РЕШЕНИЕ
№ 387
гр. Пловдив, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20255001000245 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №20/10.01.2025г., постановено по т.д. №607/2021г. по описа
на окръжен съд Пловдив, са отхвърлени предявените от „Булгарконф“ АД
ЕИК ********* против Е. В. Г. ЕГН ********** осъдителни искове с правна
квалификация чл.240, ал.3 вр. чл. 237 ал.2 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД за заплащане
на сума в размер на 107 570.65лв., /равняваща се на 55 000 евро/,
представляваща обезщетение за вреди, нанесени на дружеството - ищец на
02.10.2020г., чрез отваряне на линк към имейл ***. изпратен на служебния
имейл на Е. В. Г.: *** и последвалото бездействие на ответника да уведоми за
това си действие УниКредит Булбанк АД, което е довело до неоторизиран
достъп на трети лица до потребителските идентификатори на Е. В. Г. за
ползване на услугата „Булбанк Онлайн“ по отношение на банковата сметка на
дружеството - ищец и впоследствие до излъчване на неоснователен и
1
неоторизиран превод към банкова сметка с IВАN *** в *** ** - А., титуляр на
която е ***, ведно със законната лихва, считано от 02.10.2020г. до
окончателното плащане - главни искове, евентуално съединени с искове за
заплащане на същата сума като вреди, настъпили чрез извършване на
недължимото плащане лично от ответника от банковата сметка на ищеца към
банкова сметка на трето лице с IВАN *** в *** ** - А., титуляр на която е ***,
ведно със законната лихва, считано от 02.10.2020г. до окончателното плащане.
„Булгарконф“ АД ЕИК ********* е осъдено да заплати на Е. В. Г. ЕГН
********** сумата от 10 750лв. - разноски в производството.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ищеца: „Уникредит Булбанк“ АД ЕИК *********.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
третото лице – помагач – „Уникредит Булбанк“ АД. Въведено е оплакване, че
решението е постановено при неправилна преценка на доказателствения
материал и неправилно прилагане на материалния закон. Изложени са
подробно съображения. Въведено е оплакване, че първоинстанционният съд
не е обсъдил възраженията на третото лице – помагач за неспазване от страна
на Г. на Препоръките за сигурност /коментирани във въззивната жалба/, като
се твърди, че е допусната груба небрежност, която е довела до осъществената
фишинг атака и до вредоносен резултат не би се стигнало, ако Г. бе изследвал
внимателно получения имейл от адрес ***. Иска се обжалваното решение да
бъде отменено и да се постанови друго с което исковите претенции да бъдат
уважени.
С постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от Е. В. Г. се
оспорва подадената въззивна жалба.
Не е постъпило писмено становище от „Булгарконф“ АД.
С въззивната жалба и постъпилия отговор не са заявени доказателствени
искания.
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения
срок, от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в
жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от
ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
2
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.240 ал.2
от ТЗ.
Ищецът в първоинстанционното производство „Булгарконф“ АД
основава претенцията си срещу ответника Е. В. Г. на следните обстоятелства:
Ответникът Е. В. Г. е член на съвета на директорите на ищцовото дружество
от 22.04.2016г. и към датата на подаване на исковата молба. Между ищеца и
„УниКредит Булбанк“ АД бил сключен договор от 10.06.2019г. за
предоставяне на услугата „Булбанк Онлайн“ и „Булбанк Мобайл“, във връзка с
който било подадено искане от ищеца до банката, в което ответникът бил
посочен като лице, което ще ползва услугата. На 02.10.2020г. в 14.16ч. от
банковата сметка на ищеца с IВАN ***** бил извършен паричен превод на
сума в размер на 55 000 евро по банкова сметка с IВАN *** в *** ** - А.,
титуляр на която е ***, към което лице дружеството няма задължения.
Преводът бил нареден през електронната платформа „Булбанк Онлайн“ с
валидни потребителски идентификатори и бил надлежно потвърден с мобилен
токен от пълномощника Е. В. Г., като при извършването на превода банката
била спазила всички реквизити, попълнени в платежното нареждане.
Ответникът твърдял, че не е извършвал плащането към посоченото лице. От
същия била подадена жалба до ГД БОП, отдел Киберпрестъпност на
08.10.2020г., в която Г. заявил, че: като лице, отговарящо за електронното
банкиране на няколко дружества /„Булгарконф“ АД, „ЕМ ДЖИ“ АД и
„Италиан“ Фуд ООД/ на 02.10.2020г. след 08:30 часа е извършил няколко
плащания от персоналния си компютър през системата за онлайн банкиране на
„УниКредит Булбанк“ АД; Около час след това създал в системата за
електронно банкиране още няколко платежни нареждания, които оставил за
последващо потвърждаване; Към обяд получил на служебния си имейл ***
електронно съобщение от УниКредит Булбанк, съгласно което акаунтът му бил
временно заключен за по-добра защита на личните му данни и за отключване
следвало да натисне линк в съобщението, обозначен като „тук“, който имейл
бил получен от Е. В. Г. в 12:02ч. на 02.10.2020г.; При натискане на линка „тук“
се отворил сайтът на „УниКредит Булбанк“, на който било видно съобщение,
3
че личните му данни се обновяват и временно достъпът му до онлайн
банкирането бил преустановен; Около 16:30ч. отново опитал да използва
онлайн банкирането, но достъпът до него продължавал да бъде невъзможен;
Незабавно потърсил и осъществил контакт със служители на „УниКредит
Булбанк“, вследствие на което достъпът до онлайн банкирането на трите
дружества му бил възстановен; При преглед на транзакциите от банковите
сметки на „Булгарконф“ АД, „ЕМ ДЖИ“ АД и „Италиан Фуд“ ООД, за които
Е. В. Г. имал пълни активни права, той установил, че от тези банкови сметки
бил излъчен по един превод, който той не бил потвърдил; Е. В. Г. отново се
свързал със служители на „УниКредит Булбанк“, като уведомил за
неоторизираните от него преводи от банковите сметки на трите дружества и
поискал блокиране на преводите, подал и изрично писмено искане за
анулиране на неразрешени платежни операции. По случая и във връзка с
подадения от Е. В. Г. сигнал била образувана прокурорска преписка
№2527/2020г. на Специализирана прокуратура, с постановление от
20.01.2021г., по която било образувано досъдебно производство за извършено
престъпление по чл.321 ал.3, т.1 във връзка с ал.1 от НК за това, че за периода
от септември 2020г. до края на октомври 2020г. на територията на цялата
страна и в А. е създадена организирана престъпна група /структурирано
трайно сдружение от 3 или повече лица/, с цел да извършват съгласувано в
страната престъпления по чл.212а от НК. Към настоящия момент обаче сумата
от 55 000 евро, преведена от банковата сметка на дружеството - ищец по
банковата сметка на ***, с IВАN *** в *** ** - А., не е възстановена на
дружеството. Ищецът счита, че претърпяната от него вреда в размер на 55 000
евро, неоснователно преведени от банковата сметка на дружеството, се дължи
на виновното и противоправно поведение на Е. В. Г. - член на управителния
съвет на ищцовото дружество към момента на извършения превод. В
конкретния случай, на посочената дата Е. В. Г., в качеството си на лице,
натоварено със задължението да извършва оперативно управление на цялата
дейност на дружеството, не проявил квалифицираната грижа, предписана от
чл.237, ал.2 от ТЗ, при извършването на платежни операции от банковата
сметка на дружеството чрез платформата за онлайн банкиране „Булбанк
Онлайн“ и при опазването на валидните потребителски идентификатори за
онлайн банкиране, вследствие на което за ищеца настъпила вреда в размер на
55 000 евро. В тази насока се излагат следните съображения: Е. В. Г. е
4
разполагал с необходимите потребителки идентификатори, даващи му право
да извършва плащания от банковата сметка на дружеството и процесното
плащане в размер на 55 000 евро, извършено на 02.10.2020г., е било надлежно
потвърдено именно с неговия мобилен токен. С подобни правомощия и
възможности друго лице не е разполагало правомерно; В жалбата си до ГД
БОП Е. В. Г. признал, че натиснал бутон „тук“, представляващ линк от имейл,
получен на служебната поща на Е. Г. и по отношение на който последният
твърди, че бил изпратен от „УниКредит Булбанк“ и съдържал информация за
временно преустановяване на достъпа до онлайн банкирането с цел по-добра
защита на личните данни. Копие от този имейл бил приложен към жалбата до
ГД БОП, като дори незадълбочен анализ на съдържанието на същия разкривал
характеристиките на „фишинг имейл“, т.е. на съобщение, изпратено от трето
лице /не от банката/ с цел да бъде получен неправомерен достъп до
потребителските идентификатори на Е. В. Г.. От една страна било очевидно,
че имейлът не е изпратен от служител на „Уникредит Булбанк“, а от
неизвестен потребител с имейл****, като ответникът е бил в известност, че
имейлите на служителите на банката съдържали домейни /посочено
разширение/ и именно на два такива имейла Е. Г. осъществил комуникация с
банката по повод неоторизираните преводи от сметките на трите дружества.
От друга страна, съдържанието на самия имейл също пораждало основателни
съмнения, че не изхожда от „УниКредит Булбанк“, доколкото имейлът не
съдържал персонално или каквото и да било обръщение към адресата, каквито
при нормални обстоятелства би следвало да са налице, особено ако такъв
имейл се отнася до защитата на лични данни или до преустановяване на
достъп до електронното банкиране; Съдържанието на имейла било зле
структурирано и съдържало поне пет стилистични и правописни неточности.
Имейлът започвал с надпис Уникредит Булбанк АД в шрифт, значително
уголемен спрямо останалия текст и повдигнат в „bold“, след което веднага
следвал текстът „Екипът УниКредит Булбанк“, който имал практическо
значението на „подпис“ на изпращача на имейла, поставен още преди с него да
е предадено каквото и да било съобщение. Логично би било с този текст да
завърши имейлът, като логично би било и той да гласи „Екипът на УниКредит
Булбанк“, а не „Екипът УниКредит Булбанк“. По-нататък, имейлът
продължавал с текст „UniCredit Bulbank, за по-добра защита на личните
данни, временно затворихме акаунта Ви“. Тук била налице неконсистентност
5
на текста - фирмата на банката е изписана на латиница, след като един ред по -
нагоре е на кирилица. В останалата си част имейлът гласял: „За да отключите
акаунта си по най - бързия начин, моля влезте в профила си или С натискане
на бутона по-долу ще отключите аккаунта си“. Липсвала причина за
поставянето на главна буква „С“ в средата на изречението, а думата „аккаунт“
следвало да съдържа само една буква „к“, /както в предходните два пъти, в
които била налична в текста на имейла/. Имейлът завършвал с „До скоро,
Екипът УниКредит Булбанк“, вместо „Екипът на УниКредит Булбанк“. Тези
очевидни, според ищеца, стилистични и правописни неточности следвало да
бъдат отчетени от ответника и да повишат вниманието му към този имейл,
доколкото можело да се очаква, че същите не би следвало да са налице при
официална бизнес кореспонденция на най - голямата банка в България,
касаеща временното блокиране на услугата онлайн банкиране на клиент на
банката. На трето място, индикации за съмнителността на имейла следвало да
бъдат отчетени от Е. В. Г. и с оглед съдържанието на Препоръките за спазване
на правила за информационна сигурност към Клиентите на „Булбанк Онлайн“,
представляващи неразделна част от договора, сключен на 10.06.2019г. между
ищеца и „УниКредит Булбанк“ АД за предоставяна на тази услуга /чл.9.1. от
договора/. Като потребител на услугата „Булбанк Онлайн“ и лице,
управляващо цялата оперативна дейност на дружеството - ищец, ответникът
следвало да бъде запознат със съдържанието на Препоръките, съгласно които:
„УниКредит Булбанк“ не изпраща до своите потребители имейли с искане за
предоставяне на кодове, пароли за достъп или друга конфиденциална
информация; клиентите следва внимателно да проверяват подателя на
имейлите, като в най-честите случаи имейлите, целящи измама, били
неперсонализирани, съдържали общи искания за данни, без да посочват
конкретни причина за това /например, свързани със сигурността/, често
съдържали заплахи за прекратяване на услугата, каквито банката никога не би
изпратила по имейл; потребителите не следва да използват линкове и да
отварят файлове, прикачени към съмнителни имейли и при получаване на
съмнителни имейли следва незабавно да бъде подаден сигнал до УниКредит
Булбанк. В случая, макар че полученият от Е. В. Г. имейл разкривал всички
белези на такъв, изпратен с цел измама съгласно Препоръките, той
пренебрегнал основното правило на Препоръките за постигане на сигурност
на онлайн банкирането - отворил линк, посочен в съмнителния имейл. Освен
6
това ищецът изтъква, че ответникът разполагал и с достатъчни
професионални познания в областта на компютърните технологии, които е
следвало да провокират сериозен скептицизъм към достоверността на
информацията от имейла, получен от него на 02.10.2020г. и потенциалните
рискове, които крие отварянето на посочения в него линк. По силата на трудов
договор от 20.05.2008г. ищецът заел в „Булгарконф“ АД позицията „***“.
Освен това, ищецът счита и твърди, че след като е получил съмнителния
имейл по обяд на 02.10.2020г. и отворил посочения в него линк, ответникът
бездействал продължително време, доколкото, съгласно неговите твърдения,
едва в 16:30ч. се свързал с представители на УниКредит Булбанк, за да
сигнализира за блокирания си достъп до „Булбанк Онлайн“, като в случая
преводът на сумата от 55 000 евро от банковата сметка на ищеца бил
извършен в 14:16ч. на 02.10.2020г., т.е. повече от 2 часа след като Г. отворил
линка от съмнителния имейл. Добрата търговска практика в подобен случай
изисквала, дори при отваряне на линк от фишинг имейл, потребителят да се
свърже незабавно с банката, за да установи причината за блокирането на
достъпа му до електронно банкиране, в каквато насока са и предписанията в
Препоръките. В случая обаче ответникът направил това едва 30 минути преди
края на работния петъчен ден, т.е. след като в продължение на 4 часа и
половина е бил лишен от достъп до системата за електронно банкиране.
Поведението на ответника, изразяващо се отваряне на линк от съмнителен
имейл и бездействие в продължение на около 4 часа и половина, ищецът
квалифицира като грубо небрежно и несъответстващо на грижата на добрия
търговец, дължима от него на основание чл.237 ал.2 от ТЗ. Това негово
поведение било в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите за ищеца
вреди. В тази връзка ищецът сочи, че неоснователното разходване на сумата
от 55 000 евро от банковата му сметка представлявало пряка, непосредствена,
закономерна последица от деянието на ответника, изразяващо се в отваряне на
линка към получения от него на 02.10.2020г. имейл и бездействие в
следващите 4 часа и половина /неосъществяване на контакт с „УниКредит
Булбанк“ за установяване на причините за липсата на достъп до „Булбанк
Онлайн“/. Това деяние предшествало по време вредата /отварянето на линка
от имейла се е случило около 12 часа на 02.10.2020г., ответникът бездействал
до 16:30 часа, а плащането на сумата било извършено в 14:16ч./. /Посочено е в
исковата молба, че ответникът възстановил почти изцяло и в брой сумите по
7
неоторизираното плащане, извършено отново на 02.10.2020г., в полза на
същото лице, но от банкова сметка на друго дружество - „Италиан Фуд“ ООД,
по отношение на която Е. Г. също разполагал с пълни активни права/.
При тези фактически твърдения, съдът е сезиран с искане ответникът да
бъде осъден да заплати сума в размер на 107 570.65 лева, равняваща се на 55
000 евро и представляваща обезщетение за нанесените на дружеството вреди
от ответника на 02.10.2020г., чрез отваряне на линк към имейл, изпратен от
адрес ***. на служебния имейл на Е. В. Г., а именно *** и последвалото
бездействие на ответника да уведоми за това си действие „УниКредит
Булбанк“ АД, което е довело до неоторизиран достъп на трети лица до
потребителските идентификатори на Е. В. Г. за ползване на услугата „Булбанк
Онлайн“ по отношение на банковата сметка на дружеството - ищец и
впоследствие до излъчване на неоснователен и неоторизиран превод към
банкова сметка с IВАN *** в *** ** - А., титуляр на която е ***, ведно със
законната лихва, считано от 02.10.2020г. до окончателното плащане - главен
иск. В случай че се установи, че именно ответникът, а не трето неоторизирано
лице, е извършил плащането от банкова сметка на ищеца към банкова сметка с
IВАN ***, се иска в условията на евентуалност ответникът да бъде осъден да
заплати същата сума, представляваща обезщетение за вреди, нанесени на
02.10.2020г., чрез извършване на недължимо плащане към банкова сметка с
IВАN *** в *** ** - А., титуляр на която е ***, ведно със законната лихва,
считано от 02.10.2020г. до окончателното плащане - евентуален иск.
Фактическите твърдения и заявените претенции се поддържат и с
допълнителната искова молба.
С представения в срока по чл.367 ал.1 от ГПК отговор на исковата
молба, както и с отговора на допълнителната искова молба, ответникът Е. Г.
оспорва изцяло предявените искове. Не оспорва факта, че е член на Съвета на
директорите на дружеството - ищец към процесния момент, но възразява, че
отговорността му не може да бъде ангажирана в това му качество, тъй като
осъществяваната от него дейност електронно банкиране не му е била
възложена в качеството му на член на СД и не бил получавал възнаграждение
като член на СД. Не оспорва твърдението, че процесният паричен превод е бил
извършен, но липсвали данни кой е наредил превода. Същият съставлявал
неразрешена платежна операция /компютърна измама/, извършена без
съгласието и знанието му, през период от време, през който достъпът му до
8
онлайн банкирането бил изцяло блокиран. Оспорва вредата, ако такава е
настъпила, да се дължи на негово виновно и противоправно поведение,
изразяващо се в допусната груба небрежност и неполагане на грижа на добър
търговец. Натискането на бутона „тук“ във връзка с получения имейл от
„Уникредит Булбанк“ за временно преустановяване на достъпа до онлайн
банкирането, с цел по-добра защита на личните данни, било извършено с цел
отключване на акаунта му и извършването на това действие не можело да се
приеме за груба небрежност. Оспорва съображенията относно
характеристиките на имейла, които го правели „съмнителен“ или „фишинг“.
Възразено е, че никъде в препоръките за сигурност, не се съдържали указания,
задължаващи го да следи за точно определен вид наименование с твърдените
от ищеца разширения и които полученият от него на 02.10.2020г. имейл не
съдържал. Възразено е, че ответникът не е страна и не е подписал договора за
предоставяне на услугата „Булбанк Мобайл“ от 10.06.2019г. Ответникът
твърди, че процесният превод бил извършен и в нарушение на Общите
условия за предоставяне на услугите за електронно банкиране „БУЛБАНК
ОНЛАЙН“ и „БУЛБАНК МОБАЙЛ“ и на установената практика относно
потвърждаване с парола, изпратена от „Уникредит Булбанк“ в случаите на
включването на сметки в списък „Одобрени контрагенти“. Твърди, че винаги е
извършвал действия по онлайн банкиране именно със съзнанието, опита и
изградената трайна практика между страните, че не може да бъде извършен
паричен превод по сметка, която не е включена в списък „Одобрени
контрагенти“, без изпращане на СМС парола за потвърждение.
Ответникът се позовава на чл.54 ал.1 т.1 от ЗПУПС, според който
банката имала задължение да осигури недостъпност на персонализираните
защитни характеристики на платежния инструмент за лица, различни от
ползвателя на платежни услуги. Позовава се и на т.2.5 от Общите условия за
предоставяне на услугите за електронно банкиране „БУЛБАНК ОНЛАЙН“ и
„БУЛБАНК МОБАЙЛ“, в която са посочени именно средства за
идентификация и оторизация при „БУЛБАНК ОНЛАЙН“, вкл. СМС пароли.
Такъв СМС код обаче не бил изпратен на мобилния номер на ответника за
запазване като нов контрагент на лицето Килтер и съответната банкова
сметка. В тази връзка ответникът поддържа, че „Уникредит Булбанк“ АД не е
изпълнило точно задължението си за осигуряване на максимална защита при
интернет банкиране, поР. което той не носи отговорност на неизпълнението на
9
това задължение на банката и твърденията на ищеца за допусната груба
небрежност и неполагане на грижа на добър търговец били изцяло
неоснователни. Оспорва твърдението в исковата молба, че е бездействал в
продължение на около четири часа и половина, преди да се свърже с
представители на „Уникредит Булбанк“ и да сигнализира за блокирания си
достъп. Твърди, че от получения имейл останал с логичното впечатление, че
временно няма достъп, който след известно време ще бъде възстановен.
Междувременно, във въпросния период от около четири часа времето и
вниманието на ответника, който изпълнявал на трудов договор длъжността
*** в „Булгарконф“ АД, било изцяло ангажирано с описани дейности.
Извършването на изброените разнородни действия запълнило изцяло времето
на ответника през посочения период и е било практически невъзможно да
следи състоянието на акаунта. Твърди, че при първа възможност направил
проверка и установил, че все още няма достъп до онлайн банкирането, след
което незабавно уведомил служител на банката, направил искане за незабавно
анулиране на трите неразрешени превода и за връщането им, както и за
блокиране на онлайн банкирането, на което е титуляр. Впоследствие
продължил да извършва всички необходими действия за анулиране на
преводите, изпратил допълнително изисканите документи от „Уникредит
Булбанк“ АД и подал жалба в ГДБОП, отдел „Киберпрестъпност“, въз основа
на което е образувано досъдебно производство на основание чл.212 ал.1 от
НПК за извършено престъпление по чл.321 ал.3, т.1, във вр. ал.1 от НК за
това, че в периода от м. септември 2020г. до месец октомври 2020г. на
територията на цялата страна и в А. е създадена организирана престъпна
група с цел извършване на престъпления по чл.212а от НК. Изтъква
обстоятелството, че ползването на интернет банкирането било прекратено не
по искане на представител на дружеството - ищец, а по негово искане на
12.07.2021г., дълго след процесния случай.
По искане на ищеца като трето лице - помагач на негова страна е
конституирано „УниКредит Булбанк“ АД, което в становище от 05.04.2022г.
счита исковете за основателни. Поддържа, че ищцовото дружество е
претърпяло вреда вследствие описаните в исковата молба действия и
бездействия на ответника Г., които от своя страна представляват неизпълнение
на задълженията на ползвателя на платежния инструмент по чл.75 от Закона за
платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) под формата на груба
10
небрежност /или евентуално на умисъл, ако се установи, че Е. Г. лично е
извършил процесното плащане при съзнателно използване на
персонализираните защитни характеристики на платежния инструмент/. На
основание чл.80 ал.3 от ЗПУПС „УниКредит Булбанк“ АД не следва да носи
отговорност за загубата на ищеца, свързана с процесната платежна операция.
Тази загуба е причинена вследствие неизпълнение на задълженията на
ползвателя на платежната услуга по чл.75 т.1, 2 и 3 от ЗПУПС, поР. груба
небрежност /или, ако бъде установено – умисъл/ на ответника, като член на
съвета на директорите на дружеството - ищец и същевременно е
регистрираното от него лице с активни права за електронно банкиране. По
тази причина счита, че именно Е. Г. е лицето, което следва да обезщети ищеца
за претърпяната от последния имуществена вреда. Излага следните
фактически твърдения: На 02.10.2020г. кол центърът на банката получава
имейл, че Е. Г., регистриран пълномощник на ищеца с пасивни и активни
права за онлайн банкиране по посочената в исковата молба банкова сметка, е
сигнализирал, че не е създал платежно нареждане за заплащане на 55 000 евро
и не разпознава банковата сметка на получателя. Банката незабавно
предприела всички необходими действия спрямо банката - получател на
оспореното плащане, а именно: На 02.10.2020г. „УниКредит Булбанк“ АД
излъчва суифт съобщение до банката кореспондент, с искане за връщане на
сумата, тъй като наредителят е жертва на измама; На 05.10.2020г. е излъчено
суифт съобщение до банката кореспондент с искане за статус на плащането;
На 05.10.2020г. банката кореспондент иска от „УниКредит Булбанк“ АД да й
предостави повече информация за плащането, включително сметката на
бенефициента и полицейски доклад; На 06.10.2020г. „УниКредит Булбанк“ АД
иска от банката кореспондент да предостави статус на превода, дали
средствата са осчетоводени по сметката на бенефициента, дали има
наличности и дали същите са блокирани, която информация е необходима за
изискване на полицейски доклад от клиента; На 08.10.2020г. идентично
запитване е отправено и до банката в А.. На 09.10.2020г. е излъчено поредно
запитване. На 09.10.2020г., съгласно инструкциите на отдел „Предотвратяване
на измами и сигурност на каналите“ в „УниКредит Булбанк“ АД е излъчено
суифт съобщение, че клиентът - дружеството - ищец, подготвя полицейски
доклад съгласно изискванията, но процесът отнема време, през което
„УниКредит Булбанк“ АД очаква преведените средства да останат блокирани;
11
На 12.10.2020г. е излъчено съобщение до банката кореспондент, че
полицейският доклад е преведен и изпратен на посочен от банката
кореспондент имейл адрес; На 13.10.2020г. банката кореспондент изпраща
суифт съобщение до „УниКредит Булбанк“ АД, че средствата, предмет на
оспореното плащане, са замразени по сметката на бенефициента по
разпореждане на прокуратурата в З.. Твърди, че в конкретния случай за
банката не е съществувало задължение да изпрати СМС парола за
потвърждение. Общите условия за предоставяне на услугите за електронно
банкиране „Булбанк онлайн“ и „Булбанк мобайл“ /„Общи условия“/ на
„УниКредит Булбанк“ АД предвиждали в Раздел IV, т.2.5.2 отделен
самостоятелен начин за удостоверяване на автентичността на клиента,
идентификация и оторизация на платежната операция чрез потребителско име
и парола в комбинация с мобилен токен. Понеже операцията е била
потвърдена с мобилен токен, не било необходимо банката да изпраща парола
за потвърждение чрез СМС. Третото лице-помагач споделя виждането на
ищеца, че от ответника е проявена груба небрежност при работа в
електронната среда на „Булбанк онлайн“. В тази връзка излага следните
съображения: Ответникът Е. Г. е нарушил следните задължения от Препоръки
за спазване на правила за информационна сигурност към клиентите на
„Булбанк Онлайн“ /„Препоръки за сигурност“/ : да проверява изпращача на
имейл съобщения и да не предоставя конфиденциална информация: в
нарушение на това задължение той не е проверил от кого изхожда получения
имейл; винаги да използва „Изход“ след използване на сайта; да не се доверява
на имейл, който не е персонализиран и не посочва краен срок за изпращане на
информация или извършване на действие; да не се доверява на имейл, който
насочва към друг линк /в случая чрез натискане на указан бутон/ /което
позоваване се съдържа и във въззивната жалба/. На следващо място банката
твърди, че при осъществяване на процесната платежна операция е получила
правомерно създадено платежно нареждане при надлежно използване на
неговите персонализирани защитни характеристики и е действала съобразно
своите правила и процедури по изпълнение. Твърди се, че Банката извършила
надлежно задълженията си съгласно разпоредбата на чл. 9 от Наредба № 3 на
БНБ от 18 април 2018г. за условията и реда за откриване на платежни сметки,
за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни
инструменти.
12
От събраните по делото доказателства се установи следното:
Крайните изводи на окръжен съд Пловдив следва да бъдат споделени
изцяло. Това се налага от анализа на установената пред него фактическа
обстановка, с нищо ново непроменена и пред настоящата инстанция.
На първо място, доколкото в рамките на служебната проверка на
въззивния съд, тъй като постановеното първоинстанционно решение се
обжалва изцяло, е проверка допустимостта на решението, обусловена от
допустимостта на иска, по който е постановено, следва да се посочи, че искът
по който е постановено обжалваното решение, е допустим. Ищец е
акционерно дружество, което, като типично капиталово дружество, е със
законосустановена органна структура, като всеки негов орган притежава
установена от закона и устава предметна компетентност. По отношение на
това капиталово дружество законодателят не е предвидил като изискване за
допустимост на иска за търсене на отговорност за вреди от членовете на
съвета на директорите приемането на нарочно решение от общото събрание
на акционерите.
Няма спор, а и справката в ТРРЮЛНЦ сочи на установена
легитимацията на ответника Г. на член на Съвета на директорите на
„Булгарконф“ АД считано от м.04.2016г. до м.09.2021г.
Не е спорен и фактът, че през посочения период, конкретно на
02.10.2020г. от банковата сметка на ищеца с IВАN ***** е извършен паричен
превод на сума в размер на 55 000 евро по банкова сметка с IВАN *** в *** **
- А., титуляр на която е ***, като не е спорен и фактът, че към посоченото
физическо лице дружеството няма задължения. Не е спорна и фактическата
обстановка по извършване на превода: Преводът е нареден през електронната
платформа „Булбанк Онлайн“, като между ищеца и третото лице – помагач
„Уникредит Булбанк“ АД, на 10.06.2019г., е сключен договор за предоставяне
на услугата „Булбанк Онлайн“ /както и на услугата „Булбанк Мобайл“/.
Преводът е нареден чрез електронно банкиране от персоналния служебен
компютър на Г. при следните стъпки: Към обяд /12.02.ч./ на служебния си
имейл ответникът получил от *** електронно съобщение от „УниКредит
Булбанк“, съгласно което акаунтът му бил временно заключен за по-добра
защита на личните данни и за отключване следвало да натисне линк в
съобщението, обозначен като „тук“; При натискане на линка „тук“ се отворил
13
сайтът на „УниКредит Булбанк“, на който било видно съобщение, че личните
данни се обновяват и временно достъпът на клиента до онлайн банкирането
бил преустановен; Около 16:30ч. ответникът отново опитал да използва
онлайн банкирането, но достъпът до него продължавал да бъде невъзможен;
Незабавно потърсил и осъществил контакт със служители на „УниКредит
Булбанк“, вследствие на което достъпът до онлайн банкирането дружеството –
ищец и още две дружества /„ЕМ ДЖИ“ АД и „Италиан Фуд“/ ООД; При
преглед на транзакциите от банковите сметки на трите дружества
/включително и на ищцовото „Булгарконф“ АД/ ответникът установил, че от
тези банкови сметки бил излъчен по един превод, който той не е бил
потвърдил, като преводът от името на ищцовото дружество бил в размер на 55
000 евро; Е. В. Г. отново се свързал със служители на „УниКредит Булбанк“,
като уведомил за неоторизираните от него преводи от банковите сметки на
трите дружества и поискал блокиране на преводите, подал и изрично писмено
искане за анулиране на неразрешени платежни операции. Г. се обърнал и към
специализираните досъдебни органи, като по подадения от него сигнал е
образувана прокурорска преписка №2527/2020г. на Специализирана
прокуратура, досъдебно производство за извършено престъпление по чл.321
ал.3, т.1 във връзка с ал.1 от НК за това, че за периода от септември 2020г. до
края на октомври 2020г. на територията на цялата страна и в А. е създадена
организирана престъпна група /структурирано трайно сдружение от 3 или
повече лица/ с цел да извършват съгласувано в страната на престъпления по
чл.212а от НК.
При тази безспорна фактическа обстановка, спорният по делото въпрос
относно наличието на фактическия състав на чл.240 ал.2 от ТЗ е извършеният
превод от 55 000 евро по банкова сметка с IВАN *** в *** ** - А., с титуляр
***, към което физическо лице ищцовото дружеството няма задължения,
резултат ли е от виновно действие на ответника Е. Г. в качеството му на член
на съвета на директорите, действието, изразяващо се в отваряне на линка към
получения от него на 02.10.2020г. имейл и последвалото поведение,
представлява ли груба небрежност и бездействие, доколкото се касае за
специална деликтна отговорност, която, макар и специална, се извежда от
института на непозволеното увреждане и предполага вреда, противоправно
поведение /при всички негови проявни форми/, вредоносно деяние /действие
или бездействие/ и причинна връзка между деянието и вредата.
14
Тук на първо място следва да се посочи, че, съгласно чл.1 от договор за
възлагане на управление от 01.04.2016г., сключен между ищцовото дружество
и ответника, на последния е възложено да извършва от името и за сметка на
ищеца оперативно управление относно всички действия, свързани с
цялостната дейност на ищеца, като за това има право да извършва от името и
за сметка на дружеството всички действия, свързани с това управление. Но от
делегираните общо права „да извършва от името и за сметка на дружеството
всички действия, свързани с това управление“, не може да се изведе
категорично извод за делегирани права по електронно банкиране именно в
качеството му на член на СД. Такъв извод не би могъл да се направи и от
факта, че в „Искане за ползване на „Булбанк онлайн“, адресирано от
дружеството – ищец до „Уникредит Булбанк“ АД, името и данните на Е. Г. са
посочени в графа „Данни за потребител на клиента“. Т.е. – независимо от
качеството на ответника на член на съвета на директорите, не може да се
приеме за категорично установено от носещата доказателствената тежест
страна /ищеца, а доколкото въззивното производство е инициирано от трето
лице – помагач и при вменена негова доказателствена тежест/, че дори и да се
касае за виновно действие /под каквато и да е форма/ от страна на ответника,
то е осъществено в качеството му на член на съвета на директорите, за да се
ангажира неговата специална отговорност по специалния ред на чл.240 ал.2 от
ТЗ /като виновно действие евентуално би било относимо спрямо евентуално
предявения иск за ангажиране отговорността на ответника на лично
основание/. Или, както правилно е приел и първостепенният съд, при
правилно приложение от негова страна на процесуалното изискване по чл.154
ал.1 от ГПК, на първо място не е установена при условието на пълно и главно
доказване първата материалноправна предпоставка от фактическия състав на
специалната имуществена отговорност по чл.240 ал.2 от ТЗ - твърдяното
поведение, при положение че същото е противоправно, да е извършено от
ответника именно в качеството му на член на СД. Такъв извод не може да се
направи и от представения с исковата молба трудов договор от 20.05.2008г.,
сключен с ищцовото дружество и ответника. Трудовият договор е сключен за
длъжност „***“. А тази длъжност не се препокрива с функции по управление
и разходване на финанси.
На следващо място /относимо и към евентуално предявения иск/ не се
касае и за каквото и да е поведение, осъществяващо признаците на
15
противоправно такова - извършено в нарушение на задължението му по чл.237
ал. 2 от ТЗ – ответникът да изпълнява функциите си с грижата на добър
търговец и в интерес на дружеството, както и под каквато и да е форма
противоправно поведение, даващо основание за ангажиране отговорността му
и на лично основание.
Това се извежда на първо място от заключенията от комплексните
съдебнотехнически експертизи - основна и допълнителна такава, назначени в
първоинстанционното производство, като заключението на експертите, най-
общо казано е следното: само по себе си натискането на бутона „тук“ /което
действие е вменено като неправомерно осъществено от ответника/ не е
достатъчно за извършване на превод. Необходими са още парола за вход в
„Булбанк Онлайн“; ПИН код, който се въвежда на мобилното устройство за
достъп до М-токен; код от М-токен, генериран на мобилното устройство,
който да се въведе на компютърното устройство за вход в системата „Булбанк
Онлайн” и код от М-токен, генериран от мобилното устройство, който да се
въведе на компютърното устройство в „Булбанк Онлайн“ за запазване на нов
контрагент, като без всички тези кодове и пароли не може да се извърши
паричен превод, в т.ч. компрометираният /като самото понятие „токен“ е
генериране на еднократен код, използван за защита на онлайн банкови
системи/. Съгласно заключението от допълнителната експертиза, М-токен
работи в оф-лайн режим, в мобилната апликация, но не изисква логване в
мобилното приложение, а само логване с пин в самия М-токен. При първи
превод към невключен в секция „Доверени получатели – Доверени
коннтрагенти“ контрагент задължително се изисква подпис от М-токен, а при
следващ превод не се изисква такъв подпис /констатациите на експертите
сочат, че първи превод към клиент Келтер е излъчен от сметка на едно от
останалите две дружества, а преводът от сметката на „Булгарконф“ АД е втори
по ред/. Експертите са проследили необходимите потребителски
идентификатори, с които следва да разполагат потребителите; начина на
достъпване до онлайн платформата за безкасови плащания при „Булбанк
Онлайн“, посочили са необходимостта от допълнителна верификация с М-
токен при получател, който не е добавен в секция „Доверени получатели –
Доверени коннтрагенти“, на която база са изготвили заключенията. Съгласно
основното заключение е напълно възможно да се предоставят легитимни
потребителски идентификатори, след като се отвори фишинг писмо,
16
съдържащо линк до сайт, наподобяващ електронното банкиране и често при
фишинг атаки сайтовете подканват потребителите да предоставят своите
идентификатори. Освен това констатацията на експертите е и че и трите
плащания на 02.10.2020г. в периода между 12:18:05 ч и 16:50:00 ч са
извършени във времеви интервал от 5-6 секунди, за който период вещите лица
разясняват, че е изключително кратък и на практика предполага получен
пълен достъп на функционалностите на мобилния токен, като не може да се
изключи хипотеза на осъществена компютърна измама като състав на
престъпление по НК чрез „хакването“ му, довела до неоторизирана платежна
операция – което пък от своя страна изключва причинно - следствена връзка
между поведение на ответника и процесния превод, тъй като са налице и
други фактори, условия и предпоставки, които е следвало да настъпят, за да се
стигне до извършване на превода. Заключенията от двете комплексни
експертизи, като компетентно изготвени и неоспорени от страните, се
кредитират изцяло и от настоящата инстанция. Извод за допуснато нарушение
от страна на Г., било като оправомощено лице, било на лично основание, не
може да се изведе от отговорите на въпросите, дадени в т.3,21 от
първоначалната експертиза, описващ механизма на компрометираната
персонализирана защита; от отговора на въпроси 3.14 от първоначалната
експертиза и 3.4 от допълнителната такава относно констатациите че банката
разполага със съвременни технически системи, вътрешни правила и
процедури за установяване идентичността на клиента и дължима защита на
личните данни.
Всички възражения на жалбоподателя за неспазване от страна на Е. Г. на
Препоръките за сигурност, както и на Общите условия за предоставяне на
услугите за електронно банкиране „Булбанк онлайн“ и „Булбанк мобайл“
/„Общи условия“/ на „УниКредит Булбанк“ АД, се опровергават на две
основания. На първо място не е установено, че ответникът Г. е запознат с тези
Препоръки и Общи условия, доколкото, както се посочи, искането за ползване
на „Булбанк онлайн“ е отправено от самото дружество Булгарконф“ АД и то е
страна по договора от 10.06.2019г. за предоставяне услугата „Булбанк
онлайн“. Не може да се сподели тезата за нарушение на вменени правила и
задължения доколкото препоръките, според тълковния речник са съвет да се
направи нещо или похвала на нещо, а в правен аспект не съдържат
характеристиките на правила за поведение според своя интензитет и степен на
17
задължителност на правилото за поведение и правните последици от неговото
неспазване. Що се отнася до позоваването във въззивната жалба на клаузата
на т.24 от ОУ, вменяваща в задължение на клиента да спазва в собствен
интерес препоръките за сигурност, да предприема всички обективно
възможни технически предпазни мерки за защита на използваните от него
идентификационни данни, то на това задължение кореспондират насрещните
задължения на банката, регламентирани в т.33 – да осъществява електронно
идентификациране на клиента и нормално функциониране на Булбанк онлайн;
да изпълнява операции, след като идентифицира потребителя и др. Тук следва
да се посочи и разпоредбата от специалния закон - Закона за платежните
услуги и платежните системи /ЗПУПС/ - чл.125, съгласно която Правилата за
достъп до платежни системи на доставчици на платежни услуги трябва да са
обективни, недискриминационни и съразмерни, като не ограничават достъпа
повече от необходимото за защита срещу специфични видове риск.
Не на последно място извод за липсата на виновно противоправно
поведение от страна на ответника, както в качеството му на член на съвета на
директорите, така и на лично основание, се извежда от специалния закон -
Закона за платежните услуги и платежните системи, уреждащ изискванията
към дейността на доставчиците на платежни услуги и видовете платежни
услуги. Този закон повелява /чл.70 ал.1/:Платежната операция е разрешена,
ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й. При липса на
съгласие платежната операция е неразрешена. С оглед предприетото от страна
на Г. действие по уведомяване на ГД БОП и образувана прокурорска преписка
№2527/2020г. на Специализирана прокуратура, както и с оглед предприетите
от самото дружество „Булгарконф“ АД действия /които ще бъдат обсъдени
впоследствие/, следва да се приеме, че е налице липса на съгласие от страна
платеца, при което е налице неразрешена платежна операция, за каквато не
може да се ангажира отговорността на физическия платец или на платеца по
сключен договор с доставчика на услуги. Относно доказване автентичността и
точното изпълнение на платежната операция, специалният закон /чл.78 ал.1 и
ал.4 от ЗПУПС/ предвижда: когато ползвателят на платежна услуга твърди, че
не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно
изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи
доказателствената тежест при установяване автентичността на платежната
операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и за това, че
18
операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в
услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги; когато ползвателят
на платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна операция,
регистрираното от доставчика на платежни услуги, включително от
доставчика на услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо,
използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че
платежната операция е била разрешена от платеца или че платецът е действал
чрез измама, или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое
от задълженията си по чл.75. Доставчикът на платежни услуги, включително
доставчикът на услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо,
представя доказателства, че е налице измама или груба небрежност от страна
на ползвателя на платежни услуги. Аргумент в насока за липса на
неправомерно, виновно поведение от страна на ответника при осъществяване
на въпросния превод е и законово предвидената отговорност – чл.79
„Отговорност на доставчика на платежни услуги за неразрешени платежни
операции“ ал.1 от ЗПУПС, съгласно който в случай на неразрешена платежна
операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява
незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки
случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал
или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни
услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми
съответните компетентни органи за това. А съгласно чл.79 ал.2 от ЗПУПС:
Когато платежната операция е инициирана чрез доставчик на услуги по
иницииране на плащане, доставчикът на платежни услуги, обслужващ
сметката, възстановява незабавно и във всеки случай не по-късно от края на
следващия работен ден сумата по неразрешената платежна операция и когато
е приложимо, възстановява задължената платежна сметка в състоянието, в
което би се намирала, ако не беше изпълнена неразрешената платежна
операция.
По повод на вменените с разпоредбата на чл.75 от ЗПУПС задължения
за ползвателя на платежни услуги по отношение на платежните инструменти
и персонализираните средства за сигурност /по отношение на които
задължения следва да се посочи нормата на чл.78 ал.4 от ЗПУПС/, дори и да
се приеме, че Г. е ползвател на платежна услуга по смисъла на специалния
закон, то не се констатира нарушение на изискването, посочено в т.1 - да
19
използва платежния инструмент в съответствие с условията за неговото
издаване и използване, които трябва да са обективни, недискриминационни и
пропорционални. Изпълнено е изискването на т.2 - да се уведомява
доставчикът на платежни услуги или упълномощено от него лице за загубване,
кражба, присвояване или неразрешена употреба на платежния инструмент
незабавно след узнаването.
Аргумент за липса на виновно противоправно поведение, под каквато и
да е негова форма /умисъл или непредпазливост/ от страна на Г., са и
актуалните данни относно образуваното по негова инициатива досъдебно
производство. В хода на въззивното производство са събрани актуални данни
за хода на това досъдебно производство /отговор от СГП вх.
№6361/28.07.2025г./. Досъдебното производство /№10/2021г. по описа на ГД
БОП при МВР/, образувано на 20.01.2021г., е водено за престъпление по
чл.321 ал.3, т.1, във вр. с ал.2 от НК /за създадена организирана престъпна
група, с неправомерно използвани компютърни данни/, като актуалните данни
за хода на това досъдебно производство се съдържат в горецитирания отговор
на СГП/ като в хода на разследването не е привлечено лице в процесуално
качество на обвиняем. Съгласно същия този отговор, не е установено сумата
от 55 000 евро или части от нея да е възстановена на „Булгарконф“ АД. Но
данните за предприети от страна на дружеството действия сочат на друг
резултат: Съгласно изявление на дружеството, обективирано в Нотариална
покана, отправена до „Уникредит Булбанк“ АД /с нотариално удостоверяване
на подписите от 20.08.2025г./ и съгласно писмено становище на „Булгарконф“
АД, като страна в производството, от една страна се съдържа извънсъдебно
изявление за извършена „хакерска атака“ по повод процесното събитие /т.е.
правоимащата страна не поддържа становище, че намаленият й патримониум
със сумата от 55 000 евро се дължи на виновно поведение от страна на
ответника/. От друга страна горепосочените писмени изявления, ведно с
представените доказателства, сочат, че „Булгарконв“ АД, заедно с останалите
две дружества /„ЕМ Джи“ АД и „Италиан Фуд“ ООД/, са предприели
съответните действия пред съответните компетентни органи в А.: ангажирали
са адвокат, като вследствие предприетите действия, с определение от
06.03.2025г. на ОС Залцбург, блокирана сума от 82 000 евро /налична сума по
сметката, по която е извършен преводът/ е възстановена на трите дружества.
Сумата е преведена по сметка на процесуалния представител /адв. М.Л./. След
20
удържане пропорционално на адвокатското възнаграждение, преведената по
сметка на „Булгарконф“ АД сума е 30 970,52 евро /извлечение по сметка –
л.59/ - пропорционално на вредата на всяко от трите дружества. Като
възстановена част от общата сума 55 000 евро, би следвало да се счита и
сумата за адвокатско възнаграждение по приложена фактура /л.79/ от
14.05.2025г. /+ сумата от 30 970,52 евро/. Така посочените действия от страна
на ищеца и новонастъпили факти, преценени и с оглед разпоредбата на чл.235
ал.3 от ГПК, допълнително аргументират извод за липсата на виновно
противоправно поведение от страна на въззиваемия Г. при описаното в
исковата молба действие - извършване на превод от 55 000 евро на
02.10.2020г. от банковата сметка на дружеството - ищец, чрез отваряне на
линк към имейл ***., изпратен на служебния имейл на Е. В. Г.: *** към
банкова сметка с IВАN *** в *** ** - А., титуляр на която е *** – т.е. за
липсата на основание за ангажиране отговорността му, както като член на
съвета на директорите на дружеството – ищец /в случай че би могло да се
приеме материалноправната предпоставка това действие да е извършено от
ответника в качеството му на член на СД/, така и на лично основание.
Ето защо въззивната жалба на третото лице – помагач в производството
се явява неоснователна, а обжалваното решение, като правилно, следва да
бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.10 от ГПК, на третото лице помагач
не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е причинило със
своите процесуални действия. Предвид процесуалната норма, жалбоподателят
следва да заплати на въззиваемия Е. Г. направените разноски за въззивното
производство. Съгласно списък на разноските /л.89/ те са в размер на 4 500лв.
– адвокатско възнаграждение - заплатено в брой, съгл. договор за правна
защита и съдействие /л.88/.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20/10.01.2025г., постановено по т.д.
№607/2021г. по описа на окръжен съд Пловдив, с което са отхвърлени
предявените от „Булгарконф“ АД ЕИК ********* против Е. В. Г. ЕГН
21
********** осъдителни искове с правна квалификация чл.240, ал.3 вр. чл. 237
ал.2 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сума в размер на 107 570.65лв.,
/равняваща се на 55 000 евро/, представляваща обезщетение за вреди,
нанесени на дружеството - ищец на 02.10.2020г., чрез отваряне на линк към
имейл ***. изпратен на служебния имейл на Е. В. Г.: *** и последвалото
бездействие на ответника да уведоми за това си действие „УниКредит
Булбанк“ АД, което е довело до неоторизиран достъп на трети лица до
потребителските идентификатори на Е. В. Г. за ползване на услугата „Булбанк
Онлайн“ по отношение на банковата сметка на дружеството - ищец и
впоследствие до излъчване на неоснователен и неоторизиран превод към
банкова сметка с IВАN *** в *** ** - А., титуляр на която е ***, ведно със
законната лихва, считано от 02.10.2020г. до окончателното плащане - главни
искове, евентуално съединени с искове за заплащане на същата сума като
вреди, настъпили чрез извършване на недължимото плащане лично от
ответника от банковата сметка на ищеца към банкова сметка на трето лице с
IВАN *** в *** ** - А., титуляр на която е ***, ведно със законната лихва,
считано от 02.10.2020г. до окончателното плащане и „Булгарконф“ АД ЕИК
********* е осъдено да заплати на Е. В. Г. ЕГН ********** сумата от 10
750лв. - разноски в производството, като решението е постановено при
участието на трето лице - помагач на страната на ищеца: „Уникредит Булбанк“
АД ЕИК *********.
ОСЪЖДА „Уникредит Булбанк“ АД ЕИК ********* да заплати на Е. В.
Г. ЕГН ********** разноски за въззивното производство в размер на 4 500лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22