Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас,
№ 1270 / 13.08.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесети юли, през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар С.Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 2642 по описа за 2020 година и
за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК) във връзка с
чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Ищецът
Ф.А.Х., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** чрез адвокат Д.Т.,***, е
предявил иск против Агенция „Митници“, с който претендира заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1250 лв., произтичащи от отменено
наказателно постановление № 1266/2018 от 05.12.2018г. на зам.началник на Митница
„Бургас“, представляващи платените възнаграждения на един адвокат за воденото
от ищеца пред Районен съд – Елхово АНД № 3/2019г. и пред Административен съд –
Ямбол КАНД № 91/2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане
в сила на решението за отмяна на наказателното постановление до окончателното
изплащане. Ищецът претендира и направените по настоящото дело разноски.
В
съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът
по иска – Агенция „Митници“, чрез старши юрисконсулт Л., оспорва предявеният
иск и иска да бъде отхвърлен като неоснователен.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас, счита иска за основателен и доказан.
Факти:
От представените по делото доказателства се установява, че с
наказателно постановление № 1266/2018/05.12.2018г. на зам.началник на Митница
Бургас на ищеца Ф.А.Х. на основание и за нарушение на чл.233, ал.1 от Закона за
митниците (ЗМ), е наложена глоба в размер на 9 185,64
лв. и на основание чл.233, ал.6 във вр. с чл.233, ал.1 от ЗМ са отнети в полза
на държавата, като предмет на нарушението: златни колиета – 14 карата – 24.97
грама – 7 броя; златно колие (6.48 грама) – 14 карата, съдържащо монети (6 броя
турски лири х 1,8 грама и 1 бр. х 3,6 грама) – 22 карата – общо 14,40 грама;
златни медальони – 14 карата – 14,3 грама – 2 броя; златни пръстени от бял,
жълт и розов метал – 14 карата – 18,14 грама – 3 броя; златни гривни – 14
карата – 20,57 грама – 3 броя, с обща митническа стойност 4 592,82 лева.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Елхово
от Ф.А.Х., за което е било образувано административно-наказателно дело № 3 по
описа на съда за 2019г. С решение № 15 от 15.04.2019г., съдът е отменил
наказателното постановление. Това решение на районния съд е обжалвано пред
Административен съд Ямбол, който с решение № 99 от 04.10.2019г. е оставил сила
решение № 15 от 15.04.2019г. и същото е влязло в сила на 04.10.2019г.
От приложените по делото АНД №3/2019г. на Районен съд Елхово и
КАНД № 91/2019г. на Административен съд – Ямбол се установява, че процесният
ищец е бил представляван пред районния съд от адвокат Д.Т., с която е сключил договор
за правна помощ на 05.07.2018г., по силата на който е платил 600 лв. за обжалване
на оспореното наказателно постановление и процесуално представителство пред РС
- Елхово (л.4 от АНД № 3/2019г. на РС - Елхово). Съгласно същият договор за
правна помощ сумата е платена в брой на датата, на която е подписан договорът.
В хода на производството пред Районен съд - Елхово процесуалният представител
се е явил и е представлявал ищецът в съдебното заседание, проведено на 27.02.2019г.
Установява се още, че процесният ищец е бил представляван пред административен
съд отново от адвокат Д.Т., с която е сключил договор за правна помощ на
17.09.2019г., по силата на който е платил 650 лв. за защита по КАНД № 91/2019г.
на АС – Ямбол (л.23 от КАНД № 91/2019г. на АС – Ямбол). Съгласно същият договор
за правна помощ сумата е платена в брой на датата, на която е подписан
договорът. В хода на производството пред Административен съд - Ямбол
процесуалният представител се е явил и е представлявал ищецът в съдебното
заседание, проведено на 19.09.2019г.
Правни изводи:
Искът е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран
ответник по смисъла на чл.205 от АПК – Агенция Митници е юридическо лице по
силата на закона – чл.7, ал.1 от Закона за митниците (ЗМ), поради което е
процесуално допустим.
Относно
допустимостта на производството следва да се отбележи, че изменението на чл.63
от ЗАНН, с което се допуска претендиране на разноски в самото
административнонаказателно производство пред съда е публикувано в Държавен
вестник на 29.11.2019г., т.е. малко повече от два месеца след съдебното
заседание, проведено пред Администартивен съд - Ямбол, в което е даден ход на
съдебните прения, по време на които е последният възможен момент, в който
страните могат да претендират разноски. Съдебното решение постановено от
тричленен състав на Администартивен съд – Ямбол е постановено на 04.10.2019г. За
това съдът приема, че редът по ЗОДОВ е допустим в конкретния случай.
Разгледан по същество искът е основателен.
Въпросът с предявяването на искове за заплащане на имуществени
вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, представляващи платени
адвокатски възнаграждения в производството по обжалване и отмяна на
наказателните постановления е разрешен с тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017г. на ВАС по тълкувателно дело № 2/2016г. Според тълкувателното
решение платеното възнаграждение на нает адвокат в производството по ЗАНН при
обжалване по съдебен ред на наказателно постановление, в случаите, когато
наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно, представлява
имуществена вреда, защото е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразността
на наказателното постановление по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ.
Към момента на постановяване на настоящото решение правната уредба
на ЗАНН е променена и вече в чл.63, ал.3 от ЗАНН се предвижда възможност за
претендиране на сторените разноски в хода на съдебното производство по
оспорване на НП. Но тази разпоредба не е съществувала в правния мир тогава,
когато е разгледано производството по оспорване на наказателно постановление № 1266/2018/05.12.2018г.
на зам.началник на Митница Бургас пред РС Елхово и АС - Ямбол. Доколкото ищецът
не разполага с друг процесуален ред, следва да се приложи този по ЗОДОВ.
Разпоредбата на чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди предвижда, че държавата и общините отговарят за вреди,
причинени от незаконни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
За уважаване на предявения иск ищецът следва да докаже
кумулативното наличие на следните предпоставки: че е претърпял описаните в
исковата молба вреди и че те са в пряка връзка с посочения незаконосъобразен
акт.
Непозволеното увреждане представлява сложен юридически факт,
включващ следните елементи: деяние, противоправност на деянието, вреда,
причинна връзка между деянието и вредата. Отговорността на държавата и общините
е обективна вина и в случая не се изследва. Под деяние се разбира конкретна
външна проява на едно лице, изразена както в действие, така и в бездействие. То
е противоправно, когато противоречи на правните норми.
Освен противоправното деяние за наличието на непозволено увреждане
следва да се установи настъпила вреда, която е в пряка причинна връзка с
причиненото деяние. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване
на правата на човека, представляващи неговото имущество, права и телесна
цялост, здраве, душевност и психично състояние. В конкретния случай
увреждането, което се твърди е имуществено – платено възнаграждение за адвокат
за осъществено от него процесуално представителство по воденото от ищеца пред
районен съд административно-наказателно производство и пред
административен съд касационно административно-наказателно производство.
Както беше посочено нанесената вреда трябва да е пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразността на наказателното
постановление. За да е налице въобще вреда следва да се докаже не просто, че в
съдебното производство по обжалване на наказателното постановление е участвал
адвокат, но и че страната е платила реално възнаграждение на този адвокат.
В процесния случай не е спорно, че наказателно постановление № 1266/2018
от 05.12.2018г. на заместник началник на Митница Бургас е отменено по съдебен
ред и отмяната е влязла в сила. Производството се е развило на две съдебни
инстанции, като пред Районен съд – Елхово и Административен съд - Ямбол са
направени и претендираните разноски за възнаграждение за процесуален
представител. Възнаграждението за адвокатската защита е нормален и присъщ
разход за обезпечаване на евентуален успешен изход от спора.
Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани
предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е доказана по основание и размер.
Процесуалният представител на ищеца е направил своевременно искане
за присъждане на разноски по настоящото дело.
Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно
с уважената част от иска.
Ищецът е доказал следните разноски: платена държавна такса в
размер на 10 лв. (л.10) и 350 лв. адвокатско възнаграждение (л.9). В настоящия
случай, претендираните разноски следва да се присъдят в пълен размер на 360 лв.
По тези съображения и на основание чл.172, ал.2 АПК,
Административен съд – Бургас,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на Ф.А.Х., ЕГН **********
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1250 (хиляда двеста и
петдесет) лева, изразяващо се в платени адвокатски възнаграждения по АНД №
3/2019г. на Районен съд – Елхово и по КАНД № 91/2019г. на Административен съд -
Ямбол, произтичащи от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление
№ 1266/2018 от 05.12.2018г. на заместник началника на Митница Бургас.
ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на Ф.А.Х., ЕГН **********, направените
по делото разноски в размер на 360 (триста и шестдесет) лв.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението му
пред Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: