РЕШЕНИЕ
№ 9663
гр. С, 25.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110162283 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по предявен от Е. Д. В. против „(ФИРМА), действащо чрез(ФИРМА),
осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 51,23 лева,
представляваща мораторна лихва върху обезщетение в размер на 250 евро, дължимо на
основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент ( ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и
Съвета от 11.02.2004 г. поради отмяна на полет W64364, който е следвало да се осъществи на
11.12.2023 г. по направление Летище Б – Летище С, за периода от 21.12.2023г. до 20.09.2024
г. Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на
ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по спора бил сключен
договор за въздушен превоз на пътници, като ответникът се задължил да превози ищеца с
полет W64364, който е следвало да се осъществи на 11.12.2023 г. по направление Летище Б –
Летище С. Страната поддържа, че полетът бил отменен по-малко от час преди излизането
му, поради което за пътника възникнало право на обезщетение по Регламент ( ЕО) №
261/2004 за сумата в размер на 250 евро. В исковата молба са изложени твърдения, че
ищецът на 13.12.2023 г. отправил до ответника нарочна писмена покана за заплащане на
дължимото обезщетение в 7-дневен срок от получаването. Страната поддържа, че така
определеният срок изтекъл на 21.12.2023 г., като ответникът не погасил задължението си. В
исковата молба са изложени твърдения, че ищецът депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за дължимото обезщетение по
Регламента, по което било образувано ч. гр. д. № 43492/2023 г. по описа на СРС, 143 състав.
Страната поддържа, че след получаване на заповедта за изпълнение ответникът изплатил
претендираното обезщетение.
С молба-уточнение от 26.02.2025 г. ищецът поддържа, че в образуваното срещу
ответника заповедно производство за заплащане на обезщетение за отменен полет не е
претендирано обезщетение за забава. Страната поддържа, че вземането за обезщетение за
1
забава е начислено за периода от 21.12.2023 г. до момента на изплащане на главницата по
заповедното производство - ч. гр. д. № 43492/2023 г. по описа на СРС, 143 състав.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител адвокат И.
оспорва поддържаните в исковата молба твърдения, че превозвачът е поставен в забава, тъй
като от една страна ищецът не е отправил извънсъдебна покана за изплащане на
обезщетение, а от друга в образуваното заповедно производство ищецът не е претендирал
присъждане на обезщетение за забава за периода от 13.12.2023г. до 20.09.2024 г.
Представителят на дружеството поддържа, че за пръв път в настоящото производство
ищецът е отправил искане за присъждане на обезщетение за забава, поради което следва да
се приеме, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, поради което не дължи
направените по делото съдебни разноски. При условията на евентуалност е направено
възражение за прекомерност по отношение на претендираните от ищеца съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение.
По делото е постъпила молба на ответника от 14.03.2025 г., с която исковата
претенция е призната, като са изложени твърдения, че дружеството е предприело действия
по плащане на сума в полза на ищеца в общ размер на 301,23 лева, включваща законна лихва
върху обезщетение на основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент № 261/2004 г. за периода от
13.12.2023 г. до 20.09.2024 г. в размер на 51,23 лева, държавна такса в размер на 50 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. С молбата е направено възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение над сумата в размер над 200
лева, тъй като делото не се характеризира с фактическа и правна сложност.
С молба от 23.04.2025 г. ищецът поддържа, че е получил сумата в размер на 301,23
лева. Направено е искане в полза на страната да бъде присъдена разликата до пълния размер
на разноските съобразно представен по делото списък по чл. 80 ГПК, а именно сумата в
размер на още 600 лева за адвокатско възнаграждение.
По допустимостта на производството, съдът приема следното:
С Определение № 14536/27.03.2025 г. по ч. гр. д. № 43492/2024 г. по описа на СРС,
143 състав, е отстранена допусната в издадената по делото Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 26281/22.08.2024 г. очевидна фактическа грешка,
изразяваща се в погрешно присъждане на законна лихва върху главницата в размер на 488,96
лева – обезщетение на основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент ( ЕО) 261/2004 г. за отмяна
на полет W64364, който е следвало да се осъществи на 11.12.2023 г. по направление Летище
Б – Летище С. Предвид изложеното и доколкото процесното вземане не е предмет на друго
съдебно производство предявеният иск се явява допустим.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване възникване на главно
задължение, размерът на главницата, поставянето на ответника в забава, нейният начален
момент и размерът на обезщетението.
При съобразяване на становището на страните, изразено с молба на ответника от
14.03.2025 г. и молба на ищеца от 23.04.2025 г., съдът намира, че страните не спорят както
по отношение на дължимостта на обезщетението за забава, както и относно обстоятелството,
че вземането е погасено в хода на делото, поради което и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК
исковата претенция следва да бъде отхвърлена.
Относно дължимостта на сторените по делото съдебни разноски, съдът
намира следното:
Поначало на ищеца не се следват съдебни разноски в настоящото производство, тъй
като страната е разполагала с възможност да претендира обезщетение за забава върху
2
обезщетението за отменен полет в производството по ч. гр. д. № 43492/2024 г. по описа на
СРС, 143 състав. Изрично с Определение № 3220/05.03.2024 г. по в. ч. гр. д. № 2497/2024 г.
по описа на Софийски градски съд, ЧЖ, I-М състав, е прието, че предявяването на
претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в последващо производство не е недобросъвестно
упражняване на процесуалното право на защита, но търсенето на разноски в отделните
заповедно и исково производство е недобросъвестно и противно на добрите нрави по
смисъла на чл. 3, изр. 1 ГПК. Във връзка с упражняването на правата от правните субекти
Конституцията на Република България установява определени граници – не се допуска
злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни
интереси на други (чл. 57, ал. 2 от КРБ). Ако се присъдят претендираните разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение в настоящото производство, ще се стигне до
накърняване правата и законните интереси на насрещната страна, защото тя вече е заплатила
разноските по ч. гр. д. № 43492/2024г. по описа на СРС, 143 състав, които биха били в
идентичен на платения размер ако ищецът беше направил искане за издаване на заповед за
изпълнение за обезщетение за забава върху главницата, считано от изтичане на срока за
доброволно изпълнение до подаване на заявлението и от подаване на заявлението до
окончателно погасяване на вземането. При отнасяне на размера на процесното вземане от
51,23 лева към претендираните разноски в размер общо на 850 лева, от които 800 лева
адвокатско възнаграждение, се налага извод, че настоящото производство е образувано
именно с цел в полза на страната да бъдат присъдени съдебни разноски извън вече
присъдените по ч. гр. д. № 43492/2024г. по описа на СРС, 143 състав. Независимо от
изложеното следва да бъде съобразено, че съгласно молба на ответника от 14.03.2025 г.
дружеството оспорва дължимостта на съдебните разноски единствено над сумата в размер
на 250 лева, която е заплатена в хода на делото, явяваща се сбор от сумата в размер на 50
лева внесена държавна такса и 200 лева адвокатски хонорар, поради прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. Безспорно делото не се характеризира с
каквато и да е правна или фактическа сложност, поради което уговореният адвокатски
хонорар в размер на 800 лева се явява очевидно прекомерен.
Предвид изложеното искането на ищеца за присъждане на съдебни разноски над
получената сума в размер на 250 лева се явява неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е. Д. В., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. С, ул.
(АДРЕС), против „(ФИРМА), действащо чрез (ФИРМА) ЕИК***, със седалище и адрес на
управление в гр. С, район(АДРЕС)осъдителен иск с правно чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в
размер на 51,23 лева, представляваща мораторна лихва върху обезщетение в размер на 250
евро, дължимо на основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент ( ЕО) № 261/2004 на
Европейския парламент и Съвета от 11.02.2004 г. поради отмяна на полет W64364, който е
следвало да се осъществи на 11.12.2023 г. по направление Летище Б – Летище С, за периода
от 21.12.2023г. до 20.09.2024 г., поради плащане в хода на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3