Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна.................2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти касационен
състав, в публично съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и
двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
РОМЕО СИМЕОНОВ
при секретаря Светлана Стоянова с участието на прокурора
Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдията Р. Симеонов КАНД № 664 описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по
касационна жалба от Дирекция „Инспекция
по труда“ Варна подадена чрез юрисконсулт Д.О. срещу Решение № 68 от 20.01.2020
г. на Варненския районен съд, постановено по АНД № 3435 по описа на същия съд за
2019 г., с което е отменено наказателно постановление /НП/ № 03-009924 от 29.08.2018
г., издадено Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Варна,
с което на "ГЕРМАТЕХ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Кюстендил, ул. "Вола" № 16 на основание чл. 416, алл.5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда
/КТ/ му е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 5000 лева, за
нарушение на чл. 62 ал.1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ.
Посочените касационни основания се свеждат до доводите,
че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен, постановен в нарушение, поради
неправилно тълкуване на приложимия закон, допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила – касационни
основания почл. 348, ал. 1, т. 1, т.
2 от НПК вр. чл.
209 т.3 от АПК. Посоченото във втория абзац на касационната жалба възражение
против приложението на чл.28 от ЗАНН очевидно се отнася за друго дело, тъй като
по настоящото този институт изобщо не е обсъждан и прилаган от въззивната
инстанция.
Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено,
като бъде потвърдено наказателното постановление.
Ответникът по
касационната жалба – „ГЕРМАТЕХ“ ЕООД, редовно уведомени, не се представлява, не
изразява становище по жалбата.
Участвалият по
делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Варна, дава
заключение, че решението на ВРС е правилно, а жалбата е неоснователна и моли
съдебното решение да бъде потвърдено.
Касационната жалба
е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално
ДОПУСТИМА.
Варненският
районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от "ГЕРМАТЕХ" ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. "Вола" № 16,
представлявано от управителя Т.Д.Д. срещу наказателно постановление /НП/ №
03-009924 от 29.08.2018 г., издадено Директора на Дирекция "Инспекция по труда"
– гр. Варна, с което на дружеството, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда
/КТ/ е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 5000 лева, за нарушение на чл. 62 ал.1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ.
Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН
№ 03-009924/20.08.2020 г., съставен от П. М. М.на длъжност инспектор в Дирекция
"Инспекция по труда" гр. Варна.
Първоинстанционният съд е възприел обективираните в АУАН фактически констатации,
като е приел за установена следната фактическа обстановка:
На 25.06.2018 г. Полина Миткова Митева, заемаща
длъжността инспектор ДИТ Варна, заедно със своя колега – Емил Даниелов Начев,
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на обект жилищна
сграда в гр. Варна ул. „***“ №*, където дружеството извършвало строителни
дейности.
На мястото проверяващите от ДИТ установили лица, които
полагали труд, като сред работещите се на обекта бил и непълнолетния А.Д. А.с ,
който бил допуснат от „ГЕРМАТЕХ“ ЕООД да престира труд на длъжност „общ
работник“ при определено работно място-обект в жилищна сграда в гр. Варна ул.
„***“ №*; при определено и декларирано от лицето работно време- от 08:00ч. до
17:00ч. и уговорено трудово възнаграждение от 250 лв. седмично без да е сключен
в писмена форма трудов договор между лицето и работодателя.
За проверката е
съставен Протокол № ПР 1822074/24.07.2018 г., в който били дадени и съответните
предписания.
В АУАН е записано,
че на 20.08.2020 г. /допусната техническа
грешка при изписване на датата/ св. П. М. М.съставила АУАН №03-009924 срещу
дружеството, за това, че в качеството си на работодател допуснал до работа
лицето А.Д. А.с да престира труд в полза
на „Герматех“ ЕООД на определено с определено
работно време от 08.00 до 17.00 ч.; с определено работно място-обекта на
проверката: жилищна сграда в гр. Варна ул. „***“ №* ,с уговорено трудово възнаграждение
от 250 лв. седмично, изпълнявайки трудови функции на „Общ работник“ без да има
сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото
правоотношение. Установеното нарушение било подведено под нормата на чл.62 ал.1
вр. чл. 62 ал.1 вр. чл.1 от КТ.
На 29.08.2018 г. АНО финализирал
административнонаказателната преписка, като издал НП № 03-009924, като възприел напълно фактическите
и правни констатации на актосъставителя.
С оглед изясняване
на релевантните за спора факти и обстоятелства, в хода на първоинстанционното
производство са разпитани съставителя на АУАН – П. М. М.и свидетелят Емил Даниелов Начев-свидетел при
констатиране на нарушението и съставянте на АУАН, които потвърдили фактическите констатации в акта за
нарушение. Разпитан е и св. Драгомир Диланов Диланов, който заявява, че е
намирал хора за извършване на работа на обекти на фирмата. Тъй като не е
присъствал при констатиране на нарушението, показанията му не оборват
установеното при проверката от служителите на Д ИТ.
По делото като доказателства са приети и приложени
материалите по ДП №906/2018 г. по описа на ОД МВР Варна, образувано от Прокурор
при Районна прокуратура Варна с Постановление за образуване на наказателно
производство от 04.01.2019 г., за това, че на 25.06.2018 г. в гр. Варна без
надлежно разрешително е приет на работа в „Герматех“ ЕООД ненавършилият
18-годишна възраст А. Д. А..
С обжалваното пред
настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е отменил процесното
наказателно постановление. За да постанови посочения резултат районният съд е
приел, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, че от
страна на касатора е осъществен съставът на визираното в АУАН и НП
административно нарушение, изразяващо се в нарушение на чл. 62 ал.1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. Съдът е приел също
така, че наказателното постановление е издадено при пълно изясняване на фактите
и обстоятелствата от значение за случая, като е дадена правилна правна
квалификация на нарушението. За да отмени атакуваното НП е приел, че е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила изразяващи се в неточно
изписване на датата на съставяне на АУАН, тъй като посочената дата все още не е
настъпила. Това становище не се споделя от касационната инстанция.
Изводът на въззивния съд като краен резултат е правилен,
но не на посочените основания.
Съгл. чл. 33.
Ал.2 от ЗАНН (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г.)При
констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното
производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор.
Веществените доказателства и вещите по чл. 41 се пазят от
административнонаказващия орган до произнасянето на прокурора.
По случая е образувано наказателно производство: ДП №
906/2018 г. по описа на ОД МВР Варна. Съгл. ТР №3 от 22.12.2015 г. на ОСНК т.
3.1 Деецът
не следва да носи едновременно наказателна и административнонаказателна отговорност в
случаите, когато с извършеното от него деяние са нарушени едновременно
наказателна и административнонаказателна норма с различни обекти на защита.
В процесния случай касационната инстанция счита, че с
оглед нормата на чл. 305 ал.6 от НПК: „В случаите по чл. 301, ал. 4 съдът
признава подсъдимия за невинен и му налага административно наказание, когато
извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената
част на Наказателния кодекс
случаи или когато съставлява административно нарушение, предвидено в закон или
указ.“, решението на РС Варна следва да бъде оставено в сила.
С оглед изложените съображения, настоящият
състав, при извършената проверка по чл. 218 АПК, намира атакуваното решение за валидно и допустимо, като
постановено в съответствие с материалния закон.
Водим от
горното, Варненският административен съд, четвърти касационен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 68 от 20.01.2020 г. на Районен съд
гр. Варна постановено по АНД № 3435 по
описа на съда за 2019 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.