О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е № 1555
град Бургас
, 11.6. 2020
година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в закрито заседание
на
............ 11.06 .през
две
хиляди и двадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Марина Мавродиева
при секретаря …………….. като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 1192 по описа
за
2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния
представител на Главна Дирекция“Гранична полиция“-МВР –ответник по
гр.д. № 7545/2019 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 433/31.01.2020 год.
постановено по същото дело,с което въззивникът е осъден да заплати на К.Р.Р. сумата 1618,34 лв.-представляваща допълнително
трудово възнаграждение за положен нощен труд ,преизчислен като
извънреден труд от 233,09 часа ,положен в периода 01.09.2016 г. -30.08.2019
г. ;мораторна лихва за забава в размер на 226,93 лв.-от настъпването на
изискуемостта в деня,следващ падежа на
изплащане на съответното трудово
възнаграждение -30.09.2016 г. до 04.09.2019 г. , ,ведно със законната лихва
върху главницата ,считано от 04.09.2019 г. до окончателното плащане ,както и да
заплати на ищеца 350 лв. – разноски по делото,направени от ищеца и 314,73 лв. –за държавна такса и
възнаграждение на вещо лице.
Въззивникът
изразява
недоволство от решението , като счита
същото за неправилно и необосновано .
Сочи се на първо място ,че на ищеца
своевременно и коректно е отчетен
и заплатен положение нощен труд за исковия период –съобразно специалната
нормативна уредба ,касаеща служителите на МВР.Затова необоснован и несъобразен
със специалната правна уредба е изводът на съда ,че е налице разлика между отчетения и положения
нощен труд и че тази разлика представлява извънреден труд ,който следва да се
заплати съобразно часовата ставка ,предвидена за заплащане на извънреден труд .В тази връзка съдът неправилно е приел
,че е налице празнота в специалната нормативна уредба ,касаеща служителите на МВР ,която следва да бъде
преодоляна чрез субсидиарно приложение на общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата –с аргумент ,че в противен случай
служителите на МВР ще бъдат поставени в по-неблагоприятно положение спрямо работниците по трудови правоотношения
, регулирани от КТ.Съдът не е
отчел обстоятелството ,че пред процесния
период са действали последователно подзаконови нормативни актове ,уреждащи реда за организация и разпределяне на
работното време ,за неговото отчитане ,компенсиране на работа извън
редовното работно време ,режим на
дежурства ,време за отдих и почивките на
държавните служители в МВР /цитирани подробно във въззивната жалба /.В тези
специални актове липсва регламентация за преизчисляване при сумарното
отчитане на работното време по
отношение на общия брой часове положен
труд .В случая не е налице празнота в нормативната уредба ,която да обоснове
препращане по аналогия към към
цитираната Наредба ,тъй като е налице специална регламентация ,предвиждаща друг
ред на отчитане и заплащане на нощния
труд ,положен от държавните служители от
МВР.Дори и да се приеме препращането по аналогия към тази Наредба ,тъй като
ограничението в Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. е за полагане на не повече от 8 часа нощен труд от държавните служители в МВР ,то
при приравняване на нощния труд ,положен от служителите в МВР към дневен се
получава коефициент 1/8 часа нощен труд към 8 часа дневен труд /.Заявения в
исковата молба коефициент 1,143 се получава при приравняването на 7 часа нощен
труд към 8 часа дневен ,което е приложимо към трудовите правоотношения по реда
на КТ и служебните правоотношения по
ЗДС,но не и в настоящия случай.Като е приел
противното ,първоинстанционният съд е постановил необосновано решение.
Отделно
от това , неправилни са мотивите ,че при преизчисляване на положен нощен труд с
коефициент 1,143 се получава извънреден труд –не са съобразени с целта на
коефициента да определи така
възнаграждението на работника ,че за положен от него 7 часа труд през нощта да получава възнаграждение за 8 часа труд .В
този случай работникът не работи извънредно по смисъла на чл. 143 ал. 1 КТ /не
е налице работа извън установеното за
работниците работно време /.Неточно е разбирането ,че получените часове в
повече при преизчисляването на нощния
труд в дневен представляват извънреден
труд .
Моли се за отмяната на решението и постановяване на ново ,с което се отхвърлят
исковите претенции.
Въззивната жалба е допустима,
подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК
В писмения
си отговор по реда на чл.263 ГПК въззиваемият ищец чрез процесуалния си
представител оспорва въззивната жалба .Подчертава се ,че за процесния
период по силата на чл. 187 ал. 9 ЗМВР
са действали Наребда 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. на Министъра на вътрешните работи
,които са уреждали реда заа организацията и разпределянето на работното време
,дежурствата ,времето за отдих и
почивките на държавните служители на МВР.В тах липсва норма за преобразуване на часовете положен труд с коефициент 1,143
,но липсата на изрична норма не следва да се тълкува като законово наложена
забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове
нощен труд в дневен /каквато забрана би била противоконституционна /,а като
празнота в уредбата за държавните
служители на МВР.При наличието на такава непълнота в специалната уредба следва да се приложи
общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата ,което
правилно е сторил първоинстанционният съд .
Сочи
се в допълнение към мотивите на районния съд ,че на осн.чл. 187 ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа за тримесечен период
.Коефициентът се определя като нормална продължителност от 8 часа дневен
труд ,която се разделя на нормалната
продължителност от 7 часа нощен труд .В този смисъл са изчислени
положените от ищеца часове нощен труд ,установени по делото .Затова се
моли за потвърждаване на решението .Посочва се съдебна практика на районните и окръжните съдилища в цялата
страна в сочения смисъл .
Като има предвид горното и на осн.чл.
267 ГПК ,Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го
насрочва за 15.07.2020 г. от 10,30 часа ,за която дата да се призоват страните
.
ПРЕПИС
от настоящата определение да се връчи на страните .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.