Р Е Ш Е Н И Е №117
гр.София, 13.12.2016г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, търговско отделение I-ви състав в публично заседание на 09.декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател:РАДИ ЙОРДАНОВ
при секретаря М.Б. и присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията ЙОРДАНОВ т.д. №60 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по чл.250 ГПК.
Ищцата П.Й.Х.,
ЕГН *, с адрес: ***, подадена чрез пълномощника адв. Н.В. от САК, е предявила
иск по чл.124 ГПК във връзка с чл.29 ЗТР срещу „Г.” ЕООД, ЕИК., със
седалище и адрес на управление:***, да бъде установено по отношение на
страните, че вписаните обстоятелства по партидата на дружеството в търговския
регистър при АВп, а именно: решения взети на общото събрание, проведено на 04.10.2013г. за заличаването на ищцата П.Й.Х.,
като съдружник, като управител и за промяна в седалището и адреса на управление
са нищожни, алтернативно недопустими, алтернативно, че са вписани
несъществуващи обстоятелства, алтернативно отменяеми обстоятелства по партидата
на „Г.” ЕООД с ЕИК. със седалище ***.
На 13.07.2012г. било проведено общо събрание на
„Г.” ООД, с протоколчик Л. М., на което присъствал единствено съдружника П.П..
П. П.еднолично взел решение ищцата да бъде изключена, поради системно
неизпълнение на правомощията й като съдружник и управител в дружеството, както
и поради предприети действия срещу интересите на „Г.” ООД. На 17.07.2012г.,
съдружникът П. П., заявил пред търговския регистър при Агенция по вписванията,
вписване на промени по партидата на дружеството - заличаване на ищцата като
съдружник и управител в „Г.” ООД. По заявлението бил постановен отказ от
длъжностното лице по регистрацията №20120717143401/19.07.2012г. с мотиви, че
поисканото вписване не отговаря на изискванията на чл.21, т.5 от ЗТР: неспазена
процедурата по чл.139 от ТЗ и чл.126, ал.3 от ТЗ. Срещу така постановения отказ
съдружникът, П. П., в качеството му на управител на ответното дружество, подал
жалба пред СГС, който с решение от 17.12.2012г., постановено по т.д.
№5809/2012г. по описа на същия съд го потвърдил.
Ето защо
ищцата П.Й.Х. чрез пълномощника адв. Н.В.,
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на страните, че вписаните обстоятелства
по партидата на дружеството в търговския регистър при АВп, а именно: решения
взети на общото събрание проведено на 04.10.2013г. за заличаването на ищцата П.Й.Х.,
като съдружник, като управител и за промяна в седалището и адреса на управление
са нищожни, алтернативно недопустими, алтернативно, че са вписани
несъществуващи обстоятелства, алтернативно отменяеми обстоятелства по партидата
на „Г.” ЕООД с ЕИК.със седалище ***.
Претендират се и направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски, както и разноски за адвокатско възнаграждение.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника „Г.” ЕООД с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който оспорва изцяло иска като недопустим, неоснователен и недоказан. Оспорва всички наведени от ищцата с исковата молба и уточняващата молба от 21.05.2015г. правни и фактически твърдения.
В отговора по допустимостта на предявения иск се излага следното:
Ответникът „Г.” ЕООД поддържа, че настоящият иск е недопустим поначало, въпреки изложените мотиви за допустимост на иска в определението на САС, с което въззивният съд е отменил определение по настоящото дело за прекратяване на производството. С оглед обаче на указанията на въззивния съд, че въпросът за допустимостта на предявения иск се разглежда с крайния съдебен акт, моли същият да бъде оставен без разглеждане.
Поддържа, че ищцата П.Й.Х. с предявяването на настоящия иск прави опит на практика да бъде преразгледан спор между страните, по който има постановен и влязъл в сила съдебен акт, а така също и да атакува отново, след визирания в чл.74 ТЗ срок, влязъл в сила акт на общото събрание на ответното дружество, при положение, че не е обжалван от нейна страна в срок постановения от СГС съдебен акт, с който е прекратено производството по чл.74 ТЗ. Поддържа, че редът, по който се атакуват решенията на общото събрание на съдружниците на изложените в исковата молба основания е този по чл.74 ТЗ, а не по чл.29 ЗТР, както и че възможността за съдебен контрол се преклудира с влизането в сила на съдебния акт постановен в производството по чл.74 ТЗ. Поддържа още, че в разпоредбата на чл.29 ЗТР е уредена друга възможност, различна от уредената в чл.74 ТЗ и че исковете, които се предявяват на това основание, са с различен предмет от този на иска по чл.74 ТЗ.
На следващо място ответникът „Г.” ЕООД не оспорва, че исковете, с които се претендира нищожност на актове на търговско дружество не са ограничени със срок, но поддържа, че това не означава, че за този иск не са приложими правилата за процесуално преклудиране на възможността същият да бъде предявен два пъти.
Оспорва като невярно твърдението на ищцата, че с исковата си молба, по която е било образувано т.д. №6442/2013г. на СГС, VІ-17 с-в е предявила иск за незаконообразност на решението на общото събрание. Счита, че при липса на предявен иск за обявяване на нищожност на взетите решение на общото събрание, предявеният иск по чл.29 ЗТР е недопустим.
По основателността на предявения иск излага следното:
Счита, че изложените от ищцата обстоятелства, на които последната основава иска си с правно основание чл.29 ЗТР са негодни да обусловят така предявения иск.
По същество, счита претенцията неоснователна, като твърди липса на нищожност на решенията взети от процесното общо събрание. Поддържа, че не са нищожни последващите решения на общото събрание на дружеството за изключване на съдружник, преди да е влязъл в сила първият акт, още повече когато са взети въз основа на извършени нарушения от съдружника, различни от посочените в първия от тях. Счита, че решението на общото събрание на дружеството, за което се иска установяване на нищожност с предявяването на настоящата искова молба, не страда от пороците, които се релевират от ищцата. Поддържа, че процесната нотариална покана рег. №2290, т.І, акт 146 на нотариус Анета Микова, рег. №127 е връчена надлежно на ищцата и по предвидения в закона ред. Твърди, че последната системно не получава поканите и книжата, не отваря вратата на дома си и не пребивава често на адреса си, поради което и нотариалната покана й е връчена по посочения в закона ред, чрез залепване на уведомление. Твърди още, че всички проведени общи събрания на дружеството и цитирани в исковата молба ищцата е била редовно поканена.
„Г.” ЕООД оспорва наведеното от ищцата П.Й.Х. твърдение за порок на извършеното вписване на решенията взети на общото събрание, проведено на 04.10.2013г. Счита, че посочената в исковата молба съдебна практика в тази насока не е изцяло относима към настоящия случай. Поддържа, с оглед на това, че всички предишни взети решения на проведени общи събрания на дружеството за изключването на ищцата като съдружник, не са били потвърдени със съдебен акт, взетото решение на проведеното на 04.10.2013г. общо събрание не е нищожно на посочените в исковата молба основания.
„Г.” ЕООД оспорва всички наведени от ищцата П.Й.Х. твърдения за незаконосъобразност на свикването и провеждането на общите събрания на дружеството проведени на 23.09.2013г. и на 04.10.2013г.
„Г.” ЕООД оспорва като неверни и твърденията на ищцата П.Й.Х. за незаконосъобразност на взетите решения от общото събрание проведено на 04.10.2013г. Сочи, че в протоколите от проведените общи събрания на 23.09.2013г. и на 04.10.2013г. са изложени мотивите, поради които същата е изключена.
С оглед на така изложеното „Г.” ЕООД, моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение предявения иск, с всички законни последици от това. Претендира присъждане на разноски.
Препис от отговора на исковата молба на ответника „Г.” ЕООД е връчен на ищцата П.Й.Х. с указанията по чл.372 от ГПК, като в срока по чл.372, ал.1 от ГПК същата е подала допълнителна искова молба, с която поддържа, уточнява и допълва първоначалната и излага становището си по наведените с отговора на ответника твърдения и възражения, оспорвания и искания по доказателствата.
В допълнителната искова молба ищцата П.Й.Х. излага следното:
Поддържа, че предявеният иск по чл.29 ЗТР е допустим, доколкото с извършеното вписване на решението на общото събрание на дружеството, взето на 04.10.2013г., за нея възниква правния интерес да търси установяване на неговата нищожност, алтернативно недопустимост, алтернативно несъществуване на вписаното обстоятелство. Сочи, че с определение на САС по ч.гр.д. №3210/2015г., последният е извършил обоснована преценка за допустимостта, като съдебният акт е задължителен и неподлежащ на обжалване.
По възраженията на ответника „Г.” ЕООД по основателността на предявения иск излага следното:
Сочи, че процесните решения взети от общите събрания на дружеството проведени на 23.09.2013г. и на 04.10.2013г. са последващи на решението на общото събрание от 13.07.2012г., с което е гласувано изключването й като съдружник в ответното дружество и че последното е породило своето действие незабавно, а вписването има единствено оповестителен характер. Поддържа, че е изключена от ответното дружество още с взетото на 13.07.2012г. решение на общото събрание, но тъй като има извършено вписване в търговския регистър по решенията, взети на общото събрание на 04.10.2013г. отново за изключването й от дружеството, за нея е налице правния интерес и основание да предяви иска по чл.29 ЗТР, който не се припокрива по съдържание с иска по чл.74 ТЗ.
Поддържа твърдението си, че другият съдружник в „Г.” ЕООД, П.П. е правил многократно опити за изключването й като съдружник от ответното дружество, с вземането на самостоятелни решения за нейното отстраняване, както и безуспешни опити да впише тези решения в търговския регистър, след решението взето от общото събрание на 13.07.2012г. В резултат на тези му действия, ищцата била принудена да заведе искове по чл.74 ТЗ за отмяна всички взети еднолично от другия съдружник решения за изключването й, в резултат на което с подробно посочените в допълнителната искова молба постановени съдебни актове, с които са прекратявани производствата по исковете с правно основание чл.74 ТЗ, била съставена и своеобразна съдебна практика със значение и за настоящия казус, а именно, че всяко решение за изключването й като съдружник от ответното дружество, взето след решението от 13.07.2012г. е нищожно, тъй като последното е породило правните си последици. Поддържа, че дори и това решение да бъде отменено с акт на съда, тази отмяна ще действа за напред. След тази дата - 13.07.2012г., ищцата нямала качеството на съдружник и че решението взето на общото събрание, проведено на 04.10.2013г. е нищожно и неподлежащо на вписване във всеки един момент, като лишено от предмет. Същото е извън компетентността на общото събрание и без значение е изхода по делото заведено срещу решението от 13.07.2012г.
С оглед наличието на константна практика относно последиците от вземане на последващи решения на общото събрание за изключването на съдружник, счита всички доводи наведени от ответника в отговора на исковата молба за основателността на исковата претенция неоснователни.
Преписи от допълнителната искова молба са връчени на ответника „Г.” ЕООД, като е подаден отговор, с който оспорва допълнителната искова молба изцяло и поддържа наведените си в първоначалния твърдения и възражения, както и направените със същия искания по доказателствата.
Счита, че цитираната в допълнителната искова молба съдебна практика на СГС, по никакъв начин не е задължителна за настоящия съд. Отделно от това поддържа, че същата е неправилна, като непотвърдена от ВКС.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото се представи протокол от общото събрание на съдружниците на „Г.” ООД от 04.10.2013г., на което П.Й.Х. е изключена като съдружник.
С отказ №20131010125253/11.10.2013г. на Агенция по вписванията е отказано вписването на решението на ОС от 04.10.2013г. на „Г.” ООД.
С решение №230/05.02.2014г. постановено по т.д. №6452/2013г. на СГС е потвърден отказа №20131010125253/11.10.2013г. на Агенция по вписванията.
С определение от 30.07.2014г. по т.д. №6442/2013г. на СГС е върната исковата молба на П.Й.Х. за отмяна на решенията на ОС на „Г.” ООД от 23.09.2013 и 04.10.2013г. и е прекратено производството по делото. Определението е влязло в сила на 19.08.2014г.
С решение №1951/03.12.2014г. по т.д. №7491/2014г. на СГС е отменен отказ №20141016184637/21.10.2014г. и е указано да се впишат заявените обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
По отношение на допустимостта на предявения иск съдът е
обвързан от задължителните указания на Определение №2270 от 17.08.2015г. на
ч.гр.д.№3210/2015 на САС.
С Определение №3727 от 08.11.2016г. на ч.гр.д.№2657/2016 на
САС е прекратено производството пред САС и е върнато делото за произнасяне по
допълване на решението по иска за освобождаването на П.Й.Х. като
управител с решение на ОС на „Г.” ООД от 04.10.2013г.
Искът е неоснователен.
С решението на ОС на „Г.” ООД от 04.10.2013г. П.Й.Х. е изключена само като съдружник, но не е освобождавана от длъжността управител, а именно това ОС се атакува, поради което искът е неоснователен.
Водим от горното СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно основание чл.29 ЗТР, във връзка с чл.124 ГПК на П.Й.Х., ЕГН********** с адрес: ***, за установяване по отношение на П.Й.Х. с ЕГН********** и „Г.” ЕООД с ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, че вписването на освобождаването на П.Й.Х., като управител, въз основа на решение от ОС на съдружниците на „Г.” ООД, проведено на 04.10.2013г. е нищожно, вписването е недопустимо или е вписано несъществуващо обстоятелство.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Председател: