№ 595
гр. София, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20251001000457 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава двадесета от ГПК – Въззивно обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ответника – Е. И. К., ЕГН **********, чрез адв. Ч. срещу
решение № 373 от 10.03.2025г., постановено по т.д. № 20231100901724 по описа на СГС, т.о.,
VІ-17 състав, в частта, с която е уважен евентуалният частичен осъдителен иск на ищеца -
„Никар про“ ЕООД, ЕИК ********* за сумата от 35 000 лева частично от 200 000 лева,
представляваща стойността на причинените имуществени вреди на „Никар про“ ЕООД, в
резултат на действия на ответника като управител на дружеството - извършено
разпореждане с недвижими имоти по договор за продажба от 06.07.2023г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 20.09.2023г. до окончателното й заплащане,
както и 3 500 лева разноски за производството пред СГС.
В частта, с която е отхвърлен главният иск на „Никар про“ ЕООД срещу Е. И. К. с правно
основание чл. 45 от ЗЗД, решението не е обжалвано и е влязло в сила, на основание чл. 296,
т. 2, пр. първо ГПК.
Възивникът/ответникът - Е. И. К. счита, че в обжалваната част решението е неправилно,
незаконосъобразно и противоречащо на събраните по делото доказателства. Твърди, че на
процесната сграда е било извършено техническо обследване от „Евър Билд Атанасови“
ООД, според което били необходими неотложни СМР на стойност 191 375,52 лева. Това
означавало, че Е. К. при изповядване на сделката е запазил интересите на ищцовото
дружество. На следващо място твърди, че цената на процесния имот е определена от вещото
1
лице без извършен оглед за реалното състояние на сградата, поради което изводът му, че
стойността на ремонта възлизал на 15% от определената стойност бил необективен. Според
въззивника, процесният имот бил придобит от ищеца на публична продан на 07.08.2020г. за
сумата от 69 003 лева, а не било доказано как тази стойност се увеличила на 200 000 лева
при продажбата на същия имот на 06.07.2023г. Въззивникът оспорва констатациите на
първоинстанционния съд по отношение на извършените плащания. Моли въззивния съд да
отмени решението в обжалваната част и да постанови ново, с което да отхвърли предявения
иск. В условията на евентуалност моли да намали размера на отговорността на управителя
до размера на продажната цена от 40 000 лева. Не претендира разноски.
Въззиваемият/ищецът – „Никар про“ ЕООД, е подал в срок писмен отговор на въззивната
жалба, чрез адв. С.. Твърди, че първоинстанционното решение в обжалваната част е
правилно и законосъобразно. На първо място твърди, че за да продаде имота, ответникът си
е послужил с неавтетичен документ – съгласие на едноличния собственик на капитала, т.е.
такова не е давано и следователно сделката е във вреда на дружеството, само на това
основание. На следващо място твърди, че цената на имота се установявала от заключението
на вещото лице, а представеното от ответника „техническо обследване“ е частен документ и
следвало да се преценява с оглед останалите доказателства по делото. Имотът е продаден без
знанието и съгласието на едноличния собственик на капитала на ищцовото дружество, което
е направено от Е. К., след като се е вписал за управител на същото това дружество, без
знанието и съгласието на едноличния собственик. Моли въззивния съд да потвърди
решението на първоинстанционния съд в обжалваната част. Не претендира разноски за
въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна по делото против
подлежащо на въззивно обжалване решение на градския съд, поради което е допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на
решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната част и няма допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми.
Въззивният съд приема за установено от фактическа страна, следното:
Страните по делото не спорят във въззивното производство, че с постановление за
възлагане от 07.08.2020г., процесният имот е продаден от НАП и е закупен от „Никар Про“
ЕООД за сумата от 69 003 лева. На 06.07.2023 г. „Никар Про“ ЕООД чрез управителя Е. К., е
сключил договор за продажба на недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт № 178,
том 1, рег. № 1566, дело № 162/2023 г. на нотариус Б. М.. С този нотариален акт „Никар про“
ЕООД е продал на „Боровец ойл“ ЕООД, следните недвижими имоти – 340/1170 ид.ч. от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 61604.51.750 и с адрес в село ***, ул. „***“ № 21, с
площ от 1170 кв.м., заедно с цялата построена в имота СГРАДА с идентификатор
61604.51.750.1, със застроена площ от 220 кв.м., за сумата от 40 000 лв., която сума ще бъде
платена на продавача от купувача по следния начин: 8 000 лева са платени преди
подписването на настоящия договор, а остатъкът от 32 000 лева ще бъде платен на четири
2
равни вноски в срок от 30 работни дни от датата на сключване на договора. По делото няма
доказателства и дори твърдения, че сумата от 40 000 лева реално е била заплатена на „Никар
Про“ ЕООД. По делото е безспорно установено, че процесната сделка е сключена при липса
на валидно взето решение от едноличния собственик на капитала на „Никар Про“ ЕООД,
което се установява от заключението на съдебно-графическа експертиза. Видно от
Нотариален акт № 176, том 1А, рег. № 1300, дело № 162/2023 г. на нотариус С. Х., се
установява, че „Боровец ойл“ ЕООД, като заемател и ипотекарен длъжника е учредил
договорна ипотека в полза на Б. Б. Й. върху същите недвижими имоти – 340/1170 ид.ч. от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 61604.51.750, адрес: с. ***, ул. „***“ № 21, с площ от
1170 кв.м., заедно с цялата построена в имота СГРАДА с идентификатор 61604.51.750.1, със
застроена площ от 220 кв.м., за сумата от 100 000 евро. От заключение на вещото лице П. Д.,
изготвило съдебно-оценителната експертиза, се установява, че пазарната стойност на
340/1170 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 61604.51.750 и построената
в имота сграда с идентификатор 61604.51.750.1, находящи се в с. ***, общ. Самоков към
06.07.2023 г., когато правото на собственост е прехвърлено на „Боровец Ойл“ ЕООД се
равнява на 234 410 лева, като в тази стойност не е отразено стойността на ремонта. Според
вещото лице, пазарната стойност на сградата (при хипотеза от нужда за ремонт на втория
етаж) би възлизала на 177 000 лева, а на целият описан имот 203 000 лева.
За да уважи предявеният частичен иск по чл. 145 от ТЗ за сумата от 35 000/от 200
000/лева, първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че ответникът в
качеството си на управител на дружеството е нарушил основните си задължения,
регламентирани в чл. 141, ал. 1 ТЗ, а именно – да извършва действия по организиране и
ръководене дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание
(едноличния собственик на капитала), като това следва да бъде осъществявано при полагане
на дължимата грижа на добрия търговец. Сключвайки сделката на 06.07.2023 г. и
разпореждайки се с актив на дружеството на цена, много под пазарната, ответникът е
извършил действие, с което е увредил интересите на представляваното от него търговско
дружество. Дружеството е понесло вреда в резултат от разпореждането с описания по-горе
актив, тъй като уговорената (и на практика неполучена) насрещна престация не е
еквивалентна на пазарната стойност на актива към момента на разпореждането. При
съпоставяне на уговорената продажна цена от 40 000 лв. и пазарната такава от 203 000.00
лв. (при съобразяване на евентуална необходимост от ремонт на сградата) се стига до
категоричен извод за значителна нееквивалентност, поради което и сключената от
управителя Е. К. сделка е в нарушение на задължението му да управлява делата на „Никар
Про“ ЕООД в интерес на дружеството. Този именно неблагоприятен икономически резултат
за дружеството се дължи по причина на едно недобросъвестно поведение на неговия
управител и за което неправомерно и против дружествено поведение следвало да бъде
ангажирана отговорността му по реда на чл. 145 ТЗ. Като законна последица от уважаване
на иска е присъдил и законната лихва върху главницата от 35 000 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното й плащане.
3
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна,
следното:
Неоснователно е твърдението на въззивника/ответника, че от извършеното на
процесната сграда техническо обследване от „Евър Билд Атанасови“ ООД, били необходими
неотложни СМР на стойност 191 375,52 лева.
Според настоящия съдебен състав, това представлява становище на трето лице, което
има характер на частно експертно заключение, което не е събрано по надлежния
процесуален ред и няма никаква доказателствена стойност за правния спор предмет на
делото.
Неснователно е твърдението във въззивната жалба, че цената на процесния имот е
определена от вещото лице без извършен оглед за реалното състояние на сградата, поради
което изводът му, че стойността на ремонта възлизал на 15% от определената стойност бил
необективен.
Вещото лице е изготвило оценка на процесните идеални части от целия имот, чрез метода
на посредствено сравнение и метода на амортизираната възстановителна стойност, като е
отчел местоположението на имота, представеният снимков материал и КСС, както и
необходимостта от ремонт към датата на сключване на процесната сделка – 06.07.2023г.
В подкрепа на извода на вещото лице, че имотът е с пазарна стойност от 203 000 лева, е
и факта, че процесният имот е придобит от „Никар про“ ЕООД на 07.08.2020г. за сумата от
69 003 лева, а не е спорно, че цената на недвижимите имоти в непосредствена близост до
Боровец, значително са се повишили в следващите три години, включително и към
06.07.2023г., когато процесният имот е бил продаден за сумата от 40 000 лева на „Боровец
ойл“ ЕООД.
В подкрепа на извода на вещото лице, че процесният имот е с пазарна стойност от
203 000 лева, е и фактът, че същият е ипотекиран от купувача - „Боровец Ойл“ ЕООД на
28.07.2023г./само 22 дена след придобиването му/, за обезпечаване на вземане по договор за
заем в размер на 100 000 евро. Твърде малко е вероятно, заемателят да оцени и да приеме за
обезпечение на предоставения паричен заем в размер на 100 000 евро, имот в
полуразрушено състояние и на стойност значително по ниска от реалната пазарна цена. По
делото няма твърдения или данни, този заем да е обезпечен и с друго имущество на
заемополучателя, поради което следва да се приеме, че сумата от 100 000 евро е и най-
близката реална цена на процесния недвижим имот.
Имуществената отговорност по чл. 145 ТЗ е законово уредена специална отговорност за
вреди, на изчерпателно определени от законодателя лица. В процесната хипотеза,
ответникът е бил управител и законен представител на „Никар про“ ЕООД, което е
основание за ангажиране на гражданската му отговорност за причинените вреди на
представляваното от него търговско дружество, изразяваща се в задължение за тяхното
поправяне. Както при всяка гражданска отговорност за вреда и елементите от фактическия
състав на чл. 145 ТЗ освен специалните изисквания, трябва да отговарят и на изискванията
4
на чл. 45 ЗЗД. Те включват вреда, противоправно причиняване, вредоносно деяние/действие
или бездействие/ и причинна връзка между деянието и вредата. Законодателя не е предвидил
изрично вината като елемент от фактическия състав на тази отговорност за вреди. В
търговското право, както и в гражданското в повечето хипотези на деликтна отговорност на
физическо лице, когато отговаря за собственото си противоправно деяние/с изключение на
хипотезите, когато отговаря за чужди действия/, трябва да е установена и вината на
дееца/чл. 45, ал. 2 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ТЗ, чл. 663, ал. 3 ТЗ; чл. 440, ал. 3 и чл. 441, ал. 1 ГПК и
чл. 57, ал. 3 ЗБН. В други хипотези няма такова изрично изискване чл. 50 ЗЗД, чл. 145 ТЗ и
чл. 266, ал. 6 ТЗ, който препраща едновременно към чл. 145 ТЗ и чл. 240, ал. 2 ТЗ. Според
настоящия съдебен състав вината е елемент от фактическия състав на отговорността на
управителя по чл. 145 ТЗ. Това е специална имуществена отговорност на ответника, която
произтича от разпоредба на закона - като негов органен представител, натоварен със
задължението да извършва всички сделки на представляваното от него дружество с грижата
на добрия търговец. Тази отговорност е резултатна и ограничена - възниква и подлежи на
ангажиране за обезщетяване в ограничен размер на вредите, които ищецът/дружеството
реално е претърпял вследствие на действията на ответника да отчужди имущество на
дружеството при силно занижена цена. Съобразно общите правила на гражданската
отговорност за вреди, те следва да бъдат установени по вид и размер, като реално отразили
се върху патримониума на ищеца.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът като е продал имота на ищеца за
сумата от 40 000 лева, при реална пазарна цена от 203 000 лева го е увредил, тъй като
разликата от 163 000 лева представлява имуществена вреда за ищеца. В процесната хипотеза
са доказани всички елементи от фактическия състав на т.нар. управленски деликт по чл. 145
ТЗ, поради което следва да се ангажира имуществената отговорност на ответника спрямо
ищеца за причинените му вреди.
Досежно основателността на иска за главница, основателно е искането на ищеца за
присъждане на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в размер на законната лихва върху сумата
от 35 000 лева, считано от предявяване на исковата молба на 20.09.2023г. до окончателното й
заплащане.
Въззиваемият/ищецът не претендира разноски за въззивното производство и такива не
следва да му се присъждат.
Предвид гореизложеното, решението в обжалваната част е законосъобразно и правилно,
поради което следва да се потвърди с препращане в останалата част към мотивите на
първоинстанционния съд, на основание чл. 272 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 373 от 10.03.2025г., постановено по т.д. № 20231100901724 по
описа на СГС, т.о., VІ-17 състав, в частта, с която на основание чл. 145 ТЗ, Е. И. К., ЕГН
5
********** е осъден да заплати на „Никар про“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 35 000
лева частично от 200 000 лева, представляваща стойността на причинените имуществени
вреди на „Никар про“ ЕООД, в резултат на действия на ответника като управител на
дружеството - извършено разпореждане с недвижими имоти по договор за продажба от
06.07.2023г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 20.09.2023г. до
окончателното й заплащане.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6