Р
Е Ш Е
Н И Е № 808
21.06.2019г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
Гражданско отделение, ХІV състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори
май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН АНАСТАСОВ
ВИДЕЛИНА
КУРШУМОВА
при участието на секретаря Валентина
Василева, като разгледа докладваното от съдия Куршумова въззивно гражданско
дело № 2484 /2018г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
- 273 от
ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К.А.С.
ЕГН ********** с адрес *** и Г.Д.М. ЕГН********** с адрес ***, и по въззивна жалба на Т.А. Т. ЕГН **********
с адрес: ***, М.Т.Я. ЕГН ********** с адрес: *** и К.Д.К. ЕГН ********** с
адрес: ***, двете въззивни жалби подадени от процесуалния представител адвокат Е.М.,
против Решение № 2879 от 17.07.2018 г.постановено по гр.д.№ 10440 по описа за
2016 г. на Районен съд Пловдив, Х гр.с., с което е признато за установено на осн. чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, по
иска предявен от Т.Й.А. ЕГН ********** с
адрес ***, против П.Т.С. ЕГН ********** ***, С.Т.С. ЕГН********** с адрес ***, Е.Г.К.
ЕГН ********** с адрес ***, М.К.П. ЕГН ********** с адрес ***, Е.К.К. ЕГН **********
с адрес ***, К.Д.К. ЕГН ********** с адрес ***, Е.Г.Д. ЕГН ********** с адрес ***,
Т.С.Т. ЕГН ********** с адрес ***, Г.С.К. ЕГН ********** с адрес ***, Г.Д.М. ЕГН**********
с адрес ***, М. Г.С. ЕГН ********** с адрес ***, Н. А.Д. ЕГН********** с адрес ***,
Т.А.С. ЕГН ********** с адрес ***, М.Т.Я. ЕГН ********** с адрес ***, Й.Н.Б.
ЕГН********** с адрес ***, А.Н.Б. ЕГН ********** с адрес ***, К.А.С. ЕГН **********
с адрес ***, Т.А. Т. ЕГН ********** с адрес ***, Т.Ф.С. ЕГН ********** с адрес ***
и Н.Ф.Т. ЕГН ********** с адрес ***, че към
момента на образуване на ТКСЗ недвижим имот - нива с площ от
23.1 дка, находяща се в местността
„Метериза“, в землището на с. **** при съседи: Т. Р. и от трите страни път
е била собственост на наследниците на Ф. Я. Ш., б.ж. на с. ****, починал на
23.05.1936г., както и П.Т.С., С.Т.С., К.Д.К., К.Д.К., Е.Г.Д., Т.С.Т., Г.С.К., Д.
Г. С., Г.Д.М., М. Г.С., Н. А.Д., Т.А.С., М.Т.Я., Й.Н.Б., А.Н.Б., К.А.С., Т.А. Т.,
Т.Ф.С. и Н.Ф.Т. са осъдени да заплатят на Т.Й.А., на осн. чл.78, ал.1 ГПК,
сумата 811лв. /осемстотин и единадесет лева/,
представляваща деловодни разноски.
Във
въззивните жалби се излагат идентични оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение с искане за
неговата отмяна.Възразява се, че първоинстанционният съд не е кредитирал
обясненията на М.П., че е родена и е живяла в къща в процесния имот през 1957
г. и 1958 г., както и че К. А. С., Т. И. С. и Д. Н.К. са получили процесния
имот от общия наследодател и са имали къщи там. Прави се възражение за
процесуално нарушение от първостепенния съд относно призоваването на
наследниците на К.Д.К., починал в хода на първоинстанционното производство.
Правилността на решението се оспорва с довода, че приживе общия наследодател е
поделил имотите си между четирите си дъщери като процесния имот от 23.100 дка е
придобит от трите му дъщери М.Ф.К., Н. Ф.С. и Т. Ф.С. заедно със съпрузите си,
в този имот същите са построили къщите си и са придобили същия по силата на
давностно владение за период повече от 18 години, след което са им били отнети
и предадени в ТКСЗ, а на семействата им са били дадени други имоти. Процесната
нива и къщите в нея са били ползвани от трите дъщери и техните семейства и след
1951 г. до 1958 г., което обстоятелство се възразява, че районният съд не е
ценил.Поддържа се недопустимост и неоснователност на предявения иск от ищеца Т.А..
Оспорват се депозираните отговори на исковата молба от П.Т.С., С.Т.С. и К. Д.С.
като се твърди, че същите са подписани вследствие на измама от ищеца. Твърди
се, че ищецът се е позовал на две удостоверения от АД - Родопи с един и същи
номер, но с различно съдържание. Поддържа се, че процесната нива е била
възстановена по заявления от съпрузите на трите дъщери на наследодателя - М.Ф.К.,
Н. Ф.С. и Т. Ф., както и се оспорва подаденото заявление за възстановяване на
нивата на наследниците на общия наследодател Ф. Я. Ш. с довода, че не е
възможно един и същи имот да бъде два пъти възстановен. Поддържа се
законосъобразност и правилност на представените по делото решения на поземлена
комисия ****, както и на решение по адм.д.№ 74/2008 г. на ПРС и по адм.дело №
16317/2013 г. на ВАС. Настоява се за кредитиране на представените по делото
решения, както и че са съсобственици по силата на придобивна давност.
Претендират се разноските в производството. Правят се доказателствени искания
за допускане при режим на довеждане на двама свидетели. Представят писмени
доказателства.
Въззиваемата
страна Т.Й.А. ЕГН ********** с адрес ***, чрез процесуалния представител адв. М.Б.
- П., е депозирал отговори на въззивните жалби, с които оспорва основателността
на същите с искане за оставянето им без уважение и за потвърждаване на
обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Възразява срещу
доказателствените искания на жалбоподателя като преклудирани на осн.чл.266 от ГПК. Претендира разноските в производството.
В
съдебно заседание на 24.04.2019 г. процесуалния представител на жалбоподателите
се е отказал от исканите гласни доказателства. В съдебно заседание на 22.05.2019
г. въззивният съд остави без уважение искането за приемане на представените от
жалбоподателите писмени доказателства Протокол № 16 от 6.7.1957 г., одобрен от
Министъра на „Комуналното стопанство и благоустройство“; Договор за отстъпено
право на строеж върху държавна земя от 18.2.1958 г., Заверена карта – Приложение
№ 8 и Приложение № 3 към нея; Договор за
отстъпено право на строеж върху държавна земя от 13.2.1958 г.; Договор за отстъпено право на строеж върху
държавна земя от 21.2.1958 г.; 2 бр. квитанции; масив 31/1999 г. и 2001 г.;
Заверена карта – Приложение № 8 и Приложение № 3 към нея, Регистър на имотите
от 16.1.2007 г., на осн.чл.266, ал.1 от ГПК, както и поради факта, че Заверена карта - Приложение № 8 и Масив 31/1999
г. и 2001 г. са приети в първоинстанционното производство.
Пловдивският
окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК,
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани
страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват
процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.
След
извършена служебна проверка по чл. 269
ГПК въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
При въззивната проверка за нарушение на императивни материалноправни норми при
постановяването му и при проверка на неговата правилност по изложените в
жалбата оплаквания Пловдивският окръжен съд намира следното:
Производството
е образувано по иск с правна квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
Ищецът Т.Й. А. в качеството си наследник
на общия наследодател Ф. Ш., като е наследник на една от неговите дъщери - Е.Ф.,
претендира да бъде признато за установено по отношение на останалите наследници
на общия наследодател, че към момента на образуване на ТКЗС през 1951 г. нива
от 23,1 дка в землището на с. **** местността „Метериза“ е била собственост на
общия наследодател Ф. Ш., починал на 23.05.1936г., бивш жител ***. В исковата
молба е изложил обстоятелства, че приживе наследодателят Ф. Ш., по силата на
крепостен акт, удостоверяващ покупко-продажба сключена на 30.12.1909 г., е
придобил нива от 23,1 дка в землището на с. ****. Твърди, че общият
наследодател е починал през 1936 г. и поради това при образуването на ТКЗС през
1951 г. имотът е бил внесен от неговите дъщери, които са станали
член-кооператори - Е.Ф.Ф., М.Ф.К., Н. Ф.С. и Т.Ф.С.. Понастоящем имотът, който
се намирал в землището на с. ****, бил заснет като част от кадастралната карта
и за него били образувани два имота: с идентификатор 47295.31.5 в местността
„Фиданлъка“ с площ от 16379 кв.м. и с идентификатор 47295.31.4 в същата
местност, с площ от 4421 кв.м. Ищецът твърди, че първоначално имотът на отделни
негови части е бил възстановен само на наследниците на М.Ф.К., Н. Ф.С. и Т. Ф.С.,
които са три от общо четирите дъщери на общия наследодател. След това било
постановено решение на ПК за възстановяване на имота на името на общия
наследодател, което обаче било прогласено за нищожно по адм. дело № 74/2008г.
на Пловдивския районен съд. Правният си интерес от предявяването на иска
обосновава с висящата процедура пред административния орган - ОСЗ за
възстановяване правото на собственост върху земеделските земи, заявени за
възстановявани на името на общия наследодател, както и че ответниците оспорвали
собствеността на общия наследодател върху имотите.
Ответниците
К.Д.К., Е.Г.Д., Т.С.Т., Г.С.К., М. Г.С., Н. А.Д., Т.А.С., К.А.С., Т.А. Т. и М.Т.Я.
са оспорили собствеността на общия наследодател върху имота при образуването на
ТКЗС през 1951 г. Твърденията им са, че процесният имот е бил внесен в ТКЗС
след като три от дъщерите на общия наследодател - М.Ф.К., Н. Ф.С. и Т. Ф.С. са
упражнявали самостоятелно фактическа власт върху имота, като първоначално в
него са се намирали селскостопански сгради, а в последствие са построили в него
и къщи, поради което още от 1935г. са започнали да упражняват фактическа власт
и да държат имота като свой. Твърдят, че фактическата власт е продължила и няколко
години след внасяне в ТКЗС, до 1955 година. Поради това, тъй като били държали
имота за себе си, те го били придобили
по давност още преди внасянето му в ТКЗС и той не принадлежял на общия
наследодател към този момент.
Също
така излагат твърдения за възстановяване на собствеността на имотите от
поземлената комисия по заявление от съпрузите на горепосочените три дъщери на
общия наследодател по Преписка № 1149/1992 г. за възстановяване на правото на
собственост на наследниците на К. А. С. - съпруг на Т. С.; Преписка № Т
196/1991 г. на наследниците на Т. И. С. - съпруг на Н. С.; Преписка № 185/1991
г. - на наследниците на Д. Н.К. - съпруг на М.К.. Излагат и възражения, които
са идентични с вече посочените в депозираните по делото въззивни жалби.
Ответниците
С.Т.С., П.Т.С. и К.Д.К. са взели становище за основателността на иска.
Останалите
наследници не са заявили становище по предявения иск.
От фактическа страна e безспорно и документално установено от представените
удостоверения за наследници, че страните по делото – ищеца и ответниците са наследници
на общия наследодател Ф.
Ш., починал на 23.05.1936г., бивш жител ***. Към датата на смъртта си общият
наследодател е имал преживяла съпруга В. Ф. Ш., както и четири дъщери Е.Ф.Ф., М.Ф.К.,
Н. Ф.С. и Т. Ф.С.. По този начин, както правилно е посочил районният съд, са се
оформили четири наследствени колена като ищецът произтича от това на Е.Ф., а
ответниците, които оспорват иска, от наследствените колена на останалите три
дъщери.
Съгласно
крепостен акт № 641, дело №820 за придобит имот чрез покупка-продажба на
03.12.1909г., наследодателят Ф. Я. Ш. е придобил правото на собственост върху
нива от 23.100 дка в землището на с. ****, местността „Метериза“, при съседи: Т.
Р. и от трите страни – път.
По
отношение на процесния имот от 23.100 дка в землището на с. **** не се спори и
се установява от приетата в първоинстанционното производство СТЕ, че са
подадени общо четири заявления за възстановяване собствеността на имота.
По
отношение на първите три заявления са и твърденията на ответниците, които
оспорват иска, че въз основа на същите са образувани Преписка № 1149/1992 г. за
възстановяване на правото на собственост на наследниците на К. А. С. като съпруг
на Т. С.; Преписка № Т 196/1991 г. на наследниците на Т. И. С. - съпруг на Н. С.;
Преписка № 185/1991 г. на наследниците на Д. Н.К. като съпруг на М.К..
След
влизането в сила на одобрения коригиран план за земеразделяне на землището,
обявен в ДВ бр.51/04.06.1999г., ПК **** е постановила следните решения за
възстановяване на право на собственост: решение № 185-4/22.06.1999г. по
преписка вх.№ Т1149/25.02.1992г. на наследниците на К. А. С. относно имот №
0310019 – нива в м. „Фиданлъка“ с площ 6,600 дка; решение №
Т1964/22.06.1999г. по преписка вх.№
Т196/18.09.1991г. на наследниците на Т. И. С. относно имот № 031037 – нива в м.
„Фиданлъка“ с площ 6,130дка; решение № 185-4/22.06.1999г. по преписка вх.№185/04.09.1991г. на
наследниците на Д. Н.К. относно имот № 031030 – нива в м. „Фиданлъка“ с площ
5,279 дка. В посочената местност „Фиданлъка“ се е включвала и местността „Метриза“. Тези обстоятелства са
документално установени по делото от представените решения на ПК и преписките
към същите, констатирани са от вещото лице, както и се поддържат от ищеца и от
ответниците в отговора на исковата молба.
По
отношение на четвъртото заявление се установява, че е подадено за
възстановяване на правото на собственост на имота на всички наследници на общия
наследодател Ф. Я. Ш. и по същото е образувана преписка № Т139-8 от
04.01.2001г. По тази преписка е било постановено решение № Т 139 - 8 от 01.06.2001
г. за възстановяване правото на собственост на наследниците на Ф. Я. Ш.
върху имот № 031004 – нива в м.
„Фиданлъка“ с площ 4,421 дка и имот № 031005 – нива в м. „Фиданлъка“ с площ 16,
379 дка. С решение от 19.06.2009г. по адм.д. № 74/2008г.
по описа на Пловдивския районен съд, влязло в сила на 04.09.2009г., решение № Т
139 - 8 от 01.06.2001 г. е било обявено за нищожно след установяването, че възстановените
с него имот № 031004 и имот № 031005 попадат върху по-рано възстановените имоти № 0310019, имот
№ 031030, имот № 031037 по цитираните по - горе преписки, както и че атакуваното решение е издадено на
основание влязъл в сила план за земеразделяне, в който план възстановените
имоти не фигурирали.
В
настоящото производство също се доказва, че имот № 031004 и имот № 031005 попадат върху имоти № 0310019, имот № 031030, имот
№ 031037 по обявения план за земеразделяне в ДВ бр.51/04.06.1999 г., съгласно
констатациите на СТЕ и Приложение № 3 - извадка от КВС.
Изложените
обстоятелства се установяват и от писмо изх.№ 16-00-4567/05.11.2015 г. Областна
дирекция „Земеделие“ - ****, съгласно което след прогласяване нищожността на
решение № Т 139 - 8 от 01.06.2001 г., производството по преписка № Т139-8 от
04.01.2001г. за възстановяване собствеността на наследниците на Ф. Я. Ш. върху
процесния имот не е приключило и след установяване правата на страните по реда
на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, общинската служба по земеделие ще се произнесе с
решение по чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ.
При
тези данни по делото искът с правна квалификация е допустимо предявен от ищеца
по реда на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Ищецът е наследник на общия наследодател Ф. Ш.
и спада към коляното наследници на дъщерята Е.Ф.Ф., починала преди
наследодателя на 17.12.1913г. Налице е висящото административно производство по
преписка № Т139-8 от 04.01.2001г. за възстановяване собствеността на
наследниците на Ф. Я. Ш., образувано по заявление, което съгласно чл. 14 от ППЗСПЗЗ ползва ищеца ( в този смисъл и Решение № 662 от 29.10.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 1529/2009 г., I г. о., ГК; Решение
№ 1199/11.07.1994 г, IV гр. о. на ВС; Решение
№ 1432/19.12.2008 г. по гр. д. № 23/08 V гр. с. на ВКС; Решение № 1062/23.10.2008 г. по гр. д. №
4688/2008 г. на II гр. о. на ВКС ).
Налице
е спор за материално право между ищеца и наследниците от наследствените колена на
другите три дъщери на общия наследодател, в чиято полза са постановени Решение
№ 185-4/22.06.1999г. по преписка вх.№ Т1149/25.02.1992г., Решение №
Т1964/22.06.1999г. по преписка вх.№ Т196/18.09.1991г., Решение №
185-4/22.06.1999г. по преписка вх.№185/04.09.1991г. Това е така, тъй като
самите наследници на М.К., Т. С. и Н. С. твърдят, че са собственици на възстановените
им с решенията имоти по силата на изтекла в
тяхна полза придобивна
давност на процесния поземлен имот от 23.100 дка през периода от 1935 г. до
1955 г. - видно както отговора на
исковата молба, така и от уточняващата молба на л.225 пред районния съд.
Поставеният
пред съда правен спор е за право на собственост върху процесния имот от 23.100 дка към момента на
неговата колективизация през 1951 г. с оглед възстановяване собствеността върху
него. Приключилите административни процедури по възстановяване на собствеността по преписка вх.№ Т1149/25.02.1992г.,
преписка вх.№ Т196/18.09.1991г. и по преписка вх.№185/04.09.1991г. с цитираните
по - горе решения не са пречка за разглеждане на иска, тъй като при наличието на влязлото в сила решение по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ,
ОСЗГ е длъжна на основание чл. 14, ал. 7 ЗПСЗЗ да измени решението си относно
лицата, на които е възстановена собствеността. Поради това за настоящото
производство е ирелевантно възражението, че решенията на ПК по посочените
преписка представляват стабилен административен акт, удостоверяващ право на собственост. Неоснователно е и
позоваването на Решения по адм. дело № 74/2008г. на Пловдивския районен съд и
по по адм.дело № 16317/2013 г. на ВАС, доколкото в административното
производство съдът не се произнася по въпроса за правото на собственост.
С
оглед допустимостта на предявения иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ съдът се произнасяне по същество за правото на собственост върху процесния имот - нива
от 23.100 дка в землището на с. **** към датата на при образуването на ТКЗС
през 1951 г. Няма спор, че този имот е бил собственост на наследодателя Ф. Я. Ш.
съгласно крепостен акт № 641, дело №820
за придобит имот чрез покупка-продажба на 03.12.1909г. Наследодателят е починал
през 1936 г. и по делото няма данни приживе да се е разпоредил с имота.
Видно от приложеното към исковата молба удостоверение
изх.№ 201 от 31.07.2012 г. издадено от „Родопи 95“АД с.****, в запазените
архиви за вносители на земи в ТКЗС с.**** фигурира името на Ф. Я. Ш., като вносител
на земя – нива – 23.100 дка. съгласно горепосочения крепостен акт.Съгласно
същото удостоверение имотът е внесен в ТКЗС от 4 – те дъщери на наследодателя,
които поименно са изброени. В предвид така представеното удостоверение,
въззивният съд намира за безспорно, че след смъртта на наследодателя през 1936
г. имотът е внесен в ТКЗС през 1951 г. от наследниците на Ф. Я. Ш., който се е
легитимирал като негов собственик по силата на крепостния акт. Този извод не се
променя от факта, че за посоченото обстоятелство са издадени две удостоверения от
„Родопи 95“АД с.**** с един и същи номер и дата, както жалбоподателите сочат.
Тези две удостоверения не се изключват взаимно, а напротив – допълват се и
несъмнено свидетелстват, че имотът е внесен в ТКЗС през 1951 г. от името на
общия наследодател.
В
практиката на ВКС се приема, че когато
общият наследодател е починал преди кооперирането на имотите, те подлежат на
възстановяване на наследниците му, ако съсобствеността между тях не е била
прекратена по отношение на тези имоти. Внасянето на имот в ТКЗС от някой от
съсобствениците, придобит на основание наследяване, не го легитимира като
собственик на целия имот. За да придобие изключителни права върху него, той
следва да установи, че е придобил такова право на основание делба или чрез
друга правна сделка или въз основа упражняване на давностно владение / Решение № 828 от 22.12.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 2572/2008 г., IV г. о., ГК/.
В случая ответниците, които оспорват иска по чл.14,
ал.4 от ЗСПЗЗ, претендират, че имотът е придобит от трите дъщери на общия
наследодател - М.К.,
Т. С. и Н. С., по силата на давностно
владение през периода от 1935 г. до 1955 г. Това възражение за
придобивна давност въззивният съд намира за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 34 от Закона за давността,
която е действала до 1951 г., за да може да се придобива чрез давност правото
на собственост и другите вещни права върху недвижими имущества, владението
трябва да е непрекъснато в продължение на двадесет години, без да има нужда от
юридическо основание и добросъвестност. Давността се прекъсва с внасянето на
имуществото в ТКЗС и след това не тече /в този смисъл Решение № 57 от 8.06.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 6396/2014 г., I г. о., ГК, Решение № 40 от 30.01.2009
г. на ВКС по гр. д. № 5747/2007 г., I г. о., ГК /. В случая от 1935 г. до 1951г., когато процесният
имот е бил внесен в ТКЗС, не е изтекъл изискуемият се от закона давностен срок
и следователно дъщерите М.К.,
Т. С. и Н. С. не биха могли да станат собственици на имота. Нещо повече, както правилно
е приел районният съд по делото няма доказателства за установената от трите
дъщери фактическа власт върху процесния имот с намерение да го своят, както и
няма доказателства за отблъскване владението на наследниците на дъщерята Е.Ф.Ф..
С
оглед на така установеното от фактическа страна и тъй като не се навежда друго
придобивно основание за собственост на процесния имот, въззивният съд споделя
изводите на първостепенния съд, че общият наследодател Ф. Я. Ш. е притежавал имота
към момента на образуване на ТКЗС, поради което именно в лицето на всички
негови наследници е възникнало и правото да бъде възстановена собствеността.
Въззивният
съд не констатира твърдените в жалбите нарушения на материалния закон и на
съдопроизводствените правила. Неоснователно е възражението за нередовното
призоваване на наследниците на К. Д. К., доколкото същите са надлежно
конституирани и призовани в първоинстанционното производство.
Недоказано
е и възражението за измама относно отговорите на исковата молба от ответниците С.Т.С.,
П.Т.С. и К.Д.К., доколкото същите са били редовно призовани по делото, не са
оспорили подадените от тях отговори на исковата молба, а в съдебно заседание на
30.10.2017 г. дъщерята на К.К. като негов пълномощник е заявила, че баща й няма
нищо против.
Ето
защо, обжалваното първоинстанционно решение ще бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, а въззивните жалби ще се бъдат оставени без уважение.
При
този изход на делото основателно е искането на въззиваемата страна за
заплащането на разноските по делото за адвокатско възнаграждение в размер на
600 лв., направата на които се удостоверява от два договора за правна защита и
съдействие на л.79 и 80, и за които е представен списък на разноските по чл.80
от ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 2879 от 17.07.2018 г.постановено по гр.д.№ 10440 по описа за 2016 г.
на Районен съд Пловдив, Х гр.с.,
ОСЪЖДА
Т.А. Т. ЕГН ********** с адрес: ***, М.Т.Я. ЕГН ********** с адрес: ***, К.Д.К.
ЕГН ********** с адрес: ***, К.А.С. ЕГН **********
с адрес *** и Г.Д.М. ЕГН**********, да заплатят на Т.Й.А. ЕГН ********** с
адрес ***, сумата в размер на 600 лв. /шестстотин лева/ - разноски във
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните -
при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: