РЕШЕНИЕ
№ 4627
Пазарджик, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - XIII състав, в съдебно заседание на девети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ЕВА ПЕЛОВА |
При секретар ЯНКА ВУКЕВА като разгледа докладваното от съдия ЕВА ПЕЛОВА административно дело № 172 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 149 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на Р. С. К., срещу Ревизионен акт № Р-16001622001669-091-001/08.11.2022 г., издаден от ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 15/18.01.2023 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който допълнително е установен данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 14 457,20 лева и лихви за просрочие 5 172,88 лева и за 2019г. в размер на 29 557,01 лева и лихва 7 570,46 лева.
В жалбата и съдебно заседание се твърди, че обжалваното Решение е нищожно, алтернативно неправилно, незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Прави се искане обжалвания ИАА да бъде отменен. Претендират се разноски, съгласно представен списък.
Ответникът - директора на Дирекция „ОДОП“– Пловдив към ЦУ на НАП, редовно призован, не изпраща процесуален представител. В представено писмено становище, счита жалбата за неоснователна, прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на претендиран адвокатски хонорар.
Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно, на основание чл. 168, ал. 1 , вр. чл. 146 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира за установено следното от фактическа страна:
Със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001622001669-020-001/05.04.2022г., изменяна със Заповед № Р-116001622001669-020-002/04.07.2022г., издадени от началник сектор при ТД на НАП –Пловдив, екип от ревизори К. Г. Н. – гл. инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и П. В. С. – гл.инспектор по приходите извършили ревизия на жалб. Караахмед по ЗДДФЛ за периода 01.01.2018г. – 31.12.2019г.
Ревизията приключила с издаването на ревизионен доклад № Р-16001622001669-092-001/12.10.2022г. /РД/ от гл.инспектори по приходите при ТД на НАП-Пловдив, въз основа на който бил издаден РА № 16001622001669-091-001/08.11.2022г., от В. А. – началник на сектор, възложил ревизията и К. Н. – гл. инспектор по приходите, с който допълнително е установен данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 14 457,20 лева и лихви за просрочие 5 172,88 лева и за 2019г. в размер на 29 557,01 лева и лихва 7 570,46 лева.
Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП. С Решение № 15 от 18.01.2023 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, в производство по чл. 152 от ДОПК и след разглеждане по същество на жалбата на жалб. Караахмед е потвърден издадения РА. Обсъдени са всички оплаквания, свързани с нарушаване на материалния закон в производството по издаване на РА.
Ревизионното производство е второ по ред във връзка с Решение № 136 от 29.03.2022 г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив и е за установяване на задълженията на Р. С. К. за данък върху годишната основа за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 2018 г. и 2019 г. Жалб. Караахмед в качеството си на местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и на основание чл. 8, ал. 1 от ЗДДФЛ е данъчно задължено за доходи, получени през данъчната година от източници в страната и от чужбина. Установено е, че лицето няма регистрация като едноличен търговец. За ревизираните периоди е съдружник и управител на „САР-ГРУП“ ООД и „АРСА ТРЕЙД“ ООД. Жалбоподателят е подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018 г. и 2019 г. с посочени доходи от земеделско производство и от наеми.
Установено е, че на жалбоподателя са изплатени дивиденти от „САР-ГРУП“ ООД през 2017 г. - 9 500,00 лв. и през 2018 г. - 8 550,00 лв.
За периодите на ревизията семейството на лицето, по смисъла на §1, т. 2 и т. 3 от ДР на ДОПК, се състои от съпруга - А. Е. К. и две деца. Присъединени са доказателства и документи от извършена проверка по съпоставка на имуществото и доходите на Р. К. и от първата ревизия на лицето, както и от ревизията на съпругата му.
Предприети са действия за събиране на доказателства, имащи отношение към определяне на данъчните задължения на лицето. На основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК в хода на ревизионното производство на ревизираното лице са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения, с които са изискани данни, сведения, документи и обяснения, които имат отношение към източниците и размера на доходите му, както и направените разходи за издръжка на домакинството, притежаваното движимо и недвижимо имущество, притежавани финансови активи, банкови сметки и депозити, вземания от трети лица и др. за ревизирания период, подкрепени с доказателства.
Установено е, че на 17.02.2014 г. е извършена делба на недвижим имот, като на жалб. Караахмед се предоставя дял от поземлен имот с идентификатор № 56784.504.526 от 2 746 кв.м в гр. Пловдив ул. „Васил Левски“ № 156 с НА № 17 том 1. рег.№ 140 дело 17/17.02.2014 г. Имотът е закупен с нотариален акт № 23 от 26.06.2009 г. (преди сключения на 03.07.2010 г. граждански брак между Р. С. К. и А. Е. П.-К.) и същият не е в режим на СИО. Върху горепосочения поземлен имот ревизираното лице /РЛ/ е извършило строителство по стопански начин на административно-битова сграда, склад за дървен материал и навес. В хода на проверката не са представени доказателства за стойността на извършените СМР и за вложените строителни материали. При ревизията е присъединено експертно заключение от извършена в хода на предходното ревизионно производство експертиза на основание чл. 60 от ДОПК, с предмет изготвяне на пазарна цена на извършените СМР и стойността на вложените строителни материали по години за периода от 2015 г. до 2019 г. за строителството на административно-битова сграда, склад за дървен материал и навес, както и определяне на разходите по години за облагородяване на терена, направа на ограда и настилка. Експертизата е изготвена в съответствие с § 1, т. 8 от ДР на ДОПК и по методите на § 1, т. 10 от ДР на ДОПК по реда и начините съгласно Наредба № Н-9/14.08.2006 г. Определената пазарна цена (стойност) на извършените разходи за строителство от лицензирания оценител възлиза в общ размер на 379 941,60 лв. Тъй като поземленият имот, върху който са построени горепосочените сгради, не е СИО, стойността на разходите за изпълнение на СМР са взети предвид при определяне на основата за облагане с данък върху дохода само на жалб. Караахмед. Определените разходи за изграждането на този имот са определени по периоди, съответно: 2018 г. - 48 210,00 лв., 2019 г. - 92 658 лв. На база така събраните данни, проверяващите са приели, че през ревизираните периоди жалб. Караахмед е придобил недвижими имоти и е извършил строителство на административно-битова сграда, склад за дървен материал и навес, по стопански начин, като за извършените разходи не е доказал източниците на средства, послужили за заплащането им.
След извършен анализ на събраните документи и установеното при предходното ревизионно производство, органите по приходите приели, че ревизираното лице е разполагало с налични парични средства в брой към 01.01.2018 г. в размер на 0,00 лв.
Констатирани са наличието на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 7 от ДОПК - данни за укрити доходи приходи, документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване и декларираните, и или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на РЛ не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, което води до определяне на данъчната основа за посочения период по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК.
На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК на задълженото лице е връчено уведомление, с което е уведомено, че основата за облагане с данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01 2018 г. - 31.12.2019 г. ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. Ведно с уведомлението от лицето е изискано попълване на декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, каквато не била представена в законоустановения срок.
В резултат на направената съпоставка между стойността на имуществото на РЛ и декларираните и получени от него доходи е установено следното несъответствие: за 2018 г. - 144 571,96 лв.; за 2019 г. - 169 028,27 лв. (дължащо се предимно на направените от него разходи за придобиване и подобрение на недвижимо имущество, предоставени заеми и предоставени парични средства на трети лица).
При ревизията е установено, че на 03.05.2019 г. с НА № 143 том 1, рег.№ 1207, дело 143 от 03.05.2019 г. жалб. Караахмед и съпругата му продават на А. К. и съпругата му Ф. К. ½ идеална част от следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.518.1275.1.1. в гр. Пловдив, ул. „Мусала“ № 17 с площ 66,15 кв.м, етаж 1; самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.518.1275.1.2. в гр. Пловдив, ул. „Мусала“ № 17 с площ 83,00 кв.м, етаж 2; самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.518.1275.1.3. в гр. Пловдив, ул. „Мусала“ № 17 с площ 79,60 кв.м, етаж 3; самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.518.1275.1.4. в гр. Пловдив, ул. „Мусала“ № 17 с площ 72,80 кв.м, етаж 4; самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.518.1275.1.5. в гр. Пловдив, ул. „Мусала“ № 17 с площ 67,30 кв.м, етаж 5; самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.518.1275.1.6. в гр. Пловдив, ул. „Мусала“ № 17 с площ 145,70 кв.м, етаж - 1, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.518.1275.1.7 в гр. Пловдив, ул. „Мусала“ № 17 с площ 56,30 кв.м, поземлен имот с идентификатор 56784.518.1275. в гр. Пловдив, ул. „Мусала“ № 17 с площ 66,15 кв.м., на обща продажна цена в размер на 125 000 лв.
Имотите били придобити на 15.06.2018 г. с постановление за възлагане на недвижими имоти акт № 164, том 60, рег.№ 22381, вх. № 21951, влязло в сила на 02.07.2018 г., като общо заплатената сума за имотите била в размер на 405 000 лв., а заплатената сума за ½ част от тях е 202 500 лв. Данъчната оценка на прехвърляемата идеална част от недвижимите имоти е в размер на 263 584,10 лв.
Органите по приходите приели, че продажбата на горепосочените недвижими имоти е извършена между свързани лица по смисъла на §1, т. 3 от ДОПК. Направен е извод, че сделката е сключена при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 77 от ЗДДФЛ. Посочената разпоредба препраща към разпоредбите за предотвратяване на данъчното облагане по смисъла на чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО. Според органите по приходите получените доходи от продажбата на имотите са облагаеми, но не са декларирани от ревизираното лице в подадената ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.
На жалбоподателят връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения № Р-16001622001669-040-003 30.06.2022 г., с което е уведомен, че може да се възползва от възможността, регламентирана в чл. 60, ал. 1 от ДОПК. В хода на ревизионното производство по негово искане, е била назначена и приета експертиза, със задача определяне пазарната цена на прехвърлената с Нотариален акт № 143 03.05.2019 г. 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор 56784.518.1275. в гр. Пловдив, ул. „Мусала“ № 17 с площ 148 кв.м, ведно с построената в имота жилищна сграда с идентификатор 56784.518.1275.1. на 6 етажа. Вещото лице определило пазарна цена (стойност) в общ размер на 483 704,04 лв., въз основа на което, и на основание чл. 77 от ЗДДФЛ, вр. § 1, т. 8 от ДР на ДОПК, органите по приходите приели, че продажната цена на 1/2 от идеалните части от поземления имот и 7 бр. апартаменти към датата на продажбата е с пазарна стойност 483 704,04 лв., а покупната цена е 202 500,00 лв.( 1/2 от 405 000,00 лв.).
Ответника, в оспореното Решение е посочил, че съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от продажба или замяна на недвижимо имущество, включително на ограничени вещни права върху такова имущество, се определя, като положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване на имуществото се намалява с 10 на сто разходи. Посочил е, че имотът е придобит по време на брака и е СИО, като за всеки един от съпрузите при определяне на данъчната основа е взета предвид съответната част на собственост. Въз основа на тези констатации е формирана основа за облагане съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ от продажба на описаните в НА № 143 от 03.05.2019 г. имоти в размер на 136 541.82 лв. - ½ от разликата между продажната цена / в конкретния случаи пазарната цена по експертна оценка/ и цената на придобиване след приспадане на 10 % разходи. Така определената основа за облагане участва в определянето на общата годишната основа за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ и допълнително установения годишен размер на данъка, с прилежащите лихви за просрочие.
В оспореното Решение е прието, че правилно органите по приходите са провели ревизията по особения ред, предвиден в разпоредбата на чл. 122-124а от ДОПК.
В оспореното Решение е посочено, че органите по приходите конкретно и във всичките законови аспекти са разгледали и обосновали констатациите в РД и РА. След анализ на установената в хода на ревизията фактическа обстановка, приложените към административната преписка писмени доказателства и направените от ревизираното лице възражения ответника е достигнал до извода, че обжалваният РА е постановен при изяснена фактическа обстановка в частта по ЗДДФЛ, мотивиран е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърден.
Св. Карабаджаков посочва, че познава отдавна жалбоподателят и неговият баща. Бил наемател в имота в гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 156, от около 1990-1991 г. до 2014г. В този период изградили две/три сгради, които когато напуснали имота премахнали, без бетона, върху който били построени. Според свидетелят, жалбоподателят започнал да строи административната сграда около 2020 г., през зимата. В имота имало дървени навеси, под които се складирали дърва. Имало метална конструкция, която дълго била оставена в единия ъгъл на двора, и била вложена в склада за дървения материал. Конструкцията била почистена и боядисана, и ведно с наличното към нея покритие с ламарина бил изграден склада за дървен материал.
Пред съда св. Гроцев сочи, че е управител на „Елиста“ ООД и познава жалбоподателят от около 2001 г., тъй като от него закупували дървен материал за строителство, от склада му, находящ се в гр. Пловдив, на бул. „Васил Левски“. В края на 2015г. жалбоподателят го помолил да контролира строителството на проекта, за който имал разрешение за строеж. В имота се предвиждало да се построи административно-битова сграда. В началото на 2016 г., м. март, подписали договор за контролиране на строителството. Открили линия и площадка за строителство, като жалбоподателят, баща му и две други лица, със собствен багер изкопали основите. През м. април, кота нула била завършена с бетонова настилка, били подписани документи в присъствието на служител от районната администрация относно това, че проектът е изпълнен по одобрените книжа до кота нула. При последващ разговор, жалбоподателят споделил, че най-вероятно процесът по строежа ще бъде спрян, по финансови причини, поради което заедно с надзорната фирма подписали т. нар. Акт № 10, с който прекратяват отношенията си. В сключения помежду им договор имало клауза, че плащането ще стане след издаването на Акт № 15, и доколкото такъв по онова време не бил налице не е осъществено плащане към свидетеля. Св. Гроцев посещавал имота сравнително често, тъй като купували дървен материал оттам. По време на пандемията от Ковид 19, през зимата видял че е започнало някакво строителство. На място били жалбоподателят, баща му и брат му, имало и общи работници. Според свидетелят за няколко месеца строежът бил вдигнат, като предполага, че нужните за това материали е осигурявал жалбоподателят. Преди да започнат строителството през 2016г. в имота имало метална конструкция, която била разглобена, която вероятно е била използвана за направата на навеса за дърва.
Жалбоподателят в обясненията си пред съда посочва, че със свои средства и труд, както и на своите близки е изградил процесните сгради, като за навеса е използвана стара метална конструкция, като единствено панелите на покрива е купувал сам, второ качество, с дефекти, на половин цена. След завършване на образованието си - „Аграрна икономика“ в УНСС започнал да се занимава с овцевъдство, с наследени от дядо му 300-350 овце, от които реализирал доходи.
За изясняване на обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото, обстоятелствата, изложени в жалбата, и по искане на страните, съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа, оценителни и икономическа експертизи, чийто заключения са:
1.Изследваните електронни документи са подписани с валидни електронни подписи. В подписите е посочен URI http://www.stampit.org/crl/stampit global qualified.cri за проверка на валидността на подписите. Като за подписа на В. П. А. показва, че има проблем в подписа. Проблемът е, че не може да бъде направена проверка в регистъра на временно спрените и прекратени квалифицирани удостоверения - CRL.
Към датата на подписване на документите длъжностните лица притежават валидни електронни подписи.
При квалифицирано валидиране на документите в сайта https://evalidation.egov.bg/Validation/DigitalSignature на държавна агенция “Електронно управление” показва, че има проблем със заверката на подписа. Няма подробна информация за проблема.
На всеки един от документите времето е взето от квалифициран доставчик за удостоверяване на време. Подписите са издадени на юридическо лице и съдържат ЕИК на НАП, който е *********, ЕГН, съдържат подписите на физическите лица.
Спазени са изискванията относно съдържанието на електронните подписи. Те съдържат ЕИК на НАП, който е *********. Виждат се трите имена изписани с латински букви, електронната поща на притежателя, организацията която представлява, сериен номер на подписа.
2.Оценката на извършените разходи във връзка с изграждането на административно - битовата сграда са:
Вариант 1 - изпълнение на строителството, съобразено с технологична последователност и технологични срокове за строителство на такъв вид сгради, при отчитане с информация от програмата Google карти в интернет на административно-битовата сграда стойност ( себестойност на СМР /пазарна строителна стойност/, за изследваните СМР е 143 629,68 лева без ДДС. В т.ч. труд 29 197,24 лева без ДДС, 114 432,44 лева материали без ДДС, и без начислени разходи по доставка на същите. Пазарната стойност за дейностите е 157 673,16 лева без ДДС, В т.ч. труд 31 797,49 лева без ДДС, и материали 125 875,67 лева без ДДС;
Вариант 2 - изпълнение на строителството, съобразено с представените по делото строителни документи за строежа и друга налична по делото информация за същия, при спазване на технологичните срокове за строителство, без прекъсване. За изпълнение на строителството, съобразено с технологична последователност и технологични срокове за строителство на такъв вид сгради, при отчитане с информация от програмата Google карти в интернет за посочените СМР е 163 421,69 лева без ДДС. В т. ч. труд 32 019,34 лева без ДДС, и материали 131 402,35 лева без ДДС, и без начислени разходи по доставка на същите. Пазарната стойност за дейностите е 179 444,37 лева без ДДС, в.т.ч труд 34 901,78 лева без ДДС, и материали 144 542,59 лева без ДДС.
Стойност ( себестойност на СМР /пазарна строителна стойност) на сграда на склад за дървена дограма за посочените СМР е 90 098,70 лева без ДДС, в т. ч. за труд 15 104,85 лева без ДДС, материали74 993,85 лева без ДДС, и без начислени разходи по доставка на същите. Пазарна стойност за дейностите е 98 784,79 лева без ДДС, в т. ч. за труд 16 291,55 лева без ДДС, и материали 82 493,24 лева без ДДС.
Обща стойност на изпълнените СМР по пазарни цени към 2009 год. за навес е 10 626,00 лева, в т. ч труд (при 23 % от общ обем) 2 390,00 лева, материали, без начислени разходи за доставка 8 236,00 лева. Обща стойност на изпълнените СМР по пазарни цени към 2015 год. е 8601,60 лева, в т. ч. труд 1 935,00 лева, и материали, без начислени разходи за доставка Видимо от конструкцията на навеса, същият не е новоизпълнен, а може да се определи като реализиран такъв към периода 2009-2012 год. Към момента, видимо е подменено покривното покритие на същия с по-ново. Навесът не е отразен в КККР, не са предоставени проекти и строителни книжа за етапите на строителството.
„Административно-битова сграда“ и „Склад за дървена дограма“ не са съществували към 2009 год., когато е придобит имота. Тяхната стойност към годината на придобиване на имота е 0,00 лв. Навесът, предмет на експертизата е на стойност, определена по метода на увеличената стойност от Наредба № Н-9/14.08.2006г. - 10 626 лв. Събарянето на старите съществували постройки, които са заварени в имота, е било извършено от тогавашните наематели, които са ги били построили, а именно „ЕМ-СТРОЙ“ ЕООД, „ПЕТСТРОЙ“ ООД, „ТЕХСТРОЙ“ ЕООД и „АЛПЛЕР“ ООД. Стойността за премахване на старите постройки е 0,00 лв.
Стойността, заплатена от жалбоподателя за премахване на старите амортизирани сгради в имота, извършено
преди 20.05.2016 год. /издадено удостоверение от общинската администрация за премахването им и разчистване на терена/ е 0,00 лева без ДДС.
Изпълнени строителни и монтажни работи на строеж: „Административно-битова сграда“, посочени за изпълнени с акт обр. 7, на строителна конструкция от ниво -1,35м до ниво -0,75м, отговарящо на одобрените проекти, а именно изпълнено: Изпълнен подложен бетон, кофраж и армировка на фундаменти, като е разрешено полагане на бетон В20. Стойност за посочените СМР е 2 813,64 лева без ДДС, в т. ч. за труд /механизация 65,66 лева без ДДС, за материали 2 747,98 лева без ДДС/. Себестойност на СМР и проектиране е 76 113,10лв., вкл. труд и материали без ДДС. Себестойност на СМР (пазарна строителна стойност), без плащане за проектиране е 72 918,27 лева вкл. труд и материали без ДДС.
Сграда на склад за дървена дограма: 3237,85 – проектантски хонорар и други такси и разходи - 27 761,49 лв., съответно 24 523,64лв. / без включен труд/.
3. Справките за паричния поток за ревизирания период 2018 - 2019 г. са изготвени в два варианта.
За 2018г. Първи вариант: Налични към 01.01.2018 г. 0,00 лв. съгласно констатациите в РА. При този вариант има превишение на разходите над приходите на жалбоподателя за 2018 г. в размер на 93 327,57 лв. Втори вариант: Налични към 01.01.2018 г. - 211 000,00 лв., декларирани от жалбоподателя. При този вариант има превишение на приходите над разходите в размер на 117 672,43 лв.
2019г. Първи вариант: Налични в брой към 01.01.2019 г. 0,00 лв. съгласно констатациите в РА. При този вариант има превишение на разходите над приходите с 79 915,77 лв. Втори вариант: Налични към 01.01.2019 г. - 117 672,43 лв. съгласно справка за паричния поток за 2018 г. При този вариант е налице превишение на приходите над разходите за 2019 г. в размер на 40 788,44 лв.
Относно определяне на облагаемия доход от продажба на недвижими имоти, съгласно ЗДДФЛ и представените НА. Данъчната основа за доходи от прехвърляне на права и имущество за 2019 г. е в размер на 126 541,80 лв.
На 02.11.2015г. гл.архитект на Район Северен – гр. Пловдив издал разрешение за строеж № 77 от 5-та категория, с което разрешил жалб. Караахмед да извърши строителство на „Административно-битова сграда“ в ПИ с идент. 56784.504.526, като на 25.03.2016г. била открита строителната площадка ,определена строителна линия и ниво на строежа, за което бил съставен протокол.
На 17.06.2016г. бил съставен констативен акт за установяване съответствието на строежа с издадените строителни книжа, и за това, че ПУП е приложен по отношение на застрояването. На 08.05.2020г. бил съставен акт за приемане на конструкцията.
Видно от приложената по делото справка от „Борика“ за В. П. А. е издаден КЕП, титуляр – ТД на НАП Пловдив, валиден от 27.04.2021г. до 27.04.2022г.
В хода на съдебното обжалване са приобщени материалите, събрани в хода на ревизията, и представените писмени доказателства в хода на съдебното производство.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК срок, срещу Ревизионен акт, обжалван изцяло в предвидения за това срок пред компетентния в приходната администрация орган, който с решението си го потвърдил, а по същество е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно РД и РА са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-2433 от 16.12.2019 г. на директора на ТД на НАП - Пловдив, на основание чл. 7, ал. 3 и чл. 11, ал. 3 от ЗНАП и чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл. 112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл. 113, ал. 3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали. В случая издателят на заповедта за възлагане на ревизия, с оглед на заеманата длъжност - Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив, е сред органите, посочени Заповед № № РД-09-2433 от 16.12.2019 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Според правилото на чл. 119, ал. 2 от ДОПК ревизионния акт се издава от органа, възложил ревизията и ръководителя на същата. В конкретния случай автори на обжалваното произнасяне са В. А. И. – началник на сектор, възложил ревизията и К. Н. – гл. инспектор по приходите, с оглед на което посоченото нормативно изискване е спазено. Издателите на оспорения акт са разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната дирекция на НАП - гр. Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по критериите на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК. РА е подписан от лицата, посочени като негови издатели, с квалифициран валиден електронен подпис.
|
| По дефиницията, дадена в чл. 3, т. 35 Регламент (ЕС) 910/2014, електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. В чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ е регламентирано, че писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Нормата на чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ по своята същност представлява правна фикция, че когато действащ нормативен акт поставя като изискване за валидност или доказване на правно релевантни изявления /волеизявления/, то тази форма се счита за спазена и всички правни последици, установени в нормативната разпоредба, настъпват ако е съставен електронен документ. Съответно съгласно чл.13, ал.3 от ЗЕДЕУУ квалифициран електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014. т.е квалифициран електронен подпис е усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи /удостоверение за електронни подписи, което се издава от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги/. В чл. 25, т.2 на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. е определено, че правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, като в Регламента изрично е предвидено, че правната сила на електронните подписи се определя от националното право, с изключение на включените в настоящия регламент изисквания квалифицираният електронен подпис да има същата правна сила като саморъчния подпис. В тази връзка разпоредбата на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ, предвиждаща необходимост от уговорка между страните за признаване правната сила на електронния подпис като равностойна на тази на саморъчния подпис, е приложима в хипотезата на подписване на електронното изявление с електронен подпис или с усъвършенстван електронен подпис, но при прилагането на чл. 25, т.2 на Регламент (ЕС) № 910/2014 нормата не е относима за случаите на подписването на електронния документ с квалифициран електронен подпис. Въз основа на посочената, приложима и относима правна регламентация, следва извода, че при съставени електронни документи, съдържащи електронни изявления, подписани с КЕП, писмената форма на документа са счита за спазена, при равностойна правна сила на квалифицирания електронен подпис /КЕП/ с тази на саморъчния. |
|
Според чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) на Европейския парламент и на Съвета от 23 юни 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, електронен подпис означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва. Съобразно чл. 3, т. 12 от Регламента, квалифициран електронен подпис означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. Следователно, както приема в мотивите си и Съдът на Европейския съюз в решение по дело С-362/2021, чл. 3, т. 12 от Регламента поставя три кумулативни изисквания, за да може един електронен подпис да се определи като квалифициран електронен подпис. Първо, електронният подпис трябва да е усъвършенстван електронен подпис, който съгласно чл. 3, т. 11 от Регламента трябва да отговаря на изискванията, посочени в чл. 26. Второ, подписът трябва да е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис, което съгласно чл. 3, т. 23 от Регламента следва да отговаря на изискванията, предвидени в приложение 2 към регламента. Трето, подписът трябва да се основава на квалифицирано удостоверение за електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 15 от Регламента, като съгласно този текст за това е необходимо това удостоверение да бъде издадено от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги и да отговаря на изискванията, предвидени в Приложение I към Регламента. Наличието на усъвършенстван електронен подпис е необходима предпоставка, за да се приеме, че е налице квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламента. Изискванията към усъвършенстваните електронни подписи са уредени в чл. 26 от Регламента, според който, усъвършенстваният електронен подпис отговаря на следните изисквания: а. свързан е по уникален начин с титуляра на подписа; b. може да идентифицира титуляра на подписа, c. създаден е чрез данни за създаване на електронен подпис, които титулярът на електронния подпис може да използва с висока степен на доверие и единствено под свой контрол, d. свързан е с данните, които са подписани с него по начин, позволяващ да бъде открит.
Видно от заключението на СТЕ, което съдът кредитира изцяло като обосновано и компетентно, прието и неоспорено от страните изследваните ревизионни документи към датата на подписване на документите длъжностните лица притежават валидни електронни подписи. При квалифицирано валидиране на документите в сайта https://evalidation.egov.bg/Validation/DigitalSignature на държавна агенция “Електронно управление” показва, че има проблем със заверката на подписа, като не са налице данни за естеството и характера на проблема. На всеки един от документите времето е взето от квалифициран доставчик за удостоверяване на време. Подписите са издадени на юридическо лице и съдържат ЕИК на НАП, който е *********, ЕГН, съдържат подписите на физическите лица. Спазени са изискванията относно съдържанието на електронните подписи. Те съдържат ЕИК на НАП, който е *********. Виждат се трите имена изписани с латински букви, електронната поща на притежателя, организацията която представлява, сериен номер на подписа.
Относимия чл. 26 от Регламента, определящ изискванията към усъвършенствания електронен подпис не съдържа изискване за ЕГН. Настоящия съдебен състав намира, че са достатъчни за идентификация на титулярите на поставените подписи върху ревизионните документи, извличащи се от представените на хартиен носител данни за електронните подписи, вкл. и периодите им на валидност, посочени по-горе - трите имена на инспекторите по приходите. В сертификатите е посочено, че са издадени от B-Trust - търговската марка на услугите, предоставяни от „Борика“ АД като акредитиран доставчик на удостоверителни услуги – издаване, подновяване, преиздаване и управление на удостоверенията за квалифициран електронен подпис, квалифицирани удостоверения за време, усъвършенствани електронни подписи, електронни сертификати, сървърни сертификати. Предоставяне на услуги за онлайн електронно подписване и валидиране на електронен подпис. В представените удостоверения е налице и вписването, че издадените сертификати са квалифицирани, съгласно Регламент 910/2004, Приложение I. Нe съществува изискване за посочване на ЕГН, като в този смисъл в Приложение I, б. „в“ от Регламента е прието като достатъчно условие за идентификация да бъде името на титуляра или псевдоним, като ако се използва псевдоним, той се посочва ясно. При съобразяването на тези обстоятелства, съдържащите се в квалифицираните удостоверения за електронен подпис данни за титулярите им – уникалния сериен номер на сертификата, трите имена на лицето, е-мейл на длъжностите лица, наименованието на учреждението, от чието име действат са достатъчни за установяване на самоличността на авторите на квалифицираните електронни подписи, като същите представляват необходимите данни за идентификация на лица по смисъла на чл. 3, т. 1 от Регламента, отговарящи на изискванията на Приложение I, б. „в“ към чл. 3, т. 15 от Регламента. Според чл. 4 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление. В конкретната хипотеза за съда е безспорно, че служителите от НАП, подписали процесните електронни документи са органи по приходите от ТД на НАП-Пловдив. Следва извода за наличието на усъвършенстван електронен подпис, който отговаря на изискванията по чл. 26 от Регламента, което обосновава и наличието на първата предпоставка за валидността на квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламента. Налице е и третата предпоставка за валидността на квалифициран електронен подпис, а именно усъвършенстваният електронен подпис се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. Съобразно чл. 3, т. 15 от Регламента, квалифицирано удостоверение за електронен подпис означава удостоверение за електронни подписи, което се издава от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги и отговаря на изискванията, предвидени в Приложение I - квалифицираните удостоверения за електронни подписи съдържат а. указание най-малко във форма, подходяща за автоматизирана обработка, че удостоверението е издадено като квалифицирано удостоверение за електронен подпис, b. набор от данни, които еднозначно представляват издалия квалифицираното удостоверение доставчик на квалифицирани електронни услуги, който набор включва най-малко държавата членка по установяването на доставчика и – за юридическо лице наименованието и където е приложимо регистрационния номер според официалните регистри, за физическо лице – името на лицето, c. най-малко името на титуляра или псевдоним, d. - данни за валидиране на електронния подпис, които съответстват на данните за създаване на електронния подпис, e. - информация за началото и края на срока на валидност на удостоверението, f. идентификационен код на удостоверението, който е уникален за доставчика на квалифицирани удостоверителни услуги, g. усъвършенстван електронен подпис или усъвършенстван електронен печат на издаващия доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги, h. място, където удостоверението, което поддържа усъвършенствания електронен печат или усъвършенствания електронен подпис е на разположение безплатно, и – място на услугите, до което се отправят искания за проверка на валидността на квалифицираното удостоверение. Действително, съществено изискване по б. d. е наличието на данни за валидиране на електронния подпис. Това валидиране, обаче е такова по смисъла на чл. 3, т. 41 от Регламента и означава процеса на проверка и потвърждаване на валидността на електронен подпис или печат, като съобразно чл. 3, т. 40 от Регламента данни за валидиране означава данни, които се използват за валидиране на електронен подпис или електронен печат, като изискванията към валидирането на квалифицираните електронни подписи, и следва да се отличава от услугата по квалифицирано валидиране на квалифицирани електронни подписи, регламентирана в чл. 33 от Регламента. Съгласно посочения текст, услугата по квалифицирано валидиране на квалифицирани електронни подписи може да се предоставя единствено от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги, който а. извършва валидиране в съответствие с чл. 32, пар.1 и b. дава възможност на доверяващите се страни да получат резултата от процеса на валидиране по автоматизиран начин, който е надежден и ефикасен и носи усъвършенстван електронен подпис или усъвършенстван електронен печат на доставчика на услугата по квалифицирано валидиране. В тази връзка, квалифицираното валидиране не попада сред изискванията към квалифицираните удостоверения за електронни подписи, посочени в Приложение I. Чрез квалифицираното валидиране се извършва проверка на вече подписан документ, а не преди да се подпише или към момента на подписването. Действително, решение на Съда на Европейския съюз от 20 октомври 2022 г. по дело С-362/2021, чл. 3, т. 12 от Регламент № 910/2014 трябва да се тълкува в смисъл, че при липса на квалифицирано удостоверение за електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 15 от този Регламент е достатъчно основание за да се приеме, че електронният подпис не представлява квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12. В процесния случай обаче, е налице квалифицирано удостоверение за електронен подпис, което отговаря на изискванията към квалифицираните удостоверения за електронни подписи, съдържащи се в Приложение I.
По изложените съображения съдът намира, че не са налице основанията, предпоставящи прогласяване нищожността на РА.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно производство и при издаването на акта, които да обусловят отмяна на това основание. Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК, РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл. 117, ал. 2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Спазен е и срокът по чл. 119, ал. 2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт. В хода на ревизията органите по приходите са попълнили преписката с необходимите доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства.
Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл. 120, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК форма. В него се съдържат всички задължителни реквизити, установени в разпоредбата на чл. 120, ал. 1, т. 1-8 от ДОПК, а именно посочено е името и длъжността на органа, който е издал акта, неговият номер и датата на издаването му, данните на ревизираното лице, обхвата на ревизията, посочени са подробно какви процесуални действия са били извършени в хода на ревизионното производство, посочени са подробно мотивите за издаване на акта. В ревизионният акт се съдържа и разпоредителна част, в която са определени задължения на ревизираното лице, като е посочено и пред кой орган и в какъв срок ревизионният акт може да се обжалва, съдържа се и подпис на издателя му. В съответствие с изискването на чл. 120, ал. 2 от ДОПК към ревизионния акт е прикрепен ревизионен доклад, който е неразделна част от него.
Не се споделят доводите на жалбоподателя, че липсват мотиви за приложение на особения ред за облагане по чл. 122 от ДОПК и не е посочено точното основание по чл.122, ал.1 от ДОПК. Следва да се посочи, че в РА и в оспореното Решение е приет чл.122, ал.1, т.2, т.5 и т.7 от ДОПК.
В хода на ревизионното производство приходната администрация е предприела разписани от закона процесуални действия и е събрала годни, допустими и относими доказателства, необходими за определяне на основата за облагане с данъци по особения реда на чл. 122 от ДОПК на задълженото лице. На РЛ е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, относно това, че основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа ще бъде определена по особения ред на чл.122 от ДОПК. Не е налице нарушение на чл. 3 от ДОПК, доколкото органът по приходите е изпълнил служебното си задължение за събиране на доказателства от значение за данъчното облагане на жалбоподателя, на същия и други лица са връчени съответни искания за представяне на доказателства и обяснения, включително и да представи декларации или писмени доказателства.
Настоящият съдебен състав е на мнение, че е налице противоречие в описаното откъм установените фактически положения и правните доводи не само на ревизиращият екип, но и на директора на ОДОП-Пловдив. Видно от посоченото в РД и РА, представена при предходно ревизионно производство декларация от страна на жалб. Караахмед, са декларирани налични парични средства в брой, относими към ревизирания период, както следва: 01.01.2018г. – 211 000 лева, 31.12.2018г. и 01.01.2019г. – 120 000 лева и на 31.12.2019г. – 34 500 лева, парите са съхранявани вкъщи. Същевременно в РА и РД данъчната администрация приема, че за ревизирания период лицето е декларирало 0,00 лева., като се мотивира с това, че подобно обстоятелство е залегнало в Решение № № 136/29.03.2022г. на директора на ОДОП-Пловдив, каквито констатации в последното липсват. Напротив, в същото е посочено, че съпругата на жалб. Караахмед е декларирала, че е предоставила на същият сума в размер на 19 363,07 лева за 2018г., а за 2019г. – 22 848,49 лева. Тези обстоятелства въобще не са обсъдени, изследвани и дори споменати в РА, РД и оспореното Решение. По този начин съдът е поставен в невъзможност да прецени правните изводи на ответника съответстват ли на установените в хода на ревизията факти, обстоятелства и данни. От съдържанието на РА, РД и оспореното Решение обаче не става ясно какви фактически обстоятелства са съобразени, за да се разпореди посоченият резултат. За да бъде спазено изискването за форма, актът следва да съдържа ясно и недвусмислено изложение на фактическите основания, въз основа на които е постановен той. Такива не могат да се извлекат и от документите, предхождащи издаването на оспореното уведомително писмо. Излагането на релевантните факти и обстоятелства от органа е следвало да бъде извършено при издаване на административния акт. В тази връзка съдът се позовава и на заключението на СИЕ – втори вариант, което кредитира изцяло, като мотивирано и компетентно, прието и неоспорено от страните, и от което е видно, че при данните, удостоверяващи налични парични средства в посочения в експертизата размер за 2018г. е налице превишение на приходите над разходите в размер на 117 672,43 лв., а за 2019г. е налице превишение на приходите над разходите за 2019 г. в размер на 40 788,44 лв. Настоящият съдебен състав намира, че следва да обоснове правните си изводи именно по представения 2-ри вариант на експертизата, който е съобразен с представените по делото доказателства за наличие на парични средства в началото на ревизирания период.
Съдът се позовава и на заключението на ВЛ, относно това, че през ревизирания период на 03.05.2019 г. с нотариален акт (НА) № 143 том1, рег.№ 1207 дело 143 от 03.05.2019 г. Р. К. и А. К. продават на А. С. К. и на съпругата му Ф. Х. К. 1/2 идеална част от недвижими имоти подробно описани на стр.21 от РД за сумата от 125 000,00 лв. Данъчната оценка на прехвърляемата идеална част от недвижимите имоти е в размер на 263 584,10 лв. Цитираните имоти са закупени през предходната година, на 15.06.2018 г. с постановление за възлагане на недвижим имот АКТ № 164 том 60, рег.№ 22381, Вх. № 21951 след проведена публична от ЧСИ за сумата от 405 000,00 лв. В съответствие с разпоредбата на чл. 13, ал.1, т.1, б. "а" от ЗДДФЛ, доходът от продажбата на цитирания имот е облагаем тъй като е закупен на 15.06.2018 г. и е продаден на 03.05.2019 г./ не са изминали повече от 3 години от закупуването му./ В хода на ревизията е установено, че сделката е между свързани лица - продавачът Р. К. продава на брат си А. С. К. - продавач и купувач са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК. Тъй като продажната цена е по-ниска както от цената на придобиване, така и от данъчната оценка на имота, вписана в нотариалния акт, ревизиращите органи са възприели извода, че сделката е сключена при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане. Изготвена е експертизата в съответствие с § 1 т.8 от ДР на ДОПК, с която е определена продажна цена на прехвърлената с нотариален акт № 143/03.05.2019 г., ½ идеална част от ПИ с идент. 56784.518.1275. в гр. Пловдив, ул. Мусала № 17, в размер на 403 086,70 лв., без ДДС, общ размер с включен данък 483 704,04 лв. В конкретния случай, покупната цена за Р. и А. К. на ½ от парцела и сградата със седем апартамента е 202 500 лв.( ½ от 405 000 лв.), а продажната цена на ½ от същите имоти е определената от експерта е пазарна стойност на прехвърляемата ½ идеална част в размер на 483 704,04 лв. Съгласно чл.33, ал.1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от продажба или замяна на недвижимо имущество, включително на ограничени вещни права върху такова имущество, се определя, като положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване на имуществото се намалява с 10 на сто разходи. Имотът е придобит по време на брака и е в режим на СИО, във връзка с което за всеки един от съпрузите при определяне на данъчната основа се установява положителна разлика от продажба на имота в размер на 140 602,02лв., получена като продажната стойност 241 852,02 лв. ( ½ от 483 704,04 лв.) се намали с цената на придобиване 101 250,00 лв. ( ½ от 202 500,00 лв. - частта от сумата, платена за имота при закупуването). Нормативно признатите разходи са в размер на 14 060,20 лв. (140 602,02лв. х 10%). Данъчната основа за доходи от прехвърляне на права и имущество за 2019 г. е в размер на 126 541,80 лв., следователно данъчната основа е неправилно определена от данъчните органи.
Според настоящия съдебен състав гореизложеното, и във връзка с липсата на мотиви в оспорения ИАА е самостоятелно и достатъчно основание за неговата отмяна, но за изчерпателност на изложението намира за нужно да посочи, че съдът кредитира изцяло заключението на СОЕ, приета и неоспорена от страните в открито съдебно заседание на 09.10.2025г., при посочения вариант за изграждане на постройките, при използването на личен труд и материали, техника, наличната от преди метална конструкция, което кореспондира и с показанията на разпитаните по делото свидетели и обясненията на жалбоподателя. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, като обективни и безпристрастни, житейски логични и непротиворечиви, и от които може да се направи извод за реалното фактическо положение по застрояване на процесните сгради. Видно от събраните по делото доказателства жалбоподателят е разполагал със средствата нужни за изграждане на постройките.
За да се приеме наличие на отклонение от данъчно облагане не е достатъчно да е установено, че сделката е сключена между свързани лица. Съгласно разпоредбата на чл. 77 от ЗДДФЛ при определяне на задълженията на лицата по този закон, при сделки между свързани лица, сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и прилагане на пазарни цени се прилагат разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане по Закона за корпоративното подоходно облагане. Според нормите на чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО до отклонение от данъчно облагане могат да доведат само конкретни условия, при които са сключени сделките и оказват влияние върху размера на данъчната основа.
В случая не е спорно, че продавачът и купувачът по договора за продажба на процесните недвижими имоти са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР ДОПК. В тези хипотези чл. 77 от ЗДДФЛ препраща към разпоредбите за предотвратяване на данъчното облагане от ЗКПО. Съгласно чл. 15 от ЗКПО, когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. По аргумент от чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. Легалната дефиниция за "пазарна цена" се съдържа в т. 8 на §1 от ДР на ДОПК, сочеща, че това е сумата, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Точка 9 на §1 от ДР на ДОПК конкретизира приложимите методи за определяне на пазарни цени, като препраща към Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени.
В настоящия случай независимо, че сделката е извършена между свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК, не намират приложение разпоредбите на чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО, тъй като сключената сделка за продажба на имотите не се отличава от условията между несвързани лица, т.е не е на лице отклонение от данъчното облагане, до толкова до колкото съдът приема, че постигнатата в конкретния случай цена на прехвърлените имоти е тяхната действителна пазарна цена, съгласно заключението на извършената и приета съдебно-икономическа експертиза.
Освен това разпоредбата на чл. 15 от ЗКПО изисква сделката между свързани лица да е сключена при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, а разпоредбата на чл. 16 от ЗКПО изисква сделката, включително между несвързани лица, да е сключена при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане. Отклонението от пазарни цени не е равнозначно на отклонението от данъчно облагане. По - високата пазарна цена на имота установява само, че имота е закупен под пазарната му цена, което обстоятелство може да се дължи на най – различни съображения на страните по сделката, но не доказва действително направени разходи за закупуване на имот в размер на пазарната цена на имота. Трайно е прието в практиката на данъчната администрация и съда, че при покупка на недвижим имот, разходите за покупката на недвижим имот са в размер, посочен в нотариалния акт, който съгласно чл. 179 от ГПК като официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия.
По аргумент от чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК за приходната администрацията е тежестта да установи несъмнено осъществяването на фактическите основания за издаване на акта. В случая данъчната администрация не се е справила с доказателствената тежест да установи твърдените в РА обстоятелства, обосновали приложението на чл. 77 от ЗДДФЛ, вр. чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО. РА е необоснован и постановен при липса на безспорни доказателства, в противоречие с материалноправните разпоредби, в резултат на което същият следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
При този изход на спора, на жалбоподателя се дължат своевременно претендираните разноски, съгласно представен списък – адвокатски хонорар в размер на 3000 лева, който е в минималната граница на посочения в чл.7, ал.2, т. 4 от НВАР, поради което възражението за прекомерност е неоснователно, държавна такса в размер на 10 лева и депозит за вещите лица – 2200 лева, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Така мотивиран, Административен съд –Пазарджик, ХIII-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Р. С. К., Ревизионен акт № Р-16001622001669-091-001/08.11.2022 г., издаден от ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 15/18.01.2023 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати Р. С. К. сумата от 5210 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд на Република България.
ПРЕПИСИ да се връчат на страните.
| Съдия: | |