Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 15.04.2011г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, V гр.състав, в публично съдебно
заседание на 15.03.2011 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при
участието на секретаря П.Ц., като разгледа докладваното от съдия Видолова
гр.д.№ 5889 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 54 във вр. с чл. 49 от ЗЗД
и във вр. с чл. 207 от КТ, и по чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищеца „Български пощи” ЕАД, гр. София твърди, че
ответника –В.Н.П. му дължи сумата от 2 590.73лв., представляваща присвоени
суми от нея в качеството и на началник пощенска станция в с. Тотлебен и липси,
които суми са изплатени от ищеца на Банка ДСК ЕАД на 13.09.2005г. и на 13.03.2007г.
Претендира и лихви за забава върху сумата от 2 456.89лв. от 13.09.2005г.
до 02.09.2010г. в размер на 1 771.56лв. и върху сумата от 133.84лв. от
13.03.2007г. до 02.09.2010г. в размер на 70.37лв. Моли съда да осъди на осн.
чл. 54 от ЗЗД ответницата да му заплати посочената главница, мораторни лихви,
законните лихви върху сумите от датата на подаване на и.м. в съда до
окончателното изплащане, претендира разноски.
Ответника, чрез
назначения му особен представител дава становище съдът да съобрази решението си със събраните по делото доказателства.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
взе предвид доводите на страните, намира за установено следното: От
представените по делото допълнително споразумение по трудов договор и заповед
за прекратяване на трудово правоотношение № 8/08.02.2005г., се установява, че
ответницата е работила при ищеца на длъжност “началник пощенска станция” в с.
Тотлебен, в периода 2002г. - 11.02.2005г. Съгласно длъжностната и характеристика,
същата е имала качеството на отчетник, като задълженията и са включвали
следното: организиране, ръководене и контролиране цялостната дейност на
пощенската станция, участие в дейността на ПС, извършване на пощенски услуги,
разпространение на печата и продажба на търговски стоки, като едно от
допълнителните и задължения е било да работи според договорите за
възложителство. По делото е представен договор за поръчка от 01.10.2002г.,
сключен между Банка ДСК АД, като възложител, и „Български пощи” ЕАД, като
изпълнител, като възложителя е възложил на ищеца да приема и извършва от името
на Банката и за нейна сметка, следните дейности: приемане и изплащане на суми
по влоговите сметки на населението, издаване на нови спестовни книжки, приемане
на спестовните книжки от населението, изпращане на книжките н съответното
поделение на банката за олихвяване и връщане на книжките на притежателя им,
водене и приключване на дневен операционен дневник – обр. 320 и уравнителни
бележки Ф-117 и др. В чл. 8 от договора е уговорено, че нанесените вреди на
възложителя или на неговите клиенти се установяват с двустранен писмен протокол
на упълномощени представители на страните, като сумата, представляваща размера
на вредата, се превежда от изпълнителя на възложителя, като за времето от
нанасянето на вредата до изплащането и, се начислява законната лихва върху
дължимата сума. Договорът между страните е продължаван с анекси за 2003, 2004 и
2005г., видно от уведомителното писмо на л. 19 от делото. При извършена
проверка на пощенската станция в с. Тотлебен, се констатирали различия и след
проведено съдебно производство, по НОХД 4658/2006г., с влязла в сила присъда от
11.03.2008 година на ПлРС, ответницата е призната
за виновна в това, че през периода 28.07.2003 година - 25.10.2004 год. в
село Тотлебен, Плевенска област, при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице - началник на
пощенска станция в село Тотлебен, Плевенска област, присвоила чужди
пари: от спестовен влог 04/3841417 Банка ДСК
ЕАД Плевен - сумата от 840 лева, собственост на *** от същото село; от спестовен
влог 04/3854009 - Банка ДСК ЕАД Плевен - сумата от 100 лева, собственост на *** от същото село; от спестовен влог 04/3841644
Банка ДСК ЕАД Плевен - сумата от 700
лева, собственост на *** от същото село;
от спестовен влог 04/3853931 Банка ДСК Плевен сумата от 500 лева, собственост на *** от същото село, всичко на обща стойност
2140 лева, връчени в това й качество и поверени да ги пази и управлява, като за
улесняването му извършила престъпление по чл.308, ал.1 от НК /съставила неистински документ - операционни
дневници към Банка ДСК ЕАД, с цел да бъдат използвани/, престъпление по
чл.309, ал.1 от НК /съставила неистински
частен документ - вносни бележки към Банка ДСК - ЕАД и го употребила, за да докаже, че е изменено някое
право/, поради което и на основание чл.202, ал.1, т.1 във вр. с чл.201
във вр. с чл.308, ал.1 във вр. с чл.309, ал.1
във вр. с чл.26, ал.1 от НК на ответницата е наложено съответното наказание. От представеното по делото платежно нареждане от
13.09.2005г. е видно, че ищецът е превел на Банка ДСК ЕАД, сумата от
2456.89 лева съгласно констативен протокол от
02.09.2005г., от която сума 2140 лева - главница и лихва - 316.89 лева. Също така по делото е представен
констативен протокол от 12.03.2007г., изготвен от представители на Банка ДСК и
ищеца, с който е констатирано различие от 21.04.2003г. по сп.книжка №
04/3853968 на *** по извършена операция в ПС - с.Тотлебен с МОЛ – ответницата В.Н.П.,
в размер на 90лв. и в който ищецът се е задължил съгласно чл. 8 ал. 1 от
договора за поръчка, да заплати сумата от 90лв. и законната лихва в размер на
43.84лв. Ищецът е заплатил на Банка ДСК с преводно нареждане от 13.03.2007 г.,
общата сума от 133.84 лв. /главница 90 лв. и законна лихва 43.84 лв./. За
установяване липсата на тази сума при ищеца са представени справка от „Български
пощи”ЕАД на л. 16 от делото, извлечение по сметка с титуляр ***, разписка за
получена от това лице на 21.04.2003г. сума от 90лв., операционен дневник от
същата дата и копие от оригинала на спестовната книжка на същото лице, от който
е видно, че през 2003г. в нея не е отразявано теглене на суми.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните изводи: По първият предявен иск на
осн. чл. 54 във вр. с чл. 49 от ЗЗД за сумата от 2456.89 лв., по делото
безспорно се доказа, че е било налице виновно противоправно поведение на
ответницата по делото, с която е била причинена вреда на трето лице в размер на
2 140лв. Не се спори по делото, а и видно от представените доказателства и
присъда по НОХД 4658/2006г. на ПлРС, вредата е причинена при работата на
ответницата при ищеца, като Началник пощенска станция в с. Тотлебен. Съгласно
чл. 49 от ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при изпълнението на тази работа, а и съгласно чл. 8
ал. 1 от Договора за поръчка между ищеца и Банка ДСК, освен за констатираната
вреда, ищецът е задължен и за законната лихва върху размера на вредата от
датата на нанасянето и. По делото се доказа, че ищецът е заплатил на увреденото
лице причинената от ответницата вреда, ведно със законната лихва, в общ размер
на 2456.89 лв. на 13.09.2005г. От тази дата
за него е възникнало правото да предяви срещу ответницата регресен иск по чл.
54 от ЗЗД за платеното изцяло, като съдът намира, че от този момент изплатените
от ищеца лихви на третото лице нямат за самата ответница характер на лихва, а
на изплатено задължение на договорно основание. Поради горното претенцията на
ищеца на осн. чл. 54 във
вр. с чл. 49 от ЗЗД за сумата от 2456.89 лв., се явява доказана изцяло и
като такава следва да бъде уважена.
По предявения иск на
осн. чл. 54 във вр. с чл. 207 от КТ за сумата от 133.84лв., съдът намира, че по делото безспорно се доказа качеството на
отчетник на ответницата при ищеца /съгласно приложената длъжностна
характеристика/, както и констатираната липса в размер на 90.00лв. в периода, в
който ответницата е работила при ищеца. В случая неизпълнението на трудовите и
задължения при ищеца, вината и причинно-следствената връзка между деянието и
вредата се предполагат, и не са оборени надлежно от ответницата. Поради
горното, съдът намира, че причинената вреда в размер на 90.00лв. е дължима на
ищеца, като същевременно същия, с оглед поетите в договора за поръчка с Банка
ДСК е заплатил дължимата сума, ведно с уговорената между страните лихва на
13.03.2007г. От този момент за него е възникнало правото да предяви срещу ответницата регресен иск по чл. 54 от ЗЗД за платеното
изцяло, включително и лихвата от датата на нанасяне на вредата. Независимо от
възражението на представителя на ответника, че тази лихва не е било необходимо
да се заплаща от страна на ищеца, съдът намира, че именно уговорката в чл. 8
ал. 2 от договора за поръчка между „Български пощи” ЕАД и Банка ДСК, е
основанието за заплащане на сумата от 43.84лв., и тя не се явява недължимо
платена. Поради горното, и предявения на осн. чл. 54 от ЗЗД във вр. с чл. 207
от КТ иск, се явява основателен и следва да се уважи изцяло в предявения размер
от 133.84лв.
По отношение на предявените искове на осн. чл.86 от ЗЗД, съдът намира, че същите се явяват основателни. Съгласно чл. 84 ал. 3 от ЗЗД, при задължения, произтичащи от непозволено увреждане, длъжникът се смята в
забава и без покана, поради което ответницата дължи на ищеца лихви върху платеното
от датата на изплащането на всяко едно задължение до датата на подаване на
исковата молба. Съгласно изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза,
за периода от заплащането на сумата 2 456.89лв. – 13.09.2005г. до датата
на подаване на исковата молба – 02.09.2010г., лихвата за забава е в размер на
1587.42лв., като до този размер искът по чл. 86 от ЗЗД за посочената главница,
следва да се уважи, а до претендирания размер от 1771.56лв. – да се отхвърли
като недоказан. По отношение на претенцията за лихва за забава върху сумата от
133.84лв., съгласно изводите на съда за дължимост на цялата сума и заключението
на в.л., за периода 13.03.2007г. - 02.09.2010г., съдът намира, че искът по чл.
86 е основателен до размер на 60.88лв. и следва да се уважи за тази сума, като до
разликата от претендираните 70.37лв. следва да се отхвърли, като недоказан.
На осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, и с оглед
изводите на съда за основателност на предявените искове, ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 940.95лв.
и на осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК, следва да бъде осъдена да заплати в полза на
ПлРС ДТ върху уважените искове, за които ищецът е бил освободен от ДТ, в размер
на 161.78лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на осн. чл.54 във вр. с чл. 49
от ЗЗД, В.Н.П. ЕГН **********,***, представлявана от адв. С. *** М. от ПлАК, ДА ЗАПЛАТИ на „Български
пощи” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Академик
Стефан Младенов № 1, бл. 31, представлявано от ***, чрез адв. М.С. ***, сумата
от 2 456.89лв., представляваща заплатени на 13.09.2005г. вреди на Банка
ДСК, причинени от В.Н.П., ведно със
законната лихва от 02.09.2010г. до окончателното и заплащане.
ОСЪЖДА, на осн. чл.54 във вр. с чл. 207 от КТ, В.Н.П.
ЕГН **********,***, представлявана от адв. С. *** М. от ПлАК, ДА ЗАПЛАТИ на „Български пощи”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Академик
Стефан Младенов № 1, бл. 31, представлявано от ***, чрез адв. М.С. ***, сумата
от 133.84лв., представляваща заплатени на 13.03.2007г. вреди на Банка ДСК,
причинени от В.Н.П., ведно със законната
лихва от 02.09.2010г. до окончателното и заплащане.
ОСЪЖДА, на осн. чл.86 от ЗЗД, В.Н.П. ЕГН **********,***,
представлявана от адв. С. *** М. от ПлАК, ДА ЗАПЛАТИ на „Български пощи” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. Академик Стефан Младенов № 1, бл. 31,
представлявано от ***, чрез адв. М.С. ***, сумата от 1 587.42лв.,
представляваща мораторна лихва върху сумата 2 456.89лв. за периода 13.09.2005г.–
02.09.2010г., като иска до
размер на 1 771.56лв. – ОТХВЪРЛЯ, като недоказан.
ОСЪЖДА, на осн. чл.86 от ЗЗД, В.Н.П. ЕГН **********,***,
представлявана от адв. С. *** М. от ПлАК, ДА ЗАПЛАТИ на „Български пощи” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. Академик Стефан Младенов № 1, бл. 31,
представлявано от ***, чрез адв. М.С. ***, сумата от 60.88лв., представляваща
мораторна лихва върху сумата 133.84лв. за периода 13.03.2007г.– 02.09.2010г., като иска до размер на 70.37лв. – ОТХВЪРЛЯ, като
недоказан.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, В.Н.П.
ЕГН **********,***, представлявана от адв. С. *** М. от ПлАК, ДА ЗАПЛАТИ на „Български
пощи” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Академик
Стефан Младенов № 1, бл. 31, представлявано от ***, чрез адв. М.С. ***, сумата
от 940.95лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК, В.Н.П. ЕГН **********,***,
представлявана от адв. С. *** М. от ПлАК, ДА ЗАПЛАТИ на ПлРС ДТ върху уважените искове, за които ищецът е
бил освободен от ДТ, в размер на 161.78лв.
Решението може да се обжалва пред ПлОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: