ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………./……….02.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 27.02.2020 г., в
състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1362 по описа
за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по реда на ГПК като ТЪРГОВСКИ СПОР по иск на С.В.О., гражданин на Р Ф, чрез адв. Г. от
ВАК,
срещу „ПРОПЪРТИ
ИНВЕСТ 2014“ ЕООД, гр. Варна за присъждане
на сумата от 91 865.72 лв, претендирана като получена на отпаднало
основание от продавач цена по развален договор.
С определение №
3009/20.08.2019г съдът е допуснал обезпечение на предявения иск като е наложил
възбрана върху имот на ответното дружество до размера на претенцията от
91 865.72лв.
Постъпила е молба вх.№ 6709/27.02.2020г. , с която ответникът
„ПРОПЪРТИ ИНВЕСТ 2014“ ЕООД, гр. Варна, действащ чрез законен представител
управител С И е поискал замяна на това
обезпечение със залог в пари. Към
молбата е приложено преводно нареждане, от което е видно, че молителят е внесъл
по банкова сметка ***, гаранции в лева на ВОС в Централна кооперативна банка
/ЦКБ/ клон Варна IBAN *** залог в полза на кредитора парична сума в размер на 91 865.72 лв.
Като съобрази, че
възбраната е наложена за обезпечение на парична претенция и че с влагането на
сумата по сметка в разпореждане на съда е учреден надлежно залога по смисъла на
чл. 181 ал.1 ЗЗД, съдът констатира, че е осъществена хипотеза на чл. 398 ал. 2 ГПК. Размерът на заложената сума изцяло покрива обезпечения иск и
допълнителното нарастване на претенцията на ищеца с добавени разноски е без
значение за обема на заместващата мярка (Определение № 176 от 29.05.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1841/2017 г.,
III г. о., ГК). Предложеният залог като заместващо обезпечение гарантира в по- голяма
степен интереса на кредитора, тъй като поражда привилегия в негова полза и
намалява тежестта на разноски по евентуално осребряване на възбранен имот.
Затова и в посочената хипотеза отпада интереса от обезпечителната възбрана и
становище на кредитора не се изисква (Определение
№ 57 от 26.01.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 2737/2017 г., I т. о., ТК).
Междувременно в молба вх.№ 4962/12.02.20г кредиторът С.В.О.,
гражданин на Р Ф, чрез адв. Г. от ВАК е сезирал съда с условно искане за допускане на допълнително обезпечение
на акцесорно вземане за разноските, направени за водене на настоящия процес.
Тъй като е настъпило процесуалното условие (поискана замяна с учреден залог),
съдът намира, че следва да се произнесе и по това ново искане на ищеца.
Доколкото
производството още не е приключило компетентността на настоящия съд да се
произнася по обезпечителни искания не е изчерпана и молбата е допустима.
Обезпечителната си
нужда молителят обосновава с твърдения за опасност за реализация на правата си
като кредитор по породено от участието му в настоящия процес вземане за съдебни
разноски. Обезпечителната нужда по такава претенция обаче не може да бъде
надлежно обоснована, тъй като за да може да иска предварително обезпечаване на
принудително изпълнение, кредиторът следва да може да очертае с твърденията си
вече възникнало и изискуемо притезание. В случая обаче самият фактически
състав, пораждащ отговорността за неоснователно причиняване на делото от
ответник още не е довършен. Това е така, защото едва стабилизиран съдебен акт
по съществото на спора установява със сила на пресъдено нещо основателността
или неоснователността на претенцията на ищеца и съответно правото на едната от
насрещните страни да получи компенсация за разходите, които е направила за
водене на делото. Дори и да се определят в съдебния акт, приключващ спора по
същество в съответната инстанция, разноските стават изпълняемо вземане едва
след като решението влезе в сила. Затова и присъждането им не може да се
обезпечава ( в този смисъл мотивите по т. 1 от ТРОСГТК 6/2014 на ВКС). Искането за допускане на допълнително
обезпечение следва да се отхвърли.
По тези съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА на осн. чл. 398 ал.2 ГПК ЗАМЯНА на ОБЕЗПЕЧИТЕЛНАТА МЯРКА, допусната
с определение № 3009/20.08.2019г в полза на С.В.О., гражданин на Р Ф, роден на *** в гр. ***, чрез адв. Г. (ВАК) със
служебен адрес: ***, офис № 2 като
вместо ВЪЗБРАНА върху недвижим имот
ОПРЕДЕЛЯ като ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на предявения по т.д. 1362/19г на ВОС иск
за заплащане на 91 865.72 лв на
основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД УЧРЕДЕН по реда на чл. 181 ЗЗД ЗАЛОГ на парична сума в размер на 91
865.72 лв, внесена по банкова сметка ***, гаранции в лева на ВОС в Централна
кооперативна банка /ЦКБ/ клон Варна IBAN ***.
ОТМЕНЯ наложената ВЪЗБРАНА върху
недвижим имот, притежаван от ответника, представляващ АПАРТАМЕНТ № 1, 2, 3 нанесен като самостоятелен обект с
идентификатор ***.3.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, последно
изменение със Заповед № КД-14-03-3207-09.12.2013 г. на началник на СГКК-Варна,
находящ се на втория етаж, в сграда № 3 с административен адрес ***, със застроена площ от 135,50 кв. м.,
предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент, брой нива на обекта:
едно, при граници на обекта: на същия етаж- няма, под обекта- имоти с
идентификатор ***, ***, ***и ***, над обекта- имоти с идентификатор *** и ***,
заедно с 16,2155 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху дворното място, равняващи се на 27,90 кв. м. идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място с
идентификатор ***, на
осн. чл. 398 ал.3 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ молба на С.В.О., гражданин на Р Ф,
роден на *** в гр. ***, чрез адв. Г. (ВАК) със служебен адрес: ***, офис № 2 за
допускане на допълнително обезпечение
на иска, предявен по т.д. 1362/19г на ВОС, за размер на претендирани разноски,
възлизащи на 7874.63лв, заявена като евентуално искане в молба
вх.№4962/12.02.2020, на осн. чл. 389 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с
частна жалба пред ВАС в едноседмичен
срок от уведомяването на молителя С.В.О..
ПРЕПИС от
определението да се връчи с образец № 9 на пълномощниците на насрещните страни
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: