№ 646
гр. София, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело №
20231001000331 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по
въззивна жалба вх.№312634/23.11.2022 година от „РОС ПАРКЕТ“ ЕООД;
„ВИП ПАРКЕТ“ ЕООД; „РОС ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД; „ЕВРОПАРКЕТ“
ЕООД; „ЛУКС ПАРКЕТ“ ЕООД и Р. Ж. Б., /конституиран в о.с.з. на
03.10.2023 година/ срещу Решение №260664/07.11.2022 година, постановено
по т.д.2424 по описа за 2013 година на Софийски градски съд, ТО, VI-2
състав, с което е оставено без уважение искането за поправка на очевидна
фактическа грешка в постановеното решение №1698/20.10.2015 година по
същото дело, в частта, с която са присъдени разноски по заповедното
производство.
Твърди се във въззивната жалба, че решението на съда е неправилно,
тъй като е налице противоречие между мотивите на решението и формирания
диспозитив на съдебното решение по отношение на разноските в заповедното
производство. Моли съдът да постанови решение, с което отмени решението
на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото на
спора, с което уважи молбата.
Въззиваемата страна „ЮРОБАНК“ АД е депозирала писмен отговор, с
1
който моли да се потвърди обжалваното решение.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
Постъпила е молба от Р. Ж. Б. за допускане на поправка на очевидна
фактическа грешка в диспозитива на решение №1698/20.10.2015 година,
постановено по същото дело.
Твърди се в молбата, че предмет на делото е положителен
установителен иск по чл.422 ГПК, който е проведен по заповедно
производство, развило се по ч.гр.д.36219/2012 година по описа на СРС. В
мотивите на съдебното решение е изразена формираната от съда воля да се
заплатят разноски, но по друго заповедно производство, различно от това, по
което е проведено исковото производство. Следователно, в мотивите на
съдебното решение е формирана воля на съда, която не е намерила отражение
в диспозитива на постановеното съдебно решение като са присъдени разноски
по друго заповедно производство. Налице е очевидна фактическа грешка,
която следва да бъде поправена. Моли съдът да постанови решение, с което
уважи молбата и присъди направените по делото разноски.
Ответникът по молбата „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД не е депозирал
писмен отговор.
Производството по т.д.2424/2013 година е образувано по предявени от
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК.
Същото е приключило с влязло в сила решение, с което е признато за
установено в отношенията между страните, че „РОС ПАРКЕТ“ ЕООД; „ВИП
ПАРКЕТ“ ЕООД; „РОС ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД; „ЕВРОПАРКЕТ“ ЕООД;
„ЛУКС ПАРКЕТ“ ЕООД и Р. Ж. Б. дължат солидарно на „Банка Пиреос
България“ ЕАД сумата от 199 102.70 евро, главница, ведно със законната
лихва 26.07.2012 година до окончателното плащане и 246,80 евро мораторна
лихва за периода 15.06.2012 година до 25.07.2012 година, за които е издадена
заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.36219/2012 година на СРС, 66-ти
състав, като на основание чл.78, ал.1 ГПК са осъдени да заплатят сумата от
11968.80 лева разноски в заповедното производство.
Липсва спор, видно от твърденията на страната в молбата по чл.247
ГПК, а и горното се установява от представената по делото заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК/л.27/, че същата е издадена
2
по заявление на „Банка Пиреос България“ ЕАД по ч.гр.д.36219/2012 година по
описа на СРС, 66-ти състав. В заповедта са посочени дължимите разноски за
сумите от 8322,74 лева държавна такса и 4611,37 лева възнаграждение на
юрисконсулт. Размерът на разноските не се оспорва от страната, поискала
поправка на очевидна фактическа грешка.
Номерът на заповедното производство - ч.гр.д.36219/2012 година по
описа на СРС, 66-ти състав е посочен в диспозитива на съдебното решение, в
частта, с която е уважен иска по чл.422, ал.1 ГПК. В мотивите на съдебното
решение по разноските, съдът не е посочил номер на заповедното
производство, по което присъжда разноски, като такъв не е посочен и в
диспозитива на съдебното решение.
Очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между
формираната воля на съда и отразената в диспозитива на съдебното решение.
За основателността на молбата следва да е налице твърдяното несъответствие,
каквото в решението, чиято поправка се иска не е налице, поради което
молбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението
на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260664/07.11.2022 година, постановено
по т.д.2424 по описа за 2013 година на Софийски градски съд, ТО, VI-2
състав.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от получаване на съобщението до страните, при условията на
чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4