Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
15.01.2020г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия Г. ЛАЗАРОВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 8784
по описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение от 15.12.2017 по гр.д. № 54796/2015г. Софийски
районен съд, 79 състав отхвърлил предявените от Р.К.А.-П., ЕГН **********,
срещу Г.Р.Б., ЕГН **********, евентуално съединени искове с правно основание
чл. 26, ал. 2, пр. 5 вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД за прогласяване нищожност
на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 60, том II, рег.
№ 19788, нот. дело № 225/2008г., тъй като прикрива договор за дарение; за
признаване, че договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 60,
том II, рег. № 19788, нот. дело № 225/2008г., е такъв за частта, съответстваща
на частта, каквато сумата от 15 400 лв. представлява от пазарната стойност на
имота, а в останалата част е договор за дарение, както и за заплащане на сумата
от 7 700 лв., представляваща 1/2 от цената по договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 60, том II, рег. № 19788, нот. дело № 225/2008г.,
която след откриване на наследството на Л.Г.А.е останала при ответницата Г.Р.Б..
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата е осъдена да заплати на ответницата
сумата 1 879.96 лв. - разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата Р.К.А.-П., която го
обжалва изцяло с оплаквания за неправилност по подробно изложени съображения.
Моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, с което
да уважи предявените главни искове по чл. 26, ал. 2, пр. 5 и чл. 17, ал. 1 ЗЗД,
евентуално – да уважи предявените евентуални искове по чл. 26, ал. 2, пр. 5 и
чл. 17, ал. 1 ЗЗД за частична нищожност на договора за покупко-продажба и
съответно разкриване на частично прикритото съглашение, евентуално – да уважи
паричния иск за сумата от 7 700 лв., представляваща половината от
посочената в нотариалния акт продажна цена. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна Г.Р.Б. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира
разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК /чл. 62, ал. 2 ГПК/, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС/.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно, но въззивният съд го
намира за частично недопустимо поради нарушаване правилата на родовата
подсъдност.
С исковата молба, постъпила в СРС на 07.11.2013г. /изпратена по пощата на
04.11.2013г./, уточнена в настоящото производство с молба от 24.08.2018г., са
предявени при условията на обективно кумулативно и евентуално съединяване
следните искове:
главни искове - с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД за прогласяване
за нищожен като привиден на договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № 60, том II, рег. № 19788, нот. дело № 225/2008г. на нотариус с
рег. № 267 на НК /при твърдения за относителна симулация – договорът прикривал
дарение/, и с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД за разкриване на симулацията –
за установяване, че договорът прикрива друга действителна сделка – дарение;
евентуални искове - с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД за
прогласяване частична нищожност на договора за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № 60, том II, рег. № 19788, нот. дело № 225/2008г. на нотариус с
рег. № 267 на НК /при твърдения за относителна симулация досежно 84 570/99
970 ид. части от имота, за които части договорът прикривал дарение/, и с правно
основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД за разкриване на симулацията - за установяване, че
договорът частично прикрива дарение на 84 570/99 970 ид. части от имота;
в случай на уважаване на някой от горните искове - евентуален иск с правно
основание чл. 30 ЗН за възстановяване на запазената част на ищцата от наследството
на Л.Г.А.,
и евентуален иск с правно основание
чл. 59 ЗЗД - в случай на отхвърляне на главните и евентуалните исковете по чл.
26, ал. 2, пр. 5 и чл. 17, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответницата за заплати на
ищцата сумата 7 700 лв., представляваща 1/2 част от продажната цена на
имота, посочена в нотариалния акт при твърдения, че продажната цена останала в
държане на ответницата след смъртта на общата наследодателка на страните.
Въз основа на исковата молба е било образувано гр.д. № 46385/2013г. на СРС,
79 състав, който с определение от 31.08.2015г. разделил производството по
делото, като оставил за разглеждане по гр.д. № 46385/2013г. на СРС, 79 състав
иска по чл. 30 ЗН и спрял производството по същото дело на основание чл. 229,
ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на спора по
разделените искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 и чл. 17, ал. 1 ЗЗД.
По разделените исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5, чл. 17, ал. 1
и чл. 59 ЗЗД е образувано гр.д. № 54796/2015г. на СРС, 79 състав, решението по
което е предмет на въззивна проверка по настоящото дело.
Видно от приложеното по делото удостоверение от
20.06.2014г. на СО – Дирекция „ПАМДТ“, данъчната оценка на имота – предмет на процесния
договор за покупко-продажба, е 38 332.10 лв.
Определената по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 ГПК цена на
предявените главни искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД и чл. 17,
ал. 1 ЗЗД /които са облигационни, а не вещни/ съобразно данъчната оценка на
имота е 38 332.10 лв., а определената по същия ред цена на евентуалните
искове по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД и чл. 17, ал. 1 ЗЗД, съобразно направеното
уточнение с молбата от 24.08.2018г. /твърди се частична нищожност на договора
като привиден за 84 570/99 970 идеални части от имота/, е 32 427.19
лв.
Според чл. 103 ГПК, на районния
съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни
на окръжния съд като първа инстанция, а съгласно чл. 104, т. 4 ГПК,
исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с
изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове
за начет, са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция.
В случая предявените главни и
евентуални искове по чл. 26, ал. 2, пр. 5 и чл. 17, ал. 1 ЗЗД са облигационни,
не попадат сред изключенията по чл. 104, т. 4 ГПК, и същевременно цената на всеки
от тези искове надвишава 25 000 лв., поради което са родово подсъдни на СГС
като първа инстанция. Районният съд е следвало да прекрати пред себе си
производството в частта по тези искове и да ги изпрати за разглеждане на родово
компетентния като първа инстанция СГС, като спре производството в частта му по
иска по чл. 59 ЗЗД на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на
делото пред СГС с влязъл в сила съдебен акт, което не е сторено.
Родовата подсъдност е абсолютна
процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за която съдът следи
служебно, а постановеното в нарушение на родовата подсъдност решение е
недопустимо. Като се е произнесъл по искове, които не са му родово подсъдни,
първоинстанционният съд е постановил процесуално недопустимо в тези части
съдебно решение, което на основание чл. 270, ал. 3, изр. 2 ГПК следва да бъде обезсилено, а делото в частта му по тези искове - изпратено
на родово компетентния като първа инстанция Софийски градски съд.
В частта му по предявения евентуален иск с правно основание чл. 59 ЗЗД
въззивният съд намира решението за допустимо. Тъй като разпоредбата на чл. 104,
т. 6 /нова, ДВ бр. 50/2015г./ от ГПК е приета след предявяване на исковете на
07.11.2013г., този иск е бил родово подсъден на СРС като първа инстанция към правнорелевантния
момент на предявяването му, независимо че е предявен с една обща искова молба,
с която са предявени искове, родово подсъдни на окръжния съд като първа
инстанция.
Тъй като спорът по исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 и чл.
17, ал. 1 ЗЗД е преюдициален за спора по евентуалния иск с правно основание чл.
59 ЗЗД, протоколното определение от 04.12.2019г., с което е даден ход по
съществото на спора в частта му по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД следва да
се отмени и на основание чл. 229,
ал. 1, т. 4 ГПК производството по настоящото дело бъде спряно до приключване на
делото пред СГС с влязъл в сила съдебен акт.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решението от 15.12.2017г., постановено по гр.д. № 54796/2015г. на Софийски
районен съд, 79 състав в частите, с
които са отхвърлени предявените от Р.К.А.-П., ЕГН **********, срещу Г.Р.Б., ЕГН
**********, евентуално съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД и чл. чл. 17, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 60, том II, рег. № 19788, нот.
дело № 225/2008г., тъй като прикрива договор за дарение, и за признаване, че
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 60, том II, рег. №
19788, нот. дело № 225/2008г., е такъв за частта, съответстваща на частта,
каквато сумата от 15 400 лв. представлява от пазарната стойност на имота, а в
останалата част е договор за дарение, като недопустимо.
ИЗПРАЩА делото в частта му по
предявените от Р.К.А.-П., ЕГН **********, срещу Г.Р.Б., ЕГН **********, главни
искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД за прогласяване за нищожен
като привиден на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 60,
том II, рег. № 19788, нот. дело № 225/2008г. на нотариус с рег. № 267 на НК, и
с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД за установяване, че договорът прикрива
действителна сделка – дарение, и евентуални искове с правно основание чл. 26,
ал. 2, пр. 5 ЗЗД за прогласяване частична нищожност на договора за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 60, том II, рег. № 19788, нот.
дело № 225/2008г. на нотариус с рег. № 267 на НК и с правно основание чл. 17,
ал. 1 ЗЗД за установяване, че договорът частично прикрива дарение на
84 570/99 970 ид. части от имота, на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД по родова подсъдност.
ОТМЕНЯ протоколно определение от 04.12.2019г., с което е даден ход по съществото
на спора по в.гр.д. № 8784/2018г. на СГС, ІІ-В въззивен състав в частта по иска с правно основание чл.
59 ЗЗД.
СПИРА на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по в.гр.д. № 8784/2018г. на СГС, ІІ-В въззивен състав до
приключване на спора по исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД и
чл. 17, ал. 1 ЗЗД с влязъл в сила съдебен акт.
Решението подлежи на
касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването, а в частта, имаща характер на
определение, с която се спира въззивното производство – с частна жалба пред
Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.