РЕШЕНИЕ
№ 2179
гр. София, 14.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА ДИМЧЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110212965 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ООД (подадена чрез юрк. С.) срещу Електронен фиш
за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с № **********, с който на
основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за
нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция” в
размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева, както и такса по чл.10б, ал.5 от Закона за
пътищата (ЗП) в размер на 133 (сто тридесет и три) лева.
В жалбата се твърди, че Електронният фиш е нищожен, незаконосъобразен,
неправилен и необоснован. Приема се, че при съставянето на процесния Електронен фиш са
допуснати редица процесуални нарушения, които водят до пълно погазване на правото на
защита на Дружеството. Твърди се, че не е ясно кои разпоредби са нарушени и на какво
основание се налага административно наказание. Не било ясно и в какво се изразява
нарушението. Според жалбоподателя в Електронния фиш не било конкретно посочено и
мястото на нарушението. Отчита се като пропуск и това, че в Електронния фиш не било
посочено конкретно изминатото разстояние, както и ТОЛ-сегментите, в които процесното
пътно превозно средство /ППС/ е навлязло без платена пътна такса. Според жалбоподателя с
Електронен фиш може да се налага само глоба, но не и имуществена санкция. Освен това в
обжалвания акт не бил идентифициран наказващият орган. Електронният фиш бил издаден
и наказанието било наложено след законово установените давностни и преклузивни срокове.
1
В Електронния фиш не била посочена категорията на ППС, нямало изписани мерни единици
след „44000“. По съществото на спора се заявява, че Дружеството – жалбоподател има
сключен договор с „Интелигентни трафик системи“ АД от 25.02.2020г. и на процесното
ППС е било монтирано бордово устройство, а към момента на твърдяното нарушение „***“
ООД е имало налична сума за автоматично плащане на дължими такси. Освен това
жалбоподателят се позовава на справка, според която за процесния ден дължимите такси са
били платени. В жалбата се цитира и Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията
от 28.11.2019г., като се казва, че преди да се приеме, че е налице административно
нарушение, наказващият орган е следвало да провери дали доставчикът на ЕУЕПТ не е
информирал Дружеството – жалбоподател за въпросната недекларирана пътна такса и дали
са взети мерки за предекларирането на данните на ППС. В жалбата се цитират и съдебни
актове на СРС, като се посочва, че мотивите им важат и за настоящия казус. Наред с това
жалбоподателят сочи, че е нарушен и принципът за пропорционалност в съответствие с
Директива 1999/62/ЕД на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури. На следващо място в жалбата се посочва, че е липсвала законова
възможност за процесното нарушение да се състави Електронен фиш и че е следвало да се
състави Акт за установяване на административно нарушение и да се издаде Наказателно
постановление. В края на жалбата се цитират жалби срещу други Електронни фишове, като
се посочва, че съдържат същите аргументи като тези, изложени в жалбата по настоящото
дело, но другите фишове за идентични нарушения били анулирани. С тези аргументи се иска
от съда да обяви обжалвания Електронен фиш за нищожен или евентуално да го отмени и
прекрати административно – наказателното производство. При условията на евентуалност
се иска от съда да намали размера на наложеното наказание или да приеме, че е налице
маловажен случай, както и да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на
Дружеството - жалбоподател.
Жалбата, заедно с административно – наказателната преписка, са препратени от
АПИ, Национално ТОЛ Управление на СРС с писмо вх. № 289154 от 13.09.2024г. В това
писмо се посочва, че обжалваният Електронен фиш притежава всички задължителни
реквизити съгласно чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, а жалбата на „***“ ООД е неоснователна и
нeдоказана. Иска се съдът да потвърди процесния Електронен фиш като правилен и
законосъобразен.
Пред СРС, НО, 10 състав „***“ ООД се представлява от юрк. С., който в съдебното
заседание на 27.11.2024г. заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред
СРС на 18.02.2025г. юрк. С. пледира за отмяна на процесния Електронен фиш като
противоречащ на съдебната практика, особено в светлината на Решение на Съда на ЕС.
Претендира се и юрисконсултско възнаграждение.
Пред СРС, НО, 10 състав въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ се
представлява от юрк. Г., която в съдебно заседание на 27.11.2024г. заявява, че оспорва
жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 18.02.2025г. от юрк. Г. моли съда да
2
остави без уважение жалбата, тъй като била неоснователна, а издаденият Електронен фиш
бил правилен и законосъобразен, поради което се иска неговото потвърждаване.
Процесуалният представител на въззиваемата страна претендира и разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
По делото е представено писмо с вх. № 373690 от 20.11.2024г. от Агенция „Пътна
инфраструктура“ – Национално ТОЛ Управление, в което е посочено, че техническо
устройство № 10182 не подлежи на периодичен контрол, то представлява стационарна
контролна точка (СКТ) и по-точно : автоматично устройство за записване на пътния трафик
(АУЗПТ), което е разположено на метална рамка, неподвижно монтирана над път А-6
(Автомагистрала „Европа“), км. 50+427 метра, намаляващ километър, попадащо на
територията на Столична община. Твърди се, че устройството е част от Електронната
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП. Съгласно чл.167а, ал.1 от ЗДвП
АПИ осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП чрез
електронна система за събиране на пътни такси (ЕССПТ), като за всяко установено
нарушение по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП се създава доклад, към който автоматично се прилага
снимков материал и/или видеозапис, които са доказателства за отразените в тях
обстоятелства относно ППС, неговата табела с регистрационен номер, дата, час, място на
движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и
местонахождението на техническото средство. В писмото се цитира чл.10, ал.1 от Наредба за
условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние. Твърди се, че в нормативен акт не е предвидено изискване ЕССПТ или
нейните компоненти да са преминали проверка по Закона за измерванията (ЗИ). В писмото
се цитират чл.1 и чл.5 от ЗИ, както и §1, т.1 от ДР на ЗИ. Посочва се, че ЕССПТ и нейните
компоненти не извършват измервания на стойности и величини, а само сравнителен анализ
на данните относно регистрационен номер, категория на ППС, брой оси и екологичен клас
на ППС. При установяване на нарушенията по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП нямало измерване на
величина. Отчитането на нарушението се извършвало при преминаване на ППС по участък
от платената пътна мрежа, върху който е разположена СТК, като техническото средство
заснемало движещия се автомобил и неговия регистрационен номер, снимковият материал
се пазел в база данни, от която специален софтуер разчитал регистрационния номер и го
сравнявал със списъци за заплатени пътни такси. В случай, че не се установи заплатена
такса, съответстваща на характеристиките на ППС, системата автоматично изтегляла
данните за нарушителя от регистрите на Министерство на вътрешните работи (МВР) чрез
платформата за междурегистров обмен RegiX. В писмото се твърди още, че СКТ – част от
електронната система разполагат със система за мониторинг, която сигнализира за
настъпили неизправности в някои от техните елементи, като в случай на такъв сигнал –
служители от Сектор „Техническа поддръжка на крайпътна и правоприлагаща
инфраструктура“ на Отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ към
Национално ТОЛ Управление при АПИ отстранявали възникналата неизправност. Посочва
се, че изискванията на ЗИ били относими към автоматизираните технически средства и
3
системи (АТСС), използвани в структурите на МВР, тъй като служели за количествено
измерване на определени величини (скорост на движение), както и за тяхното сравняване с
величини от същия вид. Подобно измерване на величини и тяхното съпоставяне една с друга
не било налице в процесите на обработка на данни от електронната система по чл.167, ал.3
от ЗДвП. Използването на различни термини в чл.189, ал.4 от ЗДвП и в чл.189ж, ал.1 от
ЗДвП също показвало, че става въпрос за различни средства /системи/, като системата по
чл.167а, ал.3 от ЗДвП не попадала в обхвата на определението на АТСС, дадено в т.65 от ДР
на ЗДвП и прилагането на правните норми по аналогия в случая било недопустимо. В
писмото на Агенция „Пътна инфраструктура“ – Национално ТОЛ Управление (приложено
на лист 213-216 от делото) се казва, че техническо средство № 10182 е въведено в
експлоатация заедно с ЕССПТ след измененията на ЗДвП и ЗП (ДВ, бр.105/2018г.), тъй като
е предвиден нов начин за заплащане на такси за преминаване по платената пътна мрежа
(пътни такси), при която се въвежда смесена система за таксуване на различните категории
ППС – винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние. В писмото се
цитира и чл.10, ал.3 от ЗП, като се пояснява, че списъкът на пътищата, за които се събира
ТОЛ такса е определен в Решение № 101 на МС от 20.02.2020г. за приемане на Списъка на
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – ТОЛ такса.
Процесният участък попадал в категорията на пътищата, за които се събира ТОЛ такса.
Обяснява се, че път А-6, км. 50+427 метра бил изграден и въведен в експлоатация към
момента на извършване и документиране на нарушението.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
Дружеството „***“ ООД е собственик на товарен автомобил „****“ с рег. № **** с
технически допустима максимална маса 44000, екологична категория – ЕВРО 5, с брой оси –
4.
На 25.02.2020г. „***“ ООД сключило Договор за предплатен баланс № 3447 с
„Интелигентни трафик системи“ АД за предоставяне на услуга за електронно събиране на
пътни такси на база изминато разстояние и на база време /електронни винетки/. Във връзка с
това за ППС с рег. № **** на 02.02.2022г. била платена такса в размер на 3,73 лева.
Техническо средство SCP_1018 Dir:2 с ID № 024578 е разположено на СКТ с №
10182, намираща се между 18 и п.в. „Илиянци“, на път А-6, км. 50+427, намаляващ
километър. На 02.02.2022г. към 16:18 часа, при ТОЛ-секция 10182, на път А-6, 50+427 км.,
посока намаляващ километър, превозното средство с рег. № **** било заснето да се движи и
автоматично било установено, че то няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ-
декларация за преминаването. За тази констатация бил съставен доклад за нарушение с №
D7D49E274DE32688E053041F160A9A13.
Въз основа на снимковия материал от устройство SCP_1018 Dir:2 с ID № 024578 и
цитирания по-горе доклад срещу „***“ ООД е издаден Електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни
4
такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № ********** за това, че на 02.02.2022г. в 16:18
часа е установено нарушение № D7D49E274DE32688E053041F160A9A13 с ППС товарен
автомобил „****“ с рег. № ****, с технически допустима максимална маса 44000, брой оси
4, екологична категория ЕВРО 5, без ремарке, в община Столична, за движение по път А-6,
км. 50+427, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от
ЗП, тъй като за това ППС няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за
преминаването. Нарушението е квалифицирано по чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание
чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП на „***“ ООД е наложена „имуществена санкция”
в размер на 2500 лева. В Електронния фиш е записано, че независимо от налагането на тази
санкция „***“ ООД дължи и заплащане на съответната такса по чл.10б, ал.5 от ЗП съобразно
категорията на притежаваното ППС в размер на 133 лева.
Електронен фиш № **********, касаещ нарушение №
D7D49E274DE32688E053041F160A9A13 бил подписан на 07.05.2024г. Същият бил изпратен
по пощата и връчен на „***“ ООД на 03.06.2024г., след което е обжалван с жалба, подадена
на 04.06.2024г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно : извлечение от информационната
система на АПИ за нарушение с № D7D49E274DE32688E053041F160A9A13; снимков
материал от техническо средство SCP_1018 Dir:2 с ID № 024578 (2 броя); извлечение от
системата на АПИ за собственика на ППС с рег. № ****; известие за доставяне на процесния
Електронен фиш; отчет за пътуване на ППС с рег. № **** на 02.02.2022г.; Договор с
предплатен баланс № 3447 от 25.02.2020г. между „Интелигентни трафик системи“ АД и
„***“ ООД с приложени Общи условия към него и справка за такси по договора за ППС с
рег. № **** за 02.02.2022г.; извлечение от системата на АПИ за местоположението на
техническо средство с № 10182 - с приложени карти, справка – извлечение от системата на
АПИ за обработката на процесния Електронен фиш и писмо от ОПП-СДВР с вх. №
392797/04.12.2024г. - с приложени справки за собствеността на ППС с рег. № **** и за
регистрации на ППС с рег. № ****.
Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени
доказателства следва да се кредитират от съда, тъй като са обективни и достоверни. Освен
това данните, отразени в справките в електронната система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от ЗП имат доказателствена сила на основание чл.189е, ал.8 от ЗДвП. Поради
това съдът кредитира цитираните по-горе извлечения от информационната система на АПИ.
С оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП съдът дава вяра изцяло и на приложения по
делото снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство.
Посредством снимките на лист 15 и лист 16 от делото се установява, че техническо средство
SCP_1018 Dir:2 с ID № 024578 е заснело товарен автомобил с рег. № **** на дата
02.02.2022г. в 16:18 часа.
От извлечението от информационната система на АПИ за нарушение с №
5
D7D49E274DE32688E053041F160A9A13 и от извлечението от системата на АПИ за
местоположението на техническо средство с № 10182 /с приложени карти/ се установява, че
техническо средство SCP_1018 Dir:2 с ID № 024578 е разположено на СКТ с № 10182,
намираща се между 18 и п.в. „Илиянци“, на път А-6, км. 50+427, намаляващ километър, с
GPS координати : 42.765369, 23.296978. От съвкупната преценка на тези извлечения от
системата на АПИ, както и от приобщения по делото снимков материал следва, че е
констатирано нарушение с № D7D49E274DE32688E053041F160A9A13 за ППС с рег. № ****
на 02.02.2022г. в 16:18 часа на път А-6, км. 50+427, намаляващ километър.
Извлечението от системата на АПИ за собственика на ППС с рег. № **** е обективно
и достоверно писмено доказателство, което намира опора изцяло в писмото от ОПП-СДВР с
вх. № 392797/04.12.2024г. и приложените към него справки. Справките на лист 249-250 от
делото са издадени от държавен орган и разполагат с доказателствена сила за посочените в
тях обстоятелства. Поради това съдът кредитира цитираните тук писмени доказателства и
установява вид, марка, модела и регистрационен номер на превозното средство, неговия
собственик, технически допустимата максимална маса, екологичната категория на
превозното средство, брой оси и пр. От цитираните по-горе справки и извлечение от
информационната система на АПИ се установява, че ППС с рег. № **** е собственост на
Дружеството – жалбоподател. Косвено данни за това се съдържат и в снимките на лист 15 и
лист 16 от делото, на които се виждат надписи с наименованието на Дружеството –
жалбоподател върху ППС, както и от справката – извлечение от системата на АПИ на лист
229-230 от делото.
Справката – извлечение от системата на АПИ за обработката на процесния
Електронен фиш се характеризира като информативно, относимо, обективно и достоверно
писмено доказателство. Поради това СРС я кредитира и приема, че Електронен фиш №
**********, касаещ нарушение № D7D49E274DE32688E053041F160A9A13 е подписан на
07.05.2024г., връчен е на „***“ ООД на 03.06.2024г. и срещу него има жалба от 04.06.2024г.
Във връзка с връчването на Електронния фиш следва да се посочи, че приложеното на лист
18 от делото известие за доставяне има достоверна дата и намира потвърждение в справката
– извлечение на лист 229 от делото. Поради това съдът кредитира и известието за доставяне,
като приема, че обжалваният Електронен фиш е получен на 03.06.2024г. Доколкото жалбата е
подадена на 04.06.2024г., съдът приема, че тя е депозирана в законоустановения срок за
обжалване на процесния Електронен фиш.
На лист 20 от делото е приложен отчет за пътуване на ППС с рег. № **** на
02.02.2022г. Това писмено доказателство се явява обективно, достоверно и непредубедено.
Поради това съдът го кредитира и установява маршрута на превозното средство на
02.02.2022г. от 08:02 часа до 12:01 часа. Доколкото процесният час (16:18 часа) не е отразен в
този отчет, СРС не може въз основа на този документ да направи изводи за
местоположението на превозното средство в 16:18 часа, нито пък може да приеме, че с този
документ се дискредитират извлеченията от информационната система на АПИ. Поради
това, дори да се кредитира отчетът на лист 20 от делото, това няма съществено значение за
6
изясняването на релевантните за спора факти и обстоятелства.
По делото са приложени Договор с предплатен баланс № 3447 от 25.02.2020г. между
„Интелигентни трафик системи“ АД и „***“ ООД, Общи условия към него и справка за
такси по договора за ППС с рег. № **** за 02.02.2022г. Тези писмени доказателства са
обективни, достоверни и взаимно допълващи се. Поради това и доколкото не се
опровергават от други доказателства, събрани по делото, съдът ги кредитира и приема, че на
25.02.2020г. Дружеството – жалбоподател е сключило Договор за предоставяне на услуга за
електронно събиране на пътни такси на база изминато разстояние и на база време
/електронни винетки/, като за ППС с рег. № **** на 02.02.2022г. е била платена такса в
размер на 3,73 лева.
Протоколът за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и
монтажа на нова стационарна контролна точка от 15.08.2019г. касае изграждането на СКТ на
път ССТ, км. 1+050, между II-18 и п.в. Илиянци, община София, област София град с GPS
координати : 42.765277, 23.296869. Доколкото това място е различно от мястото на
нарушението (посочено в кредитираните по-горе извлечения от информационната система
на АПИ като път А-6, 50+427 км., посока намаляващ километър, с GPS координати :
42.765369, 23.296978), съдът приема, че макар да се отнася до района между II-18 и п.в.
Илиянци, Протоколът за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и
монтажа на нова стационарна контролна точка от 15.08.2019г. касае друга СКТ, различна от
тази, на която е констатирано процесното нарушение. Поради това този Протокол се явява
неотносимо писмено доказателство към процесния казус и съответно не следва да се подлага
на анализ.
Приложеното на лист 226-227 от делото Разрешение касае изграждането на СКТ, а не
въвеждането й в експлоатация. Поради това и този документ се явява неотносим към
установяване на релевантни обстоятелства и поради това не следва да се кредитира.
Настоящият съдебен състав остави извън доказателствената маса и приложените на
лист 19, лист 225 и лист 228 от делото Становище от Системен администратор II степен в
Отдел „УИСИ“ към Национално ТОЛ Управление, Доклад от Директора на Областно пътно
управление – София и писмо от Директора на Областно пътно управление – София, тъй като
тези документи съдържат свидетелски показания, които са дадени в писмен вид, а не устно и
непосредствено пред съда. Това ги прави негодни и като писмено, и като гласно
доказателство. Освен това Докладът и писмото от Директора на Областно пътно управление
– София са адресирани за други дела на СРС, поради което не може да се приеме, че важат и
за настоящото производство. Това означава, че цитираните по-горе книжа следва да останат
извън доказателствената съвкупност и да не се подлагат на анализ във връзка с решаването
на процесния казус.
По делото е приложено Решение от 21.11.2024г. на Съда на ЕС – VI състав по дело №
С-61/2023г. Това Решение е общоизвестно и не представлява писмено доказателство. Поради
това СРС не подложи на анализ цитираното Решение.
7
Към жалбата се приложени други Електронни фишове /различни от обжалвания/,
които са били издадени на „***“ ООД, жалби срещу тях и писмо от АПИ за анулирането им.
Доколкото тези документи не се отнасят до нарушението от 02.02.2022г., а важат за деяния
от 16-17 юни 2021г., СРС приема, че книжата на лист 43-103 и на лист 125-185 от делото за
неотносими към процесния казус. Доколкото въпросните Електронни фишове са анулирани
(видно от писмата на лист 43 и на лист 125 от делото), тяхното издаване на името на
Дружеството – жалбоподател е ирелевантно и в контекста на обществената опасност на
нарушителя, която би била важна в административно – наказателното производство. Това
защо наказващият орган е решил да анулира други Електронни фишове на „***“ ООД, но не
и процесният Електронен фиш, не е въпрос, за който съдът да следва да се произнася или от
който да следват някакви правни изводи, които да могат да се ползват в това производство.
Поради това съдът остави без коментар цитираните по-горе документи.
При така приетата фактология и направеният по-горе доказателствен анализ
съдът достигна до следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок по чл.189ж, ал.5 от ЗДвП и
изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата на „***“ ООД е основателна, поради следните
съображения :
Електронен фиш № ********** е издаден на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179,
ал.3б от ЗДвП за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП. Ангажирана е отговорността на „***“
ООД като собственик на ППС с рег. № ****. Според чл.102, ал.2, изр.1 от ЗДвП
собственикът на ППС е длъжен да не го допуска в движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване
на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП според категорията на
ППС. Съгласно чл.179, ал.3б от ЗДвП собственикът на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от
ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП,
включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от ЗП, се
наказва с „глоба“ в размер 2500 лева, а ако е юридическо лице – с „имуществена санкция“ в
размер 2500 лева. Същевременно от съдържанието на самия Електронен фиш се вижда, че в
него не е посочено собственикът на ППС какво е направил или не е направил. Ясно е, че се
ангажира административната отговорност на „***“ ООД като собственик на въпросното
ППС. В Електронния фиш е посочено, че за ППС с рег. № **** изцяло не е заплатена
дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, както и че ППС е с технически допустима
максимална маса 44000, брой оси – 4, екологична категория ЕВРО 5, без ремарке и че се е
движило по път А-6, км. 50+427, посока намаляващ километър, който е квалифициран като
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Въпреки това, обаче, СРС счита, че не е
налице съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението по чл.102,
ал.2 от ЗДвП, тъй като в Електронния фиш липсва изпълнителното деяние по чл.102, ал.2 от
ЗДвП - не е посочено дали собственикът на ППС е допуснал движението на превозното
8
средство, нито става ясно в какво се изразява неправомерното поведение на лицето,
посочено като нарушител – дали, че едновременно не са изпълнени задълженията по
установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП (както
изисква чл.102, ал.2 от ЗДвП) или за това, че не е заплатена изцяло дължимата пътна такса
(както словесно е посочено в Електронния фиш). Поради това съдът приема, че има
разминаване между словесното и цифровото описание на нарушението.
Административно-наказателното обвинение е неясно и поради други съображения.
Според чл.10, ал.1, т.2 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда такса за
изминато разстояние - ТОЛ-такса за ППС по чл.10б, ал.3 от ЗП, даваща право на едно ППС
да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като
изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните ТОЛ-сегменти, в
които съответното ППС е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на
изчислените за съответните ТОЛ-сегменти такси, като таксата за изминато разстояние се
определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на ППС, броя на осите и от екологичните му
характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Доколкото в
Електронния фиш се прави позоваване на чл.10, ал.1, т.2 от ЗП и се твърди, че изцяло не е
заплатена дължимата пътна такса за изминато разстояние, то наказващият орган е следвало
изрично, ясно и недвусмислено да посочи за конкретния път и съобразно данните на ППС
каква е трябвало да бъде платената ТОЛ-такса. Освен това в Електронния фиш няма
възведени данни и за това какво е било конкретно изминатото разстояние, ТОЛ-сегменти, в
които процесното ППС е навлязло, както и какъв е сборът на изчислените за съответните
ТОЛ-сегменти такси. Поради това СРС приема, че в Електронния фиш няма ясно и подробно
описание на нарушението, не са посочени всички относими обстоятелства относно
фактическия състав на деянието, поради което административно – наказателното обвинение
е останало неясно. В случая посочването, че собственикът на ППС не е заплатил изцяло
дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, макар да отговаря на посочената като
нарушена правна норма (чл.179, ал.3б, вр. чл.102, ал.2 от ЗДвП) не е достатъчно, за да се
приеме, че административно – наказателното обвинение е ясно. Видно от съдържанието на
Електронния фиш, нарушението е повърхностно описано, поради което е останало и неясно.
Ограничена е реално възможността на наказаното лице да разбере срещу кои факти следва
да се защитава, а от там и да организира правото си на защита. Неяснотата е толкова
съществена, че и на съда не става ясно какъв е предметът на доказване по делото – колко е
следвало да се плати, как следва да се определи конкретната ТОЛ-такса, за кои ТОЛ-сегменти
се твърди ППС да е навлязло, какво е действително изминатото разстояние, какви са
техническите характеристики на пътя във въпросния участък. Последното се налага с оглед
позоваването в Електронния фиш на чл.179, ал.3б от ЗДвП, който препраща към чл.10б, ал.3
от ЗП, а от там и към Глава II, Раздел III от Наредба за условията, реда и правилата за
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние.
9
Освен гореизложеното – при описание на нарушението в процесния Електронен фиш
е посочено, че за ППС „няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването“, без да е уточнено кое от двете в случая липсва. Това също показва, че в
Електронния фиш не са посочени конкретните обстоятелства, при които е извършено
твърдяното нарушение.
Гореизложеното дава основание на съда да приеме, че в хода на административното
производство са допуснати множество съществени процесуални нарушения,
възпрепятстващи жалбоподателя да разбере в какво го обвиняват и за какво точно деяние му
се ангажира отговорността, а това винаги е основание за отмяна на Електронния фиш на
формално основание - без да е необходимо спорът да се разглежда по същество.
Отделно от гореизложеното СРС счита, че има и още едно съществено процесуално
нарушение, което не може да се санира на този етап от производството и което винаги води
до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Става въпрос за липсата на законова
възможност (преди 13.02.2024г.) за процесното нарушение да се състави Електронен фиш.
Според чл.179, ал.3б от ЗДвП подлежи на административно наказание собственикът на ППС
от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата
такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, а според чл.179, ал.3 от ЗДвП на административно наказание
подлежи водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. Това означава, че
чл.179, ал.3 от ЗДвП и чл.179, ал.3б от ЗДвП имат различно съдържание и са насочени към
различни адресати. Редакция на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, която е действала към датата на
деянието – 02.02.2022г. и която е по-благоприятна за жалбоподателя от сегадействащата
редакция, препраща само към чл.179, ал.3 от ЗДвП, а не и към чл.179, ал.3б от ЗДвП.
Доколкото за вмененото на „***“ ООД нарушение по чл.102, ал.2, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП
не е била предвидена до 13.02.2024г. възможност за издаване на Електронен фиш, то
ангажирането на административната отговорност на собственика на ППС от категорията на
чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП и
е приложим чл.179, ал.3б от ЗДвП е следвало да стане като се изпълни процедурата по
чл.189е, ал.1 и сл. от ЗДвП - със съставяне на Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ и издаване на Наказателно постановление, а не Електронен фиш. В този
смисъл са Решение № 4438 от 05.07.2023г. на АССГ – XIII касационен състав по дело №
3117/2023г., Решение № 6424 от 30.10.2023г. на АССГ – ХXI касационен състав по дело №
6809/2023г., Решение № 4582 от 11.02.2025г. на АССГ – XXV касационен състав по дело №
7274/2023г., Решение № 9850 от 21.03.2025г. на АССГ – XIX касационен състав по дело №
2501/2024г., Решение № 9854 от 21.03.2025г. на АССГ – XIX касационен състав по дело №
198/2024г., Решение № 9859 от 21.03.2025г. на АССГ – XIX касационен състав по дело №
2570/2024г., Решение № 11891 от 07.04.2025г. на АССГ – XII касационен състав по дело №
1150/2025г., Решение № 15689 от 09.05.2025г. на АССГ – XXV касационен състав по дело №
2272/2025г. и други.
В случая, обаче, с изтичане на 3 месеца от установяване на нарушителя или 1 година
10
от извършване на нарушението и несъставяне на АУАН се е преклудирала възможността за
процесното нарушение да се образува административно-наказателно производство съгласно
чл.34, ал.1 от ЗАНН. В конкретния случай - видно от справката на лист 230 от делото -
нарушителят е бил установен на 12.02.2022г., а нарушението е извършено на 02.02.2022г.
Като не е съставен АУАН до 12.05.2022г. или до 02.02.2023г., наказващият орган е в
невъзможност да образува административно – наказателно производство след това, вкл. и
когато е променен чл.189ж, ал.1 от ЗДвП през 2024г. Поради това подписаният на
07.05.2024г. Електронен фиш се явява издаден след като за АПИ е била преклудирана
възможността да образува административно – наказателно производство срещу „***“ ООД
за случая от 02.02.2022г. Промяната в законодателството не е основание да се съставя
Електронен фиш и да се ангажира административна отговорност на собственика на ППС с
рег. № **** при условие, че към датата на извършване на нарушението и до момента, в който
са изтекли сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН не е било образувано административно-
наказателно производство по установения в закона ред - със съставяне на АУАН за
нарушение по чл.102, ал.2, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП. Друг е въпросът, че редакцията на
чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, която е била в сила до 13.02.2024г. и не е позволявала издаване на
Електронен фиш за нарушение по чл.102, ал.2, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, в случая се явява
по-благоприятна за жалбоподателя от действащата след 13.02.2024г. разпоредба на същия
текст от закона, но това обстоятелство също явно не е било отчетено от наказващия орган,
когато е решил да издаде процесния Електронен фиш.
Нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП (в сила до 13.02.2024г.) е давала възможност на
наказващия орган да издаде Електронен фиш само за нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП,
установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП. Съдебният състав не
счита, че с оглед нормата на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП е било възможно за случаи от преди
13.02.2024г. да се издават Електронни фишове за нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП, тъй
като за това обстоятелство съществува специална норма (чл.189ж, ал.1 от ЗДвП), която до
13.02.2024г. е сочела, че Електронен фиш може да се издава само за нарушения по чл.179,
ал.3 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП е насочена към това чрез препращане
към чл.189, ал.10 от ЗДвП да посочи кога влиза в сила Електронният фиш. За това, че до
13.02.2024г. член 189ж, ал.1 от ЗДвП не е допускал издаване на Електронен фиш за
нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП говори и законодателната промяна от 2024г. В този
смисъл е и цитираната по-горе съдебна практика.
За пълнота на изложението, в отговор на релевираните в жалбата доводи, следва да се
посочи, че няма законодателно приравняване между Електронен фиш и Наказателно
постановление. В ЗДвП законодателят е посочил, че влезлият в сила Електронен фиш се
смята за влязло в сила Наказателно постановление, но това приравняване е само относно
последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни постановления и Електронни
фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно
процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното постановление, въведени в ЗАНН
и по отношение на Електронния фиш. Именно поради това за Електронния фиш не важат
11
правилата, разписани в чл.34, чл.40 - 44, чл.52 - 58 от ЗАНН. Това, че в обжалвания
Електронен фиш не е посочено конкретното физическо лице - издател на Електронния фиш
и липсва дата на издаване на фиша не означава, че е допуснато съществено процесуално
нарушение, тъй като в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП не се съдържа изискване за посочване на
подобни обстоятелства, поради което и тяхната липса не е основание за отмяна на
Електронния фиш на формално основание. Електронният фиш е електронно изявление,
създадено чрез административно - информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи (§ 6,
т.63 от ДР на ЗДвП) и именно заради това е без значение кой и кога физически е написал
Електронния фиш. По отношение реквизитите на Електронния фиш има специални
изисквания в ЗДвП и сред тях не е да фигурира физическото лице - издател на Електронния
фиш, което има и своето логично обяснение в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП. В случая, при
издаване на Електронен фиш важат специалните правила на чл.189ж, ал.1, изр.2 от ЗДвП, а
не общото правило на чл.42 от ЗАНН или чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същевременно в
Електронния фиш е записано, че той е издаден от АПИ и това /с оглед нормативната уредба/
следва да се приеме, че е достатъчно, за да се спази и общото правило административното
наказание да се налага от организацията, на която е възложен контролът по спазването на
правилата, разписани в ЗДвП и ЗП. Поради това е неоснователно твърдението на
жалбоподателя, че в обжалвания акт не бил идентифициран наказващия орган.
Не е вярно и твърдението, че с Електронен фиш може да се налага само глоба, но не и
имуществена санкция.
Това, че съдът не споделя тези доводи от жалбата, не променя като цяло извода,
направен по-горе, че има множество допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на процесния Електронен фиш, поради които и на формално основание същият
следва да бъде отменен.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че според чл.2, пар.7 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019г. доставчиците на ЕУЕПТ информират
незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка
с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди
предприемането на принудителни мерки, когато такива са предвидени в националното
законодателство. Поради това преди да се приеме, че е налице административно нарушение,
наказващият орган следва да провери дали доставчикът на ЕУЕПТ не е информирал в случая
Дружеството – жалбоподател за въпросната недекларирана пътна такса и дали са взети
мерки за предеклариране на данните на ППС. Доколкото наказващият орган не е изследвал
този въпрос, СРС счита, че издаването на Електронния фиш /освен незаконосъобразно по
посочените по-горе съображения/ се явява е преждевременно действие. В тази връзка следва
да се посочи и законодателната промяна от 2024г. – създаването на чл.10б, ал.7 от ЗП, която
като по-благоприятна за жалбоподателя, следва да се приложи и в този случай.
Доколкото са налице няколко самостоятелни основания за отмяна на Електронния
фиш на формално основание – спорът не следва да се разглежда по същество.
12
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според чл.63д, ал.3 от ЗАНН в полза на
юридическите лица се присъждат разноски в размер, определен от съда, когато те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Случаят е
именно такъв – пред СРС „***“ ООД се представлява от юрк. С.. Според чл.63д, ал.5 от
ЗАНН размерът на присъденото възнаграждение /в хипотезата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН/ не
може да надхвърля максималният размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37
от Закона за правната помощ /ЗПП/. Според чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната
помощ следва да е съобразено с вида и количеството на извършената дейност и да се
определи според Наредбата за заплащането на правната помощ. В чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ пише, че възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН (каквото е настоящото) може да бъде от 80 до 150 лева. В случая по настоящото дело
е имало две открити съдебни заседания пред СРС, НО, 10 състав с участието на юрк. *****.
Заседанията са били с кратка продължителност, а и самият правен спор не се отличава с
фактическа и/или правна сложност. Поради това и на основание чл.63д, ал.5, вр. ал.3, вр.
ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК органът, издал процесния Електронен фиш (т.е. АПИ)
следва да заплати на „***“ ООД разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер под
средния и над минимума по чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е.
сумата от 100 (сто) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата № **********, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, за
нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП на „***“ ООД е наложена „имуществена санкция” в
размер на 2500 лева, както и такса по чл.10б, ал.5 от ЗП в размер на 133 лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „***“ ООД с ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление : *********, с управител К.Б.Ш. сумата от
100 лева за направени по делото разноски пред СРС от страна на Дружеството -
жалбоподател за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13