№ 1623
гр. В., 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20233110111370 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от П. К. В.“, ЕИК **** със седалище и
адрес на управление гр. В., ул. С. В. ***** срещу Община В., с адм. адрес бул.“О. П. .П“ №
43 иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът не е собственик на реална част с площ от 314кв.м.,
изчертана на скицата на л. 45 от делото от имот, представляващ ПИ с идентификатор
********* по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-
18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, целият с площ от 3440кв.м., находящ се в гр. В., ул.“ Д.
И. С.“, при съседи: ***********
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени
от ищеца в исковата и уточняваща я молба: К. В.“ била учредена с протокол от
17.02.1989г. и съответно вписана в кооперативния регистър на РС – В. на 27.03.1989г. под
номер 4. Регистрацията била публикувана в ДВ бр. 33/1989г. Сочи се, че „Възраждане“ била
правоприемник на дейност и имущество на ПК „В. – юг“ , отразено в нарочно
удостоверение № 137/06.10.1995г. На 01.03.1989г. на заседание на управителния съвет на
Кооперативен съюз - В. било взето решение ПК „В. – юг“ и ПК „Напредък“ да предадат
безвъзмездно дейност и обекти, находящи се на територията на кметства „Младост“,
„Възраждане“, „Приморски и „Виница“. На 11.05.1989г. УС на ПК „В. – юг“ одобрил списък
на дейностите и постройките, които да се предадат на ПК „Възраждане“. Решението за това
било взето на ОС, проведено на 30.05.1989г. В списъка на предадените обекти в раздел I, т.1
бил вписан Обект №1 – „магазин за хранителни стоки В.“. Сочи, че магазинът представлява
сграда с идентификатор *********.3, находяща се в гр. В., ул.“ Д. И. С.“ 1а, с площ по скица
192кв.м, ведно с избен етаж, със застроен площ на избата 188,80кв.м. Процесния магазин
бил построен от ОКС – гр. В. след издадено разрешение за строеж № 123/23.10.1985г.
Впоследствие магазина бил предаден от ПК „В. – юг“ на К. В.“ с разделител протокол след
решение на ОС на кооперацията. Така, считано от 30.05.1989г. ПК „Възраждане“ станала
владелец на сладкарницата и придобила същата по давност за което се сдобила и с НА от
2015г. Твърди се, че магазина е построен след издадено разрешение за строеж №
132/16.11.1985г. Спор относно собствеността на сградата не бил налице и ответникът
1
признавал това в писмо с рег. № РД17017276ВН_003ВН/10.01.2018г. За нея бил съставен НА
№ 88/17.11.2015г., вписан в служба Св-П като освен ПК „Възраждане“ друг собственик не
фигурирал. Твърди се, че ответникът е уведомен за този НА, но не желаел да признае
правото на собственост на ПК върху прилежащата площ от терена върху който е построен
магазина, като в писмо с рег. № РД17017276ВН_003ВН/10.01.2018г. посъветвал ищеца да
потърси правата си по съдебен ред. Сочи се, че ищецът е станал собственик освен на
сградата и на прилежащия терен с площ от 314кв.м на осн. § 26 ПЗР ЗИДЗК ДВ
бр.41/2007г., аналогичен на чл.2 л.3 от ЗОБС/отм. ДВ бр.44/20.05.1996г./. С искане с рег. РД-
7-2601/1/12.07.2007г. от 29.11.2007г. Председателят на ПК поискал от Кмета на Община В. да
бъде деактуван част от ПИ *********, поради построения от Кооперацията магазин,
реализирайки отстъпено право на строеж върху терен на Община В.. Така било спазено и
формално изискването на § 26 ПЗР ЗИДЗК ДВ бр.41/2007г. Искането е за уважаване на
исковата претенция.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва
основателността на иска. Не се оспорват приложените към исковата молба писмени
доказателства, както и че ищецът се легитимира като собственик на сграда с идентификатор
*********.3, находяща се в гр. В., ул.“ Д. И. С.“ 1а. Сочи, че няма доказателства за
границите и площта на прилежащия терен, за което били необходими специални знания.
Навежда, че разпоредбата на § 26 ПЗР ЗИДЗК не разписва ясно начина по който следва да се
определи прилежащия терен. В този см. нямало знак за равенство между прилежащ терен
към сграда, определен за данъчното облагане и прилежаща площ по дефиницията на §2 т.23
от ДР на ЗУТ. Искането е отхвърляне на исковата претенция.
В о.с.з. исковата молба и отговорът се поддържат, чрез пр.представители на страните,
които доразвиват доводите си.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.
124, ал.1 ГПК.
С Тълкувателно решение № 8/27.11.2013г. на ВКС по тълк.д. № 8/2012г., ОСГТК се
прие, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е
налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва. Наличието на
правен интерес се преценява конкретно, въз основа на твърденията, наведени в исковата
молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат.
Предмет на иска е отричаното от ищеца и претендирано от ответника право. Така
претендираното от ищеца право обуславя и интереса от предявяване на отрицателния
установителен иск и се включва в предмета на доказване, но не и в предмета на иска. При
уважаване на отрицателен установителен иск защитната функция на съдебното решение ще
се изчерпи с отричане на правото на собственост на ответника, без това да означава, че
собственик на вещта е ищецът, но само поради това не може да се отрече правния интерес от
провеждането му, тъй като по този начин ще се сложи край на правния спор, ищецът ще
отблъсне неоснователните претенции на друго лице, което твърди, че е собственик на имота
и ще запази фактическата си власт с произтичащите от това последици. При отрицателния
установителен иск за собственост предмет на делото е правото на собственост на ответника,
което се отрича от ищеца. Конкретно в случая ищецът твърди, че е собственик на сграда с
идентификатор *********.3, находяща се в гр. В., ул.“ Д. И. С.“ 1а, вкл. и на прилежащата й
площ от терена върху който е построен обекта - магазин. Ответникът оспорва твърдяното
право единствено досежно прилежащата площ, което обуславя правния интерес на ищцата
спорът да бъде съдебно разрешен в тази му част. Затова, съобразно разпределението на
доказателствената тежест, ищецът следва да докаже твърденията, с които обосновава
2
правния си интерес от търсената защита, в случая наличието на твърдяното право върху
спорната реална част – прилежащ терен, възникнало по силата на закона. Ответникът от
своя страна следва да докаже съществуването на отричаното от ищцата право.
От ангажираните по делото доказателства се установява следното:
Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът
се легитимира като собственик на сграда с идентификатор *********.3, находяща се в гр.
В., ул.“ Д. И. С.“ 1а. Това обстоятелство се установява и от представените и приобщени
писмени доказателства по делото: НА за собственост на НИ от 16.11.2015г., разрешение за
строеж №132/10.11.1985г. и др. По делото е приобщена и адм. преписка по съставяне на
АОС № 9248/19.10.2016г. на Община В..
Във връзка с доказателствено искане на ответника са ангажирани специални знания
чрез допуснатата първоначална СТЕ, изготвена от в.л. С. К. със задача, експертът да
определи каква е площта на прилежащия терен на процесния обект - магазин, находящ се в
гр. В., ул. „Д-р Иван Селеменски" №1а, със застроена площ по скица от 192 кв.м.,
необходима за ползването на сградата според нейното предназначение, като съобрази начина
на застрояване, предназначението на територията и основните устройствени показатели по
чл. 18 ЗУТ за УПИ.
Според заключението на експерта, прилежащата площ на сграда с идентификатор
*********.3 е 361 кв.м., при съобразяване с действащия регулационен план за 15-ти м.р.,
зоната на застрояване - Смф и Тевк за територията в която е процесната сграда, начина на
трайно ползване на сградата, чл. 18 и чл. 19 на ЗУТ и правилата за определяне на прилежащ
терен към съществуваща сграда към Нареба № 7 за правила и нормативи за отделните
територии и зони.
Заключението е оспорено от ответника, с оглед на което е допусната повторна СТЕ
със същата задача, в състав от две вещи лица. Повторното заключението, като обективно,
компетентно и отговорило в пълнота на поставения въпрос, неоспорено от страните бива
кредитирано от съда в неговата цялост.
Съгласно заключението на вещите лица В. А. и И. Х. сграда *********.3
/едноетажна/ има обща калканна стена със сграда *********.2 /пет жилищни етажа/. Към
настоящият момент територията на процесния имот има действаща кадастрална карта,
одобрена със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. За 15-ти микрорайон има одобрен регулационен
план със Заповед №РД-14-02-636/27.06.1985г. на МССУ. Съгласно този план имотът и
сградата попадат в кв. 22, като няма оформени парцели в тази част на квартала и
регулацията от южната страна не е със затворен изчертан контур. Отреждането по този план
е за жилищно строителство. Съгласно ОУП на гр. В. територията попада в смесена
многофункционална устройствена зона и минималната площ на бъдещ УПИ е 320 кв.м,
съобразена с плътността, определена за Смф – 60%. За да отговорят на поставения въпрос,
експертите са съобразили разпоредбите на чл. 18, 19, 35 от ЗУТ, чл. 20 и Прил. 1 от наредба
№ 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони, наредба № 6 от 18 септември 2009 г. за определяне на
прилежащата площ към сгради в режим на етажна собственост в квартали с комплексно
застрояване, както и с §1, т. 2 от ДР на ЗУЕС. В о.с.з. също беше пояснено, че за имота няма
одобрен ПУП-ПРЗ. Площта на прилежащия терен, получена с отС.ие 3м на изток/странична
регулационна линия/ и 3м на юг, на север, ограничена до регулационна линия и на запад
обща граница обект с идентификатор *********.2, вещите лица са определили на 338кв.м.
Експертите са пояснили още, че процесният имот не попада в никоя от териториите,
определени от ОУП като обект, а именно: такива с режим на културно-историческа защита и
устройствени зони за ниско жилищно застрояване в територии със сложни теренни форми. В
този смисъл са категорични, че тези правила не са приложими за процесния имот.
Като несонователно се преценява възражението на ответника, че предвид
3
установеното към момента фактическо положение за имота, а именно, че същият не
представлява УПИ и за него няма одобрен ПУП, план за регулация и застрояване, то не е
възможно да се съобразят устройствените показатели, които имат отношение към
определянето на размера на прилежащата площ. Видно от кредитираното от съда
заключение по изготвената повторна СТЕ, експертите са съобразили всички относими
разпоредби - чл. 18, 19, 35 от ЗУТ, чл. 20 и Прил. 1 от наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони,
Наредба № 6 от 18 септември 2009 г. за определяне на прилежащата площ към сгради в
режим на етажна собственост в квартали с комплексно застрояване, както и §1, т. 2 от ДР на
ЗУЕС и са достигнали до извод, че площта на прилежащия терен, получена с отС.ие е
338кв.м. Ето защо, ответникът не може да черпи права от липсата на одобрен ПУП и план за
регулация и застрояване, поради което следва да бъде отречено правото му върху спорната
реална част, явяваща се прилежащ терен към собствената на ищеца сграда – магазин.
Поради изложеното следва да се приеме, че ответникът не разполага със
собственически права върху спорната реална част.
В заключение, предявеният иск е основателен.
Съобразно изхода на спора сторените от ищеца разноски следва да се поемат от
ответника, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ищцовата страна сочи да е направила разноски за платена държавна такса и СУ от
190лева, 800лева –депозит за експертиза и 2500лева - адв. възнаграждение, платено по
банков път по представен договор за правна защита и съдействие от 06.032024г. С оглед
липсата на представени надлежни доказателства за извършено действително заплащането на
адв. хонорар по банков път, то съдът не следва да присъжда разноски за адв. хонорар.
Дължимите разноски са в общ размер на 990лева разноски /за платена държавна такса и
депозит за експертиза/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения иск
от ищеца П. К. В.“, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. В., ул. С. В. *****
срещу Община В., с адм. адрес бул.“О. П. .П“ № 43, че ответникът не е собственик на
реална част с площ от 338кв.м. от имот, представляващ ПИ с идентификатор ********* по
Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-
64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, целият с площ от 3440кв.м., находящ се в гр. В., ул.“ Д. И.
С.“, при граници: на север - съвпадаща с регулационната граница, на изток - прилежащата
граница е отС.ие на три метра от сградата, на юг - границата е на три метра от сградата и на
запад калкан на сграда с идентификатор - *********.2, която реална част е защрихована в
син цвят на комбинирана скица на л. 219 от заключението на вещите лица по
изготвената повторна съдебно- техническа експертиза, която приподписана от съда,
представлява неразделна част от настоящото решение, на осн. чл. 124 ГПК.
ОСЪЖДА Община В., с адм. адрес бул.“О. П. .П“ № 43 да заплати на П. К. В.“, ЕИК
**** със седалище и адрес на управление гр. В., ул. С. В. ***** сумата от 990лева,
представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1
ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.
4
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5