№ 7510
гр. София, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110149548
по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за признаване за
установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 200,00
лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 40004184872 от
17.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 29.04.2022 г. до окончателното плащане, както и 15,73 лв., представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода от 15.06.2021 г. до 15.09.2021 г., за които суми по ч. гр.
дело № 22607/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 15.05.2022 г., както и кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 60,00 лв.,
представляваща възнаграждение за закупена и ползвана услуга „... за приоритетно
одобряване и отпускане на кредита и 72,00 лв., представляваща възнаграждение за закупена
и ползвана услуга „... за едностранна промяна на погасителния план по инициатива на
клиента, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
29.04.2022 г. до окончателното плащане.
Ищецът „.... твърди, че между него и ответника И. В. Ю. е сключен договор за
потребителски кредит № 40004184872 от 17.05.2021 г., по силата на който му е предоставил
сумата от 200,00 лв., която е следвало да бъде върната на 4 равни месечни погасителни
вноски в размер от по 86,93 лв. всяка, ведно с уговорена договорна възнаградителна лихва и
падежна дата всяко 15-то число на месеца, при краен срок на договора – 15.09.2021 г.
Поддържа, че надлежно е изпълнил задълженията си по него, отпускайки уговорената
главница по посочения от ответника начин – чрез .... за което е съставен документ за
паричен превод № 2000000255191608/17.05.2021 г., поради което той дължи връщане на
сумите, както следва: 200,00 лв. - неплатена главница и 15,73 лв. - договорна
възнаградителна лихва за периода от 15.06.2021 г. до 15.09.2021 г. Допълва, че на основание
чл. 15 от общите условия ответникът се е възползвал от възможността да избере
допълнителни услуги „... и „... съответно за приоритетно одобряване и отпускане на кредита
и едностранна промяна на погасителния план по инициатива на клиента, за които се дължи
1
отделно възнаграждение, платимо като част от всяка от месечните погасителни вноски.
Твърди, че за част от вземанията е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но
длъжника е възразил, поради което има правен интерес от предявените установителни
искове по отношение на тях, а за друга част от вземанията заявлението за издаване на
заповед за изпълнение било отхвърлено, поради което има интерес от предявяването на
осъдителни искове по отношение на тях при условията на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК. Иска да
бъде признато за установено, че ответникът му дължи претендираните суми, както и да бъде
осъден да му заплати претендираните такива. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът И. В. Ю. не е подал отговор на искова молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По установителните искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2
ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК.
Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищеца наличието на
следните предпоставки: 1/ валидно облигационно правоотношение между него и ответника
по силата на договор за потребителски кредит № 40004184872 от 17.05.2021 г.; 2/
изпълнение на задължението си за предоставяне на заемната сума, предмет на договора, в
полза на ответника, който да е усвоил същата; 3/ валидно постигната уговорка за връщане на
кредита с надбавка лихва; 4/ настъпване на изискуемостта на вземанията, както и техния
размер.
В случая, съдът приема, че посочените по-горе предпоставки са налице, доколкото
всички юридически факти, включени във фактическите състави на процесните вземания, са
безспорни между страните. За да достигне до този извод съдът съобрази липсата на
оспорване от ответника И. В. Ю. в преклузивния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК на релевантните
за спора факти, което се анализира във връзка с данните, които се извличат от приетите по
делото и неоспорени от страните писмени доказателства – договор за потребителски кредит
№ 40004184872 от 17.05.2021 г. и погасителен план към него, декларация от 17.05.2021 г.,
удостоверяваща получаването от ответника на екземпляр от договора за кредит, общите
условия и погасителния план към него, стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити, искане за отпускане на потребителски кредит,
извлечение от сметка към него и др. Ето защо, при липсата на оспорване относно
релевантните за спора факти съдът прие тяхното осъществяване за установено по делото,
поради което предявените от ищеца кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК са
основателни и следва да бъдат уважени изцяло, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.04.2022 г. до окончателното плащане.
