Решение по ЧНД №170/2022 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 45
Дата: 28 юни 2022 г.
Съдия: Янко Венциславов Чавеев
Дело: 20221870200170
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 21 април 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Самоков, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Янко В. Чавеев
при участието на секретаря Дарина Ив. Николова
в присъствието на прокурора В. Сп. П.
като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Частно наказателно дело №
20221870200170 по описа за 2022 година
въз основа на доказателствата по делото и закона
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 162, вр. чл. 156, ал. 1, вр. чл. 155, вр. чл.
146, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО НАСТАНЯВАНЕ И
ЛЕЧЕНИЕ на Й. И. С., роден на 02.01.1954 г. в с. Н. с., Община Самоков, български
гражданин, с постоянен и настоящ адрес гр. С., разведен, неосъждан, с основно
образование, не работи – пенсионер, с ЕГН ********** в „ЦЕНТЪР ЗА ПСИХИЧНО
ЗДРАВЕ – СОФИЯ“ ЕООД , за срок от 1 /един/ месец при стационарна форма на
лечение, поради установено психично заболяване – биполярно афективно
разстройство, сегашен епизод – маниен, без психотични симптоми /код F31.1 по МКБ
10/.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 162, ал. 3, изр. първо от Закона за здравето,
информирано съгласие за лечението на Й. ИЛ. СП., ЕГН ********** по време на
задължителното му настаняване и лечение в „Център за психично здраве – София“
ЕООД, да бъде изразявано от дъщеря му С. Й. С., ЕГН ********** от гр. С., поради
неспособността на Й. И. С. да изразява информирано съгласие за лечението си.
1
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира пред Софийския окръжен съд в
7-дневен срок от днес.
ПРЕПИС от решението, след влизането му в сила, ДА СЕ ИЗПРАТИ на "Център
за психично здраве – София" ЕООД, за привеждане в изпълнение по реда на чл. 165,
ал. 2 от Закона за здравето.
Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ
към решение № 67 (45) от 20.06.2022 г. на Самоковския районен съд
по ЧНД № 170/2022 г. по описа на същия съд

Производството по делото е образувано по искане на прокурор от РП – Самоков
за задължително настаняване и лечение на Й. И. С. от гр. С. по реда на чл. 155 и сл. от
Закона за здравето (ЗЗдр).
В искането се сочи, че С. страда от биполярно афективно разстройство и е с
влошено здравословно състояние, поради което е опасен за себе си и за околните,
застрашава сериозно здравето си и има опасност да извърши престъпление, но не
желае да се лекува доброволно.
Пред съда прокурорът поддържа искането.
Защитникът на Й. С. – адв. Ц. Т. изразява становище, че лицето не следва да бъде
задължително настанено за лечение. Изтъква, че от събраните доказателства е
безспорно доказано, че Спасов страда от психично заболяване с характеристики,
визирани в чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗдр, но не се установява същият да проявява
агресивно или конфликтно поведение. Поради това защитникът счита, че искането на
прокурора е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
В хода на съдебните прения С. се солидаризира със становището на защитника си,
а при осигурената му възможност да се изкаже последен призовава съда да прецени, че
не е опасен за себе си и за околните.
По делото се установява следната фактическа обстановка:
Й. И. С., ЕГН **********, е роден на .. г. в с. Н. с., Община Самоков, български
гражданин, с постоянен и настоящ адрес в гр. С.., разведен, неосъждан, с основно
образование, не работи - пенсионер.
От повече от 20 години Й. С. страда от биполярно афективно разстройство. В
миналото са регистрирани неколкократни обостряния на това негово заболяване с
манийна симптоматика, които са овладявани предимно в психиатрични стационари –
както на доброволен принцип, така и по задължителен ред. Налице е била пълноценна
медикаментозна ремисия в рамките на последните 15 години, по време на която
същият е бил редовно амбулаторно проследяван и е функционирал на задоволително
ниво, като е задоволявал самостоятелно нуждите си. Понастоящем заболяването му е в
маниен епизод без психотични симптоми, който датира от м. март 2022 г., когато при
него се разгръща маниен синдром със свръхконтактност, оживеност, недооценъчност
на поведението, кверулантност (неадекватна на обективните обстоятелства склонност
да сезира различни институции с оплаквания за нарушения на различни негови права),
конфликтност и вербална агресия. В този епизод на заболяването му то не се повлиява
пълноценно в амбулаторни условия поради нередовен прием на медикаменти и
консумация на алкохол. Заболяването е в обострена форма, която може да се дължи не
само на неспазване на медикаментозния прием, а по спонтанни причини (предвид
естеството на самото заболяване). При С. са налице емоционална и волева
неустойчивост, които правят действията му трудно предвидими; липсва същинско
съзнание за психичен проблем; налице е формална и променлива критичност към
необходимостта от терапевтична намеса, както и некритичност към употребата на
алкохол; съществуват предпоставки за опасно поведение спрямо него самия и спрямо
1
околните. Не е възможно лечението на Спасов да се извърши в амбулаторни условия,
тъй като той не би съдействал пълноценно на лекарските препоръки извън режима на
психиатричния стационар, не би спазвал въздържание от прием на алкохолни напитки
и контролът върху него не би могъл да се осъществява от близките му.
В този епизод на заболяването си (датиращ от м. март 2022 г.) С. започнал да
контактува с всякакви хора (включително и с напълно непознати нему лица) и да им
предлага сключване на различни сделки, пиел алкохол на обществени места и бил
словесно агресивен – дори на улицата започвал да се кара с различни хора и да ги
заплашва, че ще ги запали, че ще им счупи краката и т.н. Адресати на такива заплахи
сигнализирали за тях по телефона или чрез социални мрежи дъщерята на С. –
свидетелката С. С., която от 17 години не живее с баща си, а живее в С., идва рядко в
С., но контактува ежедневно с него по телефона. В разговорите си с баща си Спасова
се опитвала да го убеждава да преустанови това свое поведение, но същата заявява
пред съда, че не може да бъде сигурна дали той няма отново да прояви физическа
агресия, както в предишни, макар и доста отдалечени във времето, манийни епизоди на
заболяването му.
По същото време С. започнал да търси контакт със съседката си - св. Л. Х., като
многократно й звънял по телефона и на вратата на жилището й и това притеснявало нея
и семейството й, тъй като преди около 15 години пред дъщеря й той заявил, че я търси,
за да я убие. Х. заявява, че Спасов не е в лоши отношения с всички хора, но когато е в
криза влиза в остри пререкания, а извън тези периоди е спокоен и не е агресивен.
Съдът приема така изложената фактическа обстановка за безспорно установена
въз основа на показанията на свидетелите С. С. и Л. Х.; приетото заключение на д-р Т.
Х. по назначената съдебно-психиатрична експертиза и устните разяснения на вещото
лице при обсъждане на заключението в с. з. на 20.06.2022 г.; приети писмени
доказателства – медицинско направление/искане за Й. С., издадено на 13.04.2022 г. от
д-р Б. П.; писмени сведения от С. Й. С., Л. Б. Х. и Ц. Б. Т.. Необжалваното и
непротестирано определение от с. з. на 09.05.2022 г. за назначаване на съдебно-
психиатрична експертиза е постановено въз основа на събраните до този момент
гласни и писмени доказателства и на становището на психиатър, изслушан пред съда
по реда на чл. 159, ал. 1, изр. първо от ЗЗдр.
Между съдържанието на различните посочени по-горе доказателствени
източници не се откриват значими за предмета на делото противоречия.
Обстоятелството, че основен източник на доказателства за конкретните проявни форми
на поведението на С. са показанията на дъщеря му С. С., в конкретния случай не е
основание за дискредитирането им – нито поради производния характер на тези
показания, нито поради родствената й връзка със С.. Това е така, защото за това
поведение на С. показанията на дъщеря му кореспондират с показанията на св. Х. и със
заключението по съдебно-психиатричната експертиза и наред с това, самият С. заявява
пред съда, че с дъщеря си С. С. поддържат отлични отношения и тя го подкрепя, а и го
подпомага финансово. Така производният характер на нейните показания не
разколебава тяхната достоверност, а и не са налице индиции за заинтересуваност на
показанията й във вреда на баща й, което принципно (в други случаи) не би било
изключено.
Съдът изслуша Й. И. С. по реда на чл. 158, ал. 5, изр. първо от ЗЗдр в съдебно
заседание на 09.05.2022 г. Впечатлението на съда за състоянието му, непосредствено
придобито както от изслушването му, така и от цялостното му поведение в съдебните
заседания е, че последният е видимо неспокоен; общуването му със съда и с останалите
2
участници в процеса не съответства на официалната служебна обстановка, при която
се провеждат заседанията на съда; демонстрира липса на критичност и осъзнаване на
действителното си здравословно състояние, а и е провокативен с моментни прояви на
арогантност.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Налице са предпоставките, визирани в чл. 155 от ЗЗдр за задължително
настаняване и лечение на Й. И. С. от гр. С. в заведение по чл. 156, ал. 2 от същия закон.
Й. И. С. е психичноболен. Той страда от биполярно афективно разстройство, в
сегашен епизод – маниен, без психотични симптоми /код F31.1 по МКБ 10/ –
заболяване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗдр, от което психичните му функции
са сериозно нарушени.
Съществува реална възможност поради заболяването си Й. С. да извърши
престъпление, което представлява опасност за близките му, за околните, за обществото
и което може сериозно да застраши и неговото здраве.
Установява се от заключението по съдебно-психиатричната експертиза, в т. ч. и от
устните разяснения на експерта пред съда при защитата на заключението му в с. з. на
20.06.2022 г., че понастоящем заболяването на С. е обострено в интензивна степен,
която не зависи от продължителността на манийния му епизод. В този период
действията на С. са трудно предвидими. Тези обстоятелства, съпоставени с проявите на
словесна агресия от С. дори спрямо непознати хора и с липсата на критичност у него
към употребата на алкохол, създават реални предпоставки същият да провокира
конфликтни ситуации, в които при словесната си нападателност и значително снижен,
предвид заболяването му, самоконтрол, да извърши действия, в резултат на които
може сериозно да пострада и самият той (при скандали, спречквания, сбивания и
прочие).
И на следващо място, от изявленията на С. пред съда става ясно, че той не
проявява критичност не само към здравословното си състояние, а и към опасността,
която това състояние създава за него и околните (смята, че това не е работа на съда).
Това обстоятелство, съпоставено с пояснението от експерта при защитата на
заключението му, че Спасов е с влошено психично състояние, подкрепя извода за една
реална възможност той да извърши престъпление, което представлява опасност за
близките му, за околните, за обществото и което може сериозно да застраши и неговото
здраве.
Ето защо доводите на защитника на С. в хода на съдебните прения за липса на
опасност той да извърши престъпление са неоснователни. Само за пълнота на
изложението следва да се посочи, че не е необходимо съдебната интервенция,
предвидена в ЗЗдр, да се осъществи едва след изчакване лицето със заболяване
измежду визираните в чл. 146, ал. 1, т. 1 или 2 от ЗЗдр действително да извърши
деяние с обективните признаци на престъпление, представляващо опасност за кръга от
лица по чл. 155 от ЗЗдр и/или което може сериозно да застраши и неговото здраве.
По тези съображения съдът намира, че по отношение на Й. И. С. следва да бъде
постановено задължително настаняване и лечение. Единствената адекватна форма за
задължителното лечение на С. е стационарната – чрез настаняването му в съответно
лечебно заведение измежду визираните в чл. 156, ал. 2 от ЗЗдр. Това е така, защото С.
живее сам, а близките му нямат възможност да осъществяват непосредствен контрол
върху употребата на алкохол от негова страна и върху редовността на посещенията му
3
на амбулаторни прегледи. Наред с това той не е критичен към заболяването си и не би
съдействал пълноценно на лекарските препоръки извън режима на психиатричен
стационар. Определянето на стационарна форма на лечение се налага и по специфична
медицинска причина, извън гореизложените, която е посочена в заключението по
съдебно-психиатричната експертиза, а именно - че за овладяване на настоящото
обостряне на заболяването му е нужно прецизиране на терапевтичната схема при
условията на постоянно наблюдение.
Задължителното настаняване и лечение на Спасов следва да се осъществи в
„Център за психично здраве – София“ ЕООД, което е от типа на визираните в чл. 156,
ал. 2 от ЗЗдр.
Съдът намира, че следва да постанови задължително настаняване и лечение на Й.
И. С. в горепосоченото специализирано заведение за срок от един месец, който срок се
явява подходящ съгласно заключението на съдебно-психиатричната експертиза,
основано на специалните знания на експерта в областта на психиатрията.
Предвид заключението на съдебно-психиатричната експертиза, че Й. С. не е в
състояние да изразява информирано съгласие за лечението си по смисъла на ЗЗдр, на
основание чл. 162, ал. 3 от същия закон информирано съгласие за лечението му по
време на задължителното му настаняване и лечение в „Център за психично здраве –
София“ ЕООД следва да бъде изразявано от пълнолетната му дъщеря С. Й. С. като
негова близка, с която той не е в конфликтни отношения и по делото няма конкретни
данни за противоречие в интересите им.
По изложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4
Съобщи за изтекли лични данни