в
цялост.
С определение от 08.03.2024 г. по делото е отделено за безспорно между
страните и ненуждаещо се от доказване наличие на правоотношение по
договор за банков кредит; получаване на паричната сума от
кредитополучателя; настъпване на падежа на задължението за връщане на
вноските по кредита; непогасеният размер на главницата и възнаградителната
и обезщетение за забава, както и че процесните вземания са платени. Предвид
изложеното и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съгласно която
съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са
от значение за спорното право, следва да бъде съобразен като такъв факт
настъпилото след завеждане на делото плащане от ответника на исковите
суми, предявените искове следва да бъдат отхвърлени като погасени поради
плащане в хода на процеса, осъществено след завеждане на исковата молба в
съда.
По разноските:
Предвид изхода на спора и като съобрази, че искът е отхвърлен поради
извършено от ответника плащане в хода на процеса, намира, че разноските
следва да бъдат възложени в тежест на ответниците. Предвид изявлението на
ищеца, че претендира юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че
следва да бъде присъдено в полза на ищеца юрисконсултско възнаграждение
в минималния размер, определен на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК за исково
2
производство, а именно 50 лева.
При горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца /фирма/, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: /адрес/ осъдителни искове с правна квалификация по чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ, да бъдат осъдени при условията на разделна
отговорност съобразно наследствената им квота Е. С. С., ЕГН **********, С.
Е. С., ЕГН ********** и Е. Е. С. – Г., ЕГН ********** всеки от тях поотделно
да заплати на /фирма/, ЕИК ******** сума в размер на 259,49 лева,
представляваща главница по договор за банков кредит №
***********/19.03.2018 г., сума в размер на 4,16 лв., представляваща
възнаградителна лихва за период 06.04.2019 г. до 06.07.2019 г. вкл., сума в
размер на 114,73 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
06.04.2019 г. до 17.04.2021 г. вкл., ведно със законна лихва за период от
28.06.2023 г. до изплащане на вземането, както и при условията на солидарна
отговорност да бъдат осъдени да заплатят на /фирма/ сумата от 115 лева,
представляваща разноски, сторени от /фирма/ в производството по чл. 51 ЗН
и в заповедното производство по ч.гр.д. № 70002/2021 г. на СРС, поради
постъпило плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Е. С. С., ЕГН **********, С. Е. С., ЕГН ********** и Е. Е. С. – Г.,
ЕГН ********** да заплатят на /фирма/, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: /адрес/ сумата от 50 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3