РЕШЕНИЕ
№ 861
гр. Перник, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Ц. Ч. М.
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20241720103068 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл.439 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Р. И. Д., ЕГН: ********** от гр. П., ж.к.
„Т.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** в качеството му на наследник на починалия му брат Б. И. Д.,
починал на 08.10.2020 г. срещу „А1 България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ №1 с която е предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК. В исковата молба се твърди, че срещу
наследодателя на ищеца Б. И. Д. е бил издаден изпълнителен лист на 17.05.2013 г. и заповед
за изпълнение № 4688 от 08.10.2012 г. в полза на „Мобилтел“ ЕАД в рамките на ч.гр.д.
6725/2012 г. по описа на районен съд Перник за сумите в размер на 291, 55 лева – главница
за незаплатени и използвани далекосъобщителни услуги за периода от 21.07.2010 г. до
28.11.2010 г. по договор №Д1762812 от 02.05.2010 г. ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението-08.10.2012 г. до окончателното й
плащане и сумата от 25 лв., съставляваща държавна такса и сумата от 40 лв., съставляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се, че въз основа на този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело на
19.08.2013 г. под № 813/2013 г. по описа ма ЧСИ С. Д.а. Подробно описва действията,
извършени в рамките на това принудително изпълнение, като на 07.01.2015 г. било
изготвено съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
наследодателя на ищеца. Същото било получено от работодателя на ищеца на 21.01.2015 г.,
който бил отговорил, че трудовото правоотношение със същия било прекратено. В тази
връзка ищецът приема, че последно действие водещо до прекъсване на погасителната
давност спрямо него било извършено на 26.04.2015 г., когато било изготвено ново запорно
съобщение до работодател на наследодателя на ищеца. ИД № 813 /2013 г. по описа на ЧСИ
С.Д.а било все още висящо, тъй като независимо от молбата на взискателя от 13.07.2023 г.
същото не било прекратено. Изпълнителното дело било прекратено по сила на закона на
основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК към 07.01.2017 г., тъй като две години не били
предприемани изпълнителни действия от естество да прекъснат погасителната давност.
1
На следващата една страница от исковата молба излага правното си разбиране, подкрепено
със съдебна практика относно погасяване по давност на вземания, когато те са установени с
влязла в сила заповед за изпълнение. С оглед на изложеното, моли съда да приеме за
установено, че в полза на ответника като наследник на длъжника Б. И. Д. не съществува
право на принудително изпълнение за сумите в размер на 291, 55 лева – главница за
незаплатени и използвани далекосъобщителни услуги за периода от 21.07.2010 г. до
28.11.2010 г. по договор № Д1762812 от 02.05.2010 г. ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението-08.10.2012 г. до окончателното й
плащане и сумата от 25 лв., съставляваща държавна такса и сумата от 40 лв., съставляваща
юрисконсултско възнаграждение, за които бил издаден изпълнителен лист на 17.05.2013 г. и
заповед за изпълнение в полза на „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД праводател на ответното дружество в
рамките на ч.гр.д. 6725/2012 г. по описа на районен съд Перник. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Намира предявения иск за неоснователен. Признава
фактическите твърдения на ищеца относно издаването на изпълнителния лист и
образуването на изпълнителното дело. Посочва, че на 22.06.2023 г. в деловодството на
дружество било входирано възражение от ищеца в качеството му на наследник на
починалия длъжник Б. И. Д. за погасяване на процесните суми по давност. Бил изготвен
отговор на дружеството от 07.07.2023 г., в което били заявили на ищеца, че процесните суми
няма да бъдат претендирани от него. Същите вземания били премахнати и от
счетоводството на дружеството. Били изпратили с оглед заявлението на ищеца на 13.07.2023
г. писмо до ЧСИ С. Д.а, като са поискали изпълнителното дело да бъде прекратено. Не бил
постановен отказ от същата да бъде прекратено изпълнителното дело, което взискателят би
могъл да обжалва по съответния ред. Взискателят бил предприел всички дължими действия
за да покаже, че не претендира процесните суми от ищеца. Признава факта, че последното
изпълнително действие по ИД № 813 /2013 г. по описа на ЧСИ С. Д.а било извършено на
26.04.2015 г., поради което била настъпила перемция към 2017 г. и ЧСИ бил длъжен да
прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Позовава се на т. 10 от
ТР от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Прави искане за постановяване на
решение при признание на иска по чл. 237 ГПК и претендира съдът да приложи чл. 78, ал. 2
ГПК и да им присъди сторените по делото разноски, тъй като не били дали повод за
предявяване на иска с поведението си. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищеца не се явява, а се представлява от процесуалния представител на
ищеца адв. Б.В., който заявява, че поддържа предявения иск и не желае съдът да постанови
решение по чл. 237 ГПК при признание на иска. Претендира сторените по делото разноски и
представя списък с разноски по чл. 80 ГПК. При условие на евентуалност прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
ответната страна и за недължимост на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В деловодството на съда на 14.10.2024
г. е постъпило писмено становище от процесуалния представител на ответника юрисконсулт
М. Й., в което заявява, че поддържа отговора на исковата молба, в която се признава, че
оспорените вземания са погасени по давност, като се моли съдът да постанови решение при
признание на иска по чл. 237 ГПК и разноските да бъдат присъдени в тяхна полза.
Алтернативно прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
Пернишкият районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове с правно основание чл.439 от ГПК са допустими,
тъй като към момента е налице висящо изпълнително производство по изп.д. № 813/2013 г.
на ЧСИ С. Д.а поради което и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
2
Не се спори между страните, че срещу наследодателя на ищеца Б. И. Д. е бил издаден
изпълнителен лист на 17.05.2013 г. и заповед за изпълнение № 4688 от 08.10.2012 г. в полза
на „Мобилтел“ ЕАД в рамките на ч.гр.д. 6725/2012 г. по описа на районен съд Перник за
сумите в размер на 291, 55 лева – главница за незаплатени и използвани далекосъобщителни
услуги за периода от 21.07.2010 г. до 28.11.2010 г. по договор №Д1762812 от 02.05.2010 г.
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението-
08.10.2012 г. до окончателното й плащане и сумата от 25 лв., съставляваща държавна такса и
сумата от 40 лв., съставляваща юрисконсултско възнаграждение и въз основа на същият е
образувано изп.д. № 813/2013 г. на ЧСИ С. Д.а на 19.08.2013 г. Не се спори, че по
изпълнителното дело не са извършвани от ответника действия насочени към спиране или
прекъсване на давността от 26.04.2015 г., като изпълнителното дело следвало да бъде
прекратено от ЧСИ по право през 2017 г. на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез
иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили
след издаването на съдебния акт. Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и
с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по
изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на съдебния акт
факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му не е настъпила. Предявеният
иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на
новонастъпили обстоятелства след издаване на изпълнителния лист. Настоящия съдебен
състав намира, че обективираните в издадения изпълнителен лист вземания на ответника се
погасяват с изтичането на пет-годишен давностен срок по чл.117, ал.2 от ГПК, тъй като с
неговото издаване вземането е определено по основание и размер. Съгласно задължителното
за съдилищата Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с образуването на
изпълнителното производство през 2013 г. давността за процесните вземания е прекъсната
на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД. Освен образуване на изпълнителното дело по молба на
ответника, в която са посочени способи за изпълнение от 19.08.2013 г., по същото не са
извършвани същински изпълнителни действия, годни да прекъснат давността от 07.01.2015
г., когато е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, за което няма
спор между страните. С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по силата на закона – на основание чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д” ГПК (отм.), нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. В мотивите на посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от
исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на
процеса, то при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да
тече от този момент и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да
действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не
действа (да не иска нови изпълнителни способи). С цитираното тълкувателно решение е
обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече,
докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
Поради липсата на предприети и извършени изпълнителни действия насочени към
принудително събиране на дълга след 07.01.2015 г., в продължение на повече от две години
взискателят не е поискал извършването на други изпълнителни действия. С оглед на това
изпълнителното дело е перемирано към 08.01.2017 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
по силата на закона, независимо от липсата на нарочно постановление от ЧСИ за неговото
прекратяване, към тази дата (в този смисъл е и ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно разясненията дадени в т.10 от Тълкувателно решение
№ 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното
3
производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правно релевантни факти, което ЧСИ не е сторил
своевременно. Ето защо следва да се приеме, че изп. д. № 813/2013 г. е перемирано на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към 08.01.2017 г. Както вече бе посочено в продължение
на две години, считано от 07.01.2015 г. от взискателя не е поискано извършването на
изпълнителни действия, поради което и по силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г.
тълкуване, давността е спряла да тече през цялото време на изпълнителното производство
по изп. д. № 813/2013 г. на ЧСИ С. Д.а относно принудителното събиране на вземанията по
силата на чл.115, ал.1, б. „ж" от ЗЗД, като действието на това спиране е преустановено с
прекратяване на изпълнителното производство, което е станало по силата на закона на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК през 2017 г. По изложените съображения съдът намира, че
погасителната давност за вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
който е приложим и в настоящия случай. Съгласно ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г.
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Според мотивите на възприетата за правилна с цитираното тълкувателно решение съдебна
практика задължителното тълкуване по ППВС № 3/1980 г. отпада едва от момента на
обявяване на Тълкувателното решение, с което Постановлението е счетено за загубило сила.
Затова по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания до
обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, не е
текла погасителна давност на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Давността за тези
вземания e започнала да тече от 26.06.2015 г. и петгодишната давност по отношение на
процесните вземания е изтекла в този случай най-късно на 26.06.2020 г., а исковата молба е
подадена на 10.06.2024 г.
Предвид горното към 26.06.2020 г. предвидената в чл.117, ал.2 от ГПК пет годишна
погасителна давност е изтекла, поради което и обективираните в процесния изпълнителен
вземания на ответното дружество вземания са погасени по давност, за което и не се спори
между страните, с оглед направеното в отговора на исковата молба от ответната страна,
независимо, че ищеца не е поискал от съда да постанови решение при признание на иска по
реда на чл.237 от ГПК.
С оглед горното, предявените искове, като основателни и доказани следва да бъдат уважени,
като съдът постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът, в не дължи на
ответника обективираното в процесния изпълнителен лист вземане, поради погасяването му
по давност.
По разноските:
Ищецът е поискал да му бъдат присъдени сторените по делото разноски, за което са
представили списък по чл.80 от ГПК. В писменото си становище от 14.10.2024 г. ответникът
е признал иска, като е поискал от съда да му бъдат присъдени сторените по делото разноски
на основание чл.78, ал.2 от ГПК, с оглед направеното признание на иска. Ищецът не е
поискал от съда да бъде постановено решение при признание на иска по реда на чл.237 от
ГПК. Независимо от това съдът следва при постановяване на настоящото решение да
изследва налице са предпоставките по чл.78, ал.2 от ГПК за присъждане на разноски на
ответната страна. Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК ако ответникът с
поведението си не е дал повод за образуване на делото и ако признае иска, разноските се
възлагат върху ищеца. Разпоредбата визира отклонение от общия принцип на чл.78, ал.1 от
ГПК за разпределяне отговорността за разноските в исковия процес, независимо дали се
постановява или не решение при признание на иска по реда на чл.237 от ГПК. За да е налице
повод за завеждане на делото по причина поведението на ответника, необходимо е той да
претендира отричаното вземане въпреки противопоставянето на ищеца, т. е. да е налице
правен спор за дължимостта на вземането. За да е дал повод за завеждане на делото
ответникът трябва да е предприел съдебни действия или да оспорва предявения иск за
4
несъществуване на вземането. Следва да бъде посочено, че с изтичането на давностния срок
възниква право за длъжника да се позове на давността чрез възражение и да откаже
изпълнение, ако такова се претендира от кредитора. Ако това е сторено, но кредиторът
продължава да претендира вземането, налице е правен спор и повод ищецът да отрече
съществуването на вземането по съдебен ред. В този смисъл са Определение № 188 от
17.05.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 722/2022 г.; Определение № 468 от 18.12.2018 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 4586/2018 г.; Определение № 2858 от 2.11.2021 г. на САС по в. ч. гр. д. №
3264/2021 г. и др. Съдът намира, че в случая са налице и двете предпоставки, които сочат на
отпадане отговорността на ответника за разноските в производството. С писменото си
становище от 14.10.2024 г. ответното дружество е заявило, че признава иска – признава
настъпилия нов факт с правно значение – изтичане на погасителната давност спрямо
процесното вземане. Следователно ответникът признава и твърдения от ищеца факт, че по
изп. дело № 813/2013 г. по описа на ЧСИ С. Д.а след образуването му през 2013 г. и
налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника на 07.01.2015 г. не са
извършвани никакви други изпълнителни действия насочени към принудително събиране на
процесното вземане. В тази връзка съдът намира, че ответникът се е дезинтересирал от
изпълнението, а след прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК към 2017 г. и не е предприел действия за продължаване на изпълнението. Нещо повече,
към датата на образуване на настоящото дело е било ясно, че изп. дело № 813/2013 г. по
описа на ЧСИ –С. Д.а е било прекратено още през 2017 г., поради перемпция, като
ответникът до прекратяването на изпълнителното дело не е искал възобновяване на
действията по принудително изпълнение с посочване на друг изпълнителен способ, нито
след прекратяването му е образувал ново изпълнително дело. По делото няма данни
длъжникът да се е позовавал пред взискателя на изтекла погасителна давност, след което
позоваване взискателят да е продължавал да иска изпълнение. Няма събрани по делото
доказателства, от които да може да се установи, че след прекратяване поради перемпция на
изпълнителното дело към 08.01.2017 г. и датата на предявяване на иска, ответникът да е
канил ищеца да плати процесните суми, въпреки погасяването им по давност, както и да е
предприемал нови действия по принудително изпълнение. Не се установява още ищеца да е
правил възражения пред ответника за погасяване на вземанията по давност и той по някакъв
начин да се е противопоставил. Ответникът е депозирал молба пред ЧСИ С. Д.а на
13.07.2013 г. за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, но същото не е било прекратено поради невнасяне на дължимите такси. В горния
смисъл съдът намира, че са налице предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като ответника
е признал, че не се дължи принудително изпълнение на процесното вземане, което е
погасено по давност, и след изтичане на давността не е предприел никакви действия по
принудително изпълнение, поради което разноските по делото следва да бъдат възложени
върху ищеца. На основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП, във вр. с чл.
37, ал. 1 ЗПП съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, което
ищеца следва да заплати на ответника.
Водим от горното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, по отношение на „А1
България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Илинден, ул. „Кукуш“ №1 че Р. И. Д., ЕГН: ********** от гр. П., ж.к. „Т.“, бл. **, вх. *, ет. *,
ап. ** в качеството му на наследник на починалия му брат Б. И. Д., починал на 08.10.2020 г.
НЕ ДЪЛЖИ на „А1 България“ ЕАД, ЕИК: ********* сумите, за които е бил издаден
изпълнителен лист на 17.05.2013 г. и заповед за изпълнение № 4688 от 08.10.2012 г. в полза
на „Мобилтел“ ЕАД в рамките на ч.гр.д. 6725/2012 г. по описа на районен съд Перник, а
именно сумите в размер на 291, 55 лева – главница за незаплатени и използвани
далекосъобщителни услуги за периода от 21.07.2010 г. до 28.11.2010 г. по договор
5
№Д1762812 от 02.05.2010 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението-08.10.2012 г. до окончателното й плащане и сумата от 25 лв.,
съставляваща държавна такса и сумата от 40 лв., съставляваща юрисконсултско
възнаграждение и за събиране на тези суми е образувано изп.д. № 813/2013 г. на ЧСИ С. Д.а.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.2 от ГПК Р. И. Д., ЕГН: ********** от гр. П., ж.к. „Т.“,
бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** ДА ЗАПЛАТИ на „А1 България“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ №1 сумата от
100.00 (сто) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6