М О Т И В И
към НОХД № 134/2012г. по описа на
Окръжен съд гр. Стара Загора
С обвинителен акт подсъдимият Й.Т.А., ЕГН **********, Е ПРЕДАДЕН
НА СЪД за това, че на 20.09.2011г. в гр. *********** е направил опит
умишлено да умъртви другиго - Д.А.Д. – ЕГН **********, като деянието е останало
недовършено по независещи от дееца причини - престъпление по чл. 115, вр. с чл. 18 ал.1 от НК.
В настоящото наказателно производство,
съдът е допуснал до съвместно разглеждане предявения от пострадалия Д.А.Д., ЕГН ********** граждански иск против
подсъдимия Й.Т.А., ЕГН ********** за сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща претърпени неимуществени вреди от деянието,
ведно със законната лихва от датата на увреждането 20.09.2011г. до окончателното
изплащане на горепосочената сума.
На основание чл. 76 и сл. и чл. 84 и сл.
от НПК, съдът е конституирал пострадалия Д.А.Д. като частен обвинител и граждански
ищец. Същият се представлява от
повереника адв. Ю.Г..
В пледоарията си прокурорът поддържа
обвинението, както
относно изложената фактическа обстановка, така и относно правната квалификация
на деянието.
Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание при наличието само на утежняващи вината обстоятелства, малко над
средния размер, предвиден в закона.
Повереникът на гражданския ищец и частен
обвинител адв. Г. взема становище, че изложената фактическа обстановка в
обвинителния акт е безспорно доказана. Споделя възприетата от държавното
обвинение правна квалификация на деянието, като предлага на съда да наложи на
подсъдимия наказание във вида и размера, посочен от прокурора. Пледира предявения граждански иск да бъде уважен изцяло, като
доказан по основание и размер.
Защитникът на подсъдимия Й.Т.А. – адв. Р.К.
счита, че обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин, поради което
пледира по отношение на неговия подзащитен да бъде постановена оправдателна
присъда относно обвинението по чл. 115 вр. чл. 18 НК, като подсъдимия бъде
признат за виновен за извършено деяние по чл. 129 от НК.
Съдът,
след като взе предвид становището на
страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, като съобрази и заключенията на съдебните експертизи, намира за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Й.Т.А. е роден на ***г***, с
постоянен адрес в гр. ********, ж.к. „******”, бл. № **,
вх.**, ет.** ап. ****, българин, български гражданин, със средно образование,
пенсионер, женен, реабилитиран, ЕГН **********.
Подсъдимият Й.Т.А. и свидетелят Д.А.Д. са
съседи и живеят в един и същ вход на жилищен блок в гр. *****, ж.к. „****”, бл. № **, вх.**, като апартаментът на подсъдимия А.
е на ет.**, точно над апартамента, в който живее св. Д.. Отношенията им като
съседи били влошени от дълго време.
На 20.09.2011г. около 16,30ч. свидетелите А.А.К.
и К.А.А. били седнали на стълбите пред входа на жилищния блок, в който живеели
в гр. ********* – в ж.к. „*****”, бл. № **, вх.**,
когато към тях се приближил съседът им подсъдимия Й.А., който се спрял при тях
и започнал разговор със св. К.А., при което на двете жени им направило
впечатление, че бил употребил алкохол. Около 17ч. се появил и св. Д.А.Д., който
по това време се връщал от работа и се насочил към входа на жилищния блок, с
намерението да се прибере в дома си. В този момент подсъдимия А. тръгнал към
св. Д. и започнал да го обижда и псува: “Ще ти е**а майката, ще те убия, ти на
голям гъзар се правиш, ще те утрепя”, но последният отговорил на подсъдимия да
не се занимава с него и го подминал, като влязъл във входа и се качил по
стълбището към асансьора на първия етаж. В същия момент детето на св. А.К.,
което играело пред блока, също влязло във входа и св. К. го последвала, с
намерението да го изведе навън. Непосредствено след нея, в жилищния вход влязъл
и подсъдимия А., който я подминал, качил
се по стълбите и отишъл до св. Д., който чакал асансьора на стълбищната
площадка на първия етаж. В този момент подсъдимият Й.А. извадил носения в себе
си кухненски нож и с рязко движение го забил в лявата част на гръдния кош на
св. Д., в областта на ребрата. В резултат на силния удар, дръжката на ножа се
счупила и останала в ръката на подсъдимия, а острието останало да стърчи забито
в тялото на пострадалия, който пребледнял силно и залитнал настрани, след което
тръгнал надолу по стълбите, за да излезе пред входа. Пряк очевидец на случилото
се станала св. А.К., която уплашена от видяното моментално се разкрещяла за
помощ и в резултат на виковете й, на вратата на жилището си на първия етаж се
показал нейният ***** – св. А.А.К., който по същото време си почивал в дома си.
Подсъдимият тръгнал след пострадалия, като викал „Майка ти да е*а, ще те убия!
Спри да те довърша!”, но в този момент св. А.К. подгонил подсъдимия, настигнал
го и го хванал до предпоследния вход на блока, като го бутнал на земята.
Подсъдимият продължил да вика: “ Сега му е***вам майката”, като забелязал, че
подсъдимия държал дръжката на ножа. Св. К. съпроводил подсъдимия А. към асансьора, с намерението да го качи на
него и да го накара да се прибере у дома си , след което подсъдимия се качил в
асансьора и тръгнал нагоре към апартамента си.
Междувременно св. Д. излязъл от входа
облян в кръв, със стърчащото все още от ляво на гръдния му кош острие на ножа,
където го пресрещнала св. К.А.А. и в стремежа си да му помогне, извадила острието
от тялото му. В същото време в близост до тях, пред входа на жилищния блок,
спрял с автомобила си техен съсед, който по молба от св. А.К. качил пострадалия
в автомобила и веднага го закарал в болницата, където постр. Д.Д. бил опериран
по спешност. Малко след това на мястото пристигнал екип на РУ „Полиция” – *******,
който задържал подсъдимия и извършил оглед на местопроизшествие, за което бил
съставен съответен Протокол от 20.09.2011г.. При огледа били иззети проби от
червеникавокафяви петна от стълбището на входа на жилищния блок, като в кухнята
на апартамента на подсъдимия А. била намерена и иззета дръжката на ножа, с
който малко преди това подсъдимият намушкал пострадалия.
С протокол за доброволно предаване от
20.09.2011г. св. К.А.А. предала на полицейските органи острието на ножа,
изцапано с кръвта на пострадалия, извадено от свидетелката от тялото на
последния.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и
безспорен начин от:
Частично от обясненията на
подсъдимия, същият не отрича, че е пробол пострадалия с нож в тялото,
показанията на свидетелите Д.А.Д., А.А.К.,
К.А.А., А.А.К., К.Г.Д., Г.В.Г., както и от всички други писмени и веществени доказателства.
Както вече бе отбелязано,
подсъдимият не отрича да е нанесъл удар с нож в гръдния кош на пострадалия, но
твърди, че това е станало вследствие на самозащита. Обясненията на подсъдимия,
че е промушил пострадалия при самозащита или
в състояние на афект, не кореспондират с останалите доказателства по
делото и съдът ги възприема като негова защитна позиция. Свидетелите Д., А. и К.
са категорични, че именно подсъдимия пред входа на блока е заплашвал и обиждал
пострадалия като му е казал: “Ще ти е**а майката. Ще те убия. Ти на голям гъзар
се правиш, ще те утрепя”. Прекият очевидец на деянието – свидетелката А.К. дава
показания, че подсъдимия е извадил нож от дясната част на кръста си и без да е провокиран по какъвто и да е
начин от пострадалия Д. /последния е чакал пред вратата на асансьора/ му е
нанесъл удар с ножа в лявата част на ребрата, като дръжката на ножа се е счупила
и е останала в ръката на подсъдимия, а острието в тялото на пострадалия, като
впоследствие острието е извадено от тялото на пострадалия от свидетелката А..
Свидетелите К., К. и А. с категоричност установяват, че след деянието
подсъдимият е тръгнал след пострадалия, като е продължавал да заплашва същия с
думите: “Майка ти ще е**а, ще те убия”. Съдът кредитира показанията на
горепосочените свидетели като достоверни, поради тяхната логичност,
последователност, непротиворечивост и не на последно място поради тяхната
безпристрастност. Горепосочените гласни доказателства кореспондират с протокола
за оглед на местопроизшествие и протоколите за доброволно предаване, касателно
веществените доказателства.
От заключението на съдебномедицинска
експертиза по писмени данни, изготвена от вещото лице д-р Р.М.Д. е видно, че на
20.09.2011г. постр. Д.А.Д. е получил
проникваща прободно – порезна рана в коремната кухина. Лезия на диафрагмата в
ляво. Излив на кръв в коремната кухина. Това травматично увреждане е причинено
от предмет с остър връх и режещ ръб, какъвто представлява ножът и добре
отговаря да е получено по гореописаното време и начин. Проникващото прободно –
порезно нараняване в коремната кухина с лезия на диафрагмата в ляво и излив на
кръв в коремната кухина представлява нараняване, което прониква в коремната
кухина и възстановителният му период, при правилно протичане на оздравителния
процес, е повече от 30 дни.
От заключението на допълнителна съдебномедицинска
експертиза по писмени данни, изготвена от вещото лице д-р Р.М.Д. е видно, че прободното
нараняване е причинило също и лезия на левия бъбрек, както и лезия на 9-то
ребро в ляво. Топографски описано, прободното нараняване се намира по средна
мишнична линия, в средната трета на областта между мишницата и горния ръб на
хълбочната кост. Посоката на прободно – порезната рана е от ляво надясно, леко
отгоре – надолу. Дълбочината на самото нараняване със сигурност е повече от 4-6 см., като е възможно и
цялото острие да е проникнало в коремната кухина. Всяко проникване в телесна
кухина подлежи на спешна оперативна ревизия. Именно проникването в коремната
кухина е наложило опериране в спешен порядък за установяване на налични
наранявания, като ранният оперативен период в такива случаи протича в
отделенията по анестезиология и активно лечение. В конкретния случай не може да
се приеме, че към момента на предприемане на лечението е съществувала реална
опасност за живота на Д.. Налице е нараняване, което прониква в коремната
кухина и само по себе си има характер на средна телесна повреда по смисъла на
чл. 129 ал.2, вр. с ал.1 от НК.
В съдебно заседание вещото лице
д-р Д. изрично заяви, че в хода на самата операция е установено кои органи са
засегнати, но без оперативна намеса това не би могло да се установи или ако има
друго увреждане, би било пагубно, поради което се е наложило встъпване в спешна
интервенция. В конкретния случай “е въпрос на късмет кой жизненоважен орган
може да бъде засегнат при едно такова нараняване”, т.е. единствено
съприкосновението на ножа с реброто /налице е лезия на реброто/ е предизвикало
проникване на хладното оръжие в коремната кухина и от тук не е последвал леталния
изход за пострадалия.
От заключението
на съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства № 26/06.10.2011г., изготвена
от вещото лице Г.И.Р. е видно, че засъхналата червено – кафява материя по
представените за изследване острие на нож и марлен тампон /иззета от стълбището
на жил. вход/, е кръв от човешки произход с кръвна група *****/. Кръвната група
на Д.А.Д., чиято кръв също е била обект на изследване, е *****.
От заключението
на химическата експертиза /Протокол № 676/26.09.2011г./, изготвена от вещото
лице Ц.Т.Т. е видно, че в кръвта на подсъдимия Й.Т.А. се доказва наличие на
етилов алкохол с концентрация от 2,89 промила.
От заключението
на съдебно психолого – психиатрична експертиза № 225/07.11.2011г., изготвена от
вещите лица д-р Г.Д.К. и доц. М.П.П., е видно, че подсъдимият Й.Т.А. не страда от психично
заболяване. Преди и по време на извършеното деяние е бил в състояние на
обикновено алкохолно опиване и не са налице достатъчно данни за наличие на
физиологичен афект у същия към момента на извършване на деянието. Разбирал е
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си,
способен е правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и дава
достоверни обяснения за тях.
Въз основа на установените по несъмнен и
категоричен начин фактически обстоятелства, съдът прие следното от правна
страна:
От фактите по делото е видно, че подсъдимият Й.Т.А.
на 20.09.2010г. е направил опит умишлено да умъртви Д.А.Д., като деянието е
останало недовършено по независещи от дееца причини.
Психичното
отношение на дееца към деянието се установява от действията, в които е
обективирано. Дали е налице умисъл за убийство, който при опита може да бъде
само пряк, или деецът цели причиняване на някакво телесно увреждане, се решава
от обективните обстоятелства, при което е извършено деянието и причините,
поради което не са настъпили предвидените от закона и исканите от дееца
общественоопасни последици. В конкретния случай подсъдимият е извършил
необходимото, за да лиши от живот пострадалия. Действал е с оръжие – нож, годно
да причини телесно увреждане с летален изход, ако не бъде оказана навременна и
квалифицирана медицинска помощ, показателни за целта, с която е употребен. С
това оръжие подсъдимият с рязко движение е забил ножа в лявата част на гръдния
кош на пострадалия, в областта на ребрата, т.е. ударът е бил насочен към
жизненоважен орган от човешкото тяло, като същевременно за осъществяването му е
била вложена значителна сила. Подсъдимият не е бил лишен от годност да съзнава,
че замахвайки и забивайки с цялата си сила този нож, който държи, към
жизненоважен орган от човешкото тяло, при причиняването на прободни увреждания
с него, може да стигне до смъртен резултат. Оръжието, с което подсъдимият е
действал, силата и посоката на удара, свидетелстват за умисъл на подсъдимия да
лиши от живот пострадалия. Както вече бе посочено, оказването на своевременна и
висококвалифицирана медицинска помощ и обстоятелството, че при съприкосновение
с реброто, острието на ножа е проникнало в коремната кухина, е предотвратило
смъртта на пострадалия Д.. Подсъдимият е бил в лоши отношения с пострадалия и е
целял умъртвяването му. Подсъдимият неколкократно преди деянието и след
деянието е отправял реплики към пострадалия в следния смисъл: “Ще ти е**а
майката, ще те убия, ще те утрепя, ще те довърша”.
От всичко
гореизложено следва единственият правен извод, че на 20.11.2011г. в гр. ********,
подсъдимият Й.Т.А. е направил опит умишлено да умъртви Д.А.Д., ЕГН **********,
като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, действайки
при форма на вина – пряк умисъл от обективна и субективна страна, подсъдимият е
осъществил състава на чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, в извършване на което
престъпление, съдът го призна за виновен.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне
на наказанието, съдът изходи от двата основни принципа, залегнали в
разпоредбата на чл. 54 от НК за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието.
Законодателят е
предвидил за извършено престъпление по чл. 115 от НК наказание “Лишаване от
свобода” от десет до двадесет години. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 НК
при опит дееца се наказва с наказанието, предвидено за довършено престъпление
като се вземе предвид степента на осъществяване на намерението и причините,
поради което престъплението е останало недовършено.
В случая, съдът
отчете сравнително високата обществена опасност на дееца и деянието. Следва да
се отбележи, че макар и реабилитиран, същият е осъждан за извършено деяние по
чл. 115 вр. чл. 18 от НК, а настоящото деяние е извършено през деня на
стълбищна площадка в жилищен блок. Действията на подсъдимия са били възприети
непосредствено от свидетелката К. и нейната ******* на **** години, всичко това
говори за една бруталност и арогантност при осъществяване на деянието. Също
така съдът съобрази недобрите характеристични данни за дееца, установени от
гласните доказателства по делото, обстоятелството, че деянието е извършено след
употреба на алкохол /установено е наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия
2,29 промила на хиляда/.
Безспорно е, че
острието на ножа е проникнало в тялото на пострадалия и въпреки, че дръжката се
е счупила и е останала в ръката на подсъдимия, същият е продължил с вербалната
си агресия спрямо пострадалия като му е казал: “Ще те убия, ще те довърша”.
Тръгнал е да гони последния, като единствено намесата на свидетеля К. е
предотвратила последващи действия от страна на подсъдимия.
Като смекчаващо
вината обстоятелство, съдът отчете възрастта на подсъдимия. Касае се за човек
на 62-годишна възраст.
Предвид
гореизложеното, съдът определи на подсъдимия наказание при превес на отегчаващи
вината обстоятелства, а именно “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ШЕСТНАДЕСЕТ ГОДИНИ,
при първоначален “строг” режим на изтърпяване в затворническо заведение от
“закрит” тип на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯТ ГРАЖДАНСКИ ИСК
Извършеното от подсъдимия Й.Т.А. деяние по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, е не само наказателно съставомерно,
но и на основание чл. 45 от ЗЗД ангажира и гражданската му отговорност, поради
което съдът прие гражданския иск за основателен и доказан до размера на
25 000 лева. От показанията на свидетелите Д.А.Д. и К.Г.Д. се установява,
че преди деянието пострадалият е бил в добро здравословно състояние, полагал е
общественополезен труд, не е изпитвал дискомфорт в общуването с други членове
на обществото, като след деянието, същият е постъпил в медицинско заведение
/писмени доказателства лист 165-166 от ДП/, бил е лишен от възможността да
упражнява правото си на работа поради здравословни причини, като и към
настоящия момент от горепосочените свидетелски показания се установява, че изпитва
болки в областта на нараняването и психическия стрес от деянието не е отшумял.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, размерът на вредите
от неимуществен характер се определя по справедливост.
Имайки предвид гореизложеното, съдът прие:
- че на Д.А.Д. следва да бъде присъдено обезщетение
за неимуществени вреди – болки и страдания – претърпени в резултат на деянието в размер на 25 000 /двадесет и пет
хиляди/
лева, ведно със законната лихва, считано от 20.09.2011г. до датата на окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 600 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
Подсъдимият беше осъден също така да заплати
на държавата сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща държавна такса върху уважения размер
на гражданския иск, като съдът
отхвърли гражданския иск в останалата му част в размера до 30 000 лева като
неоснователен и недоказан.
На основание чл. 189 от НПК, съдът осъди подсъдимия Й.Т.А. да заплати в
полза на съдебната власт по бюджетната сметка на Окръжен съд гр. Стара Загора
сумата от 663,60 /шестстотин шестдесет и
три лева и шестдесет ст./, представляваща направени по делото разноски.
Относно веществените доказателства,
съдът се разпореди, както следва, постановявайки: веществените доказателства – острие
на нож и черна пластмасова дръжка, след влизане в сила на присъдата, да бъдат
унищожени като вещи с малозначителна стойност.
Воден от горните съображения, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Кр.
Георгиев/