Р Е Ш Е Н И Е
№ 694 23.05.2019 г.
гр. Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Трети граждански състав
На 17 април
2019 г.
В публично
заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: М.
ЙОРДАНОВА
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 62 по
описа за 2017 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
Ищците Е.К.Х., К.Х.И.
и Г.Х.Г. твърдят в исковата си молба, че са собственици по силата на сделка и наследяване
по закон на поземлен имот, находящ се в местността
"Бойчо бунар" в землището на гр.Стара Загора, с квадратура в размер
на 600.00 кв.м,, ведно с построената в него постройка, който е придобит от
ищцата Е.К.Х. и покойният й съпруг ** Г.Х., починал на 27.10.2016 год. в
гр.Стара Загора, баща на втората ищца К.Х.И. и третия ищец Г.Х.Г., по силата на
нотариален акт за покупко-продажба №182 том 2 дело №752/1995 год. по описа на PC Стара Загора, като съгласно нотариалния акт имотът
съставлява полски имот-нива от 600 кв.м., при граници: път, имот пл.№19, имот
пл.№28, имот пл. №29, борови насаждения и имот пл_№17,
в което са засадени овощни дръвчета и асми, а през 1968 год., е била построена
сезонна постройка. Сочат, че праводателите на първата
ищца ** и Г.Х. **са придобили правото на собственост върху имота в размер на
600.00 кв.м. по силата на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ през 1994 год., тъй като през 1982
год. въз основа на ПМС №76 от 05.12.1977 год. им е бил предоставен 1 дка
земеделска земя за ползване-като лозе и овощна градина;** и Г.Х. **са правоимащи и са придобили собствеността след съответното
заплащане съгласно съставения от община Стара Загора оценителен протокол от 08.08.1994 год. по силата на параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
В този поземлен имот имало изградена постройка, която
също била тяхна собственост, по силата
на горепосочения нотариален акт и наследяването по закон.След извършването на
сделката ищцата Е.К.Х. и съпругът й ** Г.Х. са започнали необезпокоявано да
владеят като собственици имота, включително са направили редица подобрения в
имота и на постройката и в продължение на повече от двадесет години са
заплащали редовно дължимите местни данъци и такси за имота.Поради напредналата
възраст на първата ищца и вече покойният и съпруг-наследодател на тримата ищци,
през 2015 година, било взето решение да се извърши разпоредителна сделка с
имота и поради отличното състояние и местонахождение на имота скоро е бил
налице купувач, който е пожелал да заплати търсената от ищцата и съпруга й сума
и да се сключи предварителен договор, а впоследствие и да се извърши
нотариалното изповядване на сделката. При направената проверка обаче са
констатирали, че описаният по-горе имот се идентифицира с част от имот с
идентификатор №68850.252.82 и имот с идентификатор №68850.252.28. Установили,
че техният имот в площта и границите, така, както го владеели повече от 20
години, не е заснет и не е нанесен в кадастралната карта и не е записан в
кадастралния регистър на гр.Стара Загора.
В кадастралната карта имота попадал върху терена на
два съседни поземлени имота: поземлен имот №68850.252,82-записан в кадастралния
регистър като собственост на **И.К. и поземлен имот №68850.252.28- записан в
кадастралния регистър като собственост на В.Д.Н..От друга страна, макар първата
ищца да притежава документ за собственост- нотариален акт и в продължение на
двадесет години тя и съпругът й, а след неговата смърт наследниците му по
закон, да владеят като собствен описания недвижим имот, както и въпреки
заплащаните редовно местни данъци и такси, не фигурират като собственици в
регистъра на поземлените имоти. Обърнали се към лицензиран геодезист, който
извършил заснемане на собствения им имот и изготвил проект за изменение на
плана на новообразуваните имоти. От изготвения проект било видно,че собственият
на ищците имот с площ от 600,00 кв.м., е идентичен с части от два съседни
поземлени имота, както следва:398 кв.м. от поземлен имот с идентификатор
№68850.252.82 и 202 кв.м. от поземлен имот №68850.252.28, като сградата попада
във втория имот.
Считат, че за тях е налице правен интерес да установят по съдебен ред, че
са собственици на части от поземлени имоти както следва:398 кв.м. от имот с
идентификатор №68850.252.82, който е с площ 696 кв.м., с трайно предназначение
на територията:земеделска, с начин на трайно ползване:лозе, при
съседи:68850.252.17, 68850.252.18, 68850.252.29, 68850.252.9501,
68850.252.9503, 68850.252.28, 68850.252.19, 68850.252.14, които квадратни метри
реално се намирали по представената от тях скица от геодезично заснемане по
северната, източната и западната граница на имота и са очертани с по-плътен
контур и 202 кв.м. от имот с идентификатор №68850.252.28 по кадастралната карта
на гр.Стара Загора, с площ от 500 кв.м., с трайно предназначение на територията
:земеделска, с начин на трайно ползване:лозе, при съседи: 68850.252.29,
68850.252.30, 68850.252.9501, 68850.252.86, 68850.252.19, 68850.252.82, които
квадратни метри реално се намират в северозападната част на имот с идентификатор
№68850.252.28 по кадастралната карта на гр.Стара Загора и в тези именно квадратни метри попада и
изградената в този имот постройка, собственост на ищците.
Твърдят, че **И.К. е починал, като негови наследници
са И.С.К., П.С.И., В.С.К., И.С.С.,М.Н.И., А.Н.М. и М.Б.С..
Молят съда да постанови решение на основание чл.
124/1/ ГПК, с което да признае за установено спрямо Д.В.Д., М.В.Г., И.С.К., П.С.И.,
В.С.К., М.Н.И., А.Н.М. и М.Б.С., че Е.К.Х., К.Х.И. и Г.Х.Г. са собственици на имот с
площ от 600.00 кв.м.,който е идентичен с части от два съседни поземлени имота:като следва:398 кв.м. от поземлен
имот №68850.252.82. очертани на скицата на лицензирания геодезист с плътен
контур, намиращи се в северозападната част на този имот и 202 кв.м. от поземлен
имот №68850.252.28,очертани с плътен черен контур на скицата на лицензирания
геодезист и намиращи се в северозападната част на този имот, като сградата
попада във втория имот №68850.252.28.
Постъпил е отговор от А.Н.М., М.Б.С.
и М.Н.И., в който заявяват, че предявеният иск е недопустим. В
обстоятелствената част на исковата молба ищците твърдели, че са съсобственици
на поземлен имот с площ от 600.00 кв.м., който имот не е заснет и не е нанесен
в кадастралната карта и не е записан в кадастралния регистър на гр.Стара Загора
. Това обстоятелство било установено в процедура по снабдяването им със скица
на имота с цел изповядване на разпоредителна сделка. Въз основа на извършено геодезическо заснемане бил изготвен проект за изменение на
плана на новообразуваните имоти, приложен към исковата молба, като в
направеното с исковата молба доказателствено искане
за назначаване на съдебно техническа експертиза се иска изготвяне на проект за
изменение на КККР на гр.Стара Загора с цел записването на ищците като
собственици на имота.
Така изложените фактически твърдения сочели на спор за
материално право, произтичащ от непълнота или грешка в кадастралния план,
съответно в плана на новообразуваните имоти, чието разрешаване по съдебен път е
възможно чрез предявяване на иска по чл.54, ал.2 от ЗККИР, съответно по §4к,
ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Предвид трайно установената съдебна практика, че
положителният установителен иск за собственост не
може да бъде предявен, когато страната разполага със специален ред за
установяване и реализиране на правата си, считат, че при наличие на специално
установения ред по чл.54, ал.2 от ЗККИР, респ. §4к, ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ за
защита на правата на собствениците, предявеният от ищците иск по чл.124, ал.1
от ГПК се явява недопустим, поради което молят съда да прекрати образуваното
производство.
Ако съдът приеме, че предявеният против тях иск е
допустим и подлежи на разглеждане в настоящото производство, заявяват, че
оспорват същият като неоснователен.
Становище по обстоятелствата, на които се основава
искът.
Оспорват транслативния ефект
на сделката, обективирана в Нотариален акт № 182, том II, н.д.№ 752/1995г. на нотариуса при PC гр.Стара Загора, въз основа на която
ищците заявяват, че са придобили собствеността върху процесния
имот.
Оспорват твърдението, че прехвърлителите
на имота - ** и Г.Х. **са притежавали правото на собственост върху процесния имот, което право са придобили в резултат на
извършена на основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ трансформация на предоставено им
право на ползване.
Оспорват твърдението, че прехвърлителите
на имота - ** и Г.Х. **са имали качеството на ползватели по смисъла на §4а от
ПЗР на ЗСПЗЗ върху процесния имот, съответно, че е
осъществен фактическия състав на тази правна норма.
Оспорват твърдението, че ищците са придобили
собствеността върху процесния имот въз основа на
упражнено от тях давностно владение.
Оспорват идентичността на описания в исковата молба
имот с притежавания от тях в условията на съсобственост поземлен имот с
идентификатор № 68850.252.82.
Възражения срещу иска и обстоятелства, на които се
основават
Твърдят, че ** не е имала качеството на ползвател
върху имот, идентичен с притежавания от тях в съсосбственост
недвижим имот. ** не е имала качеството на ползвател по смисъла на §4а или §46
от ПЗР на ЗСПЗЗ, за когото да са били налице предпоставките за трансформиране на
евентуално притежавано право на ползване в право на собственост върху
земеделски имот. ** не е придобила собствеността върху предоставения й за
ползване поземлен имот. Е.К.Х. не е придобила собствеността върху описания в
нотариален акт № 182, том II, н.д.№
752/1995г. на нотариуса при PC гр.Стара
Загора недвижим имот, тъй като прехвърлителите по
сделката не са били носители на това право. Ищците твърдят, че са станали
собственици на процесния имот чрез покупко- продажба от 1995г. Те обаче биха могли да станат
собственици само ако техните праводатели са били
такива. Представеният по делото предходен констативен нотариален акт от 1994г.
не обвързва решаващият орган по въпросът за собствеността (TP №11/2012 от 21.03.201Зг. на ОСГК). И тъй като доказателствената
тежест по този въпрос е у ищците те следва да докажат законосъобразното
протичане на административното производство по реда на §4а. от ПЗР на ЗСПЗЗ. В
тази връзка следва да се отбележи, че редакцията на цитираната разпоредба,
действаща към момента на съставянето на констативния нотариален акт е поставяла
изискване земята да бъде заплатена на съответната община до 30-ти септември
1993г. В представеното по делото удостоверение №1185/21.11.1994г. е посочено,
че квитанцията за платената сума е от 26.09.1994г. Съгласно заявление по образец вх.№03 01
187/08.06.1992г. до Община Стара Загора, подадено от ** същата собственоръчно е
декларирала имот в „Бойчо Бунар" с площ 0,500 кв.м. и застроена сграда в него 5 кв.м., без посочено
строително разрешение. Съгласно така подаденото заявление Каля Георгиева не
отговаря на изискванията на закона за закупуване на ползвания имот.
Със Заповед №
875 от 08.04.2008г. на Кмета на Община Стара Загора, на наследниците на **И.К.
е възстановено правото на собственост върху новообразуван имот извън
строителните граници, определени с околовръстен полигон, одобрен със Заповед №
440 от 11.05.2004г. на Областния управител на област Стара Загора, с номер 82, кад. Район 252 с площ от 696 кв.м., при граници и съседи:
имот № 252.19; имот № 252.28; имот № 252.29; имот № 252.18; имот № 252.17; имот
№ 252.9503; имот № 252.14; имот № 252.9501.
Ищците не са
установявали фактическа власт върху притежавания от тях в съсобственост
недвижим имот. На следващо място дори и ищците да докажат собственост, тя ще се
отнася до имот с описания по нот.акт: нива от 600
кв.м. в местността „Бойчо Бунар, представляваща имот пл. № 2-18 при съответните
граници. За да бъде уважен иска следва да се докаже, че посочените от ищците в
графичен вид части от ПИ с идентификатор 68850.252.82 и ПИ с идентификатор
68850.252.28 съвпадат точно, не само по площ но и по форма с бивш имот пл. №
2-18.
При условията на евентуалност твърдят, че ако такава власт
е била установена върху част от притежавания от тях недвижим имот, спрямо тях
не е изтекъл предвидения в чл.79, ал. 1 от ЗС десетгодишен давностен
срок.
Имотът е придобит от ищците на 18.02.1995г., преди
влизане в сила на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИС -21.11.1997г.
С влизане в сила на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИС, са
отпаднали последиците на всички елементи от фактическия състав на придобивната давност по чл.79, ал.2 от ЗС, въз основа на
която ищците биха могли да претендират процесното
право на собственост, включително и основанието - придобивната
сделка, въз основа на която биха обосновали свое добросъвестно владение..
Към 21.11.1997г. реституционното производство по
възстановяване на собствеността на наследниците на **И.К. върху процесния имот не е било приключило, поради което началния
момент, от който следва да бъде зачетена упражняваната от ищците фактическа
власт върху него като давностно владение е датата на
влизане в сила на Заповед № 876 от 08.04.2008г. на Кмета на Община Стара
Загора. От този момент е установено ново давностно
владение на оригинерно основание, чийто срок за придобИ.е на имота по давност е 10 години.
Към датата на подаване на исковата молба, предвидения
в чл.79, ал.1 от ЗС давностен срок не е изтекъл,
поради което ищците не могат да се легитимират като собственици на имота на
основание изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Предвид горните съображения, считат, че предявеният
иск се явява и неоснователен.
По делото е предявен насрещен иск от М.Н.И., А.Н.М. и М.Б.С., в който молят съдът да
постанови решение, с което да приеме по отношение на ответниците,
че те - наследниците на Сашо И.К. са собственици на описания имот - поземлен
имот с идентификатор 68850.252.82, находящ се в гр. Стара Загора, подробно описан по-горе и да им
предадат владението на този имот. Претендират за разноски.
По делото е постъпил отговор от Е.К.Х., К.Х.И. и Г.Х.Г.
против насрещния иск на П.В.К., в който заявяват, че оспорват предявения насрещен иск като неоснователен,
молят съда същият да бъде отхвърлен. Оспорват представения нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №6 том 4 per. №7578 нотариално дело №422/2012
год., като твърдят,че той не е породил целените с него правни последици, тъй
като прехвърлителите Д.В.Д. и М.В.Г. не са придобили
собствеността върху описания имот, тъй като и техният праводател
В.Д.Н. не е придобил собствеността върху описания имот с нотариален акт №24 том
8 нотариално дело №6065/1996 год., като заявяват,че оспорват и последния
нотариален акт, като молят същият да бъде отменен. Оспорват твърдението на
ищеца,че са „превзели и самонастанили и строили незаконна постройка в
имота" и че тези действия са упражнени и върху друг съседен имот и че се
опитват да „придобият два пъти повече площ от тяхната собственост".
Твърдят, че са собственици въз основа на правото на
наследяване по закон-за ищците Е.К.Х., К.Х.И. и Г.Х.Г. и на правна сделка за
ищцата Е.К.Х., НА ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в
местността „Бойчо бунар" в землището на гр.Стара Загора, с квадратура от
600.00 кв.м., ведно с построената в него
постройка, който е
придобит от ищцата Е.К.Х. и покойният и съпруг ** Г.Х., починал на 27.10.2016
год. в гр.Стара Загора, с нотариален акт за покупко-продажба №182 том 2 дело
№752/1995 год. по описа на PC Стара
Загора, като съгласно този нотариален акт имотът съставлява полски имот-нива от
600.00 кв.м., при граници:път, имот пл.№19, имот пл. №28, имот пл. №29,борови
насаждения и имот лл. №17, в който са засадени овощни
дръвчета и асми, а още през 1968 год. е изградена постройка и тя съществува и
до днес. Праводателите на ищцата Е.К.Х. са ** и Г.Х.
НОВАКОВ, те са придобили правото на собственост върху имота в размер на 600.00
кв.м. по силата на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ през 1994 год., тъй като през 1982 година
въз основа на Постановление на Министерския съвет №76 от 05.12,1977 година им е
бил предоставен 1 дка земеделска земя за ползване-като лозе и овощна градина;**
и Г.Х. **са правоимащи и са придобили собствеността
след съответното заплащане съгласно съставения от Община Стара Загора
оценителен протокол от 08.08.1994 год. по силата
на параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. В този поземлен имот е имало изградена
постройка-това изрично е записано в оценителния протокол и тя е била оценена и
заплатена от правоимащите и за никакво незаконно
изграждане на постройка не може да става дума, както твърди ищецът П.В.К.,
нито пък за незаконно навлизане в чужд имот, тъй като е очевидно, че собственикът
на постройката, е заплатил и поземления имот, в който се намира тази постройка.От
представените писмени доказателства- удостоверение за предоставяне на ползване
на земя,оценителен протокол, удостоверение за заплатена сума става ясно,че праводателите по законоустановения
ред са придобили собствеността и владеят на законно основание както
постройката, така и територията около тази постройка, като не е налице
незаконно навлизане в чужд имотните на П.В.К., нито на който й да било друг.
Несъстоятелни са твърденията в насрещния иск,че „нямало обща граница"
между имота на ищците и П.В.К.. Владението на описания в исковата молба имот
като терен и конфигурация е установено още към 1994 година и не е оспорвано до настоящия момент от нито една от ответните
страни по първоначалния иск.То е продължило 23 години необезпокоявано,
несмущавано, непрекъснато, явно и не са налице факти и данни някой от ответниците, вкл. П.В.К., да е предприел правни или
фактически действия, с които да прекъсне, да смути, да обезпокои или да оспори
това владение. Едва след завеждането на настоящия правен спор, ответниците, вкл. шцецът по
насрещния иск П.В.К., започнали да твърдят, че ищците не са собственици на владяния имот и нямат законно основание да го
придобият.
Постъпил е отговор от И.С.К., чрез назначения му особен представител, в който
оспорва твърденията на ищците, че са
придобили собственост върху 398 кв.м. от имот идентификатор 68850.252.82
- в приложените нотариални актове №182, том ІІ, нот.д.
752/1995 г. на Нотариус при PC Стара Загора и нотариален акт №169, том IV, нот.
дело №5150/1994 г. на нотариус при PC Стара Загора е описан имот от 600 кв.м. в местността „Бойчо Бунар", представляващ имот с пл. номер 2-18
(две - осемнадесет), като претенцията е за 398
кв.м. от съсобствения (на наследниците на **К.) имот с идентификатор
68850.252.82 и 202 кв.м. от имот с идентификатор
68850.252.28.
Липсват данни посочените от ищците в идеални части
имоти от ПИ с идентификатор 68850.252.82
и ПИ с
идентификатор 68850.252.28
да съвпадат с бивш имот пл. №2-18, поради което оспорва идентичността на описания имот с
претендирания.
Ищците се позовавали и на оригинерен
придобивен способ.
Оспорва твърдението на ищците, че са придобили
собствеността върху претендирания имот въз основа на давностно владение - на наследниците на **К. е било
възстановено правото на собственост със Заповед на кмета на Община Стара Загора през 2008 г., поради което към датата на подаване на исковата молба
- 29.12.2016 г. - установения в чл.79 от ЗС давностен
срок не е изтекъл.
По делото е постъпил отговор от П.В.К., в който твърди, че предявения иск е
недопустим и неоснователен. В исковата молба ищците твърдят, че съгласно сделка
и наследяване по закон са собственици на поземлен имот находящ
се в местността „Бойчо бунар" в землището на гр. Стара Загора с площ от
600 кв. м., ведно с построената в него постройка представляващ имот с пл. №
2-18, който имот не е нанесен в кадастралната карта на гр. Стара Загора. Това
обстоятелство са констатирали по повод снабдяването им с документи с цел
разпоредителна сделка с имота.
При направена проверка са констатирали , че имота им е
част от имот с идентификатор № 68850.252.82 и имот с идентификатор № 68850.252.28.
Оспорва твърденията на ищците, че са придобили собственост върху 202 кв. м. с
идентификатор 68850.252.28, тъй като П.В.К. е закупил на 14.05.2012 год. -
Поземлен имот/дворно място/ от 500 кв.м., начин на трайно ползване Лозови
насаждения /нетерасирани/, находящ се в местността
„Бойчо бунар" в землището на гр. Стара Загора, ЕКАТТЕ 68850, съставляващ
имот планоснимачен № 28 от кадастрален район №
252 по плана на новообразуваните имоти
на гр. Стара Загора, одобрен със заповед № 440/11.05.2004 год. на Областния
управител на обл. Стара Загора, съгласно Нотариален
акт № 6, том IV, per. № 7578, дело
№ 422 по описа на Нотариус -Бойко Г., а по кадастрална скица - Поземлен имот с
идентификатор 68850.252.28. Оспорва и твърдението на ищците, че са придобили
собствеността върху процесния имот чрез упражнявано
от тях давностно владение. Оспорва твърдението на
ищците, че притежавания от тях имот не е нанесен на кадастралната карта и
кадастралния регистър. Сочи, че ищците не
са собственици на 202 кв.м. от притежавания имот придобит чрез покупко- продажба на 14.05.2012 год. представляващ -
Поземлен имот /дворно място/ от 500 кв.м., начин на трайно ползване Лозови
насаждения/нетерасирани/,находящ се в местността
„Бойчо бунар" в землището на гр. Стара Загора, ЕКАТТЕ 68850, съставляващ
имот планоснимачен № 28 от кадастрален район №
252/двеста петдесет и втори/ по плана на новообразуваните имоти на гр. Стара
Загора, одобрен със заповед № 440/11.05.2004 год. на Областния управител на обл. Стара Загора, съгласно Нотариален акт № 6 дом IV, per. № 7578, дело № 422 по описа на
Нотариус -Бойко Г.., а по кадастрална скица - Поземлен имот с идентификатор
68850,252.28.
Имотът на ищците е друг съседен имот с идентификатор
68850.252.18.
-
Праводателите на ищците не са имали качество на ползватели върху
имот, идентичен с техния.
-
Праводателите на ищците не са имали качество на ползватели по
смисъла на §4а или §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за които да са били налице
предпоставките за трансформиране на евентуално притежавано право на ползване в
право на собственост върху земеделски имот.
-
Ако са
упражнили фактическа власт върху част от притежавания от него ПИ към подаване
на исковата молба не е изтекъл предвидения давностен
срок в чл. 79, ал.1 от ЗС, поради
което не могат да се легитимират като собственици на част от имота на основание
изтекла придобивна давност в тяхна полза.
-
Невярно и е
твърдението, че имота на ищците, не е заснет и не е нанесен в кадастралната
карта и не е записан в кадастралните регистри.
При справка в Служба по геодезия, картография и
кадастър - гр. Стара Загора ПИ - 68850.252.18 е собственост на Каля
Александрова Х. ***. Загора.
Предявен е насрещен
иск от П.В.К. против ищците, в който моли съда да приеме за установено, че
той е собственик на поземлен имот от 500
кв.м., пл.№ 28, в м. „Бойчо бунар“ в землището на гр. Стара Загора, както да
постанови Е.Х.И., К.Х.И. и Г.Х.Г. да му предадат владението на този имот.
Постъпил е писмен отговор от П.С.И. и В.С.К., в който
твърдят, че предявеният иск е
недопустим.
В обстоятелствената част на исковата молба ищците
твърдят, че са съсобственици на поземлен имот с площ от 600.00 кв.м., който
имот не е заснет и не е нанесен в кадастралната карта и не е записан в
кадастралния регистър на гр.Стара Загора . Това обстоятелство било установено в
процедура по снабдяването им със скица на имота с цел изповядване на
разпоредителна сделка. Въз основа на извършено геодезическо
заснемане бил изготвен проект за изменение на плана на новообразуваните имоти,
приложен към исковата молба, като в направеното с исковата молба доказателствено искане за назначаване на съдебно техническа
експертиза се иска изготвяне на проект за изменение на КККР на гр.Стара Загора
с цел записването на ищците като собственици на имота.
Така изложените фактически твърдения сочат на спор за
материално право, произтичащ от непълнота или грешка в кадастралния план,
съответно в плана на новообразуваните имоти, чието разрешаване по съдебен път е
възможно чрез предявяване на иска по чл. 54, ал. 2 от ЗККИР, съответно по §4к,
ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Предвид трайно установената съдебна практика, че
положителният установитилен иск за собственост не
може да бъде предявен, когато страната разполага със специален ред за
установяване и реализиране на правата си, считат че при наличие на специално
установения ред по чл.54, ал.2 от ЗККИР, респ. §4к, ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ за
защита на правата на собствениците, предявеният от ищците иск по чл. 124, ал. 1
от ГПК се явява недопустим, поради което
молят съда да прекрати образуваното
производство.
Оспорват транслативния ефект
на сделката, обективирана в Нотариален акт № 182, том
II, н.д.№ 752/1995г. на нотариуса при PC гр.Стара
Загора, въз основа на която ищците заявяват, че са придобили собствеността
върху процесния имот.
Оспорват твърдението, че прехвърлителите
на имота - ** и Г.Х. **са притежавали правото на собственост върху процесния имот, което право са придобили в резултат на
извършена на основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ трансформация на предоставено им
право на ползване.
Оспорват твърдението, че прехвърлителите
на имота - ** и Г.Х. **са имали качеството на ползватели по смисъла на §4а от
ПЗР на ЗСПЗЗ върху процесния имот, съответно че е
осъществен фактическия състав на тази правна норма.
Оспорват верността, на представения по делото
Нотариален акт № 169, том VI, н.д.№ 5150/1994г. на нотариуса при PC гр.Стара Загора, с който се
удостоверява притежавано от ** и Г.Х. **право на собственост върху имот,
придобит на основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Оспорват истинността на представеното по делото
Удостоверение № 1185/21.11.1994г. по отношение на неговия автор и верността му
по отношение на съдържащото се удостоверяване, че ** е заплатила цената за
закупуване на посочения в удостоверението недвижим имот.
Оспорват твърдението, че ищците са придобили собствеността
върху процесния имот въз основа на упражнено от тях давностно владение.
Оспорват идентичността на описания в исковата молба
имот с притежавания от мен в условията на съсобственост поземлен имот с
идентификатор № 68850.252.82.
Твърдят, че ** не е имала качеството на ползвател
върху имот, идентичен с притежавания от мен в съсосбственост
недвижим имот. ** не е имала качеството на ползвател по смисъла на §4а или §46
от ПЗР на ЗСПЗЗ, за когото да са били налице предпоставките за трансформиране
на евентуално притежавано право на ползване в право на собственост върху
земеделски имот. ** не е придобила собствеността върху предоставения й за
ползване поземлен имот. Е.К.Х. не е придобила собствеността върху описания в
нотариален акт № 182, том II, н.д.№ 752/1995г. на нотариуса при PC гр.Стара Загора недвижим имот, тъй
като прехвърлителите по сделката не са били носители
на това право.
-
Със Заповед
№ 875 от 08.04.2008г. на Кмета на Община Стара Загора, на наследниците на **И.К.
е възстановено правото на собственост върху новообразуван имот извън
строителните граници, определени с околовръстен полигон, одобрен със Заповед №
440 от 11.05.2004г. на Областния управител на област Стара Загора, с номер 82, кад. Район 252 с площ от 696 кв.м., при граници и съседи:
имот №252.19; имот №252.28; имот №252.29; имот №252.18; имот №252.17; имот№
252.9503; имот № 252.14; имот № 252.9501. Ищците не са установявали фактическа власт
върху притежавания от мен в съсобственост недвижим имот.
При условията на евентуалност твърдят, че ако такава
власт е била установена върху част от притежавания от тях недвижим имот, спрямо
тях не е изтекъл предвидения в чл.79, ал.1 от ЗС десетгодишен давностен срок.
Имотът е придобит от ищците на 18.02.1995г., преди
влизане в сила на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИС - 21.11.1997г.
С влизане в сила на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИС, са
отпаднали последиците на всички елементи от фактическия състав на придобивката
давност по чл.79, ал.2 от ЗС, въз основа на която ищците биха могли да притендират процесното право на
собственост, включително и основанието - придобивната
сделка, въз основа на която биха обосновали свое добросъвестно владение.
Към 21.11.1997г. реституционното производство по
възстановяване на собствеността на наследниците на **И.К. върху процесния имот не е било приключило, поради което началния
момент, от който следва да бъде зачетена упражняваната от ищцата фактическа
власт върху него като давностно владение е датата на
влизане в сила на Заповед № 876 от 08.04.2008г. на Кмета на Община Стара
Загора. От този момент е установено ново давностно
владение на оригинерно основание, чийто срок за
придобиване на имота по давност е 10 години. Към датата на подаване на исковата
молба, предвидения в чл.79, ал.1 от ЗС давностен срок
не е изтекъл, поради което ищците не могат да се легитимират като собственици
на имота на основание изтекла в тяхна полза придобивна
давност.
По делото е постъпил отговор от Е.К.Х., К.Х.И. и Г.Х.Г. против
насрещния иск на М.Н.И., А.Н.М. и МАРНЯ Б.С., в който оспорват същия
като неоснователен и молят съда да го отхвърли. Подробни съображения излагат в
отговора на насрещният иск.
Съдът, като обсъди събраните
по делото писмени доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните
и на основание чл.235 от ГПК, намира за установено
следното:
По делото е представено и
прието като писмено доказателство Удостоверение № 1202/30.11.1982 г. за
предоставяне право на ползване на земя, от което е видно че ГНС Стара Загора е
предоставил на Каля Александрова правото да ползва лозе и овощна градина в
размер на 1 дка. в местността „Бойчо Бунар“, в землището на гр. Стара Загора.
От представения по делото
оценителен протокол от 08.08.1994 г. на Кмета на
Община Стара Загора се установява, че е извършена оценка на имот, находящ се в землището на гр. Стара Загора в м. „Бойчо
Бунар“, предоставен за ползване на ** като мястото е от 600 м2 със сграда
построена в него през 1968 г. от 16 м2. В този оценителен протокол е отразено,
че Каля Георгиева придобива право за собственост върху това място съгласно §4а
от ПЗР на ЗСПЗЗ. От представеното по делото Удостоверение № 1185/21.11.1994 г.
се установява, че ** е заплатила сумата за закупуване на имот № 2/18 в
землището на град Стара Загора в м. „Бойчо Бунар“, като е приложена квитанция
за платена сума № 75/26.09.1994 г. По делото е предоставен нотариален акт за
собственост върху недвижим имот № 169, том VI, дело № 5150/1994 г. на
Старозагорския Нотариус, от който е видно, че ** е призната за собственик на
основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на имот-нива от 600 м2 в землището на гр. Стара
Загора, м. „Бойчо Бунар“, представляващ имот планоснимачен
№ 2/18, ведно с построената през 1968 г. сезонна постройка. Този нотариален акт
е издаден въз основа на оценителния протокол от 08.08.1994
г. на Община Стара Загора.
От представения и приет като
писмено доказателство по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 182, том II, дело № 752/95 г. на Старозагорския нотариус, се установява, че ** и
съпругът й Г.Х. **са продали на Е.К.Х. /първата ищца/ недвижим имот-полски
имот-нива от 600 м2
в землището на
гр. Стара Загора, м. „Бойчо Бунар“, представляващ имот планоснимачен
№ 2/18, ведно със засадени овощни дръвчета и построена през 1968 г. сезонна
постройка. По делото е безспорно установено, че Е.К.Х. е сключила граждански брак с ** Г.Х. през 1965 г., а
след като последният е починал през 2016 г. е оставил за свои законни
наследници Е.К.Х., К.Х.И. и Г.Х.Г. – ищци по делото. От представената данъчна
оценка от отдел „местни данъци и такси“ към Община Стара Загора, се установява,
че ищцата Е.К.Х. е декларирала и заплаща данъци върху 600 кв.м. земя и 12 кв.м.
сграда.
По делото е представена скица
на поземлен имот от Служба по Геодезия, картография и кадастър гр. Стара
Загора, от която е видно, че лозе с площ от 696 кв.м. е собственост на **И.К. с
идентификатор 68850.252.82, а видно от скица на поземлен имот, издадена от
служба по ГКК гр. Стара Загора, имот с идентификатор 68850.252.28 представлява
лозе от 500 кв.м., собственост на В.Д.Н., наследодател на ответниците
Д.В.Д. и М.В.Г.. Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
6, том IV, дело № 422/2012 г., наследниците на В.Д.Н. - Д.В.Д. и М.В.Г. са
продали на П.В.К. недвижим имот – поземлен имот от 500 кв.м. /лозови
насаждения/ в м. „Бойчо Бунар“ в землището на гр. Стара Загора, съставляващ планоснимачен № 28 от кадастрален район № 252 по плана на
новообразуваните имоти на гр. Стара Загора, одобрен със Заповед №
440/11.05.2004 г. на Областния управител на гр. Стара Загора.
По делото са назначени и
приети като писмени доказателства три заключения на вещи лица.
От
заключението на вещото лице инж. Г. И. се установява, че в момента на огледа,
материализираната с тЕ.мрежа граница между
новообразувани имоти 252.18 и 252.82,
както и южната такава на 252.28 не съответства с тази по ПНИ/КК/. Имот
68850.252.18 по КК с площ 500 м2
е записан КР на ** и на Община Стара Загора.
В ПНИ новообразуван имот 252.18,
записан на Каля Георгиева е с площ 500
м2 - тя е заплатила,
придобила и продала 600 м2 /т.т.6, 7 и 8/. При огледа на място в.л. установява,
че ищците в момента реално ползват западната част /със сградата/ на
новообразуван имот 252.28 с площ
около 202 м2, целия имот 2/18 по
неодобрения кадастрален план от
Това заключение беше оспорено
от страните, поради което бе назначена повторна експертиза.
Вещото лице инж. К.Й. сочи, че притежаваният от ищците имот, като собственост по документи /нотариални актове/ не
кореспондира с геодезическото заснемане приложено по
делото /Приложение 1/. Ищците
владеят западната част на поземлен имот с идентификатор № 68850.252.28 с площ от 202 м2 заедно с
построените в тази част две сгради. Използват също поземлен имот с
идентификатор № 68850.252.18 с площ
от 500 м2 и част от поземлен имот е идентификатор № 68850.252.82 с площ от 540 м2 или общо
1242 м2 /Приложение 2/.
Вещото лице
посочва също, че по отношение на това как
следва да се отрази конфигурацията на владения от ищците имот, би следвало да
бъдат взети предвид документите им за собственост, с които разполагат. А те
се отнасят за имот с идентификатор № 68850.252.18 и 100 м2 - част
от имот е идентификатор № 68850.252.82, или общо 600 м2, точно
толкова колкото имат съгласно представените нотариални актове. Как и защо
владеят част от поземлен имот с идентификатор № 68850.252.28 и как и защо са
построени сгради в него, и как и защо владеят още 440 м2 от имот с
идентификатор № 68850.252.82 експертизата не може да отговори.
Вещото лице сочи също, че с удостоверение № 1202 от
30.11.1982 г., Градски народен съвет - Стара Загора е предоставил за ползване
на ** по Постановление № 76 от 05.12.1977 г. : имот представляващ лозе и овощна
градина с площ от 1000 м2, намиращ се в землището на град Стара Загора,
местност „Бойчо бунар". Съгласно неодобрения кадастрален план на местност
„Бойчо бунар", землище на град Стара Загора от 1992 г„ имот пл. № 18
попадащ в масив № 2 е с площ от 1040 м2. Същият имот в приложения
регистър на имотите към самия план е записан на името на „Г.". С нотариален акт: №
169, т. VI,
дело № 5150 от 02.12.1994 г., ** е призната за
собственик на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на: Полски имот- нива
от 600 м2, находящ се в землището на град
Стара Загора, местност „Бойчо бунар", представляващ имот пл. № 2-18, овощни
дръвчета и асми, построената през
Вещото лице инж. Й. сочи, че като имот с първоначална конфигурация по удостоверение № 1202 от
Съдът възприема и двете
заключения на експертите инж. Г.И. и инж. К. Й., тъй като същите са
непротиворечиви, проучили са съответните документи, направили са оглед на място,
не се установиха съществени разлики в констатациите им, а и изводите им
съвпадат със събраните по делото писмени доказателства.
Констатациите на третото вещо
лице инж. П. също не противоречат на изложеното от първите две вещи лица, но
съдът не възприема „скица-предложение“, тъй като това представлява по същество
формиране на новообразуван имот, без да са спазени всички условия за това.
Налице е план на новообразуваните имоти, одобрен със заповед № 440/11.05.2004
г. на Областен управител на област Стара Загора, което се твърди от всички вещи
лица. „Предложението“ на вещото лице инж. П. със завземане на части от имоти с
пл.№№ 28 и 82, за да се получи квадратурата от 600 м2, притежавана от ищците,
както и да се включи построената от тях постройка в чужд имот, не кореспондира
нито със събраните писмени доказателства, нито със свидетелските показания.
По отношение на изградената
постройка в имота, съдът намира за установено следното: Със заявлението до Община
Ст.Загора през 1992 г. ** сочи, че в мястото, което претендира да й бъде
възстановено от 500 кв.м., има застроена сграда от 5 кв.м. В последващите нотариални актове за собственост от 1994 г. и
1995 г. е отразена сезонна постройка от 1968 г. Вещото лице инж. К.Й.
сочи, че в поземлен имот с
идентификатор № 68850.252.28 са построени две сгради долепени една за друга.
Сградите са тип сезонни постройки, като едната сграда е
В Дирекция „Строителство и
инвестиции" при Община Стара Загора е извършена справка, от която се установява
че, сгради попадащи в имоти с идентификатори № 68850.252.18, № 68850.252.28 и №
68850.252.82 по Кадастралната карта на град Стара Загора не са отразени на
самата карта. Одобрени строителни книжа, както и издадени строителни разрешения
за сгради построени в процесиите имоти не бяха намерени в архива на общината.
Вещото
лице сочи, че в поземлен имот е идентификатор № 68850.252.18 няма изградени сгради. При извършена справка в
Дирекция „Строителство и инвестиции" при Община Стара Загора по отношение
на налични строителни книжа и разрешения за строеж за процесиите имоти, вещото лице сочи, че от общинската администрация не са предоставили копия на
такива налични и запазени, както отразени в някакъв регистър. Поради тази
причина не може да се установи периода, в който процесните постройки са строени.
По делото
са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетелката РАДКА АЛЕКСАНДРОВА ЛЮБОМИРОВА се
установява, че праводателите на Е. Х. ползват място в
м. „Бойчо бунар“ от 1985 г. – около 1,2 дка. Имало постройка – две стаички ,
каменна зидария, било измазано отвън. Пред
къщата имало площадка, асми, плодни дръвчета – ябълки, круши, орехи, лозе. В
тези места имало ток и вода. Не била чувала и виждала други хора да идват там и да твърдят,
че са собственици и да гонят Е. или свекъра и свекърва й. Мястото било
оградено, отпред с желязна порта, с парапет и мрежа. От северната страна имало
висок синор, от запад е оградено, от изток и от юг също е оградено. Нейният
парцел е № 17. По 600 кв.м. им били дадени. На тях също им дали едно място от
600 кв.м. Никой не бил идвал да твърди, че къщата е на друг. Имотът на Каля и Г. *** юг, където им е
портата.
Свидетелят И.ПЕНЕВ В. твърди, че също имал място от 600 кв.м. в
м. „Бойчо бунар“, на Е. мястото било 1,2 дка и имало постройка. В момента никой не го работил.
Никой не бил идвал да иска да събаря оградата и къщата. Виждал Е. да работи
лозето и около къщата, останалото място не се обработвало. Други хора не бил виждал
там да работят мястото. Не познава другите ответници
по делото.
Свидетелят
МИТЬО ЕНЧЕВ МИТЕВ сочи, че има място в
м. „Бойчо бунар“ от
Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетелите относно обстоятелството, че
ищците действително притежават поземлен имот в м. „Бойчо бунар и никой не им е
оспорвал владението, както и че притежават тухлена постройка в това място.
От
показанията на свидетелите може да се установи приблизителното местоположение
на имота и приблизителната площ на имота (около 1,2 дка).По никакъв начин обаче
показанията на горепосочените свидетели не сочат на границите, описани от ищеца
в искова молбата, уточненията към нея, както и че ищците владеят
необезпокоявано имота, очертан от вещото лице Н.П. в последното заключение.
Предвид
изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Искът
по чл.
124, ал.1 от ГПК е допустим по отношение ответниците И.С.К., П.С.И., В.С.К.,
И.С.С., П.В.К., М.Н.И., А.Н.М. и М.Б.С.,
защото претендиращият положително установяване на правото си на собственост
върху недвижим имот може да предяви иск за защита на това си право на
собственост против лицата, на които е признато правото на собственост на
съседен, граничещ поземлен имот, в който според фактическите твърдения на
ищците попада реална част от претендирания за
установяване правата им за собственост техен недвижим имот. В процесния случай несъмнено ответниците,
освен че оспорват правата на собственост на ищците по отношение на претендираните от тях части от съседни поземлени имоти,
упражняват фактическа власт върху същите и се противопоставят на претендираната от ищците промяна. Съгласно разясненията на
ТР № 8/ 27.11.2013 г. по т.дело № 8/ 2012 г. ВКС, т. 2 – "Правен интерес
от предявяване на УИ за собственост и други вещни права е налице и когато
ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото
право.", поради което съдът приема, че макар и ищците да разполагат с
възможността да предявят осъдителен иск за осъждане на ответниците
да им предадат претендираната реална част от съседни
имоти, не може да им бъде отречен правния интерес да предявят иск с предмет
единствено установяване правата им на собственост по отношение на тези части.
По
отношение на ответниците Д.В.Д. и М.В.Г., които не притежават право на
собственост върху ПИ 28 от кадастрален район 252 в м. „Бойчо бунар“ в землището
на гр. Стара Загора, с площ от 500 кв. м., установителната
искова претенция е недопустима, поради липса на интерес. Видно от нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 6, том ІV, рег.№ 7578, дело №
422/2012 г. на Нотариус бойко Г. ***, същите са продали този имот на П.В.К. на 14.05.2012 г. По отношение на тях
производството по тази искова претенция следва да бъде прекратено.
Относно
придобиването на имота от ищците по давност.
Чл. 79 от
ЗС изисква непрекъснатото упражняване на владение, което съгласно чл. 68
включва и упражняването на фактическата власт върху вещта. Това владение следва
да е осъществено, несъмнено, явно и фактическата власт да е придобита спокойно.
Съгласно заключението на вещото лице инж. Г.И. ищците в момента
реално ползват западната част /със
сградата/ на новообразуван имот 252.28 с площ около 202 м2, целия имот 2/18 по неодобрения кадастрален план от
За да бъде уважен иска следва да се докаже, че
посочените от ищците в графичен вид части от ПИ с идентификатор 68850.252.82 и
ПИ с идентификатор 68850.252.28 съвпадат точно, не само по площ, но и по форма
с бивш имот пл. № 2-18. Съдът приема, че
ищците се легитимират като собственици единствено на имот с пл. № 18, но не и
като такива на части от имоти с пл. №№ 28 и 82.
В
обобщение следва да се заключи, че с показанията на свидетелите не може по никакъв
начин да се установи, че ищците са
упражнявали фактическата власт върху имота именно в границите, описани
от ищците в искова молба и заключението на вещото лице Г.И. (отразени със син
контур в СТЕ-приложение № 10).
Отново следва да бъде акцентирано върху факта,
че показанията на свидетелите сочат на
упражнявана фактическа власт от ищците в местността „Бойчо бунар“ в съседство с
техните поземлени имоти, но доколкото границите на процесния
имот не са нанесени в плана на новообразуваните имоти, същите следва да бъдат
установени по безспорен начин. От заключенията на вещите лица инж.Г.И. и инж.К.Й.
става ясно, че ищците ползват реално повече, отколкото им е признато съгласно
документите за собственост, но кога и защо са построени сгради в чужд имот и
въз основа на какви документи, не се
установи по делото. От тези обстоятелства
не следва извода, че на праводателите на ищците им е
признато право на собственост на
основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗЗ върху 75
кв.м. от имот с идентификатор 68850.552.82 с площ от 696 м2 и върху 141 м2 от имот с идентификатор 68850.252.28 с площ от 500 м2.
Поради
гореизложените съображения предявеният иск за признаване за установено, че ищците
са собственици на части от поземлени имоти, както следва: 75 кв.м. от имот
с идентификатор №68850.252.82, който е с площ от 696 кв.м., с трайно
предназначение на територията:земеделска, с начин на трайно ползване: лозе, при
съседи: 68850.252.17, 68850.252.18, 68850.252.29, 68850.252.9501,
68850.252.9503, 68850.252.28, 68850.252.19, 68850.252.14, които квадратни метри
реално се намират на представената от вещото лице инж. П. скица-предложение по
части от южната и източната граници на имота и са очертани с червен контур и 141
кв.м. от имот с идентификатор №68850.252.28 по кадастралната карта на
гр.Стара Загора, с площ 500 кв.м., с трайно предназначение на
територията:земеделска, с начин на трайно ползване: лозе, при
съседи:68850.252.29, 68850.252.30, 68850.252.9501, 68850.252.86, 68850.252.19,
68850.252.82, които квадратни метри реално се намират в югозападната част на
имот с идентификатор №68850.252.28 по кадастралната карта на гр.Стара Загора и
в тези квадратни метри попада изградената в имота постройка, собственост на
ищците, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на предявения насрещния иск от М.Н.И., А.И.М. и М.Б.С.
против ответниците /ищци по първоначалния иск/ Е.К.Х.,
К.Х.И. и Г.Х.Г., съдът намира за установено следното:
Ищците по насрещния иск
претендират, че са собственици на поземлен имот с идентификатор № 68850.252.82,
находящ се в гр. Стара Загора по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-43/25.05.2009 г. на Изпълнителния
директор на АГКК в м. „Бойчо Бунар“ с площ от 696 кв.м., с трайно
предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: лозе; със
съседи: 68850.252.17; 68850.252.18; 68850.252.29; 68850.252.9501;
68850.252.9503; 68850.252.28; 68850.252.19 и 68850.252.14, като претендират ответниците по насрещния иск да им предадат владението на
този имот, както и да им се присъдят направените по делото разноски.
Съдът намира за безспорно
установено, че ищците са собственици по наследство на този недвижим имот с
идентификатор 68850.252.82, тъй като видно от Решение на ПК Стара Загора от
25.11.1994 г. на наследодателя на ищците **И.К. е възстановено правото на
собственост в съществуващи стари реални граници на лозе от 4 дка, параграф 4 в
землището на гр. Стара Загора в м. „Бойчо Бунар“, въз основа на делбен протокол от 1939 г. Със Заповед № 875/08.04.2008 г.
на Кмета на Община Стара Загора е възстановено правото на собственост на
наследниците на **И.К. върху новообразуван имот с № 82 извън строителните граници, определени с околовръстен полигон,
одобрен със Заповед № 440/11.05.2004 г. на Областен управител на Област Стара
Загора в м. „Бойчо Бунар“ с площ от 696 кв.м.
Ответниците по насрещния иск /ищци по първоначалния иск/ Е.К.Х., К.Х.И. и Г.Х.Г.
твърдят, че искът бил недопустим, тъй като защитата на вещното право чрез
частичен петиторен иск била недопустима. Ищците по
насрещния иск не били единствените наследници на **И.К., поради което
частичният иск бил недопустим.
Настоящият
съдебен състав не споделя доводите на процесуалния представител на ответниците по насрещния иск, поради недопостимост
на същия. Чрез ревандикационния иск се защитава
правото на собственост в случаите, в които собственикът е лишен от владението
на вещта. Следователно индивидуализиращите белези на спорното право са
твърденията за юридическия факт или факти, от които произтича правото на
собственост, индивидуализация на вещта, предмет на това право, субекта, който
упражнява фактическата власт върху тази вещ и петитума
да предаде владението на собственика. Предмет на правото на собственост, което
се защитава, може да бъде само вещ, която е самостоятелен обект на вещни права,
а искането за предаване на владението може да касае цялата вещ или онази реална
или идеална част от нея, владението върху която е отнето. Допустима е ревандикация и между съсобственици, ако се оспорват правата
и/или е отнето владението на ищеца от един или повече от останалите
съсобственици. Съдът намира, че липсва пречка
като частичен да бъде предявен и петиторен иск
- установителен, при наличие на правен интерес или ревандикационен. Собственикът разполага с правото на
владение, ползване и разпореждане с вещта, които упражнява изцяло или частично
по своя воля, доколкото в законите не са предвидени ограничения. Правото на
собственост не е неделимо, тъй като собственикът може да се разпорежда частично
с него, прехвърляйки идеални части на друг правен субект или самото право да се
съпритежава от два или повече правни субекти.
Ограничения на правата на собственика могат да бъдат да бъдат въвеждани само
със закон. С оглед характера на правото на собственост и свързаните с него
правомощия на носителя му и при липса на подобно ограничение в процесуалния
закон, следва че е допустима защита на вещни права чрез предявяването на
частичен петиторен иск, респ. допустим е ревандикационен иск, предявен като частичен.
В настоящия случай обаче,
насрещният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, тъй
като по делото не беше безспорно установено, че ответниците
по насрещния иск владеят 398 м2 от имот
пл. № 82 /както се твърди в
първоначалната поправена искова молба/ или 75 м2, каквото е искането по
същество на спора. С оглед заключенията на вещите лица, налице е завземане на
части от други съседни имоти от страна на ответниците
по насрещния иск, но в хода на производството не бяха установени точно какви
части от тях се владеят от ищците по първоначалния иск.
По отношение на предявеният
насрещен иск от П.В.К. против ответниците /ищци по
първоначалния иск/ Е.К.Х., К.Х.И. и Г.Х.Г., съдът намира за установено
следното:
Ищецът претендира, че е
собственик на Поземлен
имот/дворно място/ от 500 кв.м., начин на трайно ползване Лозови насаждения
/нетерасирани/, находящ се в местността „Бойчо
бунар" в землището на гр. Стара Загора, ЕКАТТЕ 68850, съставляващ имот планоснимачен № 28 от кадастрален район № 252 по плана на новообразуваните имоти на гр.
Стара Загора, одобрен със заповед № 440/11.05.2004 год. на Областния управител
на обл. Стара Загора при граници и съседи: от
североизток имот № 252.19 – лозе на Г. Петров К., от югоизток имот № 252.86 –
лозе на **И.К. и имот № 252.30 – лозе на ** Д., от югозапад имот № 252.9501 –
улица на община Стара Загора и имот № 252.29 – лозе на наследниците на **и от
северозапад имот № 252.82 – лозе на **И.К., заедно с всички подобрения и
насаждения в имота, съгласно Нотариален акт № 6, том IV, per. №
7578, дело № 422 по описа на Нотариус -Бойко Г., а по кадастрална скица -
Поземлен имот с идентификатор 68850.252.28.
Съдът
приема, че по делото е безспорно установено, че на 14.05.2012 г. ответникът П.В.К.
е придобил гореописания поземлен имот от 500 кв.м. с планоснимачен
№ 28, в м. „Бойчо Бунар“ като издадена и скица на този имот от АГКК Стара
Загора. Вещото
лице инж. К. Й. сочи, че в поземлен имот с
идентификатор № 68850.252.28 са построени две сгради долепени една за друга.
Сградите са тип сезонни постройки, като едната сграда е
Съдът намира, че следва да отхвърли
така предявеният насрещен ревандикационен иск, тъй
като по делото безспорно се установи, че П.В.К. е собственик на процесния имот от 500 кв.м., пл. № 28, но нито от
заключенията на вещите лица, нито от свидетелските показания се установи поради каква причини ищците по
първоначалния иск са построили сграда в чужд имот. Съдът приема, че спрямо тях
не е изтекъл предвидения в чл. 79, ал. 1 ЗС десет годишен давностен
срок /липсват строителни книжа за построяване на сградата/. От заключението на
вещото лице Й. се оказва, че ищецът К. ползва по-малко от собственото си дворно
място, което очевидно е завзето от ищците по първоначалния иск. По делото
липсват данни да са налице строителни книжа, които да сочат обосноват извод, че
тази постройка е законна, не е налице придобивна
сделка въз основа, на която ищците могат да обосноват свое добросъвестно
владение. Не се установи каква точно реална част от имота владеят ищците по
първоначалния иск – дали претендираните с исковата
молба 202 кв.м. или исканите 141 кв.м. по същество на спора.
На
основание чл. 78, ал.3
от ГПК в тежест на ищците следва
да се възложат направените от ответннците П.С.И., В.С.К., М.Н.И., А.Н.М.,
М.Б.С., П.В.К., разноски
в размер на 1292,45 съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Ищците следва да заплатят на П.В.К. сумата в размер на
891,50 лв. разноски по делото съгласно представения списък, а на Д.В.Д. и М.В.Г.
сумата в размер на 985,20 лв. – разноски за прекратяване на делото.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният
от Е.К.Х., ЕГН: ********** ***, К.Х.И., ЕГН: ********** *** и Г.Х.Г., ЕГН: **********
***, всички със съдебен адрес ***, офис 3А – Адвокатска кантора М. и Ж./ против П.В.К., ЕГН: ********** *** /съдебен адрес адв. Р.Г. ***, офис 16, **С.К., ЕГН: ********** *** /особен
представител адв. Ж. Б./, П.С.И., ЕГН: ********** ***
/чрез пълномощника адв. К.А./, В.С.К., ЕГН: **********
*** /чрез пълномощника адв. К.А./, ИВО С.С., ЕГН: ********** ***, М.Н.И., ЕГН: ********** *** Подвързачов № 9, ет. 12, ап. 45 /чрез пълномощника адв. К.А./, А.Н.М., ЕГН: **********
*** /чрез пълномощника адв. К.А./ и М.Б.С., ЕГН: **********
*** /чрез пълномощника адв. К.А./ иск за
признаване за установено, че ищците са
собственици на части от поземлени имоти както следва: 75 кв.м. от имот с идентификатор
№68850.252.82, който е с площ от 696 кв.м., с трайно предназначение на
територията:земеделска, с начин на трайно ползване: лозе, при съседи:
68850.252.17, 68850.252.18, 68850.252.29, 68850.252.9501, 68850.252.9503,
68850.252.28, 68850.252.19, 68850.252.14, които квадратни метри реално се
намират на представената от вещото лице инж. П. скица-предложение по части от
южната и източната граници на имота и са очертани с червен контур и 141
кв.м. от имот с идентификатор №68850.252.28 по кадастралната карта на
гр.Стара Загора, с площ 500 кв.м., с трайно предназначение на
територията:земеделска, с начин на трайно ползване: лозе, при
съседи:68850.252.29, 68850.252.30, 68850.252.9501, 68850.252.86, 68850.252.19,
68850.252.82, които квадратни метри реално се намират в югозападната част на
имот с идентификатор №68850.252.28 по кадастралната карта на гр.Стара Загора и
в тези квадратни метри попада изградената в имота постройка, собственост на
ищците, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.Н.И., ЕГН: **********
*** Подвързачов № 9, ет. 12, ап. 45 /чрез
пълномощника адв. К.А./, А.Н.М.,
ЕГН: ********** *** /чрез пълномощника адв. К.А./ и М.Б.С.,
ЕГН: ********** *** /чрез пълномощника адв. К.А./ против Е.К.Х., ЕГН: ********** ***, К.Х.И.,
ЕГН: ********** *** и Г.Х.Г., ЕГН: ********** ***, всички със съдебен адрес ***,
офис 3А – Адвокатска кантора М. и Ж./ ревандикационен
иск за предаване на владението на поземлен имот с идентификатор № 68850.252.82, находящ се в гр. Стара Загора по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-43/25.05.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК в м. „Бойчо Бунар“ с
площ от 696 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска; начин на
трайно ползване: лозе; със съседи: 68850.252.17; 68850.252.18; 68850.252.29;
68850.252.9501; 68850.252.9503; 68850.252.28; 68850.252.19 и 68850.252.14, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.В.К., ЕГН: **********
*** /съдебен адрес адв. Р.Г. ***, офис 16/ против Е.К.Х.,
ЕГН: ********** ***, К.Х.И., ЕГН: ********** *** и Г.Х.Г., ЕГН: ********** ***,
всички със съдебен адрес ***, офис 3А – Адвокатска кантора М. и Ж./ ревандикационен иск за предаване на владението на Поземлен имот/дворно място/ от 500 кв.м.,
начин на трайно ползване Лозови насаждения /нетерасирани/, находящ
се в местността „Бойчо бунар" в землището на гр. Стара Загора, ЕКАТТЕ
68850, съставляващ имот планоснимачен № 28 от кадастрален район № 252 по плана на новообразуваните имоти на гр.
Стара Загора, одобрен със заповед № 440/11.05.2004 год. на Областния управител
на обл. Стара Загора при граници и съседи: от
североизток имот № 252.19 – лозе на Г. Петров К., от югоизток имот № 252.86 –
лозе на **И.К. и имот № 252.30 – лозе на ** Д., от югозапад имот № 252.9501 –
улица на община Стара Загора и имот № 252.29 – лозе на наследниците на **и от
северозапад имот № 252.82 – лозе на **И.К., заедно с всички подобрения и
насаждения в имота, съгласно Нотариален акт № 6, том IV, per. №
7578, дело № 422 по описа на Нотариус -Бойко Г., а по кадастрална скица -
Поземлен имот с идентификатор 68850.252.28,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКЗАН.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на Д.В.Д., ЕГН: ********** ***
/съдебен адрес адв. М. ***/ и М.В.Г., ЕГН: **********
*** /съдебен адрес адв. М. ***/ ПОРАДИ НЕДОПУСТИМОСТ
НА ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК.
ОСЪЖДА Е.К.Х., ЕГН: **********
***, К.Х.И., ЕГН: ********** *** и Г.Х.Г., ЕГН: ********** ***, всички със
съдебен адрес ***, офис 3А – Адвокатска кантора М. и Ж./ да заплатят на Д.В.Д.,
ЕГН: ********** *** /съдебен адрес адв. М. ***/ и М.В.Г.,
ЕГН: ********** *** /съдебен адрес адв. М. ***/ сумата от 985.20
лв., представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Е.К.Х., ЕГН: **********
***, К.Х.И., ЕГН: ********** *** и Г.Х.Г., ЕГН: ********** ***, всички със
съдебен адрес ***, офис 3А – Адвокатска кантора М. и Ж./ да заплатят на П.В.К.,
ЕГН: ********** *** /съдебен адрес адв. Р.Г. ***,
офис 16, сумата от 891,50 лв.,
представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА ЕЛЕНА К.Х.,
ЕГН: ********** ***, К.Х.И., ЕГН: ********** *** и Г.Х.Г., ЕГН: ********** ***,
всички със съдебен адрес ***, офис 3А – Адвокатска кантора М. и Ж./ да заплатят
на П.С.И., ЕГН: ********** *** /чрез
пълномощника адв. К.А./, В.С.К., ЕГН: ********** ***
/чрез пълномощника адв. К.А./, М.Н.И., ЕГН: ********** *** Подвързачов № 9, ет. 12, ап. 45 /чрез пълномощника адв. К.А./, А.Н.М., ЕГН: **********
*** /чрез пълномощника адв. К.А./ и М.Б.С., ЕГН: **********
*** /чрез пълномощника адв. К.А./ сумата от 1292,45 лв., представляваща направени
по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд Стара Загора в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: