Р Е Ш Е Н И Е
№ 12.06.2020
г. гр. В***
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско отделение
На четиринадесети
май две хиляди и двадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 5345 по описа за 2019 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК.
Делото е образувано
въз основа на искова молба подадена от „В.и к.” ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление:***, с която се
претендира да бъде прието за установено по отношение на М.Т.В., ЕГН **********, с адрес: ***, че съществува вземането, за което по ч.гр.д. №
17504/2018г. по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, за следните суми: 919,55 лева представляваща незаплатена цена за ползвани ВиК услуги за
периода от 08.12.2016 г. до 08.10.2018 г. за обект на потребление, находящ се в
град В***, ул. „О***, с
абонатен № ***, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда- 20.11.2018г. до окончателното изплащане на
задължението; 75,71 лева, представляваща обезщетение за забава за заплащане на главницата от 919,55 лева, изчислено за
периода от 10.02.2017г. до 13.11.2018г., както и да бъде осъден ответника да му заплати разноски за
заповедното производство и настоящото производство.
В
исковата молба се сочи, че между ищецът
като доставчик и ответникът като потребител бил сключен договор
при Общи условия за предоставяне на ВиК услуги до обект находящ се в град В***, ул. „О***, с абонатен № ***. Доставчикът
изпълнил задължението си като доставил през периода 08.12.2016 г. до
08.10.2018 г.,
отвел и пречистил вода на обща стойност 919,55 лв. За
цената на доставената вода били
издавани ежемесечни фактури в периода 10.01.2017г. до
10.10.2018г., но плащания не били извършени в уговорения
30-дневен срок от издаването им. За събиране на вземането си
ищеца депозирал заявление по чл. 410 ГПК, което било
уважено, като по ч.гр.д. № 17504/2018г. по описа на ВРС
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Заповедта
била връчена по ред на чл. 47 ал. 5 ГПК, поради което
за дружеството възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск, за присъдените със заповедта суми. Представени са писмени доказателства и са направени доказателствени
искания.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК по
делото е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен представител, с който изразява становище за неоснователност на
иска. Сочи, че ответникът не е страна по договор с ищеца.
Оспорва реалната доставка на такива услуги на обекта и отчитането им по
съответния ред. Твърди, че не са налице издадени фактури.
Съдът, след
като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие
за установено от фактическа страна, следното:
От приложеното ч.гр.д. № 17504/2018г. на
ВРС се установява
издаването на заповед за изпълнение в полза на „Водоснабдяване
и канализация В***”
ООД против М.Т.В., ЕГН
********** за вземане включващо посочените в исковата молба суми.
От писмените доказателства – копия от общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на В и К оператор „Водоснабдяване
и канализация –В***“ ООД, извадки от решение
№ ОУ – 09 от 11.08.2014г. на ДКЕВР, Решение №
Ц-23 от 30.06.2016г. на КЕВР, Решение №
Ц-009 от 28.01.2013г. на ДКЕВР, Решение №
БП- Ц-3 от 28.04.2017г. на КЕВР, Решение № Ц-34 от
15.12.2017г. на КЕРВ, с по два броя обяви за обнародване; нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 180
том II рег. № 11119 дело № 333 от
2018г.; скица на поземлен имот №
15-811954-05.11.2018г.; скица на
сграда № 15-806317 – 02.11.2018г.; справка за
недобора на частен абонат № *** до 13.11.2018г.; справка № ********** за сведение за извършване
услуга на абонат № *** от дата 12.07.2016г.; констативен протокол № 057/11.06.2018г. и №
1-128/2017г.; карнет по партида на М.Т.В. с аб. номер ***, се
установява, че: от „Водоснабдяване и канализация - В***”
ООД, като оператор
на ВиК услуги са били публикувани общи условия за доставката им, които са били
одобрени от ДКЕВР, както и приетите от дружеството цени на услугите. На 05.11.2018г.
М.Т.В. е продал на Володя И. Бялов имот с адм. адр. гр. В*** ул. „О***. В счетоводството на оператор „Водоснабдяване
и канализация В***”
ООД са налице задължения на
абонат М.Т.В. с аб. номер *** за доставените услуги на адр. гр. В*** ул. „О*** в размер на 919,55 лева представляваща незаплатена цена за ползвани ВиК услуги за периода от
08.12.2016г. до 08.10.2018г. и 75,71
лева, представляваща обезщетение за забава. В периода от 10.10.2016г. до
08.10.2018г. показанията на водомера монтиран в обекта са били нанасяни ежемесечно
служебно, като в съставения за това карнет в графа „потребител” е посочен М.Т.В. до 06.11.2018г., а
след това Володя Белов. На 03.02.2017г. и 11.06.2018г. от служители на „ВиК В***“
ООД са съставени констативни протоколи, че абонат с № *** не осигурява в периода от
10.2016г. до 11.06.2018г. достъп до водомер отчитащ потреблението на обект с адр. гр. В*** ул. „О***. На 12.07.2016г.
инкасатор е подал заявление за подмяна на водомера на същия адрес, което е било
извършено на 08.11.2018г.
Според заключението на приетата Съдебно счетоводна експертиза ищецът е
водил редовно счетоводството си като е издал фактури за вземанията си за незаплатена
цена за ползвани ВиК услуги за периода от 08.12.2016 г. до 08.10.2018 г. за
обект на потребление, находящ се в град В***, ул. „О***, с абонатен № ***.
От показанията на водения от ищеца свидетел Румяна Добрева Георгиева, се установява, че е служител на „ВиК
В***“ ООД на длъжност – „инкасатор ЕТР Център, ІІ група“, който район включва
гр. В***,
ул. „О***, където абонат е бил лицето М.Т.
Василев. Свителят е съставил приетите по делото констативен протокол №
1-128/2017г. и карнет по партида на М.Т.В. с номер ***.
Констативен протокол № 057/11.06.2108г. е изготвен от длъжностно лице в същото дружество -
организатора на производство С.Н.. Обектът
посочен в тези документи е самостоятелна къща на адрес гр. В*** ул. „О***.
Документите са съставени и са начислени служебно показания, тъй като
водомерът на посочения адрес с
номер 34171 бил много стар модел и не работел. Абонатът бил уведомен за задължението му да го подмени и му било съставено писмено предписание, но той отказал да го получи, да смени водомера или да
осигури достъп на служители на „ВиК“. Предложили му „ВиК“ да сменят уреда без пари, но отказал.
Поради тази причина започнали по Наредба №4 да начисляват по 5 кубика
вода месечно за всеки член на
семейството. В къщата живеел абоната заедно със съпругата си, неговата
дъщеря и едно детенце.
То се родило и отраснало там.
Свидетелкта е виждала
само тези хора да обитават къщата. Всеки месец е
посещавала адреса и е
установявала обитаване и отказ от абоната да бъдат допуснати да подменят водомера. Къщата сега е продадена на друго лице. След продажбата купувачът сменил
водомера на 06.11.2018г., когато е написано в карнета
промяна на име. Новият собственик на имота е Володя И. Бялов.
Той живее в чужбина.
Въз основа на
така установените факти, Варненският
районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415
ГПК за вземане произтичащо от чл. 208 вр. чл. 200 ал. 1 и
чл. 86 ЗЗД.
Искът
е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен
срок от уведомяването му за подаденото възражение. Разпределението
на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен
установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже
възникването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите, които
изключват, унищожават или погасяват това право. Предвид горепосочената
материалноправна норма, на която се основава присъденото със заповедта вземане,
уважаването на иска е обусловено от наличието
на валидно облигационно правоотношене между страните по силата на сключен между
тях договор за продажба на ВиК услуги, доставката от продавача на уговорените с
договора стоки на купувача, както и падежа за плащането на дължимата цена. Респективно следва ответникът да не е провел успешно доказване за точно в количествено и
времево отношение изпълнение на задължението си за плащане на дължимата цена по
договора или наличието на други правопогасяващи обстоятелства.
За
настоящия казус, освен горецитираните норми, са относими и тези
регламентирани с Наредба № 4/14.09.2004г. на Министър на РР за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи.
По
делото не се спори, че дружеството – ищец има качеството на оператор на „ВиК”
услуги по см. на чл. 2 от Наредбата, както и че доставката им се регламентира от договор
при общи условия, приети и
влезли в сила по реда на чл. 8 от Наредбата.
Спорно по делото е
качеството на ответника на потребител по см. на Наредба №
4/14.09.2004г. От
представения нотариален акт се установява, че ответникът се легитимира като собственик на процесния водоснабден обект в гр. В***, от 1990г. въз основа на спогодителен протокол по гр.д. №
3146/1990г. на ВРС и нот. акт № 60/1990г., до 05.11.2018г., поради което е имал качеството на потребител през претендирания период. Съгласно чл. 14 от цитираната
наредба, отношенията между страните се уреждат с писмен договор, който се
предлага от водоснабдителното предприятие. Тази
разпоредба касае потребителите, които се присъединяват към водоснабдителната
мрежа при действието на посочената наредба. С влизането в сила на
Наредба № 4, в §3 е предвидено, че условията и редът, при които съществуващите
водопроводни и канализационни отклонения, собственост на потребителите, се
предоставят за експлоатация на оператора, се определят с общите условия за
получаване на услугите В и К и се конкретизират с договорите за предоставяне на
услугите В и К. От това следва, че за заварените потребители, които не са
сключили предвидените в чл.3 и чл. 14 на Наредба № 4 договори, намират приложение
общите условия на доставчика, като ако потребителят желае различни тези условия, последните следва да
бъдат конкретизирани с писмен договор. От изложеното
следва, че в случаите, когато се касае за обект /като процесния/, който е свързан към водопреносната мрежа преди влизането
в сила на Наредбата и ползва услугите на водоснабдителното предприятие, самият
факт на собствеността, респ. ползването е
достатъчен, за да се приеме наличие на договорни отношения между страните, които се
уреждат от общите условия на доставчика.
Въз
основа на изложените доводи, ВРС намира, че
страните са били обвързани с валиден договор за доставка на ВиК услуги в жилището на ответника – потребител по см. чл. 3 от Наредба № 4/2004г. и на чл. 2 от ОУ като собственик на водоснабдения имот.
В случая са налице и
надлежно съставени по уредения нормативен ред отчетни документи за ползваните
ВиК услуги в имота /карнети/ и констативни протоколи, които са частни и неносещи
подписа на потребителя, но не бяха оспорени относно автентичността им, и са в унисон със събраните гласни
доказателства, които ги подкрепят изцяло.
Въз основа на изложените мотиви искът за главница следва
да се уважи изцяло.
Предвид основателността на иска за главница, следва да се уважи и
претенцията за обезщетение за забава. За дължимостта на обезщетението,
съобразно специалните норми на Наредба № 4/14.09.2004г. и
клаузите на Общите условия на дружеството-оператор, не е необходимо получаване на издадената фактура.
На
основание чл. 78 ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски, които според доказателствата за реалното им извършване - вносни
бележки за държавни такси и депозит за особен
представител /за внесената разлика над определените 150 лв., ищецът може да
депозира молба за възстановяването им по посочена банкова сметка/ ***. Съдът
определя юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в размер на 100
лв. Следва да се присъдят на ищеца и разноските по заповедното производство в
размер на 75 лева.
Мотивиран
от горното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422
вр. чл. 415 ГПК в отношенията между страните „В.и к.”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** и
М.Т.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, че съществува вземането,
за което по ч.гр.д. № 17504/2018г. по
описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
за сумата от 919,55 лева представляваща незаплатена цена за ползвани ВиК услуги
за периода от 08.12.2016 г. до 08.10.2018 г. за обект на потребление, находящ
се в град В***, ул. „О***, с абонатен № ***,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда-
20.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; 75,71 лева, представляваща сбора от
обезщетения за
забава в размер на законната лихва върху задълженията посочени
във всяка
фактура, за периода от падежа за плащането им - 30 дни след издаване на съответната фактура до 13.11.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 20.11.2018г., до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК М.Т.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на „В.и к.” ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** сумата
от 325 лева, представляващи разноски по настоящото дело и 75 лева разноски по ч.гр.д.
№ 17504/2018г. по
описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: