Р Е Ш Е Н И Е
Номер
ІІІ-141 Година 2018, 27.11.
Град
Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански състав
На
тридесети октомври две хиляди и осемнадесета година
В отрито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
2. ТАНЯ ЕВТИМОВА
Секретар:
Жанета Граматикова
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 1444 по описа за
2018 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна
жалба от Д.Д.М., ЕГН **********
от гр. Б., ул. „Ц. С. П.“ № ***, вх.*, ет.*, чрез адвокат Красен Кръстев с
адрес за призовки и съобщения: гр. Бургас, ул. „Цар Симеон Първи“ № 104, партер,
против Решение № 1488 от 09.07.2018 г., постановено по гр. дело № 2017/2018 г.
по описа на Районен съд - Бургас, с което съдът е отхвърлил исковете на
въззивника предявени против „Деа“ ЕООД, ЕИК 81486430, със седалище и адрес на
управление: гр. Велико Търново, ул. „Седми юли“ № 23, вх.В, ет.5, ап.6,
представлявано от Т. Памукчиев, за осъждане на въззиваемото дружество на
основание чл.82, във вр. с чл.195, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД да заплати
на въззивника сумата от 610 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени
от продажба на вещ – хладилник „Сименс“ със скрити недостатъци, ведно със
законната лихва върху сумата, начиная от 23.03.2018 г. до окончателното
изплащане.
Недоволство от
така постановеното съдебно решение изразява въззивникът, който счита същото за
неправилно. Моли съда за отмяна на решението и постановяване на друго такова, с
което да удовлетвори претенциите. Излага съображения.
В срока
предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Деа“ ЕООД.
Дружеството счита постановеното решение за правилно и законосъобразно. Моли
съда да го потвърди. Излага съображения.
Въззивната жалба
е подадена в срок, от лице, имащо право на жалба и отговаря на изискванията на
чл. 259 и следващите от ГПК.
Пред Районен съд
– Бургас са предявени искове с правно основание чл.82, във вр. с чл.195, ал.2
от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона,
намира за установено следното:
Не
се спори по делото, че на 22.06.2016 г. въззивникът е закупил от въззиваемото
дружество „Деа“ ЕООД хладилник „Сименс“ на стойност 3509 лева, за което му е
била издадена фактура №**********. Също така е безспорно, че между страните е
водена кореспонденция с оглед възникнали проблеми и поява на ръжда по
хладилника, като кореспонденцията е продължила в периода 08.01.2018 г. до 12.01.2018 г. На 17.01.2018
г. въззивникът е изпратил покана до дружество за регистриране на рекламацията и
отстраняване на повредите, но по делото не се установява последната да е била
получена от въззиваемата страна. На 30.01.2018 г. въззивникът е подал молба за
обезпечаване на доказателствата, като част от претенцията му обхваща направени
плащания и разноски именно по това дело. Пред БРС е образувано гражданско дело
№ 762/2018 г., като съдът е назначил експертиза, депозитът по която е бил в
размер на 150 лева. По отношение на проведеното производство, приключило с
определение на БРС, претенцията обхваща сумата от 20 лева – държавна такса за
образуване, 300 лева – адвокатско възнаграждение, 150 лева – депозит за
експертиза. Освен тези суми се претендира и сумата от 140 лева – за качване на
хладилника до седмия етаж, на който въззивника живее.
Видно
от приложените по делото доказателства, на 15.03.2018 г. въззивникът е изпратил
до „Деа“ ЕООД изявление за разваляне на договора, което дружеството е приело и
на 20.03.2018 г. е върнало сумата от 3509 лева.
Настоящата
съдебна инстанция намира постановеното от първоинстанционния съд решение за
правилно и законосъобразно, което налага същото да бъде потвърдено. При
условията на пълно и главно доказване въззивникът не е установил, че
претендираните от него вреди са пряка и непосредствена последица от повредите
по продадения му хладилник. В този смисъл настоящата съдебна инстанция намира,
че изложените оплаквания във въззивната жалба са неоснователни.
Следва
обаче да се посочи, че направените разноски в производството по обезпечаване на
доказателства, възлизащи на сумата от 470 лева, по принцип са дължими в
исковото производство по повод на което е проведено производството по
обезпечаване на доказателства. В този смисъл е и т.5 на Тълкувателно решение №
6/2012 г. на ВКС ОСГТК. В случая обаче не се е стигнало до воденето на такова
производство, тъй като търговецът е върнал сумата по процесната
покупко-продажба. При това положение претенцията за разноски по друго дело не
може да бъде предмет на разглеждане в настоящото производство, поради което в
тази си част искът е неоснователен. Що се отнася до сумата от 140 лева – стойност
на качване на хладилника до жилището на въззивника, същата няма връзка с
последващото разваляне на договора за покупко-продажба от една страна. От друга
страна, представената разписка сочи и на свидетелски показания, както е посочил
първоинстанционния съд, дадени в писмен вид и по мнение на настоящата инстанция
вероятно е създадена с оглед целите на производството. При това положение съдът
намира, че обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено, като на въззиваемата страна се присъди сумата от 300 лева за
въззивната инстанция, съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Съдът
констатира, че въззивникът е подал молба по члц.248 ал.1 от ГПК, която след
постановяване на настоящото решение следва да бъде разгледана от БРС.
По изложените
съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 1488 от 09.07.2018 г., постановено по гр. дело № 2017/2018 г. по описа на
Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА
Д.Д.М., ЕГН ********** от гр. Б., ул. „Ц. С. П.“ № ***, вх.*, ет.*, чрез
адвокат Красен Кръстев с адрес за призовки и съобщения: гр. Бургас, ул. „Цар
Симеон Първи“ № 104, партер, ДА ЗАПЛАТИ на „Деа“ ЕООД, ЕИК 81486430, със
седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Седми юли“ № 23, вх.В,
ет.5, ап.6, представлявано от Т. Памукчиев, сумата от 300 лева – разноски по
делото.
Делото
да се докладва на Районен съд – Бургас за произнасяне по постъпилата молба с
правно основание чл.248 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.