Р Е Ш Е Н И Е
№ 149 том 1 стр. 149
Гр. Кула 22.11.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен
съд - Кула, първи състав, в открито заседание на двадесет и трети октомври две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: П. Живков
със секретаря
Нели Йончева и с
участието на прокурора ............................
като разгледа докладваното от председателя П. Живков гражданско дело
№ 253 от 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.86 от ЗЗД от И.С.И. с ЕГН:********** *** против ЧЗП – Владимир
Петров Вълчев ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София Район
Студентски Професор Георги Брадистилов №6 ет.4, с управител Владимир Петров
Вълчев за заплащане на следните парични вземания: сумата от 214.02 лева мораторна лихва за период
от 01.10.2014г. до 16.03.2016г. върху сумата от 1442.88 лева - арендното
възнаграждение за стопанската 2013/2014г, за сумата от 64.47 лева мораторна лихва за период от 01.10.2015г. до
16.03.2016г. върху сумата от 1442.88 лева - арендното възнаграждение за
стопанската 2014/2015г., за сумата от 196.19
лева мораторна лихва за период от 01.10.2016г. до 31.10.2017г. върху сумата
от 1780.00 лева - арендното възнаграждение за стопанската 2015/2016г, и за сумата от 19.20
лева мораторна лихва за период от 01.10.2017г. до 31.10.2017г. върху сумата
от 2225.00 лева - арендното възнаграждение за стопанската 2016/2017г., дължими по договор за аренда между страните от 22.07.2013г.,
за отдадени 55.604 дка земеделски земи срещу уговорена рента от 25.00 лева на
декар на година.
Предявен е и иск за разваляне на
договора за аренда, поради неплащане на арендното възнаграждение за стопанската
2013/2014г в законния тримесечен срок от 01.10.2014г., производството по който
е прекратено с влязло в сила определение.
Твърди се, че страните са
сключили договора за аренда и ответника не е заплатил в срок арендните
възнаграждения, поради което дължи мораторна лихва върху всяко арендно
възнаграждение. Съгласно чл.8 ал.5 от ЗАЗ арендното плащане се дължи в първия
работен ден след изтичането на стопанската година, а стопанската година изтича
на 01.10 за всяка съответна година и затова началото на лихвата за всяка
стопанска година се начислява от първи октомври. Оспорва се искането на
ответника за присъждане на разноски по насрещния иск, тъй като ответника е
станал причина за завеждане на делото. Претендират се разноските по делото.
От ответника е постъпил отговор на исковата
молба. В отговора се оспорва
иска в частта за заплащане на мораторните лихви от 214.02 лева и 64.47 лева,
тъй като арендните възнаграждения, върху които са начислени са платени на
16.03.2016г. въз основа на подадено уведомление за плащане от 22.02.2016г.
Признава се иска в частта за претенциите за останалите две вземания.
При условията на евентуалност, в случай че се уважи иска за разваляне на
договора за аренда, от ответника е предявен насрещен иск срещу ищеца да заплати
сумата от 7648.46 лева, представляваща стойността на земеделска продукция от
рапица, слънчоглед, царевица и люцерна и претендираната сума представлява
обезщетение за претърпени вреди вследствие на прекратяване на договора. Насрещния
иск е оттеглен и производството по него е прекратено с влязло в сила
определение.
Претендират се разноските по делото.
Производството по иска за разваляне на арендния договор е прекратено с
влязло в сила определение. Също с влязло в сила определение е прекратено и
производството по насрещния иск.
Съдът, като съобрази твърденията
на страните и доказателствата, преценени в съвкупност и поотделно, приема за
установено следното:
От фактическа страна:
Ищеца И.С.И. е собственик на нива
от 3.001 дка, представляваща имот №119006, нива от 17.401 дка, представляваща
имот №119005, нива от 21.500 дка, представляваща имот №111043, нива от 7.000
дка, представляваща имот №116012, всички в землището на гр. Грамада, и нива от
6.702 дка, представляваща имот №074010 в землището на село Бранковци, всички
придобити с нотариален акт за покупко-продажба №138 том ІІІ рег№2242 нот дело
№368/2009г. от 23.10.2009г. на Нотариус Баракова с район на действие района на
Районен съд Кула.
Между ищеца И.С.И., като
арендодател и ответника ЧЗП – Владимир Петров Вълчев ЕООД, като арендатор, е
сключен договор за аренда на земеделска земя на 22.07.2013г. за аренда на за пет
ниви, четири от които в землището на гр. Грамада и една в землището на село Бранковци
с обща площ от 55.604 дка. В чл.3 от договора е регламентирано, че арендатора
дължи арендно възнаграждение от 25.00 лева на декар за всяка стопанска година.
Договора е сключен за пет стопански години, считано от стопанската 2013/2014г.,
съгласно чл.2 от договора. Според чл.4 от договора плащането се извършва 45 дни
след прибиране на реколтата.
На 07.03.2016г. ищеца,
представляван от адвокат Анжела Милева, е представил пред нотариус Надежда
Ангелова, нотариус при Районен съд Видин с рег. №028, нотариална покана,
отправена до ответника за доброволно плащане и за уведомление за разваляне на
договора. Няма доказателства за връчването на тази покана на адресата, т.е. на
ответника.
По делото има уведомление от
22.02.2016г. от ищеца, представляван от адвокат Анжела Милева, до ответника за
заплащане на арендните възнаграждения по горепосочения договор за аренда за
стопанските 2013/2014 и 2014/2015г., а също и мораторни лихви върху тези
възнаграждения. Няма данни за връчването на това уведомление.
С исковата молба е представено
решение по гр.д.№26862 от 2016г на СРС между Николай Владков Величков и Агро
Дар 2012 ООД, с което не се доказват релевантни за делото факти и съдът не
следва да го обсъжда.
На 31.10.2017г. ищеца е получил
от Ирена Йорданова Вълчева сумата от 2225.00 лева рента за 2016/2017г., и
1780.00 лева рента за 2015/2016г. На 16.03.2016г. ищеца е получил от Ирена
Йорданова Вълчева сумата от 2885.75
лева, за които плащания са представени три пощенски записа.
Ищеца е представи и съдът е приел
като доказателство Заповед №2162 по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2545/2017г., с
която ответника по настоящето дело, като длъжник по това ч.гр.д.№2545/2017г е
задължен да плати на И.С.И. 3016.22 лева, от които 1390.10 лева аренда за
стопанската 2015/2016г., 1390.10 лева аренда за стопанската 2016/2017г, 118.01
лева мораторна лихва за периода от 01.11.2015 до 31.10.2016, без да е посочено
върху каква главница, и 118.01 лева мораторна лихва за периода от 01.11.2015 до
01.09.2017 също без да е посочено върху каква главница.
Фактическата обстановка се
установи от нотариален акт за покупко-продажба №138 том ІІІ рег№2242 нот дело
№368/2009г. от 23.10.2009г. на Нотариус Баракова с район на действие района на
Районен съд Кула, с който ищеца е придобил собствеността върху земеделски земи,
посочени по-горе, договор за аренда на земеделска земя на 22.07.2013г., с който
ищеца е отдал тези земи под аренда на ответника и същия се е задължил да
заплаща възнаграждение, нотариална покана от 07.03.2016г, уведомление от
22.02.2016г., три пощенски записа, два от които от 31.10.2017г и един от
16.03.2016г., с които ищеца е получил арендни плащания, и Заповед №2162 по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2545/2017г., с която ответника се задължава да заплати
на ищеца арендните възнаграждения за стопанските 2015/2016 г и 2016/2017г. и
две суми, представляващи лихви.
От правна страна:
Съгласно чл.86 ал.1 от Закона за
задълженията и договорите при неизпълнение на парично задължение длъжника дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл.84 ал.1 от
този закон е предвидено, че длъжника изпада в забава след изтичане деня за
изпълнение, ако този ден е точно определен. Според ал.2 на тази разпоредба
когато няма определен ден за изпълнение, длъжника изпада в забава след като
бъде поканен от кредитора.
За да се уважат исковете, следва
да се докаже, че ответника е имал парично задължение към ищеца, че е изпаднал в
забава за плащане на това задължение, т.е. че са сключили договор за аренда на
земеделски земи, че ответника е дължал арендно възнаграждение, кога е следвало
да се плати, и че не е платил на падежа дължимите арендни възнаграждения.
Тежестта за доказване на
положителните факти, че е сключен договор за аренда между страните и за какво
арендно възнаграждение са се уговорили, и кога е следвало да се плащат лежи
върху ищеца, на когото с доклада по делото са дадени указания за това.
В тежест на ответника е да
докаже, че е платил на падежа арендните възнаграждения респ., че е платил
претендираните мораторни лихви.
По делото е доказано, че на
22.07.2013г. страните са сключили договор за аренда по силата на който ищеца е
предоставил на ответника пет ниви с обща площ от 55.604 дка, а съгласно т.3 от
договора ответника се е задължил да плаща на 25 лева на декар годишно. Договора
има действие за пет стопански години, считано от стопанската 2013/2014г до
стопанската 2017/2018г. При аритметично изчисление се получава, че годишното
арендно плащане е в размер на 1390.10 лева.
На 16.03.2016г. ответника е
заплатил на ищеца сумата от 2885.75 лева, като в преводното нареждане не е
записано основанието за превода. В отговора на насрещната искова молба от
02.08.2018г. ищеца обаче е признал факта, че с това нареждане са му заплатени
арендните възнаграждения за стопанската 2013/2014 и затова датата на това
плащане е крайна дата на претенциите за мораторни лихви.
Съдът намира, че с това платежно
е изплатено и арендното плащане за стопанската 2014/2015.
По отношение на претенциите за
заплащане на мораторни лихви за забавено плащане на аредните плащания за тези
две стопански години – 2013/2014 и 2014/2015г. съдът намира следното:
Съгласно чл.8 ал.5 от Закона за
арендата в земеделието ако не е уговорено друго, арендното плащане се дължи в
първия ден след изтичане на стопанската година. Разпоредбата е диспозитивна,
тъй като позволява страните сами да договорят кога да се извърши плащането. И
тогава определения с разпоредбата ден за плащане не се прилага, а падежа е
този, който страните са си уговорили.
Страните са уговорили в т.4 от
договора за аренда, че плащането се извършва 45 дни след прибиране на
реколтата. Така уговорен падежа не е точно фиксиран, но е определяем. По делото
не е доказано кога е прибрана реколтата за всяка стопанска година, за да може
да се изчисли падежа на арендното плащане за всяка година и съответно от кога
ответника е изпаднал в забава и от кога тече мораторна лихва.
С оглед на това, че не е доказан
падежа за плащане на аредните възнаграждения за стопанските 2013/2014 и
2014/2015, исковете за заплащане на мораторни лихви върху арендните
възнаграждения за тези две стопански години следва да се отхвърлят.
Неоснователни са аргументите на
ищеца, че падежа е 45 дни след прибиране на реколтата или 45 дни след края на
всяка стопанска година, т.е. да се отъждествява прибирането на реколтата с края
на стопанската година. Това нито е предвидено в договора, нито в закона. Освен
това ноторно известно е, че не винаги реколтата се прибира до първо число на
месец октомври. За всяка стопанска година това е различно, а често и това
зависи от самата реколта. Едни култури се прибират доста по-рано, като например
пшеницата и рапицата, а други доста по-късно като слънчоглед, царевица и др.
По отношение на претенциите за
заплащане на мораторни лихви върху арендните плащания за стопанските 2015/2016
и 2016/2017г. доказано е, че на 31.10.2017г. на ищеца са заплатени 2225.00 лева
рента за 2016/2017г. и 1780.00 лева рента за 2015/2016 с пощенски записи,
представени от ищеца с молба от 17.11.2017г. по делото. Ответника признава, че
не е заплатил мораторни лихви върху арендните възнаграждения за стопанската
2015/2016 в размер на 196.19 лева и за стопанската 2016/2017г. в размер на
19.20 лева. За падежа и съответно изпадането в забава на длъжника важи същото
изложено по-горе, а именно че не е доказано кога е прибрана реколтата и не може
да се установи кога длъжника е изпаднал в забава и от кога тече мораторна
лихва, но с оглед на това, че ответника е признал тези искови претенции следва
да се уважат.
Предвид частично уважаване на
исковете на ищеца следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от всички
предявени искове.
Ищеца е доказал следните разноски
по делото: за адвокат 450 лева платени на адв. Т. при предявяване на
исковете, 1017 лв платени на адв. Веселинова за последното съдебно заседание, както
и 281.02 лева такси.
Разноските, платени на адв.
Милева, на ОСЗ Грамада и за пощенски разходи от 22.02.2016г., за нотариална
заверка на нотариална покана не са разноски по делото. Те са за извънсъдебни
действия по събиране на вземанията и не следва да се присъждат.
Разноските за платени държавни
такси от 281.02 лева за такси не само за исковете за лихвите, но това са такси
и за иска за разваляне на договора за аренда, който иск е прекратен и за иск за
присъждане на арендно плащане от 2780.20 лева, предявен още с първата искова
молба на 12.10.2017г., който иск е оттеглен с допълнение на искова молба от
17.11.2017г. По тези два иска разноски не следва да се присъждат, тъй като не
са разгледани и уважени. Таксите по исковете за мораторни лихви, предмет на
делото са 50 лева за всички вземания, тъй като всички претенции са 493.88 лева
и 4% от тях е по-малко от 50 лева и се дължи минималната такса от 50 лева. след
като са уважени половината искове за мораторни лихви следва да се присъдят и
половината такси по тях, а именно 25 лева.
Разноските за адвокат също следва
да се присъдят съразмерно уважената част. Платените 450.00 лева не следва да се
присъждат, тъй като са платени при завеждане на исковата молба, а всички
първоначални искове едни са оттеглени – иска за арендно възнаграждение от 2780.20
лева или производството по тях е прекратено – иска за разваляне на договора за
аренда.
От платеното адвокатско
възнаграждение в размер на 1017 лева следва да се присъди половината, тъй като
това възнаграждение е платено само за производството по исковете за четири
лихви, за две от които исковете са уважени, т.е. следва да се присъдят 508.50
лева.
Искането на ответника за
присъждане на разноски също следва да бъде уважено частично. Същия е предявил
насрещен иск, който е оттеглил и производството по него е прекратено, освен
това е осъден по два от четирите иска. Следователно половината от разноските за
адвокат, за насрещния иск не следва да му се присъдят, и изцяло платената
държавна такса по този иск, а другата половина от разноските за адвокат следва
да се присъди в половин размер, с оглед уважаване на половината от исковете за
лихви. Ответника е направил разноски за адвокат в размер на 500.00 лева, от
които следва да се присъдят 125.00 лева.
Ответника обаче е направил
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, заплатено
от ищеца. Съгласно чл.78 ал.5 от ГПК, ако заплатеното адвокатско възнаграждение
е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност, по искане
на насрещната страна съдът може да го намали, но не по-малко от определеното в
чл.36 от Закона за адвокатурата минимално адвокатско възнаграждение. В тази
разпоредба е предвидено, че с наредба се определят минимални адвокатски
възнаграждения. В чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. е предвидено, че
за дела с материален интерес до 1000 лева минималното възнаграждение е 300
лева. При това положение адвокатското възнаграждение от 508.50 лева, което
следва да се присъди на ищеца се явява по високо от минималното. Съдът обаче не
счита, че следва да бъде намалявано, тъй като превишението е незначително,
делото не е с ниска правна и фактическа сложност, предвид това, че за
установяване дължимостта на лихвите, следва първо да се определи ликвидността и
изискуемостта на арендните възнаграждения, кога е настъпил падежа и след това
да се прецени дължат ли се лихви и за кой периода.
Предвид изложеното Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЧЗП – Владимир Петров
Вълчев ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София Район Студентски
Професор Георги Брадистилов №6 ет.4, с управител Владимир Петров Вълчев ДА
ЗАПЛАТИ на И.С.И. с ЕГН:********** *** следните парични вземания: за сумата от 196.19 лева мораторна лихва за период
от 01.10.2016г. до 31.10.2017г. върху сумата от 1780.00 лева - арендното
възнаграждение за стопанската 2015/2016г, и за сумата от 19.20 лева мораторна лихва за период от 01.10.2017г. до
31.10.2017г. върху сумата от 2225.00 лева - арендното възнаграждение за
стопанската 2016/2017г., дължими по договор за аренда между страните от
22.07.2013г., както и да му заплати разноските по делото в размер на 533.50
лева, като ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на: сумата от 214.02 лева мораторна лихва за период от 01.10.2014г. до
16.03.2016г. върху сумата от 1442.88 лева - арендното възнаграждение за
стопанската 2013/2014г, и на сумата от 64.47
лева мораторна лихва за период от 01.10.2015г. до 16.03.2016г. върху сумата
от 1442.88 лева - арендното възнаграждение за стопанската 2014/2015г., дължими
по договор за аренда между страните от 22.07.2013г., като недоказани, както и
за присъждане на разноски за разликата до пълния претендиран размер.
ОСЪЖДА И.С.И. с ЕГН:********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на ЧЗП – Владимир Петров Вълчев ЕООД със седалище и адрес на
управление гр. София Район Студентски Професор Георги Брадистилов №6 ет.4, с
управител Владимир Петров Вълчев сумата от 125.00 лева разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски за разликата до пълния претендиран
размер.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Видин в едноседмичен
срок от връчването му.
Председател: