Р Е Ш
Е Н И Е № 218
11.04.2019г., гр.Хасково
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Хасковският административен съд, пети състав, в открито съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Ангелина Латунова
и в
присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. №56 по описа на съда за 2019г.
Производството е по реда на чл.118 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО).
Образувано е по
жалба на Ф.Х.Б. ***, чрез адв. Ч., против Решение №1012-26-329-1/07.01.2019г.
на Директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ – Хасково, с което е
отхвърлена жалбата ѝ против Разпореждане №**********/2140-26-847 от 22.11.2018г.
на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково.
Жалбоподателката
счита решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с
материалния закон. Навежда общи съображения, че неправилно било приложено
материалното право относно зачитането на действителния трудов стаж и неправилно
не бил зачетен периода на неработещата майка като действителен трудов стаж. Моли
за отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане и връщане
на преписката на ТП на НОИ – Хасково с указание за правилно прилагане на
материалното право – чл.68, ал.3 от КСО и нова преценка относно правото на
ЛПОСВ на жалбоподателката. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно
заседание процесуалният представител на оспорващата навежда допълнителни
съображения за отмяна на обжалвания административен акт, като моли да бъде върната
преписката за ново разглеждане и преценка за правото на пенсия на оспорващата
по чл.68, ал.3 от КСО. Сочи, че стажът, за който се твърди, че не бил
действителен, а именно от 08.05.1969 г.-08.05.1970 г., по действащите към
момента на полагането му нормативни уредби бил законово регламентиран трудов
стаж, зачетен като продължителност и следва той да бъде приет като
действителен. Твърди, че това бил стаж, който бил трудов, без да се дължат за
него осигурителни вноски по силата на специален нормативен акт. Моли да бъдат присъдени
разноските за настоящото производство.
Ответникът, Директор на ТП на НОИ - Хасково, чрез процесуален представител
заема становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето ѝ. Счита,
че жалбоподателката не отговаряла на изискванията, заложени в разпоредбата на
чл.68, ал.3 от КСО, а именно да притежава 15 г. действителен осигурителен стаж.
Твърди, че осигурителният стаж за периода 08.05.1969 г. - 08.05.1970 г. с
продължителност една година, зачетен като неработеща майка, същият не бил
действителен по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Поради изложеното счита
оспореното решение за правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление вх.
№ 2113-26-711 от 04.05.2017г. в ТП на НОИ - Хасково, Ф.Х.Б. с посочен адрес в
Р.България поискала да ѝ бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст /ЛПОСВ/, като към заявлението представила документи за стаж, подробно
описани в раздел А на заявлението.
С Разпореждане №**********/2140-26-608
от 01.09.2017г. Ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково, на основание
чл.68, ал.1-3 от КСО, отказал да отпусне на Ф.Х. Байрям ЛПОСВ. Няма данни това
разпореждане да е обжалвано по административен ред.
С ново заявление
вх. № 2113-26-1313 от 12.07.2018г. на ТП на НОИ – Хасково, Ф.Х.Б. поискала да
отпускане на ЛПОСВ, като към заявлението представила документи за стаж. С Разпореждане
№**********/2140-26-592 от 10.08.2018г., Ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ –
Хасково, на основание чл.68, ал.1-3 от КСО отказал отпускане на ЛПОСВ на Ф.Х.Б..
Приел, че към датата на заявлението – 12.07.2018г., Б. имала навършена възраст 68г. 00м. и 25 дни и осигурителен стаж, положен за периода от 01.01.1967г. до 30.06.1992г. с прекъсване, както
следва: осигурителен стаж от 3-та категория труд – 14г. 10м. 22 дни, общ осигурителен стаж, съгласно чл.104 от КСО, превърнат към
трета категория труд – 14г. 10м. 22 дни. Било прието също, че г-жа Б. не отговаряла
на условията и нямала право на ЛПОСВ и на основание чл.68, ал.1-2, тъй като имала
навършена възраст 68г. 00м. 25 дни, но нямала осигурителен стаж 35 г. 06мес., а
имала 14 год. 10 мес. 22 дни. Отбелязано било също, че
на г-жа Б. не
се следвала
пенсия и на основание чл.68, ал.3 от КСО, тъй като имала навършена възраст 68г. 00 мес. 25 дни, но нямала 15 години действителен осигурителен стаж, а имала 13 год.
08 мес. 22 дни. Зачетеният стаж като
неработеща майка за периодите от 08.05.1969г. до 08.05.1970г. с продължителност
1г., и от 01.01.1976г. до 29.02.1976г. – 2м., общо 1г. и 2м. не бил
действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.
Разпореждане №**********/2140-26-592/10.08.2018г.
било връчено на Ф.Х.Б. на 04.09.2018г., видно от приложеното по делото известие
за доставяне с баркод ИД PS 6300 00W140 R.
С Жалба вх. №
1012-26-233/02.10.2018г. в ТП на НОИ - Хасково, Ф.Х.Б. оспорила пред Директора
на ТП на НОИ – Хасково Разпореждане №**********/2140-26-592 от 10.08.2018г. на
Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ – Хасково. В жалбата
посочила, че неправилно било приложено материалното право относно зачитането на
действителния трудов стаж и неправилно не бил зачетен периода на неработещата
майка като действителен трудов стаж. Неправилно били зачетени и представените
документи за трудов стаж като продължителност и оттам неправилно било приложено
материалното право и било отказано неправомерно отпускането на ЛПОСВ по реда на
чл.68, ал.3 от КСО.
С Решение
№1012-26-233-3 от 24.10.2018г., Директорът на ТП на НОИ – Хасково отменил
Разпореждане №**********-2140-26-592 от 10.08.2018г. на Ръководител на
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково и върнал преписката на
административния орган за ново разглеждане и произнасяне, по същество,
съобразно изложените мотиви в решението и събраните нови доказателства.
С Разпореждане №**********/2140-26-847
от 22.11.2018г., издадено от Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково, на
основание чл.68, ал.1-3 от КСО, било отказано отпускане на ЛПОСВ на Ф.Х.Б.. Прието било, че към датата на заявлението – 12.07.2018г., Б. имала навършена възраст 68г. 00м. и 25 дни и осигурителен стаж,
положен за периода от 01.01.1967г. до 30.06.1992г. с прекъсване, както следва: осигурителен стаж от 3 категория труд – 15г. 11м. 03 дни, общ осигурителен
стаж, съгласно чл.104 от КСО, превърнат към трета категория труд – 15г. 11м. 03 дни, от които действителен осигурителен стаж – 14г.
11м. 03 дни. Цитирани били разпоредбите на чл.68 ал.1-2 КСО, като било прието, че Б. не
отговаряла на условията и нямала право на ЛПОСВ на това основание, тъй като имала
навършена възраст 68г. 00м. 25 дни, но нямала осигурителен стаж от 35 г.
06мес., а имала 15 год. 11 мес. 03 дни. Отбелязано било
също, че на г-жа Б. не се следвала пенсия и на основание чл.68, ал.3 от КСО, тъй като имала навършена възраст 68г. 00 мес. 25 дни, но нямала 15 години действителен осигурителен стаж, а имала 14 години
11 мес. 03 дни. Зачетеният стаж като
неработеща майка за периода от 08.05.1969г. до 08.05.1970г. с продължителност
1г., не бил действителен осигурителен стаж по см. на §1, ал.1, т.12 от ДР на
КСО.
Разпореждане №**********/2140-26-847
от 22.11.2018г. било връчено на Ф.Х.Б. на 11.12.2018г., видно от приложеното
известие за доставяне с баркод ИД PS 6300 00WVRH P.
С Жалба вх. №
1012-26-329 от 20.12.2018г., Ф.Х.Б. оспорила пред Директора на ТП на НОИ –
Хасково Разпореждане №**********/2140-26-847 от 22.11.2018г. на Ръководителя на
„Пенсионно осигуряване”, като посочила повторно доводите, че неправилно било
приложено материалното право относно зачитането на действителния трудов стаж и
неправилно не бил зачетен периода на неработещата майка като действителен
трудов стаж. По представените документи за трудов стаж като продължителност
неправилно било приложено материалното право и било отказано неправомерно
отпускането на ЛПОСВ по реда на чл.68, ал.3 от КСО.
С Решение
№1012-26-329-1 от 07.01.2019г., Директорът на ТП на НОИ- Хасково отхвърлил
жалбата на оспорващата против Разпореждане №**********/2140-26-847/22.11.2018г.
на Ръководител на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково.
Жалбата била
подадена чрез ТП на НОИ – Хасково и заведена под вх. №1012-26-329-2/08.01.2019г.
При така установено от фактическа страна, от правна съдът намира следното:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за
съдебно оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице
правен интерес от търсената защита.
Съдът, като
прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Предмет на
оспорване е решение на ръководителя на ТП на НОИ - Хасково, постановено по реда
и при условията на чл.117 от КСО. Данните по делото сочаТ, че процесният акт е издаден от административен
орган, разполагащ с материална и териториална компетентност, доколкото изхожда
именно от Директора на ТП на НОИ в град Хасково. Ето защо не е налице
основанието по чл.146, т.1 от АПК за обявяването му за нищожно.
Спазена е
изискуемата се писмена форма на индивидуалния административен акт, същият удостоверява
подписа на издателя си, надлежно мотивира фактически доводи, на които се дават
съотв. правни такива. В жалбата принципно не се повдигат възражения по валидността
на оспорения акт, нито се навеждат и конкретни доводи за нарушаване на
административно-производствени правила при неговото постановяване, но съдът е
длъжен служебно да извърши преценка на валидността и законосъобразонстта на
административния акт на всички основания, установени в АПК. Ето защо и
следствие на извършения съдебен контрол, настоящият състав не установява
допуснати съществени нарушения на общия и специалния закон. Спазен е и срокът
за административно обжалване, вкл. и такова има проведено пред Директора на ТП
на НОИ Хасково, доколкото то е абсолютна предпоставка за провеждане на
настоящото съдебно такова.
Не саналице
основанията по чл.146, т.2-3 от АПК.
Спорът в крайна
сметка не е досежно факти, а относно приложимото право.
Не се спори, а и
това безспорно се установява от данните по пенсионната преписка, че на Ф.Б.
периодът от 08.05.1969г. до 08.05.1970 г. /в майчинство/ е признат от
пенсионния орган /ПО/ за осигурителен стаж /вж. опис на осигурителен стаж/.
Независимо от това, този стаж не е приет като „действителен“ трудов стаж по см.
на §1, т.12 от ДР на КСО. Също така се установява, че по време натози период Б.
е била неработеща майка, т.е. не е полагала труд по трудово правоотношение или
приравнено на такова. ПО мотивира отказа си да отпусне на заявителката ЛПОСВ
при условията на чл.68, ал.3 от КСО,
с довода, че тя няма минимално изискуемия се стаж от 15 години действителен
осигурителен стаж, а има 14 г., 11 м., 03 дни, като ПО не зачита за
действителен осигурителен стаж периода от 08.05.1969г. до 08.05.1970г., общо
една година. Това е периодът на ползване на майчинство за отглеждане на първото
дете на жалбоподателката.
Съгласно
разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО
/ред. към датата на процесното заявление – 12.07.2018г./ в случай, че лицата
нямат право на пенсия по ал.1 и ал.2, до 31 декември 2016 г. те придобиват
право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и
мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември
2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна
година с по 2 месеца до достигане на 67 – годишна възраст. Съгласно чл.9, ал.2, т.1
и т.2 от КСО
за осигурителен стаж, без да се правят
осигурителни вноски, се зачита и времето на платен и неплатен отпуск за
отлеждане на дете и за бременност и раждане. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 38, ал.3, т.6
от НПОС, която гласи, че за осигурителен стаж се зачита и изчислява
времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите,
определени от КТ – изцяло, независимо от продължителността на работното време.
В § 9, ал.1 от ПЗР
на КСО изрично законодателят регламентира, че времето, което се
зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември
1999г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен
стаж по този кодекс. Приложимата материално разпоредба към процесния
период е разпоредбата на чл. 80 от ППЗП
(отм.), която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че
за трудов стаж по смисъла на ЗП се
зачита времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който
се признава по КТ. Към това време е била в сила и Инструкция
№2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.121967г. (отм.), според която времето на ползване на отпуск по болест, поради
бременност и раждане, платен и неплатен отпуск също се зачита за трудов стаж по
ЗП
(отм.).
Няма спор, че
през процесния период заявителката не е работеща майка, съотв. натова тя не е
ползвала платен или неплатен отпуск по майчинство, което вероятно и мотивира
пенсионния орган да откаже отпускане на ЛПОСВ по реда на чл.68, ал.3 от КСО. Видно
е, че същият изрично подчертава в своето решение, че г-жа Барам е „неработеща
майка“.
С Постановление на Министерския съвет № 61 от
1967 г. за насърчаване на раждаемостта (обн., ДВ, бр. 2 от 1968 г., в сила за
спорния период), времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и
отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г., от неработещи жени-майки или осиновителки,
се признава за трудов стаж /вж. р. II, т.9, абзац четвърти/. Размерът на трудовия стаж, който се зачита по
този ред, се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца. Следователно и
при двата пенсионни режима по отменения ЗП, и по сега действащия КСО отпускът по майчинство
/или майчинството/ се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране,
респективно осигурителен стаж при пенсиониране и това не е ва зависимост от
обсотятелството дали жената-майка е била работеща или небработеща, напротив
такова право е признато към процесния период и на неработещата майка, поради
което липсва правно основание за приложение на §
1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. /в този см. вж. Р-ние
№6744/22.05.2018г, по ад №2009/2018г. на ВАС, шесто отд./.
Съдът приема довода, че със създаването
на тази разпоредба, в сила от 01.01.2015г., законодателят не цели отпадане на
правото на зачитане на отпуска по майчинство /майчинството/ за трудов и
осигурителен стаж, поради което неправилно и незаконосъобразно пенсионният
орган отказва на основание §1, т.12 от ДР на КСО да признае процесния период от
една година за действителен осигурителен стаж.
Тъй като на заявителката са нужни само 27
дни, за да има необходимите 15 години действителен осигурителен стаж, то след
признаване на периода на майчинството от една година, безспорно този минимум ще
бъде достигнат, дори и надвишен, а с оглед и навършената възраст от над 67
години, оспорващата безспорно доказва да има придобито право на ЛПОСВ при
условията на чл. 68, ал.3 от КСО още към 12.07.2018г.
Неправилното прилагане на материалния
закон от страна на ответника обосновава извода на Съда, че неговото решение е незаконосъобразно,
като постановено в противоречие с материално-правните разпоредби на закона
Налице е основанието по чл.146, т.4 от АПК за отмяна на порочното решение,
което налага същото след отмяната му, ведно с потвърденото с него незаконосъобразно
разпореждане на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ Хасково и преписката по
заявлението от 12.07.2018г. на Ф.Б. да се върне на административния орган за
ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите на настоящото решение.
Съобразно този
изход на спора, Съдът намира за основателна своевременно предявената претенция на
основание чл. 143, ал.1 от АПК, във връзка с чл. 120, ал.2 от КСО. Същата се доказва до размера от 500 лева /л.15/, като ответникът
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката разноски по делото в този размер.
Водим от
изложеното, както и на основание чл. 172, ал.2,
във вр. чл. 173, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Ф.Х.Б. *** Решение №
1012-26-329-1 от 07.01.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково и
потвърденото с него разпореждане № **********-2140-26-847 от 22.11.2018 г. на
ръководител "ПО" при ТП на НОИ – Хасково, с което й е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал.3 от КСО.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице
по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по
заявление с вх. № 2113-26-1313 от 12.07.2018 г. на Ф.Х.Б., ЕГН - ********** за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО
при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на
закона, дадени в мотивите към решението.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Хасково да заплати
на Ф.Х.Б., ЕГН – ********** разноски по делото в размер на 500 /петстотин/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДИМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: