№ 5
гр. В. , 14.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ ГО в закрито заседание на четиринадесети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниел Н. Димитров
като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело №
20201320101502 по описа за 2020 година
Горепосоченото дело е образувано по иск с правно основание чл. чл.
327, ал. 1 от ТЗ, във връзка с чл. 79 от ЗЗД, предявен от „А.-1 В.“ ЕООД, ЕИК
........., със седалище и адрес на управление: гр. В., ж-к „П.“, бл. 3, вх. А, ап. 1
против „Н. 86” ЕООД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр.
В., ж-к „Г.М.“ бл. 15, вх. А, ап. 9.
Ищецът сочи, че с ответника имат трайни търговски отношения като
последният периодично закупува от магазина за авточасти на ищеца и ги
плаща до десетина дни. В съответствие с тези трайни отношения ищецът му
продал авточасти по следните фактури:
1/. Фактура № 332/08.01.2019 год. за 402.50 лв. с ДДС, по която му
продал: 2 броя амортисьори, всеки един по 167.71 лв. без ДДС
2/. Фактура № 333/09.01.2019 год. за 426.65 лв. с ДДС, по която продал:
Спирачни дискове - 2 броя за 83.86 лв. без ДДС всеки; Накладки дискови
предни - 1 брой за 86.67 лв. без ДДС; Шарнир - 2 броя по 36.83 лв. всеки без
ДДС; Лагер главина к-т - 1 брой по 27.50 лв. без ДДС
3/. Фактура № 335/10.01.2019 год. за 389.45 лв. с ДДС, по която
1
продадохме: Радиатор охлаждане на двигател 1 брой за 179.18 лв. без ДДС
Термостат 1 брой за 82.04 лв. без ДДС Антифриз концентрат червен - 4 броя
по 15.83 лв. без ДДС всеки.
Твърди, че общата дължима сума по горецитираните три фактури
възлиза на 1218.60 лв. Въпреки многото проведени разговори, ответникът
не заплатил въпросната сума.
В хода на производството и във връзка с молба от ищеца на
осн.чл.214 ГПК е допуснато изменение на предявения иск по отношение
основанието,като същото се счита фактура № 836/04.11.2020 г.,чиято
стойност/бутало ,водна помпа,гарнитура,биелни и основни лагери,комлект
агренажна верига/ възлиза в общ размер от 1218.60 лв.с ДДС,като по
твърдение на ищеца, въпреки предаването на вещите,същите не са изплатени
до момента.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника Н.
със седалище и адрес на управление: гр. В., ж.к. „Г.М." бл. 15, вх. А, ап. 9,
ЕИК .......... да заплати на ищеца А.-1 В." ЕООД със седалище и адрес на
управление: гр. В., ж.к. „П." бл. 3, вх. А, ап. 1, ЕГН ......... сумата от 1218.60
лв., представляваща стойността на закупените резервни части и консумативи,
ведно със законната лихва от предявяването на иска.
Претендират се и направените разноски.
Ответника е депозирал писмен отговор като взима отношение по
първоначалния иск ,като оспорва същия като неоснователен и представя
заверени копия на цитираните в исковата молба фактури, придружени с
фискални бонове, от които е видно, че претендираните суми са заплатени в
деня на издаване на фактурите.
По отношение на изменения иск обаче ответника не взима становище в
дадения срок,като в последствие оспорва иска и претендира отхвърлянето му.
Съдът, като взе предвид постъпилата искова молба, и с оглед на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
Обстоятелството, че между двете дружества е имало договорни
2
отношения не е оспорено от ответника,като в случая съдът ще следва да взема
отношение по исковата претенция,съобразно направеното изменение.
В тази връзка по делото е представено копие на фактура №
836/04.11.2020 г. за сумата от 1218.60 лв.,както и складова разписка за
получени вещи № SI13089/04.12.2017 г. на стойност 1218.60 лв.,които не са
оспорени в дадения едномесечен срок,като включително не са направени и
доказателствени искания.
Съобразявайки изложеното съдът приема ,че исковата претенция по
чл.327 ТЗ е основателна и доказана.
Ответника не оспорва факта,че по процесната фактура плащане не е
извършено.Не е в тежест на ищеца да доказва отрицателния факт,че
ответникът е останал задължен за цената на продадените му стоки.Ако се
твърди подобно плащане,в тежест на ответника е да го докаже.В случая
същия нито навежда,нито доказва подобно твърдение,включително и че не е
получил процесните стоки.
В тази връзка и при данните по делото е безспорно, че ответника е
задължен спрямо ищеца по горепосочената фактура, издадена във връзка със
сключена между страните сделка: покупко-продажба, по силата на която
прилежащите им задължения са да бъде предоставена вещта и съответно да
се плати цената.
Безспорно в случая е, че стойността на фактурата,съвпада с
претендирания размер, както и че не е платена/данни в обратна посока
липсват /.
По отношение задължението на ищеца за доставяне на вещите съдът
приема, че същото е изпълнено,съобразявайки фактурата и посочената по-
горе складова разписка.
Във връзка с изложеното се налага извод,че същият е изпълнил
задължението си да достави и предаде стоката, за разлика от ответника, който
не е престирал, неплащайки дължимата цена.
При това положение Съдът счита, че от страна на ответника е налице
неизпълнение на поетите задължения /в обратна насока доказателства не са
3
ангажирани/.
В случая по отношение дължимостта на вземането е без значение
обстоятелството,че при изготвяне на фактурата не е спазен чл.113 и от
ЗДДС,досежно отбелязването на датата на данъчното събитие,включително и
на чл.25 ЗДДС,както и времето на издаване на съответната фактура за
конкретно задължение и предявяването на иска.
С оглед изложеното предявения иск за сумата в размер от 1218.60 лв.
следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал. 1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца пълният размер на направените по делото съдебни
и деловодни разноски, а именно в случая тези за държавна такса-57.50 лв. и за
адвокатско възнаграждение-300 лв.
Водим от горното Съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Н. 86” ЕООД, ЕИК .........., със седалище и адрес на
управление: гр. В., ж-к „Г.М.“ бл. 15, вх. А, ап. 9 ДА ЗАПЛАТИ на „А.-1 В."
ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. В., ж.к. „П." бл. 3, вх. А, ап. 1,
ЕИК ........., сумата от 1218.60 лв., представляваща стойността по фактура №
836/04.11.2020 г.за закупени резервни части и консумативи, ведно със
законната лихва, считано от предявяването на иска-01.09.2020 г. до
окончателното издължаване.
ОСЪЖДА „Н. 86” ЕООД, ЕИК .........., със седалище и адрес на
управление: гр. В., ж-к „Г.М.“ бл. 15, вх. А, ап. 9 ДА ЗАПЛАТИ на „А.-1
ВИДИН" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. В., ж.к. „П." бл. 3,
вх. А, ап. 1, ЕИК ......... сумата в общ размер от 357.50 лв., представляваща
направени по делото разноски за държавна такса /57.50 лв./ и за адвокатско
възнаграждение /300.00 лв./ /.
Решението може да се обжалва пред В.ски окръжен съд в двуседмичен
4
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5