РЕШЕНИЕ
№ 876
гр. Шумен, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димитър П. Димитров
при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело №
20243630101662 по описа за 2024 година
Производството е образувано по иск, с иск с правно основание чл. 144
СК, от З. В. В., с ЕГН **********, чрез законен представител и настойник по
право П. М. П. - майка, за присъждане в тежест на ответника В. Г. В. - баща,
месечна издръжка в полза на поставен под пълно запрещение пълнолетен син,
в размер 330,00 /триста и тридесет/ лева, платима до 10-то число на текущия
месец, считано от датата на исковата молба до настъпване на причини, водещи
до изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска от датата на вземането до окончателно плащане, в
обективно съединение с иск, с правно основание чл. 149 СК, за осъждане
ответникът да плати издръжка за минал период: 01.07.2023 г. - 01.07.2024 г., в
размер на 330 /триста и тридесет/ лева месечно.
Ищцовата страна обосновава съществуващия за нея правен интерес от
провеждане на осъдителните искове, твърдейки, че от съвместното фактическо
съжителство на майката с ответника имат родено общо дете - З. В. В., роден на
30.03.2005 г., който по силата на Решение № 115/28.05.2024 г., ГД № 81/2024 г.,
по описа на ШОС, бил поставено под пълно запрещение. Няколко години след
раждането на детето, родителите му се разделили. От м. април 2019 г. грижите
1
били полагани основно от майката. Бащата не полагал грижи за детето и не
подпомагал финансово майката в издръжката. Съгласно Удостоверение рег. №
ГРС-17-012/20.05.2024 г. майката била определена от органа по
настойничество и попечителство при Община Шумен за настойник по право.
Пълно запретеният З. В. В. бил ученик XI клас в СУ „Васил Левски“ гр.
Шумен при дневна форма на обучение в ЦСОП при изнесено обучение в
ЦСОП гр. Шумен - VIII група. Освен разходите за лекарства, които били около
20.00 лв. на месец, детето се нуждаело от специализирани логически и
занимателни пособия, които стрували около 100.00 лв. на месец. Бащата нямал
алиментни задължения към други лица. Моли ответникът да бъде осъден да
плати на пълно запретения З. В. В., чрез неговата майка и законен
представител П. М. П., с ЕГН: **********, издръжка в размер на 330 лв.
/триста и тридесет лева и нула стотинки/, считано от 01.07.2023 г. до
01.07.2024 г., както и да плаща ежемесечна издръжка в размер на 330 лв.
/триста и тридесет лева и нула стотинки/, платима до 10-то число на текущия
месец, считано от датата на исковата молба до настъпване на причини, водещи
до изменение или прекратяване на така присъдения размер на издръжката,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на вземането
до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, в писмен отговор на исковата молба,
твърди, че не разполага с финансови възможности да плаща претендираната
издръжка.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез представителя си, поддържа
исковата молба, а ответникът чрез процесуалния си представител подържа
отговора.
Съдът, след като взе предвид допуснатите и приети по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от представеното Удостоверение за
раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 247/07.03.2005 г. /л. 4/ се
установява, че страните са родители на пълнолетния ищец и че същия има
навършени 18 години.
От Експертно решение № 90209-33/11.03.2022 г. /л 6а/ издадено от
Национална експертна лекарска комисия се установява, че ищецът З. В. В. е с
диагноза „детски аутизъм“, 100 % с чужда помощ, като съгласно
2
Удостоверение изх. № 1021-27-868/16.10.2024 г. /л. 62/ получава месечно
пенсия и добавка за чужда помощ в общ размер 721.61 лева за м. октомври
2024 г.
С Решение № 115/28.05.2024 г. по ГД № 81/2024 г. по описа на Окръжен
съд Шумен /л. 8/ З. В. е поставен под пълно запрещение, а от Удостоверение
изх. № ГРС 17-012/20.06.2024 г. на Община Шумен /л. 10/ на З. В. В. е
назначен настойник по право П. М. П..
Страните не спорят, а и от Служебна бележка, изх. № РД-26-
39/01.10.2024 г. издадена от Център за специална образователна подкрепа гр.
Шумен /л. 46/ се установява, че З. В. В. е записан в 12 клас в СУ „Васил
Левски“ гр. Шумен през учебната 2024/2025 г.
От приетата по делото Справка за осигурителния доход изх. № 7939-
1/23.08.2024 г., по описа на ТД НАП гр. Шумен, /л. 49/ се установява, че в
периода от месец януари 2023 г. – месец юли 2024 г., ответникът В. Г. В. е в
трудови правоотношения и е осигуряван върху среден доход в размер на
минималния за страната, а ищцата в размер на 1300 лв.
Ответникът представя Договор за заем от 18.12.2023 г. в размер на
6500 лв. /л. 22/ и Договор за наем на жилище /л. 26/ в размер на 450 лв.
От ангажираните по делото гласни доказателства, посредством разпит
на свидетеля Н. Т. С., се установява, че непосредствени ежедневни грижи за
ищеца полага неговата майка. Ищецът посещава училище. Също така във
връзка със задоволяване на ежедневните му потребности се нуждае от пъзели,
книжки с картинки, с които да се занимава.
Представени са и други неотносими към правния спор писмени
доказателства.
Съдът, въз основа на установеното, като съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения,
преценени поотделно и в съвкупност, извежда следните правни изводи:
Правото на издръжка е дефинирано като признатата и гарантирана от
закона възможност на лице, което е нетрудоспособно и не може да се издържа
от имуществото си, да получава средства за съществуване от законово
определен кръг лица. Отговорността на кръга на задължените да дадат
издръжка лица е точно определен въз основа на съществуваща семейно -
3
правна връзка, като може да бъде ангажирана само и доколкото се установи,
че лицето има възможност да дава издръжка. Възможността да се дава
издръжка е въпрос по същество и се преценява с оглед на цялото имущество
на правно-задълженото според закона лице. Възможността на едно лице да
дава издръжка означава същото да разполага със свободни средства - т. е.
средства извън необходимите за собствената му издръжка, в т. ч. и на негови
близки от по-близък ред, на който също дължи издръжка. При навършване на
пълнолетие издръжката на детето се прекратява по силата на закона -
съдебното решение, с което е присъдена издръжка губи силата си щом детето
навърши 18 г.. Задължението на родителя да дава издръжка на пълнолетното
си дете не е безусловно, каквото е задължението му към ненавършилите
пълнолетие деца. Решението за издръжка на дете навършило 18 години, ако то
се запише или следва редовно в средно, полувисше и висше учебно заведение,
не продължава автоматически, защото в тези случаи не се дължи издръжка
при същите условия, при които тя е била присъдена. Затова навършилото
пълнолетие дете, което учи редовно, за да получава издръжка трябва да
предяви иск. Съгласно даденото в разпоредбата на чл. 144 СК разрешение,
родителите дължат издръжка на своите навършили пълнолетие деца, ако
последните не могат да се издържат от доходите си или от използване на
имуществото си, когато учат редовно в средни и висши учебни заведения, за
предвидения срок на обучение, до навършване на 20-годишна възраст при
обучение в средно и на 25-годишна възраст при обучение във висше учебно
заведение, като в този случай е необходимо да се прецени и обстоятелството
дали плащането на издръжка няма да създаде особени затруднения за
родителите.
В тази връзка за уважаването на предявеният по реда на чл. 144 СК иск
за издръжка в тежест на ищцовата страна е, съобразно правилата на чл. 154,
ал. 1 ГПК, при условията на пълно и главно доказване, да установи качеството
си на правоимащо да получи търсената издръжка лице, а именно, че като
пълнолетен продължава редовното си обучението в средно, полувисше или
висше учебно заведение и нуждата от издръжка, т. е. че не може да се издържа
от доходите и имуществото си, както и че ответникът разполага с
материалната възможност без особени затруднения да плаща съответния
размер на издръжка.
Независимо от моралното задължение на родителя да подпомага
4
финансово своето навършило пълнолетие дете при получаване на по-добро
образование и поделяне на разноските за това с другия родител, скрепеното с
правна принуда юридическо задължение на родителя да издържа
пълнолетното си дете, ако то продължава своето образование, възниква само
при условие, че трите посочени по – горе предпоставки са налице
кумулативно. Предпоставката „Да не може да се издържа от доходите и
имуществото си”, предполага установяване и изследване на всички
имуществени права на лицето, който биха могли да бъдат източник за
осигуряване на средства за препитание /без тези, който не могат да се
трансформират като такива поради несеквестируемостта им/. Последната
предпоставка означава, че родителят трябва да притежава средства над
собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено
затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете.
Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите,
квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина
на живот на задълженото лице. В ППВС № 5/70 г. е посочено принципното
положение, че възможността за даване на издръжка е винаги обективна и
конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице,
като при присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца се преценява и
обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени затруднения за
родителите, като основателността на иска е предпоставена от цялостна оценка
на посочените правно-релевантни факти.
В разглеждания случай, страните не спорят, а и събраните по делото
доказателства еднозначно установяват, че ищецът се явява по рождение
низходящ от първа степен на ответника и като пълнолетен продължава
редовното си обучението в средно учебно заведение - понастоящем в 12 клас.
Същият е със 100% инвалидност с чужда помощ, поради което не може да
реализира доходи. В тази връзка от една страна съдът счита, че поради
редовната форма на обучение, присъствието му на учебни занятия, както и с
оглед заболяването му обективно създава определени затруднения за
пълноценно участие в работен процес за осигуряване на средства, което налага
извода, че към настоящият момент не е в състояние да се издържа от трудов
доход. Установи се, че ответникът получава трудово възнаграждение в размер
на минималната за страната заплата. По делото не се твърдят и доказват други
задължения на ответника.
5
Предвид изложеното и след цялостна преценка на приобщените по
делото доказателства, анализирани поотделно и в тяхната взаимовръзка, съдът
намира, че при месечен доход в размер на 930 лв. от една страна, и от друга
страна, несъществуващо за родителя задължение да осигурява издръжка на
друго непълнолетно или пълнолетно учащо дете, съдът приема, че ответникът
би могъл без особено затруднение да отделя за издръжката на пълнолетния си
учащ син редовно в средно учебно заведение сума в размер на 330 лева
месечно. Не се установи ответникът да има здравословни проблеми. С оглед
изложеното, съобразявайки нуждите на ищеца и възможностите на ответника,
съдът намира предявения иск по чл. 144 СК за основателен, считано от датата
на подаване на исковата молба – 01.07.2024 г. до завършване на обучението на
ищеца в средно учебно заведение за предвидения срок на обучение или до
настъпването на друго обстоятелство, обуславящо изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане.
Относно искането за издръжка за минал период, а именно: за периода от
01.07.2023 г. до 01.07.2024 г. съдът счита, че иска се явява основателен.
Ищецът в процесния период от време е бил пълнолетен, учащ в средно учебно
заведение. Установи се в хода на производството, че ответникът не е живял с
детето си и не се е грижил за него в процесния период, както и, че последният
не е имал задължение да заплаща издръжка на други лица. Настоящия състав
намира, че заплащането на издръжка в претендирания размер за
претендирания период не би представлявало особено затруднение за
ответника, въпреки, че ще се дължи наведнъж.
По тези съображения съдът намира, че предявения иск за издръжка за
минал период от време следва да се уважи за периода от 01.07.2023 г. до
01.07.2024 г. за претендирания размер от 3960 лева като основателен.
Относно разноските.
Ищецът претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80
ГПК. Предвид пълното уважаване на исковете ответникът следва да бъде
осъден да плати направените от ищеца разноски за възнаграждение на един
адвокат в размер на 600 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Относно
дължимата държавна такса по иска, с правно основание чл. 144 СК. Съгласно
разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните
6
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като иск за периодични
платежи за неопределено време, дължимата държавна такса е в размер на 4 %
върху сборът на платежите за три години. В процесния случай в тежест на
ответника следва да бъдат възложени за плащане в полза на Държавата, към
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN BG 20 BUIN
70143130203014, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата 475.20 лева,
а относно иска, с правно основание чл. 149 СК - 4 % върху цената на иска, но
не по – малко от 50 лева - арг. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК или 158.40 лева. Следователно в тежест на
ответника следва да бъдат възложени за плащане в полза на Държавата, към
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN BG20 BUIN
7014 3130 2030 14, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, общо сумата
633.60 лева и 5 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителeн
лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
На основание 242, ал. 1 ГПК следва да се постанови предварително
изпълнение на решението, в частта относно присъдената издръжка.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Осъжда В. Г. В., с ЕГН ********** и адрес: гр. Ш., ***, да плаща на
пълнолетния си син З. В. В., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител и настойник по право П. М. П., с ЕГН: ********** и двамата с
адрес: гр. Ш., ***, учащ редовно в средно учебно заведение, издръжка в
размер на 330 (триста и тридесет) лева месечно, считано от 01.07.2024 г., до
настъпване на законова причина за изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателно
плащане, на основание чл. 144 от СК.
Осъжда В. Г. В., с ЕГН ********** и адрес: гр. Ш., ***, да плати на
пълнолетния си син З. В. В., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител и настойник по право П. М. П., с ЕГН: ********** и двамата с
адрес: гр. Ш., ***, учащ редовно в средно учебно заведение, сумата 3960 (три
хиляди деветстотин и шестдесет) лв. издръжка за периода от 01.07.2023 г. до
01.07.2024 г., на основание чл. 149 СК.
7
Допуска предварително изпълнение на решението в частта относно
издръжката на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Осъжда В. Г. В., с ЕГН ********** и адрес: гр. Ш., ***, да плати на
пълнолетния си син З. В. В., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител и настойник по право П. М. П., ЕГН: **********, и двамата с
адрес: гр.Ш., ***, разноски по делото в размер на 600.00 (шестстотин) лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Осъжда В. Г. В., с ЕГН ********** и адрес: гр. Ш., ***, да плати в
полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС
Шумен, с IBAN BG20 BUIN 7014 3130 2030 14, при ТБ „Алианц България“
АД – Шумен, общо сумата 633.60 (шестстотин тридесет и три лева и
шестдесет стотинки) лв., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и 5.00 лева такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните заедно със
съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в
двуседмичен срок от 25.11.2024 г., на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
8