Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Делото е образувано по исковата молба на З. И. З., с ЕИК .............., представлявано от директора доц. д-р С. С. Л. против „М. 02” О., с Булстат .........., със седалище и адрес на управление град С.,ул.”Д. У.”,№10,В.Б, представлявано от управителя С. Г. К. В исковата молба се твърди, че ищецът е продал на ответника стоки-смеска агнета,смеска овце и гранули агнета, като общата стойност на продадените стоки възлиза на 39 548,45 лв, без ДДС, а с включен ДДС възлиза на 47 458,14 лева. За тази продажба е съставена двустранно подписана фактура №3882/27.12.2011 година. Стоката е получена от ответното дружество, което следвало да заплати стойността на посочената фактура.До момента на подаване на исковата молба ответникът не е заплатил стойността на получената от него стока. Изпаднал е в забава от следващия ден на издаване на фактурата - 28.12.2011 г., при което за периода 28.12.2011 г.-17.06.2013 г. той дължи мораторна лихва върху главницата от 47 458,14 лв в размер на 7 312,90 лв, която също не е заплатена. Отправя искане до съда след като бъде установено основанието и размера на претенцията, да се постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца дължимата сума от 54 771,04 лв, от които 47 458,14 лв,представляваща стойността на получените и незаплатени стоки-смески и гранули по посочената по-горе фактура, както и 7 312,90 лв мораторна лихва върху главницата от 47 458,14 лв за периода от 28.12.2011 г. до 17.06.2012г.,заедно със законната лихва върху главницата от 47 458,14 лв,считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата. Претендира заплащане на направените по делото разноски. В законоустановения срок след размяната на книжа не е постъпил писмен отговор от ответника. С определението си от 30.07.2013 г. съдът е приел исковата молба за редовна,размяната на книжа - също и е внесъл делото в открито заседание с призоваване на страните. Приел е като писмени доказателства приложените към исковата молба документи и е допуснал исканата съдебно-икономическа експертиза. Допуснато е обезпечение на предявения иск. След преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът намира за установено следното: От представената във вид на заверено копие като писмено доказателство по делото Фактура №3882/27.12.2011 г., двустранно подписана от съставител и получател и неоспорена по делото, се установява доставката от ищеца З. институт - С. З. към ответника „М. 02” О. гр. С. на „смеска агнета, смеска овце и гранули агнета” на стойност без ДДС 39 548,45 лв, а с ДДС на стойност 47 458,14 лева. По делото липсват доказателства за заплащане на цената, а и не се твърди такъв факт от ответника. Съдът е допуснал и изслушал съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице К. Р., която е приета и не е оспорена от страните. Съдът кредитира напълно заключението на вещото лице като компетентно, безпристрастно и обосновано, изясняващо всички поставени въпроси във връзка с предмета на делото. Съгласно това заключение, на основание извършената документална проверка, вещото лице установява, че доставката по процесната фактура е намерила отражение в счетоводството на „М. 02” О. по счетоводна сметка и със съответните счетоводни записвания съгласно изискванията на Закона за счетоводството и действащото законодателство. Предвид на това, че се установяват данни за последваща реализация на процесната доставка и отчитане на приходи от други продажби, съответно влагане на част от доставката „смеска агнета” като разход за производство, експертизата прави извод, че стоката е реално получена от ответника. От извършената документална проверка въз основа на представените счетоводни справки и счетоводни регистри вещото лице заключава, че процесната фактура № 3882/27.12.2011 г.е намерила счетоводно отражение в счетоводството както на ищеца, така и на ответника, съгласно изискванията на Закона за счетоводството и действащото законодателство. Въз основа на регистрите по ЗДДС вещото лице заключава, че процесната фактура №3882/27.12.2011 г. е декларирана в дневника за продажбите на ищеца и в дневника за покупките на ответника за данъчен период м.12.2011 г. Съгласно даденото от вещото лице допълнително заключение, мораторната лихва за забава върху главницата от 47 458,14 лв за периода от 28.12.2011 г. / деня следващ съставянто на фактурата/ до 17.06.2013 г.-датата на подаване на исковата молба възлиза на 7 178,17 лв. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327, ал.1 от ТЗ,във вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Иска се реално изпълнение на задължение на ответника, произтичащо от търговска продажба, а именно плащане на цената на доставени стоки, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от деня следващ съставянето на фактурата до предявяването на исковата молба. За да претендира това плащане ищецът следва да докаже изпълнението на задълженията по договора за доставка /търговска продажба/ от своя страна, а именно реалното доставяне на стоката. От съставената и двустранно подписана фактура и от заключението на вещото лице се установява реалната доставка на описаните във фактурата стоки – смески агнета, смески овце и гранули. Във фактурата е отразена цената на стоката, която съответства напълно на претендираната по исковата молба. Реалната доставка се установява не само от подписа на получателя по фактурата, но и от констатацията на вещото лице за влагането на стоката в производствения процес на ответника,което е видно от анализа на счетоводните му записвания. Експертизата е извършила проверка в двете счетоводства - на ищеца и на ответника и е установила счетоводното отразяване на процесната фактура и при двете страни. Констатирано е също, че фактурата е отразена съгласно ЗДДС и в дÝевника за продажби на ищеца и този за покупки на ответника за данъчен период м.12.2011 г. При така установеното съдът прави извод, че задълженията, произтичащи от договора за търговска продажба са изпълнени от страна на ищеца и той е изправна страна. От друга страна липсва твърдение, респ. доказателства за заплащане на цената на стоките по фактурата от страна на ответника. От разпоредбата на чл.327,ал.1 от ТЗ следва задължението на купувача да плати цената при предаване на стоката или документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Такава уговорка в случая липсва и не се твърди. Изводът е, че ответникът не е изпълнил задължението си да плати цената за получената от него и фактурирана стока, от което произтича и неговата отговорност за плащане. Искът с правно основани чл.327, ал.1 ТЗ, вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД се явява основателен и доказан в предявения от ищеца размер. Задължението за заплащане на мораторна лихва върху главницата произтича от разпоредбата на чл. 86 във вр. 79,ал.1 от ЗЗД. Ответникът дължи това обезщетение в размер на законната лихва върху главницата поради забава за изплащане на парично задължение. Налице е хипотезата на чл.86 от ЗЗД, поради което искът с това правно основание се явява основателен. Същият е доказан до размера установен от вещото лице за претендирания период от 28.12.2011 г. до 17.06.2013 г., а именно за сумата от 7178,17 лв, а в останалата част до претендирания размер от 7 312,90 лв. следва да се отхвърли. На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждането на иска - 18.06.2013 г. до окончателното й изплащане на посоченото по-горе основание. При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят и направените по делото разноски съобразно уважената част от иска в размер на 3836 лева. Водим от горното, съдът Р Е Ш И : ОСЪЖДА „М. 02” О. с Булстат .............., със седалище и адрес на управление град С.,ул.”Д. У.”, №10,В.Б, с управител и представляващ С. Г. К., да заплати на З. И. – С. З.,Булстат ............., представляван от директора доц.д-р С. С. Л., сумата 47 458,14 лв с включен ДДС / четиридесет и седем хиляди четиристотин петдесет и осем лева и четиринадесет стотинки/, представляващи стойността на получени и незаплатени стоки по търговска продажба, оформена с фактура №3882/27.12.2011 г., както и сумата от 7 178,17 лв/седем хиляди сто седемдесет и осем лева и седемнадесет стотинки/ мораторна лихва върху главницата от 47 458,14 лв за периода от 28.12.2011 г. до 17.06.2013 г., заедно със законната лихва върху главницата от 47458,14 лв., считано от датата на завеждането на исковата молба - 18.06.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 3836 лв представляваща направените по делото разноски съобразно уважената част от иска. ОТХВЪРЛЯ иска на „З. И. - С. З. с Булстат ............., представляван от директора доц.д-р С. С. Л. против „М. 02” О., с Булстат ..................., със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Д. У.”, №10,В.Б, представлявано от управителя С. Г. К. за сумата от 134,73 / сто тридесет и четири лева и седемдесет и три стотинки/лв претендирана мораторна лихва / за горницата над присъдените 7178,17 лв до претендираните 7312,90 лв/, като недоказан. ОСЪЖДА „М. 02” О., с Булстат ................., със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Д. У.”, №10,В.Б, представлявано от управителя С. Г. К. да заплати на „З. И. - С. З. с Булстат .................., представляван от директора доц.д-р С. С. Л. сумата 3836 лв. /три хиляди осемстотин тридесет и шест лева/ разноски по делото. Решението подлежи на въззивно обжалване пред В. апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: |