Решение по адм. дело №135/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.124 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по жалба на М. С. И., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], ет. 2, ап. 4, подадена чрез пълномощника й адвокат П. К. от АК – Стара Загора, срещу Заповед №РД-10-1 от 19.01.2024г., издадена от и. д. Главен секретар на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), с която заповед, за установени нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 2 от ЗДСл, на основание чл. 90, ал. 1, т. 1 от ЗДСл, на М. И. на длъжност „старши инспектор“ в Териториален отдел Стара Загора към Териториална дирекция - Пловдив на КОНПИ, е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения за издаването й от некомпетентен орган, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, при неспазване на императивните изисквания за съдържание на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателката счита, че оспореният акт за налагане на дисциплинарно наказание е постановен от орган, който не притежава материална компетентност за упражненото правомощие в качеството на дисциплинарно наказващ орган. Поддържа, че заповедта не съответства на императивните изисквания на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, съответно на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, тъй като не съдържа описание на извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават, като липсват и изложени мотиви за установено виновно поведение от страна на наказания служител. В тази връзка твърди, че в акта за налагане на дисциплинарно наказание не са индивидуализирани по никакъв начин преписките, които са приети за просрочени, вкл. с посочване на датата на тяхното разпределение, на определения срок за приключване на всяка една от преписките и съотв. периода на просрочие, като счита, че бланкетното позоваване на органа на брой просрочени преписки, не изпълнява законовите изисквания за мотивираност на акта. Сочи, че заповедта е постановена и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, с твърдения, че същата не е издадена в предвидения от закона преклузивен срок за налагане на дисциплинарни наказания по смисъла на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, както и че при провеждане на дисциплинарното производство съществено е нарушено правото на защита на служителя. Счита, че дисциплинарното наказание е наложено без да са установени, съответно описани конкретни пропуски в действията на служителя, като е допуснато нарушение на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Поддържа, че оспорената заповед е издадена и при неправилно приложение на материалния закон, тъй като не било доказано извършването на вмененото на служителя нарушение, както от обективна, така и от субективна страна. Според жалбоподателката не е ясно в какво се изразява вмененото й неизпълнение на служебните задължения или забавата при това изпълнение, съответно защо е прието, че се касае за виновно поведение на държавния служител. По същество се оспорват изводите за наличие на извършено нарушение по см. на чл. 89, ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 2 от ЗДСл, с твърдения, че не са взети предвид периодите, в които М. И. е била в отпуск за временна неработоспособност по издадени болнични листи или в друг вид разрешен отпуск, както и че не са съобразени броя, обема, вида и сложността на разпределяните й за работа преписки. По подробно изложени в жалбата и в представеното от пълномощника на жалбоподателката писмено становище съображения, за формалната, процесуалната и материалната незаконосъобразност на акта за налагане на дисциплинарно наказание, е направено искане за отмяна на оспорената Заповед №РД-10-1 от 19.01.2024г. на и. д. Главен секретар на КОНПИ.

Ответникът по жалбата – Главен секретар на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представените писмен отговор и писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че оспореният акт за налагане на дисциплинарно наказание е постановен от компетентен орган и в предвидената от закона форма, като съдържа фактическите и правни основания за ангажираната с издадената заповед дисциплинарна отговорност на служителя, вкл. за определеното по вид и тежест дисциплинарно наказание. Счита, че в съответствие с изискването по 97, ал. 1 от ЗДСл, дисциплинарното обвинение за допуснато от М. И. дисциплинарно нарушение по см. на чл. 89, ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 2 от ЗДСл - забавено изпълнение на служебните задължения във връзка с 23 броя просрочени преписки, е обосновано в необходимата и достатъчна степен от фактическа страна. Твърди, при образуването и провеждането на дисциплинарното производство са спазени предвидените в чл. 92 – чл. 96 от ЗДСл специални правила и процесуални изисквания, като дисциплинарното наказание е наложено в предвидените за това срокове, съобразно нормата на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. По подробно изложени съображения за фактическата и доказателствена обоснованост на изводите на дисциплинарно наказващия орган за наличието на законовите предпоставки за ангажиране дисциплинарната отговорност на служителя, е направено искане жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Жалбоподателката М. И. заема длъжността „старши инспектор“ в Териториален отдел Стара Загора към Териториална дирекция -Пловдив на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Съгласно предвиденото в утвърдената длъжностна характеристика, длъжността „старши инспектор“ в Териториален отдел (ТО) – Стара Загора, Териториална дирекция (ТД) – Пловдив на КОНПИ, е свързана с осъществяване на контролни функции по прилагане на законодателството в дейността на администрацията и на други физически и юридически лица, както и със събирането, обработването и систематизирането на информация във връзка с контролната дейност. Посочено е, че инспекторът носи пряка отговорност за съставените от него актове, както и за действията си при изпълнение на длъжността. Преките задължения на служителя са свързани с възложеното на заемащия длъжността да извършва проверки за установяване на незаконно придобито имущество при условията и по реда на действащото в Република България законодателство, като е предвидено да осъществява и други функции, съответно да изпълнява задачи, регламентирани с нормативни актове или възложени от Комисията, Директора на ТД или Началника на отдела. Работата се разпределя на служителя от Началника на ТО и от Директора на ТД, като за извършването й служителят се отчита пред същите административни ръководители. Работата се планира от служителя самостоятелно в рамките на възложените задачи и сроковете за тяхното изпълнение, последните регламентирани в относимото законодателство и утвърдени вътрешни правила, като служителят носи пряка отговорност за качественото и срочно изпълнение на поставените задачи и за законосъобразността и целесъобразността на изготвените документи.

Със Заповед №4-ТД08/РД-06-17 от 03.11.2023г. на Директора на ТД-Пловдив на КОНПИ (л. 42-46), е разпоредено неприключилите в ТД проверки (общо 126 броя), възложени първоначално за работа на петима инспектори в т. ч и на М. И., да бъдат преразпределени за продължаване на работата по тях, като 7 от преписките да се довършат от същите инспектори, а 119 бр. проверки да бъдат възложени на други служители. В заповедта в табличен вид са посочени приетите като неприключени в срок проверки, при посочване номера на проверката, дата на започване на проверката, имената на проверяваните лица, като в последната колона е посочен служителят, на когото се възлага за довършване или за работа съответната преписка/проверка. В заповедта не е посочено, респ. в таблицата не се съдържа информация, от която да е видно на кой инспектор е била първоначално разпределена всяка от преразпределените просрочени проверки. Със заповедта е даден срок за приключване на работата по проверките до 29.12.2023г. Указано е на инспекторите, допуснали просрочие, в т. ч и на жалбоподателката М. И., да представят писмени обяснения за причините, довели до просрочието, като е даден и срок за това – 10.11.2023г.

С Докладна записка вътр. №4-ТД08-5151 от 17.11.2023г. (л. 39-40 по делото), Директорът на ТД-Пловдив на КОНПИ е предоставил информация на г-жа А. Ц. - член на КОНПИ, по повод установяването на неприключили в законоустановения срок проверки, образувани по реда на ЗПКОНПИ, както и информация за предприетите в тази връзка от ръководството на ТД действия. В докладната се посочва, че след извършени служебни справки е констатирано, че към 03.11.2023г. са налице 126 броя просрочени проверки, като между служителите с най-много такива е и М. И. с 23 броя неприключили проверки. Със заповед №4-ТД08/РД-06-17 от 03.11.2023г. на Директора на ТД-Пловдив на КОНПИ образуваните и неприключили проверки са преразпределени за продължаване на работата по тях, съобразно последователността на първоначалното им разпределение съгласно Вътрешните правила за разпределение на преписки. Посочено е, че неприключените в срок проверки на М. И. се преразпределят за втори път. От служителите с най-голям брой просрочени преписки са изискани и съотв. представени обяснения. Според изготвилия докладната записка Директор на ТД-Пловдив на КОНПИ, в дадените обяснения „са изложени не дотам обективни, неверни, неясни и несъществени причини за системното несправяне на инспекторите с възложените цели и задачи в индивидуалните работни планове“. Изразено е и несъгласие с дадените обяснения, като некореспондиращи с установените при проверката факти и обстоятелства. С докладната записка и предвид възприетото от Директора на ТД - Пловдив на КОНПИ наличие на системно несправяне на някои от инспекторите с работата по възложените им проверки, както и с оглед предприемане на превантивни мерки за ограничаване на броя на забавени преписки в дирекцията, е направено предложение за налагане на дисциплинарни наказания на съответните инспектори в т. ч и на ст. инспектор М. И..

По повод на изложените данни в Докладна записка вътр. №4-ТД08-5151 от 17.11.2023г. на Директора на ТД-Пловдив на КОНПИ, с писмо вътр. №ЦУ01- 32790/15.12.2023г. на Председател на КОНПИ (л. 38), на основание чл. 93, ал. 1 от ЗДСл от М. И. са поискани писмени обяснения, относно причините, поради които не са приключени в срок от нея 23 бр. преписки, посочени като описани в Заповед №4-ТД08/РД-06-17 от 03.11.2023г. на Директора на ТД-Пловдив на КОНПИ. С писмото е предоставен срок от 3 дни, считано от получаването му, за представяне на обясненията, като е указана и възможността за ангажиране на доказателства в подкрепа на изложените от жалбоподателката твърдения.

С писмо вътр. №4-ТД11-1855 от 22.12.2023г. (л. 33-37 по делото), старши инспектор М. И. е представила писмени обяснения, в които е отразила причините, довели до просрочване на 23 броя от възложените й преписки, които се свеждат най-общо до: 1. ползването на продължителен отпуск за временна неработоспособност по болест за периода от 2019г. до 2023г., както и отпуск на основание чл. 62, ал. 2 от ЗДСл и полагаем платен годишен отпуск, без да е извършено преразпределение на текущите й, възложените и превъзложените проверки, на други инспектори, през периодите на продължителното й отсъствие; 2. извършване на работа по приоритетни преписки, което било видно от изготвяните ежедневни отчети; 3. устно възлагане от Директора на ТД на допълнителни задачи и работа, извън вече разпределените и преразпределените й проверки и 4. наличието на изключителна натовареност, предвид обема и сложността на някои преписки, както и извършването на други вменени й по длъжностна характеристика задължения.

Със Заповед №РД-06-3/ 04.01.2024г. на Председателя на КОНПИ е възложено на Дисциплинарния съвет в КОНПИ да образува дисциплинарно дело за изясняване на фактите и обстоятелствата относно наличие на извършени нарушения от ст. инспектор М. С. И., като Председателят на дисциплинарния съвет да представи в срок до 12.01.2023г. решение по чл. 96, ал.3 от ЗДСл.

Със Заповед №РД06-12/11.01.2023г. (л. 31), на основание чл. 6, ал. 2 във връзка с чл. 92, ал. 1 от ЗДСл, Председателят на КОНПИ е възложил на Главния секретар на КОНПИ да изпълнява функциите на дисциплинарно-наказващ орган (ДНО) във връзка с образуваното дисциплинарно производство за изясняване на фактите и обстоятелствата относно наличие на извършени нарушения от М. И. - старши инспектор в ТО Пловдив към ТД - Пловдив на КОНПИ.

Със Заповед №РД-06-14/12.01.2024г. на Председателя на дисциплинарния съвет, е образувано дисциплинарното дело №1 по описа за 2024г. срещу старши инспектор М. И., като е свикан дисциплинарният съвет за решаване на образуваното дисциплинарно производство.

На 12.01.2024г. е проведено заседание на дисциплинарния съвет на КОНПИ, за което е съставен Протокол № ЦУ01-203 от 12.01.2024 г. (л. 27-29), като е прието и решение от същата дата (л. 24-26). Посочено е, че извършеното от ст. инспектор М. И. нарушение не е от такова естество, с такава тежест и форма на вина, че да бъде наложено наказание „уволнение“ или „понижение в по-долен ранг за срок от шест месеца до една година“, като дисциплинарният съвет е приел, че налагането на някое от останалите предвидени в т. 1 - т. 3 на чл. 90, ал. 1 от ЗДСл наказания е от изключителната компетентност на ДНО.

С писмо вътр. № ЦУ01-260 от 16.01.2024г. на и. д. Главен секретар на КОНПИ (л. 23), на основание чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, М. И. е поканена да се яви на 19.01.2024г. от 11:00ч в сградата на КОНПИ, за изслушване от ДНО за изясняване на фактите и обстоятелствата във връзка с причините, довели до неприключена работа в определените срокове на 23 броя преписки, посочени като описани в Заповед №4-ТД08/РД-06-17 от 03.11.2023г. на Директора на ТД-Пловдив на КОНПИ. На 19.01.2024г. ст. инспектор М. И. е изслушана от ДНО, като процедурата е обективирана в Протокол №ЦУ01-358/19.01.2024г. (л. 18 и сл. по делото). При изслушването М. И. е изложила причини относно допуснатото просрочие, идентични с посочените такива в дадените от служителя писмени обяснения.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед №РД-10-1 от 19.01.2024г., издадена от и. д. Главен секретар на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, на основание чл. 90, ал. 1, т. 1 и чл.97, ал.1 от ЗДСл, на М. С. И. на длъжност „старши инспектор“ в Териториален отдел Стара Загора към Териториална дирекция - Пловдив на КОНПИ, е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, за виновно извършени нарушения по см. на чл.89, ал. 2, т. 2 от ЗДСл. В мотивната част на заповедта са посочени констатациите, обективирани в Докладна записка вътр. №4-ТД08-5151 от 17.11.2023г. на Директора на ТД-Пловдив на КОНПИ, за системно несправяне със срочното изпълнение на работата по възложените проверки от ст. инспектор М. И., наложило преразпределянето със Заповед №4-ТД08/РД-06-17/ 03.11.2023г. на 23 броя просрочени преписки, от М. И., на други инспектори. Хронологично са описани предприетите действия във връзка с образуването и провеждането на дисциплинарното производство, вкл. дадените от служителя писмени обяснения и обяснения при изслушването на М. И. от ДНО. Посочени са основните преки задължения и отговорности на служителя съгласно длъжностната характеристика за длъжността „старши инспектор“ в ТО – Стара Загора към ТД – Пловдив на КОНПИ, като са възпроизведени формулираните в индивидуалния работен план на М. И. цели и разписаните изисквания за постигане на заложените цели и основните критерии за изпълнение на целите. Прието е, че е налице забава в изпълнението на служебните задължения от страна на ст. инспектор М. И. във връзка с неприключени в срок 23 броя възложени на служителя проверки, която забава представлявала нарушение на преките задължения и отговорности, залегнали в утвърдената за служителя длъжностна характеристика, в нарушение на чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДСл, съставляващо дисциплинарно нарушение по см. на чл. 89, ал. 2, т. 2 от ЗДСл. По съображения, основани на резултатите от последната проведена атестационна процедура, е заключено, че допуснатото забавяне в работата на М. И. не е еднократно и инцидентно. ДНО е приел, че И. е разбирала и осъзнавала служебните си задължения, но въпреки това е пренебрегвала настъпването на неблагоприятните от това последици. Отчетено е, че към момента служителката няма наложено дисциплинарно наказание, поради което, предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя, налагането на най-лекото дисциплинарно наказание било обосновано.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната Заповед №РД-10-1 от 19.01.2024г. Като доказателства са приети и утвърдените длъжностни характеристики за заеманата от М. И. длъжност в КОНПИ; Вътрешни правила за разпределение на проверките по чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ; справки за ползваните от И. в периода от 2019г. до 2023г. отпуски; справки за начина на разпределение на забавените проверки; справки за обема на преписките, разпределени и работени от И.; отчетни форми за работа; заповеди, с които И. е изключвана от системата за разпределение на проверки и такива, чрез които е извършвано преразпределение на нейни проверки на други служители и т.н.

По делото е допуснато и събирането на гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата Т. Л. А. и Д. Т. Г..

Свидетелката Т. А. - служител в ТО – Стара Загора към ТД – Пловдив на КОНПИ и колега на М. И. в периода от 2012г. до м. март 2024г., заявява, че здравословното състояние на И. било влошено, което налагало честото й отсъствие от работа. През 2019г. И. претърпяла операция и отсъствала много дълго, като доколкото е известно на свидетелката болестта е такава, че рецидивира, което налагало И. често да излиза в болнични, а й като самотен родител, сама отглеждаща дъщеря си, на И. се налагало да отсъства, когато детето било болно. Свидетелката заявява, че при продължително отсъствие на даден служител, въпреки разписаното във вътрешните правила, възложените на отсъстващия служител проверки не се преразпределят, като същевременно продължават да се разпределят и нови т.е отсъстващият служител не се изключва от разпределение на новопостъпващите преписки. Твърди, че до 2020г. проверките се разпределяли електронно чрез система за случайно разпределение, а след това преписките се възлагали с ръчно от ТД-Пловдив. Принципно по реда на вътрешните правила имало възможност за по-сложни случаи или за преписки с голям обем, след уведомяване на прекия ръководител, проверката да бъде възложена на повече от един инспектор, но определянето и на други инспектори, които да работят по такава преписка, било по преценка на ръководителя. Свидетелката заявява, че доколкото И. е имала възложени за работа преписки, изискващи проверка на голям обем информация и данни, тя е отправяла такива искания, но й е било отказано както писмено, така и устно. И. искала да работи извънредно, но и това й било отказано. Описва практика, при която в края на годината с нарочна заповед на Директора на ТД-Пловдив, на инспекторите в ТО-Стара Загора се възлагали за работа и неприключени проверки на служители от други дирекции, които проверки следвало да се работят приоритетно, но наред с текущите, като това допълнително натоварвало инспекторите. Много често изпращаните от другите дирекции преписки са били с изтекъл срок или неизработени обемисти преписки с кратък срок за приключване, който срок в някои случаи не бил достатъчен дори инспекторът да се запознае с материалите по преписката. Освен това често се налагало преразпределение на проверки и на напуснали служители, които преписки трябвало също да бъдат работени в кратки срокове. Обстоятелството, че даден служител има неприключили случаи от стара година/години, не се вземало предвид, като в новата година разпределението, съответно преразпределението, започвало наново. Свидетелката посочва, че в края на 2023г. всички в дирекцията имали забавени преписки, като било прието (не знае от кого и как), за просрочени до 7 проверки, да не се налагат дисциплинарни наказания.

Свидетелката Д. Т. Г. – Директор на ТД – Пловдив на КОНПИ, във връзка с изготвените за нуждите на делото и представени справки за възложени и приключени проверки от М. И., заявява, че информацията касае всички приключени за периода от м. 09/2019г. до края на 2023г. проверки. Извлечение от деловодната система за приключени проверки липсва, тъй като такова не може да се генерира. Свидетелката подробно описва как се осъществява разпределението на преписки и възлагането на проверките на инспекторите. Когато някой служител отсъства, от Директора на ТД се извършва преценка дали да се извърши преразпределение на вече възложените му преписки, като се отчита натовареността на съответния служител. Заявява че в случаите на отсъствие на служител по болест, проверки не му се разпределят, като ако отсъствието е повече от 30 дни, е възможно изключването му от разпределение. Свидетелката не отговаря ясно на въпроса дали е давала писмени или устни указания за приоритетна работа по преразпределени преписки, като заявява, че преразпределянето на проверки се осъществява с писмени указания под формата на заповеди, като преразпределяните проверки имат определен срок за приключване. Посочва, че всеки служител сам организира работата си съобразно възложените проверки - дали ще работи само стари проверки или ще съчетава работа по стари и по нови преписки. Свидетелката не отрича, че част от просрочените проверки, за които инспектор М. И. е дисциплинарно наказана, са били с изтекъл срок към момента на тяхното възлагане за работа на И., с указан срок за приключване, който не бил спазен. На въпрос на съда в кой конкретно документ се съдържа описание на просрочените от И. преписки, свидетелката отговаря, че това е издадената от нея Заповед с №4-ТД08/РД06-17 от 03.11.20123г., като свидетелката не може да посочи кои конкретно от описаните в заповедта като преразпределяни преписки, възложени за работа на други служители, представляват неприключени в срок от инсп. М. И. проверки. Свидетелката заявява и че преценката кои инспектори със забавени проверки да бъдат предложени за дисциплинарно наказание, е била нейна, като в случая тримата инспектори с най-голям брой просрочени проверки, са били предложени за наказание.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорената заповед на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспорената Заповед №РД-10-1 от 19.01.2024г. на и. д. Главен секретар на КОНПИ е издадена от материално компетентен орган по смисъла на чл. 92, ал. 1 от ЗДСл във връзка с чл. 6, ал. 2 от ЗДСл, при упражняване на надлежно делегирани със Заповед №РД-06-12 от 11.01.2024г. на Председател на КОНПИ правомощия и надлежно овластяване на Главния секретар на КОНПИ за изпълнение на функции на дисциплинарно наказващ орган във връзка с образуваното дисциплинарно производство срещу М. С. И. – ст. инспектор в ТО-Стара Загора към ТД-Пловдив на КОНПИ.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила от гл. т. на съдържащата се в закона специалната регламентация по отношение образуването, провеждането и приключването на дисциплинарните производства по реда на ЗДСл. Видът на наложено дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 1 от ЗДСл, не изисква провеждането на процедура пред дисциплинарен съвет по чл. 96 от ЗДСл., поради което е ирелевантно дали съставът на дисциплинарния съвет е законосъобразно определен и дали проведената пред помощния орган процедура е опорочена, още повече че липсва каквото и да е било позоваване на дисциплинарно-наказващия орган на становището на дисциплинарния съвет. Спазено е изискването по чл.93, ал.1 от ЗДСл за изслушване на държавния служител преди налагане на дисциплинарното наказание, като на ст. инспектор И. е дадена възможност за представяне на писмени обяснения.

Обжалваният акт за налагане на дисциплинарно наказание обаче е издаден при неспазване на императивните изисквания по чл.97, ал.1 от ЗДСл и е постановен при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 97, ал.1 от ЗДСл, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган, като в т. 1 – т. 7 на посочената норма по императивен начин е регламентирано законово изискуемото се съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. В чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл е предвидено, че в заповедта задължително следва да бъдат посочени описание на извършеното от държавния служител нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават и служебните задължения, които са били виновно нарушени. Смисълът на императивните изисквания на специалната норма на чл. 97, ал.1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл е да бъдат посочени всички съставомерни от обективна и субективна страна елементи на деянието, по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на дисциплинарното нарушение т. е. заповедта следва да съдържа описание на всички обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на виновно поведение, квалифицирано като дисциплинарно нарушение по см. на някоя от хипотезите на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл. Това от една страна е от значение за осъществявания съдебен контрол за материална законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание - дали и доколко с фактически установеното и описано в акта деяние (действие или бездействие) на дисциплинарно наказаното лице, се осъществява определен нормативно регламентиран състав на дисциплинарно нарушение – т. е. за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието, неговата правна квалификация и съответствието на наложеното наказание с извършеното нарушение по критериите на чл. 91 от ЗДСл. От друга страна чрез императивното изискване за конкретизация на нарушението се гарантира законосъобразното упражняване на предоставената на административния орган дисциплинарна власт и съответно се обезпечава правото на защита на държавния служител, привлечен към дисциплинарна отговорност, в съдържанието на което се включва и правото му да знае точно какво дисциплинарно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.

Разпоредбата на чл. 89, ал. 1 от ЗДСл регламентира налагане на дисциплинарно наказание на държавен служител, нарушил виновно служебните си задължения. В случая вмененото на дисциплинарно наказаното лице нарушение се изразява в забавено изпълнение на служебни задължения – дисциплинарно нарушение по см. на чл.89, ал.2, т.2 от ЗДСл, като от фактическа страна извършването на нарушението е обосновано с констатациите, обективирани в Докладна записка вътр. №4-ТД08-5151 от 17.11.2023г. на Директора на ТД-Пловдив на КОНПИ, за системно несправяне със срочното изпълнение на работата по възложените проверки от ст. инспектор М. И., наложило преразпределянето със Заповед №4-ТД08/РД-06-17/ 03.11.2023г. на 23 броя просрочени от М. И. преписки, на други инспектори. Съответно виновното нарушение на служебните задължения, под формата на забавеното им изпълнение, дисциплинарно наказващият орган е обосновал с констатацията, че служителят е бил наясно с вменените му по длъжностна характеристика задължения за качествено и в срок изпълнение на поставените му задачи (т. 7 „Отговорности, свързани с организацията на работата, управление на персонала и ресурсите“), но въпреки това допуска просрочване на преписки, с което е допуснато нарушение на чл. 21, ал.1 във вр. с ал. 2 от ЗДСл от гл.т на задълженията, вменени на служителя, съгласно утвърдената за длъжността длъжностна характеристика. Очевидно основаването и обосноваването наличието на допуснато от служителя дисциплинарно нарушение по чл.89, ал.2, т.2 от ЗДСл, единствено с констатацията за неприключени в срок 23 броя проверки, възложени на ст. инспектор М. И., не изпълнява императивното изискване на чл.97, ал.1, т.4 от ЗДСл заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да съдържа описание на извършеното нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Нито в обжалваната заповед, нито в друг документ от дисциплинарната преписка, са конкретизирани кои 23 броя от възложените за работа на инсп. И. проверки не са приключени от служителя в законово установения срок, с посочване на деловоден номер на проверката, датата на образуването й и съотв. датата на разпределението/преразпределението й на ст. инспектор М. И., определения срок за приключване на проверката и т.н. Не води до друг извод позоваването в акта за налагане на дисциплинарно наказание на Заповед №4-ТД08/РД-06-17 от 03.11.2023г. на Директора на ТД-Пловдив на КОНПИ, с която е извършено преразпределение на 126 бр. неприключили проверки, вкл. просрочени от ст. инспектор М. И. проверки. Както беше посочено, в заповедта в табличен вид са посочени приетите като неприключени в срок проверки, при посочване номера на проверката, дата на започване на проверката, имената на проверяваните лица, като в последната колона е посочен служителят, на когото се възлага за довършване или за работа съответната просрочена преписка/проверка, без да се съдържа каквато и да е информация, от която да е видно, на кой инспектор е била първоначално разпределена всяка от преразпределените просрочени проверки. Изискуемото се описание на нарушението по см. на чл.97, ал.1, т.4 от ЗДСл от гл.т на неприключените от санкционирания служител в законоустановения срок проверки, нито се съдържа, нито може да бъде извлечено и от Докладна записка вътр. №4-ТД08-5151 от 17.11.2023г. на Директора на ТД-Пловдив на КОНПИ, тъй като по отношение на ст. инспектор М. И. тази докладна записка обективира единствено констатацията за 23 броя неприключени от И. проверки. Следва да се отбележи и че липсата на изискуемото се ясно, точно и конкретно формулиране и конкретизация на дисциплинарното обвинение от фактическа страна чрез описание на нарушението, датата на извършване, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, води не само до формална незаконосъобразност на акта за налагане на дисциплинарно наказание, но и възпрепятства осъществяването на съдебния контрол за материална законосъобразност на обжалваната заповед. Последният обхваща преценката дали са налице установените от ДНО релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта), доколко същите запълват конкретен състав за налагане на дисциплинарно наказание нарушение на служебната дисциплина и правилното определяне на вида и размера на наложената дисциплинарна санкция. Очевидно без конкретизация в посочения по-горе смисъл на възприетите от дисциплинарно наказващия орган като неприключени от санкционирания служител в законоустановения срок 23 броя проверки, не може да се извърши проверка дали е налице съставомерно от обективна и субективна страна поведение на ст. инспектор И., квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл.89, ал.2, т.2 от ЗДСл, допускането на което е обвързано с констатацията за 23 броя неприключени в законоустановения срок проверки. Няма как да се провери и прецени, нито дали по отношение на тези преписки действително е налице забавено изпълнение на служебните задължения от страна на М. И. (която преценка е обусловена от съществуването и посочването в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на данни за датата на образуване на съответната проверка; за датата на нейното разпределение/ преразпределение на служителя и за срока за приключване на съответната проверка, предвид възможността за удължаване по съответния ред на законово предвидените срокове за работа по преписките), още по-малко може да се прецени дали неприключването в срок на проверките се дължи на виновно поведение на служителя или на обективни причини. Отделно от това по дисциплинарно обвинение основано на нарушение за неприключени в срок възложени на И. проверки, непосочването на срока, в която е следвало да приключат проверките, не дава възможност за проверка дали дисциплинарното наказание е наложено в рамките на регламентирания в чл. 94, ал. 1 от ЗДСл едногодишен срок от извършването на нарушението, с изтичането на който срок се преклудира възможността на ДНО да наложи наказание за нарушението, независимо от момента на неговото откриване.

С посочването, в представеното след приключването на съдебното дирене писмено становище от процесуалния представител на ответника, на проверките, за които е прието, че ст. инспектор М. И. не е приключила в срок, очевидно не може да бъде санирано неспазеното изискване по чл.97, ал.1, т.4 от ЗДСл при издаването на обжалваната заповед. Дисциплинарните наказания са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, по повод неправомерно поведение на определено лице. Именно с оглед този характер на дисциплинарните наказания законодателят е предвидил строго формални процесуални правила за реализирането на дисциплинарната отговорност. В този смисъл всяко формално нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение, опорочава акта за налагане на дисциплинарно наказание и е основание за неговата отмяна. Недопустимо е и едва хода на съдебното производство по оспорване на акта за налагане на дисциплинарно наказание, да се установяват и доказват съставомерните от обективна и субективна страна елементи на вмененото на дисциплинарно наказаното лице нарушение, чрез представяне на доказателства, които не са били събрани (вкл. не са били налични като документи) в хода на проведеното дисциплинарно производство, не са част от дисциплинарната преписка и съотв. не са посочени в акта като доказателства, потвърждаващи нарушението. На практика в случая дисциплинарното обвинение фактически и доказателствено е било основано единствено на обективираната в Докладна записка вътр. №4-ТД08-5151 от 17.11.2023г. и в Заповед №4-ТД08/РД-06-17/ 03.11.2023г. на Директора на ТД-Пловдив на КОНПИ констатация, за наличието на 23 броя неприключени в срок проверки, възложени на ст. инспектор М. И.. Тези документи, по изложените по-горе съображения, не са достатъчни нито да обосноват в необходимата степен, нито да докажат вменените на М. И. като виновно неизпълнени служебни задължения. Дисциплинарно наказващият орган не е предприел каквито и да е било действия за събиране на доказателства по изнесените от И. данни за причините за неприключените преписки – проверка, която органът е дължал най-малкото във връзка с изискуемата се преценка за наличие на виновно поведение на служителя. Всяко нарушение, вкл. дисциплинарното, изисква установяване съставомерност на деянието не само от обективна, но и от субективна страна. За да бъде едно деяние дисциплинарно нарушение не е достатъчно да е установен фактът на неговото осъществяване, но е необходимо и деянието да е извършено от служителя виновно - чл. 89, ал. 1 от ЗДСл. Вината е субективното отношение на дееца към деянието, с което се осъществява дисциплинарното нарушение. В случая виновното нарушение на служебните задължения от инспектор И., под формата на забавеното им изпълнение, дисциплинарно наказващият орган е обосновал с констатацията, че служителят е бил наясно с вменените му по длъжностна характеристика задължения за качествено и в срок изпълнение на поставените му задачи и че „Мирослава Иванова е разбирала и осъзнавала служебните си задължения, но въпреки това е пренебрегвала настъпването на неблагоприятните последици“. В контекста на изложеното в обжалваната заповед, „че в случая се касае до забава в изпълнението на служебни задължения, както поради обективни причини, така и поради липса на добра организация в приоритизиране на възложените задачи“, съдът приема, че виновното поведение на служителя не е доказано. Да се приеме противното би означавало реализирането на дисциплинарната отговорност да се основава единствено на формалистичен подход, без да се отчитат конкретните, относими към деянието, обективни обстоятелства (натовареността на служителя от гл.т на вида, броя, обема, сложността на разпределените му за работа преписки и възлагането на преписки с изтекъл срок за приключване на проверките) и субективното отношение на служителя от гл.т на причините, обусловили забавянето в работата по възложените му проверки и предприетите в тази връзка действия. Такъв формалистичен подход при прилагане на наказателна репресия, независимо от нейния вид, е недопустим, вкл. с оглед целите на наказанието.

По изложените съображения съдът намира, че жалбата е основателна. Оспорената Заповед №РД-10-1 от 19.01.2024г. на и. д. Главен секретар на КОНПИ, като издадена при неспазване на императивните изисквания за съдържание на акта за налагане на дисциплинарно наказание и при неправилно приложение на материалния закон с оглед недоказаното виновно нарушение от ст. инспектор М. И. на служебни задължения по см. на чл.89, ал.1 във вр. с ал.2, т.2 от ЗДСл, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Предвид изхода на делото искането на жалбоподателката за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.1 от АПК, в тежест на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество следва да бъде възложено заплащането на сумата от 1 200 лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат. Възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, е неоснователно, както с оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на осъществената от адвоката правна защита и процесуално представителство, така и предвид обстоятелството, че този размер на адвокатското възнаграждение не надвишава съществено предвидения размер на възнагражденията по чл. 8, ал. 3 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на М. С. И., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], ет. 2, ап. 4, Заповед № РД-10-1 от 19.01.2024г., издадена от и. д. Главен секретар на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, с която за установени нарушения по см. на чл. 89, ал. 2, т. 2 от ЗДСл, на основание чл. 90, ал. 1, т. 1 от ЗДСл, на М. И. на длъжност „старши инспектор“ в Териториален отдел Стара Загора към Териториална дирекция - Пловдив на КОНПИ, е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати на М. С. И., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], ет. 2, ап. 4, сумата от 1 200.00 лв. (хиляда и двеста лева), представляваща направените от жалбоподателката разноски по делото.

Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 124, ал.1, изр. второ от Закона за държавния служител.