№ 258 / 14.4.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание на девети
март през две хиляди и двадесета година
в състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря Антоанета Метанова, като разгледа административно дело № 1421 по
описа на съда за 2019 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е
образувано по жалба на Л.Д. *** против Заповед за прилагане на ПАМ №
19-0267-000077/19.04.2019 г. на началника на Районно управление “Полиция“
Велинград, с която на
жалбоподателя в качеството му на водач на МПС е наложена мярката „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач
до решаване на въпроса за отговорността но за не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят претендира отмяна на обжалваната
заповед. Излага съображения за постановяването ѝ в нарушение на материалния
закон и на административнопроизводствените правила. Поддържа жалбата си в
писмени становища, подадени преди проведените съдебни заседания от процесуалния
му представител. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – началника на Районно управление
“Полиция“ Велинград – в писмено
становище, приложено към преписката, моли да бъде отхвърлена жалбата като
неоснователна. Сочи доводи за законосъобразност на обжалваната заповед. Не се
явява и не изпраща представител в проведените съдебни заседания.
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
срок от лице, засегнато от разпореденото с нея. Разгледана по същество същата е
неоснователна:
Заповедта е издадена след извършена проверка от
служители на МВР и съставяне на АУАН. Като фактически основания за издаването
ѝ са посочени обстоятелствата, че жалбоподателят на 19.04.2019 г. около 21.50
ч. в гр. Велинград управлява МПС, като отказва да му бъдат извършена проверка
за установяване на употреба на наркотични вещества с полеви тест Дръг Чек 3000.
Посочените правни основания са чл. 174, ал. 3, пр. 2 и чл. 171, т. 1, б. б от
ЗДВП.
С определението за насрочване на делото съдът
разпредели доказателствената тежест. Поначало ответникът носи задължението да
докаже извършването на нарушенията но и жалбоподателят следваше да докаже
своите твърдения. Ответникът не ангажира други доказателства извън тези от
административната преписка но сред тях е редовно съставеният АУАН, който
съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на
противното. От друга страна жалбоподателят признава, че е отказал да бъде
проверен с полевия тест, като твърди, че не му е възникнало задължение за медицинско
изследване и по този начин не опровергава доказателствената сила на акта.
Несъстоятелно е възражението му в смисъл, че след като
не е отказал да бъде изпробван с медицинско изследване за употреба на
наркотици, то изобщо не е извършил
нарушение. В тази връзка жалбоподателят оспорва, че е извършил първия от
отказите – проверката с техническо средство. Обосновава се също, че след като
не е осъществил първия отказ, то законът не допуска да извърши втория.
Правните основания за издаване на обжалваната заповед
предвиждат следното:
Чл. 174. (3) (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от
26.09.2017 г.) Водач на моторно превозно средство … който откаже да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози …се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство … за срок от две години и глоба 2000 лв.
Чл. 171. (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 51
от 2007 г.) За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки:
1. временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство на водач:
б) (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., бр. 101 от 2016 г.,
в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) ... който
откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца …
Видно от разпоредбите е, че е достатъчен само един от
двата отказа, (единият от които – проверка с полеви тест – в случая е безспорно
установен), за да е налице административно нарушение, което е и основание за
издаване на принудителна административна мярка.
Следователно по делото се установяват предпоставките
за налагането на принудителната мярка.
Неоснователни са и останалите възражения на
жалбоподателя.
Неправилно е възражението
за липса на фактически и правни основания за издаването на акта. Мотивите на
същия са обсъдени по-горе и са
достатъчно ясни, точни и пълни. Налице е пълно съответствие между
фактическите основания за издаване на заповедта и посочените законови основания
за налагането на мярката.
Несъстоятелен е доводът, че наложената мярка е несправедлива, тъй като не
е отчетена липсата на скорошни нарушения на ЗДвП от страна на жалбоподателя.
Принудителната административна мярка не е наказание и нейната цел е единствено
да се препятства извършването на нови нарушения от страна на жалбоподателя.
Затова тя не се влияе от неговите предишни нарушения.
Неправилен е и доводът за допуснато нарушение в административното
производство посредством непосочването на конкретен срок на принудителната мярка. Действително
срокът на мярката е формулиран условно, а именно “до решаване на въпроса за
отговорността но за не повече от 18 месеца“. Но тази формулировка напълно
съответства на закона. Нейният смисъл се изразява в следното: Тъй като
извършеното нарушение е твърде сериозно то следва да се препятства възможността
за управление на МПС от страна на нарушителя (и от там – да извършва нови
нарушения на ЗДвП) в един по–дълъг интервал от време от максимум 18 месеца.
Този срок може да бъде и по-кратък в зависимост от решаване на въпроса с
отговорността на нарушителя съответно с наказателно постановление или със
съдебно решение. Това законодателно решение на срока на принудителната мярка е
обосновано и справедливо и представлява гаранция за постигане на целта ѝ
– ефективна превенция на бъдещи нарушения.
Следователно, действително е налице извършено
нарушение, за което правилно и законосъобразно с обжалваната заповед на
жалбоподателя е наложена принудителната административна мярка „временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС“.
Затова като неоснователна жалбата следва да бъде
отхвърлена.
Предвид гореизложеното Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на Л.Д. *** против Заповед за
прилагане на ПАМ № 19-0267-000077/19.04.2019 г. на началника на Районно
управление “Полиция“ Велинград, с която на жалбоподателя в качеството му на
водач на МПС е наложена мярката „временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство“ на водач до решаване на въпроса за
отговорността но за не повече от 18 месеца.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия:/п/