Р Е Ш Е Н И Е
№ 884
гр. Пловдив, 17.05.2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXIV състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети април през
две хиляди двадесета и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при участието на секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА и прокурора СЛАВЕНА КОСТОВА, като
разгледа докладваното от съдия Янко
Ангелов касационно
административно дело № 687 от 2022 г.
по описа на Административен съд Пловдив,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по реда на чл.208 и сл. от АПК.
Делото е образувано по касационна
жалба от Я.К.Д. с ЕГН **********,
депозирана чрез пълномощника му адв. В.С. и
по касационна жалба на ГД „ИН” София, чрез юрк. Ч. против Решение № 2558 от 20.12.2021 г., постановено по административно
дело №1836/2021г. по описа на Административен съд Пловдив, двадесет и девети състав.
С оспореното решение, ГД „ИН” София е осъдена да заплати на ищеца Я.К.Д. сумата от 900 лв. /деветстотин лева/,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в рамките на
периода от 22.02.2019 г. до 23.07.2019 г., в резултат от нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, изразило се в бездействие на затворническата администрация във връзка с
осигуряване на достатъчно жилищна площ в условията на задържане в ЗООТ „Хеброс“
при Затвора Пловдив за 152 дни, ведно със законната лихва върху сумата на
обезщетението, считано от 06.07.2021 г. до окончателното ѝ изплащане,
като е ОТХВЪРЛЕНА отчасти първата искова
претенция за обезщетение на неимуществени вреди, причинени на ищеца при престоя
му в ЗООТ „Хеброс“ при Затвора Пловдив, в резултат от нарушения по чл.3 от ЗИНЗС по отношение на частта от исковия период, а именно за времето от
01.02.2019 г. до 22.02.2019 г. и от 24.07.2020г. до 31.07.2020 г. и за
разликата до пълния предявен размер на търсеното обезщетение от 25 000 лева, а
също и за останалите оплаквания за нарушения по чл.3 от ЗИНЗС, съставляващи
неосигурен достъп до течаща студена и топла вода и заразеност с инсекти и
гризачи, като неоснователна и недоказана; ОСЪДЕНА е Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр. София, да заплати на ищеца Я.К.Д. сумата от 500 лв. /петстотин лева/,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в рамките на
периода от 10.08.2020 г. до 28.04.2021 г., в резултат от нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, изразило се в бездействие на затворническата администрация във връзка с
осигуряване на достатъчно жилищна площ в условията на задържане в Затвора
Пловдив за 92 дни, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението,
считано от 06.07.2021 г. до окончателното ѝ изплащане, като е ОТХВЪРЛЕНА отчасти втората искова претенция
за обезщетение на неимуществени вреди, които се претендира да са били причинени
на ищеца при престоя му в Ареста Пловдив, в резултат от нарушения по чл.3 от ЗИНЗС по отношение на част от исковия период, а именно за времето от 24.01.2020
г. до 09.08.2020 г. и за разликата до пълния предявен размер на търсеното
обезщетение от 25 000 лева, а също и за останалите оплаквания за нарушения по
чл.3 от ЗИНЗС в Ареста и Затвора - Пловдив, съставляващи неосигурен достъп до
течаща студена и топла вода и заразеност с инсекти и гризачи, като
неоснователна и недоказана.
В касационната жалба на Я.К.Д., се сочи, че решението на Административен
съд Пловдив в отхвърлителната му част е
незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални
нарушения. Моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло исковата
претенция на Я.К.Д. .
С касационната жалба на ГД „ИН”
София се поддържа незаконосъобразност на решението в осъдителната част като се
моли съда иска да бъде отхвърлен изцяло или алтернативно да бъде уважен за
сумата от 500 лв.
В съдебно заседание Я.К.Д. не се явява и не се представлява. С писмена
защита по делото, подадена от адв. С. се поддържа касационната жалба, излагат
се съображения, че недаването на отговори и непредставянето на доказателства от
страна на ответната администрация следва да се тълкуват в нейна вреда.
Ответникът - ГД „ИН” София не се представлява.
Окръжна прокуратура – Пловдив намира двете касационни жалби
за неоснователни.
Касационната инстанция, след като провери служебно валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон, въз основа на
доказателствата по делото, намира жалбите
за допустими, а по същество за неоснователни.
Съдът обосновано и в
съответствие с ангажираните доказателства е приел, че през първия период на
престой за 152 дни се установяват твърдените нарушения по чл.3 от ЗИНЗС и тази
претенция е частично основателна.
Съдът относно втория период, като
е съобразил действително прекараното
време в Затвора Пловдив, е приел, че
ищецът е бил в пренаселени килии, като от представените справки се установява,
че през 92 дни ищецът е бил в помещение, в което не е спазено изискването за
минимална жилищна площ от 4 кв.м. По отношение наличието на дървеници и гризачи
липсват искания, съответно доказателства от страна на ищеца, а обратно от
ответника са представени доказателства
за извършвана периодично ДДД обработка, поради което липсва бездействие
от страна на администрацията, такова липсва и по отношение другото твърдение за
липса на постоянно течаща топла вода по аргумент от чл.20, ал.3 от
ППЗИНЗС.
При това положение съдът
обосновано е приел за частично основателна и тази претенция
Първоинстанционният съд е направил извод, че
предявения иск е частично доказан по
основание, като е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите
на ГД "Изпълнение на наказанията". По
отношение размера на обезщетението, съдът е мотивирал решението си по справедливост е приел исковата претенция за
претърпени неимуществени вреди за частично доказана и по размер, като е посочил, че същата следва да бъде уважена до
размера от 1400 лева и е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер
от 50000 лева.
Решението е валидно, допустимо и правилно, като в тази
връзка наведените с касационната жалба
основания, съдът намира за необосновани.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното
решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал.
3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата
на чл. 284, ал.
5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от
настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал.
1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1
предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по
повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал.
5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Правилен е изводът на административния съд, изведен от
установената по делото фактическа
обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична
основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи
от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от
ищеца за част от периодите предмет на исковата молба.
Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им
осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание,
съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът
на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от
степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета -
като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и
физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани.
В случая е установено неизпълнение на законови
задължения – пренаселеност в килиите, за част от исковия период, в които ищецът
е изтърпявал наказание, в следствие на което са претърпени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
От установеното по
делото неизпълнение, обаче, не следва автоматично обезщетяване на причинените
неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито
права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и
характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна
на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с
конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е
съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при
приложението на чл. 52 от
Закона за задълженията и договорите.
В случая изводите на съда за размера на дължимото се
обезщетение съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени
конкретните, обективно съществуващи обстоятелства относими към увреждането, от
което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на
ищеца. Несъмнено е негативното въздействие върху ищеца на условията, при които
е пребивавал в Затвора - Пловдив. Преценката на кумулативното въздействие на
тези условия в част от исковия период, съобразено с установената по делото обща продължителност и в съответствие
с изведената от закона и дължима се справедливост правилно с обжалваното
решение е определена сумата, с която следва да бъдат възмездени причинените
вреди.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяната на решението му. Решението на Административен съд - Пловдив следва да
бъде оставено в сила, а касационните жалби като неоснователни - без уважение.
Разпоредбите на чл.286 ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, тълкувани в
тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на
чл.10 ал.4 ЗОДОВ и чл.78 ал.8 ГПК, във връзка с чл.144 АПК и чл.143 АПК.
Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за
заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично
отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Ето защо
искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без
уважение.
Водим от
изложеното, Административен съд гр. Пловдив, XХIV състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2558 от 20.12.2021 г., постановено по административно дело №1836/2021г. по описа на Административен съд Пловдив, двадесет и девети състав.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :