Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 09.12.2021 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на девети юни през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: АДРИАНА АТАНАСОВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 12550 по описа за
2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 130079 от 31.05.2019 год., постановено по гр.дело
№ 74517/2016 г. на СРС, І Г.О., 127 състав, е признато за
установено по предявения от Г.Д.И., ЕГН **********,
с адрес в гр.София, кв.“Бенковски“, ул.“******, срещу „Д.К.“ АДСИЦ, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“******, отрицателен установителен иск с правно основание 124 ГПК, че Г.Д.И. не дължи на „Д.К.“ АДСИЦ, изпълнение - плащане на сумата от 798,88 лв., претендирана от ответника като парично задължение по
сключен между Г.Д.И. и „Алфа Банк- Клон
България“ договор за банков кредит №146-30 от 14.12.2007 г., вземанията по
който са били прехвърлени на ответника по силата на сключен на 29.03.2010 г.
с „МТ П.“ ЕООД договор за цесия, като е
отхвърлен предявения иск за разликата над уважения размер от 798,88 лв. до
пълния предявен размер от 1453,98 лв. С решението на съда е осъдено „Д.К.“ АДСИЦ,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“ ******, да
заплати на Г.Д.И., ЕГН **********, с адрес в гр.София, кв.“ Бенковски“, ул.“******,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 31,98 лв., разноски в производството
по предявения установителен иск. С решението на съда
е осъдено „Д.К.“ АДСИЦ, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр.София,
бул.“ ******, да заплати на адвокат К.И.Б., ЕГН **********, с адрес на
упражняване на дейността в гр.София, бул. „******НП, бизнес център „Венус“, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр.чл.38,
ал.2, вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, сумата от 67,52 лв.,
възнаграждение за безплатна адвокатска помощ по гр.дело № 74517/2016 г. по
описа на СРС, 127-ми състав, оказана на ищцата Г.Д.И., ЕГН **********, в
качеството ѝ на материално затруднено лице, в производството по
предявените от „Д.К.“ АДСИЦ насрещни осъдителни искове. С решението на съда е
осъдена Г.Д.И., ЕГН **********, с адрес в гр.София, кв.“Бенковски“, ул.“******,
да заплати на „Д.К.“ АДСИЦ,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“ ******, на
основание чл. 99, ал.1, вр. чл. 79, ал.1,пр.1 вр. чл.240,ал.1 и чл.86,ал.1 ЗЗД, сумата от 655,10 лв., представляваща
непогасена главница за периода от 10.02.2012 г.
до 10.07.2013 г., по сключено от името на „МТ П.“ ЕООД, за сметка на “А.К.” АДСИЦ и Г.Д.И.
споразумение от 15.07.2010 г. за погасяване на дълг на И., произтичащ от
сключен на 14.12.2007 г. с “Алфа Банк” А.Е., чрез
клона “Алфа Банк – Клон България” договор за потребителски кредит – ваканция №
146-30, прехвърлен с договор за продажба на вземания от 25.03.2010 г. и
Приложение № 1 към него от “Алфа Банк” А.Е., чрез
клона си “Алфа Банка – Клон България” на
„МТ П.“ ЕООД и впоследствие от „МТ П.“
ЕООД на“А.К.” АДСИЦ, по силата на сключен договор за прехвърляне на вземания от
29.03.2010 г. и Приложение 1 към него, ведно със законна лихва върху главницата
от 17.01.2017 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 199,74 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 655,10 лв., за периода от 17.01.2014 г. до 16.01.2017 г., както и
на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 327,54 лв., разноски в производството
по предявените срещу Г.Д.И. насрещни
искове и на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 45,05 лв., разноски в
производството по предявения от Г.Д.И. установителен
иск, като е отхвърлен иска с правно основание чл. 99, ал. 1, вр. чл.79, ал.1, пр.1 вр. чл.240,
ал.1 ЗЗД - за разликата над уважения размер от 655,10 лв. до пълния предявен
размер от 839,93 лв. и иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД - за разликата
над уважения размер от 199,74 лв. до пълния предявен размер от 256,22 лв.
Срещу
решението на СРС, 127 с-в е постъпила въззивна жалба от Г.Д.И., подадена
чрез пълномощника адв.С.К., с искане същото да бъде отменено, в
частта, с която е отхвърлен предявения отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, както и в частта, с която са
уважени предявените насрещни осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1
от ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде уважен изцяло
предявения отрицателен установителен иск, а предявените
насрещни осъдителни искове да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и
недоказани. В жалбата се излагат доводи, че решението е незаконосъобразно и необосновано,
като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени
разноски по делото.
Въззиваемата страна-
ответник „Д.К.“ АДСИЦ, гр.София, чрез
процесуалния си представител юрк.Диана Качорева оспорва
жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен
отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена
без уважение, а първоинстанционното решение –потвърдено
в обжалваната част, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
направени разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като
обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата
въззивна инстанция не са ангажирани
нови доказателства по смисъла на
чл.266
от ГПК, които да
променят така приетата за установена
от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен
акт не следва
да се преповтарят
отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са
преценени релевантните за спора факти
и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като
при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като постановено при спазване
на съдопроизводствените правила и материалния закон, като
на основание чл.272 от ГПК въззивният състав препраща
към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения от въззивника- ищец Г.Д.И.
срещу ответника „Д.К.“АДСИЦ, гр.София, отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване на недължимост на вземане на ответника, в частта, с която
същия е отхвърлен, както и за основателност на предявените от ответника „Д.К.“АДСИЦ,
гр.София срещу ищцата Г.Д.И., насрещни обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, в частта в
която същите са уважени. При правилно разпределена доказателствена
тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си,
посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният
съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия материален
закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на
жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Фактическите
и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и
разрешаването на правния спор. Противно на изложеното във въззивната
жалба обжалваното решение е обосновано, като изводите на съда са обосновани с
оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите
в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с
изложените във въззивната жалба доводи, следва да се
добави и следното:
Неоснователни са изложените
доводи във въззивната жалба във връзка със събраните
по делото доказателства и приетите за установи с тях обстоятелства от първата съдебна
инстанция. В случая ищцата Г.Д.И./ ответник по предявените срещу нея насрещни осъдителни искове/не е
оспорила нито едно от тези доказателства в предвидените за това срокове и по
предвидения в ГПК процесуален ред. Не е оспорила заключението на вещото лице по
приетата съдебно- счетоводна експертиза, не е ангажирала доказателства, включително
и такива оборващи представените и
ангажирани от ответника / ищец по предявените от него насрещни осъдителни
искове/ писмени доказателства или опровергаващи установените с последните факти
и обстоятелства по делото.
При така изложените съображения и поради
съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с
нея решение, включително и в частта на разноските, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК, в
обжалваната част.
По отношение
на разноските за въззивното производство.
При
този изход на спора на въззивника- ищец не се следват
разноски за настоящата въззивна инстанция. С оглед изхода
на спора на основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78,
ал.8 от ГПК на въззиваемата страна- ответник/ и ищец
по предявените от нея насрещни осъдителни искове/ следва да се присъдят
своевременно поисканите и дължими разноски за юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция. Искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата
страна- ответник съдът намира за основателно. Досежно
размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение на
въззиваемата страна – ответник, съдът намира, че към
момента на постановяване на настоящия съдебен акт, е в сила изменение на
разпоредбата на чл. 78 ал.8 от ГПК /ДВ бр.8/24.01.17 г./ Според новата редакция
на текста, която настоящата въззивна инстанция, с
оглед висящността на делото, следва да съобрази,
размерът на възнаграждението, което следва да се присъди, когато юридическо лице е било защитавано от
юрисконсулт, се определя от съда и не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело определен по реда на чл. 37 от ЗПП. И тъй като чл. 37 от ЗПП препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ, в случая следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, като дължимото от
ищцата Г.Д.И. в полза на въззиваемата страна-
ответник „Д.К.“ АДСИЦ, гр.София, юрисконсултско възнагражение следва да
се определи от съда в размер на 100 лв. за въззивната
инстанция.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 130079 от 31.05.2019 год.,
постановено по гр.дело № 74517/2016 г. на СРС, І Г.О., 127 състав, в обжалваната част, с която е отхвърлен предявения от Г.Д.И., ЕГН **********,
срещу „Д.К.“ АДСИЦ, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“ ******, отрицателен установителен иск с правно основание 124, ал.1 от ГПК, в частта за разликата над уважения
размер от 798,88 лв. до пълния предявен размер от 1453,98 лв., както и в частта, с която е осъдена Г.Д.И.,
ЕГН **********, да заплати на да заплати на „Д.К.“ АДСИЦ, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
в гр.София, бул.“ ******, на основание чл. 99, ал.1, вр.
чл. 79, ал.1,пр.1 вр. чл.240,ал.1 и чл.86,ал.1 ЗЗД, сумата от 655,10 лв., представляваща
непогасена главница за периода от 10.02.2012 г.
до 10.07.2013 г., по сключено от името на „МТ П.“ ЕООД, за сметка на “А.К.” АДСИЦ и Г.Д.И.
споразумение от 15.07.2010 г. за погасяване на дълг на И., произтичащ от
сключен на 14.12.2007 г. с “Алфа Банк” А.Е., чрез
клона “Алфа Банк – Клон България” договор за потребителски кредит – ваканция №
146-30, прехвърлен с договор за продажба на вземания от 25.03.2010 г. и
Приложение № 1 към него от “Алфа Банк” А.Е., чрез
клона си “Алфа Банка – Клон България” на
„МТ П.“ ЕООД и впоследствие от „МТ П.“ ЕООД на“А.К.” АДСИЦ, по силата на
сключен договор за прехвърляне на вземания от 29.03.2010 г. и Приложение 1 към
него, ведно със законна лихва върху главницата от 17.01.2017 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 199,74 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 655,10
лв., за периода от 17.01.2014 г. до 16.01.2017 г., както и на основание чл. 78,
ал.1 ГПК сумата от 327,54 лв., разноски в производството по предявените
срещу Г.Д.И. насрещни искове и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 45,05 лв., разноски в производството по
предявения от Г.Д.И. установителен иск.
ОСЪЖДА Г.Д.И., ЕГН **********, с адрес: гр.София,
кв.“Бенковски“, ул.“******, да заплати на „Д.К.“ АДСИЦ, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“******,
на основание чл.78, ал.8 във вр. с ал.3 от ГПК, сумата от 100 лв. / сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.