По осъдителните искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищеца наличието на
следните предпоставки: 1/ валидно облигационно правоотношение между него и ответника
по силата на договор за потребителски кредит № 40004184872 от 17.05.2021 г., в който
уговорените клаузи са валидни, като са индивидуално уговорени, съответно не са
неравноправни и не противоречат на императивните материалнoправни норми и правилата
на добросъвестността, разбирана като честното и добросъвестно поведение при
сключването и изпълнението на договори в гражданския оборот; 2/ основанието, от което
произтичат твърдяните допълнителни услуги, които реално да се били предоставени, както и
дължимото за тях възнаграждение.
В случая, процесният договор за потребителски кредит е сключен на 17.05.2021 г.,
като породените от него отношения се регулират от специалните правила на Закона за
потребителския кредит (ЗПК), в сила от 12.05.2010 г.
2
Съгласно чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита,
като съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Видно от твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба такса „... е за
получаване на приоритетно становище по искането за отпускане на потребителски кредит, а
такса „... предоставя възможност на кредитополучателя да прави едностранни промени в
уговорения погасителен план. Видно от описанието и двете услуги са свързани с усвояване
и управление на кредита, поради което събирането на такси за същите е забранено по силата
на сочената разпоредба на ЗПК. По отношение на такса „... следва да се има предвид още, че
тя се дължи дори и кредитополучателят да не се възползва нито веднъж от тази услуга,
което е в противоречие с добрите нрави и води до неоснователно обогатяване на кредитора
за негова сметка, както и води до значително неравноправие между тях. Ето защо, налице е
нарушение на разпоредбата на чл.10а ЗПК, което обуславя недействителност на договора за
потребителски кредит, респ. общите условия към него, в частта относно такса „... за
приоритетно одобряване и отпускане на кредита в размер на 60,00 лв. и такса „... за
едностранна промяна на погасителния план по инициатива на клиента в размер на 72,00 лв.
поради противоречието им с чл. 21, ал. 1 ЗПК, според който всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна.
При това положение предявените от ищеца кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на
спора – основателност на установителните искове и неоснователност на осъдителните
такива, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя - ищец следва да се присъдят
сторените разноски в производството по ч. гр. дело № 22607/2022 г. по описа на СРС, 79
състав, както и в исковото производство, съразмерно с уважената част от тях, които
съответно възлизат на 45,67 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, както и 93,06 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на
заявителя – ищец в двете съдебни производства, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр.
8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
(по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като
съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му представител, който не
се е явил в проведеното открито съдебно заседание, както и липсата на фактическа и правна
сложност на делото с оглед пасивното процесуално поведение на ответника. На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника не следва да се присъждат разноски, съразмерно с
отхвърлената част от осъдителните искове, с оглед липсата на изрично искане в този смисъл,
а и на доказателства за извършването на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „...., ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: ... срещу И. В. Ю., ЕГН **********, с адрес: ..., кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2
ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, че И. В. Ю. дължи на „.... сумата от 200,00 лв., представляваща главница
по договор за потребителски кредит № 40004184872 от 17.05.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.04.2022 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 15,73 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за
периода от 15.06.2021 г. до 15.09.2021 г., за които суми по ч. гр. дело № 22607/2022 г. по
описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.05.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...
срещу И. В. Ю., ЕГН **********, с адрес: ... кумулативно обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 60,00 лв.,
представляваща възнаграждение за закупена и ползвана услуга „... за приоритетно
одобряване и отпускане на кредита, както и на сумата от 72,00 лв., представляваща
възнаграждение за закупена и ползвана услуга „... за едностранна промяна на погасителния
план по инициатива на клиента.
ОСЪЖДА И. В. Ю., ЕГН **********, с адрес: ... да заплати на „...., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: ... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 45,67 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 22607/2022 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 93,06 лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4