№ 351
гр. гр.Несебър, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20222150100334 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От ищеца - Етажната собственост на сграда, представляваща комплекс „Ш.С.У.“ с адрес в
гр. ***“, представлявано от управителя М. А., са предявени искове с правно основание чл. 38, ал. 1
от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска ответницата Ю.В.Т. да бъде осъдена да заплати в полза
на ищеца сумата от 1617,12 евро – дължима такса поддръжка за 2019г., 2020г. и 2021г. (по 539,04
евро за всяка от годините), за собствения й имот Студио *** с идентификатор ***, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане, както и сумата от 336,33 евро, от които 162,32 евро върху дължимата главница за 2019г.
за периода 02.04.2019г. – 20.03.2022г., 107,52 евро – върху дължимата главница за 2020г. за
периода 02.04.2020г. – 20.03.2022г. и 66,49 евро върху дължимата главница за 2021г. за периода
01.01.2021г. – 20.03.2022г. Ищецът твърди, че на 29.04.2015г. ответницата е придобила
собствеността върху Студио *** с идентификатор *** в процесната сграда. Излага, че етажната
собственост осигурява качествена поддръжка и управление на общите части, включително по-
интензивно през релевантния период. Развиват се съображения в тази насока. Сочи се, че с
решения на общото събрание на етажната собственост (от 17.06.2016г. и 15.06.2020г.) е определен
размер на такса за управление и поддръжка за всеки един собственик на имот, като за ответницата
таксата е по 539,04 евро годишно. Навежда се, че таксата се дължи ежегодно до 01.04 за 2019г. и
2020г., когато след проведеното общо събрание на 15.06.2020г. е определен срок до 31.12 на
предходната година – за следващата – 2021г. Сочи се, че ответницата не е заплатила таксите за
2019г., 2020г. и 2021г. – въпреки многобройните опити и покани. С тези доводи от съда се иска да
уважи претенциите. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответницата Ю.В.Т., чрез особения й представител, е подаден
отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват. Твърди се, че е нарушена разпоредбата
1
на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС. Сочи се, че не става ясно кои разходи се търсят и дали са били
действително направени. Отправя се възражение по чл. 51, ал. 3 от ЗУЕС. Обръща се внимание, че
протоколите от ОС не са стабилизирани. От съда се иска да отхвърли претенциите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС:
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС е да докаже,
че ответницата е собственик на Студио *** с идентификатор ***, в комплекс „Ш.С.У.“ с адрес в
гр. ***“, който се намира в режим на етажна собственост. Следва да докаже, че с влезли в сила
решения на общото събрание в етажната собственост от 17.06.2016г. и 15.06.2020г. са определени
такси, дължими от етажните собственици за посочените в исковата молба периоди. В негова
тежест е да докаже размера на претенцията си, както и, че е настъпила изискуемостта на вземането.
При доказването на тези факти в доказателствена тежест на ответницата е да докаже погасяване на
вземането.
В доказателствена тежест на ответницата е докаже възражението си по чл. 51, ал. 3 ЗУЕС,
т.е., че отсъства от сградата в режим на етажна собственост повече от 30 дни годишно и, че за това
обстоятелство е уведомен писмено председателят на управителния съвет (управителят).
Съдът е отделил като безспорно между страните, че ответницата е собственик на Студио
*** с идентификатор ***, в комплекс „Ш.С.У.“ с адрес в гр. ***“. Този факт се потвърждава и
нотариален акт № 76, том II, рег. № 1751, дело № 268 от 29.04.2015г. на нотариус Линка Чуткина
(на л. 34 – л. 35 от делото). От нотариалния акт се установява, че посоченият имот е с обща площ
от 44,92 кв. м. (ведно с общите части в сградата).
Видно от протокол (на л. 6 – л. 16 от делото) на 17.06.2016г. било проведено общо събрание
на етажната собственост на сграда комплекс Шато „Сий Уинд“. По т. 6 от дневния ред общото
събрание на етажната собственост взело решение да се определи такса от 12 евро на кв. м. площ с
вкл. ДДС на година. Било взето и решение таксата да се заплаща ежегодно до 01.04. По делото не
се твърди (и не се установява) решението да е отменяно по надлежен ред. Т.е. посоченото решение
е годен акт, с който са определени разходи за етажните собственици по смисъла на чл. 6, ал. 1, т.
10 от ЗУЕС. Наред с това на 15.06.2020г. било проведено и друго общо събрание на етажната
собственост (обективирано в протокол на л. 17 – л. 27 от делото). По т. 4 общото събрание взело
решение за заплащане на ежегодна такса в размер на 12 евро за всеки кв. м. площ, платима
ежегодно до 31.12. на предходната година, като с решението по т. 4.2.2 било прието, че такава
такса за пръв път следва да се плати до 30.12.2020г. за такса за 2021г. Посоченото решение също е
влязло в сила и е годен акт по чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС (с оглед липсата на данни за оспорването и
отмяната му). Цитираните решения на общото събрание са влязли в сила. В съдебната си практика
върховната инстанция (Решение № 39 от 19.02.2013г. по гр.д. № 657/2012г. по описа на I гр. о. на
ВКС) е имала повод да се произнесе в насока, че Етажната собственост се управлява от общото
събрание на етажните собственици чрез решения, които се формират от успоредни волеизявления
на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. При
решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките.
Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са
по-широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила решенията на етажните
собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези, които са
2
гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат
етажни собственици или обитатели. Следователно за собствениците в етажната собственост е
възникнало задължение да направят съответните вноски съобразно гласуваното от общото
събрание. По делото се установи, че решенията на общото събрание са влезли в сила.
Налага се извод, че за 2019г., 2020г. (до 01.04 на съответната година) и за 2021г. (до
31.12.2020г.) за ответницата са възникнали задължения да заплаща по 12 евро годишно на кв. м. от
притежаваната от нея площ. Както се установи по делото тя е собственик на Студио *** с обща
площ от 44,92 кв.м. (видно от цитирания нотариален акт). Следователно за всяка от годините
2019г., 2020г. и 2021 за нея е възникнало задължение да заплаща по 539,04 евро годишно към
етажната собственост. Падежът на задълженията за 2019г. и 2020г. е настъпил на 01.04.2019г. и
01.04.2020г. (с оглед изричните решения на общи събрания на етажната собственост), а на това за
2021г. – на 31.12.2020г.
С оглед посоченото по-горе съдът намира, че таксите за трите периода се дължат.
Претенцията на ищеца се основава на влезли в сила решения на общото събрание на етажната
собственост, които са годно основание за събиране на вземания по смисъла на чл. 38 ЗУЕС, поради
което соченото в отговора на исковата молба отклонение от чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС не следва да бъде
обсъждано. Това е така, тъй като след влизането им в сила решенията на общото събрание са
задължителни за всички етажни собственици, включително за тези, които са гласували против, за
не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или
обитатели. Следователно за собствениците в етажната собственост е възникнало задължение да
направят съответните вноски съобразно гласуваното от общото събрание в предвидените срокове
и след като решенията не са отменени поради противоречие с чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, същите
представляват стабилен акт по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС, по силата на който етажната
собственост може да събира съответните суми. Сумите се дължат на основание именно тези
решения, а не в зависимост от конкретната поддръжка, извършена на място, поради което
възраженията на ответницата за липса на уточнение по въпроса кои разходи се търсят, са
неоснователни. Тук е моментът да се посочи, че поддръжката следва да се осъществи в зависимост
от събраните суми и при липса на плащане от страна на определени собственици е логично тя да
не може да се извърши в пълен обем, но това няма как да освободи съответните собственици от
задълженията ми.
По възражението с правно основание чл. 51, ал. 3 от ЗУЕС, съдът е указал на ответницата
да докаже, че отсъства от сградата в режим на етажна собственост повече от 30 дни годишно и, че
за това обстоятелство е уведомен писмено председателят на управителния съвет (управителят). За
тези обстоятелства не са ангажирани доказателства, поради което това възражение остава
недоказано и не е налице недължимост на сумите (или на част от тях) на основание чл. 51, ал. 3 от
ЗУЕС. Не се приема и становището на особения представител, че след като през 2020г. е обявено
извънредно положение, то ответницата не е имало как да дойде в Република България, тъй като
елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 3 от ЗУЕС е и уведомяването на управителя, за
каквото няма доказателства.
Представени са достатъчно доказателства за спазена процедура по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, а и
обстоятелствата във връзка с процедурата не са предмет на настоящия спор, тъй като е следвало да
се релевират в производство по обжалване решенията на общото събрание.
С оглед всичко изложено до тук, съдът намира, че предявените искове за главница следва
3
да бъдат уважени изцяло за сумата от 1617,12 евро – дължима такса поддръжка за 2019г., 2020г. и
2021г. (по 539,04 евро за всяка от годините).
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответницата в
забава за периодите 02.04.2019г. – 20.03.2022г., 02.04.2020г. – 20.03.2022г. и 01.01.2021г. –
20.03.2022г.
Доказа се наличието на главен дълг и изпадането на ответницата в забава за посочените
периоди (с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗУЕС и изричните падежи, приети в решенията
на общото събрание на етажната собственост).
Дължимата лихва за периода 02.04.2019г. – 20.03.2022г. е в размер на 158,27 евро, тъй като
за периода 13.03.2020г. – 08.04.2020г. не следва да се начислява лихва за забава (арг. от чл. 6 от
действалия за този период Закон за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., според който до отмяната на
извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на
частноправни субекти, включително лихви). Тук е моментът да се посочи, че считано от
09.04.2020г. е започнала действие нова редакция на чл. 6 от този закон, която изключва
начисляването на лихви само в правоотношения, касаещи задължения на частноправни субекти,
длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други),
предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции,
включително когато вземанията са придобити от други банки, финансови институции или трети
лица, и по договори за лизинг, а договорът, предмет на настоящото дело, не попада в този обхват.
По силата на същите правила за 02.04.2020г. – 20.03.2022г. се дължи лихва в размер на 106,46 евро.
Ето защо исковете за лихва следва да бъдат уважени до посочените размери и отхвърлени до
пълните предявени размери – 162,32 евро за периода 02.04.2019г. – 20.03.2022г. и 107,52 евро – за
периода 02.04.2020г. – 20.03.2022г. (както и отхвърлени за периода 13.03.2020г. – 08.04.2020г.,
респ. 02.04.2020г. – 08.04.2020г. за втората претенция).
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената
част от исковете. От ищеца се претендират сумата от 500 лв. – платено възнаграждение за адвокат,
сумата от 152,80 лв. – държавна такса, 500 лв. – депозит за особен представител, 16 лв. – банкови
такси. Съразмерно на уважената част от исковете в полза на ищеца следва да се присъди сумата от
1165,74 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ю.В.Т., гражданство: Руската Федерация, дата на раждане: 07.02.1981г.,
постоянен адрес: гр. *** ст.***, БУЛСТАТ: ***, да заплати на основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС на
Етажната собственост на сграда, представляваща комплекс „Ш.С.У.“ с адрес в гр. ***“,
представлявана от управителя М. А., сумата от 1617,12 евро – дължима такса поддръжка за
2019г., 2020г. и 2021г. (по 539,04 евро за всяка от годините), за собствения й имот Студио *** с
идентификатор ***, приети с решение на общото събрание на етажната собственост от
17.06.2016г. (за таксите за 2019г. и 2020г.) и решение на общото събрание на етажната собственост
15.06.2020г. (за таксата за 2021г.), ведно със законната лихва върху главницата от датата на
4
подаване на исковата молба – 29.03.2022г., до окончателното плащане
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД Ю.В.Т., гражданство: Руската Федерация, дата на
раждане: 07.02.1981г., постоянен адрес: гр. *** ст.***, БУЛСТАТ: ***, да заплати на Етажната
собственост на сграда, представляваща комплекс „Ш.С.У.“ с адрес в гр. ***“, представлявана от
управителя М. А., сумата от 158,27 евро, представляваща лихва върху главницата за 2019г. от
539,04 евро, дължима за периодите 02.04.2019г. – 12.03.2020г. и 09.04.2020г. – 20.03.2022г., като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 162,32 евро, както и за периода от 13.03.2020г. до
08.04.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД Ю.В.Т., гражданство: Руската Федерация, дата на
раждане: 07.02.1981г., постоянен адрес: гр. *** ст.***, БУЛСТАТ: ***, да заплати на Етажната
собственост на сграда, представляваща комплекс „Ш.С.У.“ с адрес в гр. ***“, представлявана от
управителя М. А., сумата от 106,46 евро, представляваща лихва върху главницата за 2020г. от
539,04 евро, дължима за периода 09.04.2020г. – 20.03.2022г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до
пълния предявен размер от 107,52 евро, както и за периода от 02.04.2020г. до 08.04.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД Ю.В.Т., гражданство: Руската Федерация, дата на
раждане: 07.02.1981г., постоянен адрес: гр. *** ст.***, БУЛСТАТ: ***, да заплати на Етажната
собственост на сграда, представляваща комплекс „Ш.С.У.“ с адрес в гр. ***“, представлявана от
управителя М. А., сумата от 66,49 евро, представляваща лихва върху главницата за 2021г. от
539,04 евро, дължима за периода 01.01.2021г. – 20.03.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ю.В.Т., гражданство: Руската Федерация, дата на
раждане: 07.02.1981г., постоянен адрес: гр. *** ст.***, БУЛСТАТ: ***, да заплати на Етажната
собственост на сграда, представляваща комплекс „Ш.С.У.“ с адрес в гр. ***“, представлявана от
управителя М. А., сумата от 1165,74, представляваща направени в настоящото производство
разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5