Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .05.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 - ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети май през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Веселина Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 19634/2019 година на ВРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от К.М.
срещу Д.О.З.ЕАД, ЕИК *********, гр. С.иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ
за заплащане на сумата от 2 165, 45
лв., след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, претендирана
като остатък от неизплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, в
резултат на настъпило на 14.09.2018г. пътно – транспортно произшествие в гр.
Варна по пътя от к.к.”Златни Пясъци” към гр. Варна, предизвикано от водач на
лек автомобил марка “Тойота”, рег. № *********, управляван от А.А., застрахован
по договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в
застрахователна полица, със срок на действие от
24.07.2018г. до 23.07.2019г., при което са настъпили следните щети по лек автомобил марка “Пежо”, моел “607”,
рег. номер *********, управляван от П.
Д. и собствен на К.М., както следва: 1./ калник
преден десен; 2./ лайсна калник преден десен; 3./ предна врата дясна; 4./
лайсна предна врата дясна; 5./ задна врата дясна; 6./ лайсна врата дясна; 7./
калник заден десен; 8./ задна броня; 9./ праг десен; 10./ външна дръжка предна
врата дясна; 11./ тониране; 12./ ускорено сушене /бояджийска камера/, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 02.12.2019г. до окончателното изплащане на
задължението;
Претендира се и присъждане на сторените по делото съдебно
– деловодни разноски.
В
исковата молба ищецът К.М. твърди, че е собственик на лек автомобил марка “Пежо”, моел “607”,
рег. номер *********, който е
предоставил за ползване на П. Д. на 14.09.2018г.
На същата дата, водачът на лекия автомобил претърпял
пътно-транспортно произшествие, движейки се по пътя к.к.”Златни пясъци” – гр.
Варна, при което бил ударен от водача на лек автомобил марка “Тойота”, рег. № *********,
който излизал от отбивката за местност “Траката” и не е пропуснал движещия се
по пътя с предимство при наличие на знак “Б 2 - Спри”, при което са настъпили
следните щети, както следва: 1./ калник преден десен; 2./ лайсна калник преден
десен; 3./ предна врата дясна; 4./ лайсна предна врата дясна; 5./ задна врата
дясна; 6./ лайсна врата дясна; 7./ калник заден десен; 8./ задна броня; 9./
праг десен; 10./ външна дръжка предна врата дясна.
Виновният за произшествието водач бил застрахован в Д.О.З.ЕАД
по договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в
застрахователна полица, със срок на действие от
24.07.2018г. до 23.07.2019г.
Доколкото
между участниците е имало съгласие по обстоятелствата при които е настъпило
произшествието, водачите на двете превозни средства съставили и подписали
двустранен констативен протокол за ПТП.
Настъпилите увреждания били установени от застрахователя
на виновния водач, който след извършен оглед определил и изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 780 лв., което според ищеца не е
достатъчно, за да се възстанови автомобила в същото състояние и в същото
качество, като преди увреждането, което обуславя и интересът му от предявяване
на осъдителна претенция.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът Д.О.З.ЕАД, ЕИК *********, гр. София, е депозирал писмен
отговор, с който не се оспорват твърденията, че лек автомобил марка “Тойота”,
рег. № *********, е застрахован по договор за застраховка “Гражданска
отговорност”, обективиран в застрахователна полица, със срок на действие от 24.07.2018г. до 23.07.2019г., че в
срока на действието му е настъпило произшествие, за което застрахователят е
уведомен, чиито представители са извършили оглед, както и че е заплатил
обезщетение в размер на 780, 56 лв.
Оспорват
се сочения от ищеца механизъм на настъпване на произшествието, както и щетите
по лекия автомобил, управляван от П. Д.. Съставеният протокол не сочи никакви
данни за лицето, което се твърди, че е управлявало лек автомобил марка “Тойота”, рег. № *********.
Релевирано е възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, поради несъобразяване с правилата в ЗДвП, касаещи предимството при
навлизане в кръстовище.
Оспорва
се размера на заявената претенция, която не следва да включва стойност на
оригинални части, а алтернативни такива, явяващ се й прекомерен с действително
претърпените вреди, поради което се настоява за отхвърлянето й.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Безспорни са между страните с оглед
изложените от тях твърдения следните релевантни за делото факти, за които са
ангажирани допустими и относими доказателствени средства:
1./ На 14.09.2018г.
в гр. Варна е настъпило пътно-транспортно произшествие с участието на А. Д. А.,
в качеството му на водач на лек автомобил марка “Тойота”, рег. № *********,
чиито собственик е Калинка Илиева и водача на лек автомобил марка “Пежо 607”,
рег. № *********, а именно лицето П. Д..
Доколкото между
участниците е имало съгласие по обстоятелствата при които е настъпило
произшествието, а именно удар от водач на лек автомобил марка “Тойота”, рег. № *********
в страничната дясна част на лек автомобил марка “Пежо 607”, рег. № *********, е
съставен двустранен констативен протокол за ПТП на 14.09.2018г.
Съставеният
протокол удостоверява факта на настъпване на пътно-транспортно произшествие на
посочената в него дата, участието на двамата водачи и щетите по автомобила,
отбелязани в поле “Видими щети на превозно средство”.
Доколкото
протоколът не съдържа означение на мястото на произшествието по инициатива на
ищеца са допуснати гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля П. Д., чиито
показания, ценени при съблюдаване разпоедбата на чл. 172 ГПК установяват
следните релевантни за делото факти: на 14.09.2018г. свидетелят управлявал
собствения на неговия баща лек автомобил марка “Пежо 607”, рег. № ******* по пътя к.к.”Златни
пясъци” – гр. Варна. Към момента на инцидента двете му деца се намирали в
автомобила – едното на дясната седалка до водача, а другото – на дясна задна
седалка.
По време на
управление на автомобила, управляваното от г-н Д. МПС било ударено от водача на
лек автомобил марка “Тойота”, рег. № *********, който се спускал в посока
“Горна Трака” към “Долна Трака” и не спрял на знак “Стоп”, в резултат на което
последвал удар по протежението на цялата страничната дясна част на МПС от
десния преден мигач до десния заден мигач на лек автомобил марка “Пежо 607”,
рег. № *****.
Първоначално
водачът на лек автомобил марка “Тойота”, рег. № ********* отказал да подпише
двустранния констативен протокол, но след идването на представители на
полицията, размислил и положил подпис в документа.
Въз основа на
така ангажираните гласни доказателства следва да се приеме за установено, както
точното място на произшествието, а именно по пътя к.к.”Златни пясъци” – гр.
Варна на отбивката на местност “Траката”, така и механизма – удар по цялото
протежение на дясната част на лек автомобил марка “Тойота”, рег. № *********.
Механизмът на
настъпване на произшествието следва да се счита установен и от заключението на
допусната САТЕ, неоспорено и кредитирано в цялост заключение, установява, че ударът
е настъпил с приплъзване или “усуркване” по цялото протежение от дясната страна
на автомобила.
2./ Към деня на
произшествието водачът на лек автомобил марка “Тойота”, рег. № ********* е бил застрахован в ответното
дружество по договор за застраховка “Гражданска отговорност” в Д.О.З.ЕАД, обективиран в застрахователна полица, със срок на действие от 24.07.2018г. до 23.07.2019г.;
3./ собственикът на лек автомобил марка “Тойота”, рег. № ********* е уведомил ответното
дружество, чиито представител е извършил оглед и удостоверил следните
увреждания: 1./
калник преден десен; 2./ лайсна калник преден десен; 3./ предна врата дясна;
4./ лайсна предна врата дясна; 5./ задна врата дясна; 6./ лайсна врата дясна;
7./ калник заден десен; 8./ задна броня; 9./ праг десен; 10./ външна дръжка
предна врата дясна;
Според експерта описаните от застрахователя
щети могат да настъпят при посочения удар.
4./ въз основа на извършения оглед
застрахователят е определил и изплатил на увреденото лице застрахователно
обезщетение в размер на 780, 56 лв., уточнен в съдебно заседание.
Въз основа на ангажираните писмени
доказателства съдът приема, че предявеният на осн.
чл. 432, ал. 1 КЗ иск е доказан в своето основание - настъпило пътно –
транспортно произшествие в срока на действие на договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, участниците в него, обстоятелства, при които е
реализирано, удостоверени, чрез съставяне на протокол по чл. 123, ал. 1, т. 3,
б.”б” ЗДвП, настъпилите щети по лек автомобил марка
“Тойота”, рег. № *********, в нарушение на чл. 46, ал. 2 ППЗДвП при наличие на
пътен знак Б 2 “Спри. Пропусни движещите се по пътя с предимство”, задължаващ
всеки водач преди потегляне да спре на стоп – линията и да пропусне пътните
превозни средства, които имат предимство.
Възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на П. Д., поради нарушаване
правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП и Правилника за
неговото прилагане, касаещи навлизане в кръстовище, остава недоказано по
делото.
По
размера на заявената претенция
С
исковата молба ищецът К.М. е заявил частичен размер на претенцията от 100 лв.
от общо 2 034, 44 лв. В последното съдебно заседание, ищецът, чрез
упълномощения си представител, е предприел изменение на иска, чрез увеличаване
на неговия размер до сумата от 2 165, 45 лв., по – висок от първоначалния
от 2 034, 44 лв., чрез което процесуално действие се стига до изменение на
вида на иска от частичен в иск за целия размер на вземането, явяващо се
процесуално допустимо.
Спорният по делото въпрос се свежда до
размера на дължимото обезщетение.
За установяването му, по инициатива на
ищцовата страна, е допусната съдебно – автотехническа експертиза, от чието
неоспорено заключение, кредитирано в цялост се установява, че сумата необходима
за възстановяване на увредения автомобил по средни пазарни цени към деня на
застрахователното събитие, вкл. труд и материали възлиза на 2 946, 01 лв.
в сервизи, притежаващи сертификат за качество при изрично посочване, че
увредените детайли могат да бъдат само оригинални поради отсъствие на предлагане
на алтернативни такива на пазара. Стойността на труда и материалите, както и
тази за закупуване на оригинални части възлизат на сумата от 2 227, 04 лв.
Действителната стойност на автомобила към деня на произшествието е 4 700
лв.
При съдебно предявена претенция за заплащане
на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице, без да е
обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните
размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06г. на КФН. Това разрешение е
валидно, както за обезщетение по пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, аналогична на
чл. 226 КЗ /отм./, така и при регресен иск по чл. 213 КЗ /отм./. В този смисъл и Решение №79/2.VII.2009г. по т.д. №156/2009г. на ВКС,
Решение №6/2.II.2011г. по т. д. № 293/2010г. на ВКС; Определение
№159/16.03.2011г. на ВКС по т. д. № 731/2010 г., II т.о. и други.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът
е установил при условията на пълно и главно доказване предпоставките за
ангажиране на пряката отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност", като предявеният иск следва да бъде уважен до размера на
сумата от 1 805, 97 лв., представляващ остатък от дължимо застрахователно
обезщетение по средни пазарни цени на труда в сервизите, притежаващи и
непритежаващи сертификат за качество и стойността на оригиналните части от
2 586, 53 лв. /2 946, 01 лв. + 2 227, 04 лв./, след приспадане на
заплатеното от 780, 56 лв., определено по възстановителната стойност на вредата
към момента на настъпването й, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 02.12.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
За разликата над присъдената сума до пълния
претендиран размер от 2 165, 45 лв., предявеният иск следва да бъде
отхвърлен, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
до окончателното изплащане на задължението.
Основание за определяне на застрахователно
обезщетение при наличие на „тотална щета“ не е налице, тъй като стойността на
разходите за необходимия ремонт не надвишава 70 % от действителната стойност на
моторното превозно средство.
Предвид изхода на спора в полза на ищеца К.М.
следва да се присъдят сторените по делото съдебно – деловодни разноски за
уважената част от претенцията, чиито размер, според представения списък и
ангажираните доказателства възлиза на 621 лв., на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
С право на разноски за отхвърлената част
разполага ответника Д.О.З.ЕАД, чиито размер възлиза на 92, 76 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА
Д.О.З.ЕАД, ЕИК *********,
гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на К.Д.М., ЕГН **********,*** сумата от 1 805, 97 лв. /хиляда осемстотин и
пет лева и деветдесет и седем ст./, представляваща остатък от неизплатено застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, в резултат на настъпило на 14.09.2018г. пътно
– транспортно произшествие в гр. Варна по пътя от к.к.”Златни Пясъци” към гр.
Варна, предизвикано от водач на лек автомобил марка “Тойота”, рег. № *********,
управляван от А.А., застрахован по договор за застраховка “Гражданска
отговорност”, обективиран в застрахователна полица, със срок на действие от 24.07.2018г. до 23.07.2019г., при
което са настъпили следните щети по лек автомобил марка “Пежо”, моел “607”, рег. номер *********,
управляван от П. Д. и собствен на К.М., както следва: 1./ калник преден десен; 2./ лайсна калник преден десен; 3./ предна врата
дясна; 4./ лайсна предна врата дясна; 5./ задна врата дясна; 6./ лайсна врата
дясна; 7./ калник заден десен; 8./ задна броня; 9./ праг десен; 10./ външна
дръжка предна врата дясна; 11./ тониране; 12./ ускорено сушене /бояджийска камера/, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 02.12.2019г. до окончателното изплащане на
задължението,
на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от К.Д.М., ЕГН **********,*** срещу Д.О.З.ЕАД, ЕИК *********, гр. С. иск с правно осн. чл. 432, ал. 1 КЗ за
разликата над присъдената сума от 1 805, 97 лв. до пълния претендиран
размер от 2 165, 45 лв., представляваща остатък от неизплатено
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, в резултат на настъпило на
14.09.2018г. пътно – транспортно произшествие в гр. Варна по пътя от
к.к.”Златни Пясъци” към гр. Варна, предизвикано от водач на лек автомобил марка
“Тойота”, рег. № *********, управляван от А.А., застрахован по договор за
застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица, със срок на действие от 24.07.2018г. до 23.07.2019г., при
което са настъпили следните щети по лек автомобил марка “Пежо”, моел “607”, рег. номер *********,
управляван от П. Д. и собствен на К.М., както следва: 1./ калник преден десен; 2./ лайсна калник преден десен; 3./ предна врата
дясна; 4./ лайсна предна врата дясна; 5./ задна врата дясна; 6./ лайсна врата
дясна; 7./ калник заден десен; 8./ задна броня; 9./ праг десен; 10./ външна
дръжка предна врата дясна; 11./ тониране; 12./ ускорено сушене /бояджийска
камера/, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 02.12.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА
Д.О.З.ЕАД, ЕИК *********,
гр. С.ДА ЗАПЛАТИ на К.Д.М., ЕГН **********,***
сумата от 621 лв.
/шестстотин двадесет и един лева/, представляваща сторени по делото съдебно –
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА К.Д.М., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на Д.О.З.ЕАД, ЕИК *********, гр. С.сумата
от 92, 76 лв. /деветдесет и два лева и
седемдесет и шест ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни
разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис
от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: