№ 633
гр. София, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20241110208265 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на "ПЛ. К." АД с
ЕИК*********** срещу Наказателно постановление № 92-02-21 от 14.05.2024 г., издадено
от главен секретар на Агенция по вписванията с което на основание 118, ал.1, т.2 от Закона
за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ на жалбоподателя е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1000 / хиляда/ лева за
нарушение на чл.63, ал.6 ЗМИП, вр.§9, ал.2 от ПЗР от ЗМИП.
В жалбата се излагат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на издаденото НП, в
противоречие на процесуалните и материално правните разпоредби. Излагат се доводи
свързани с изтичане на предвидената в закона давност.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.С., който
пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление, свързано с изтичане на
предвиден в закона давностен срок. Моли да се присъдят направени разноски по делото.
Административнонаказващият орган - редовно уведомен, не се явява, не изпраща
процесуален представител.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери
законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, против акт, подлежащ на съдебен контрол,
от надлежно легитимирано лице, и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
1
жалбата е основателна.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица.
На 28.03.2024 г. свидетел В. съставил Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № 92-02-21/28.03.2024г. срещу жалбоподател, като е прието, че за жалбоподател е
възникнало задължението да заяви действителен собственик съобразно изискванията на чл.
63, ал. 6 от ЗМИП, тъй като съгласно § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП лицата, за които се прилага
изискването за вписване на данните по ал. 1 в съответния регистър по чл. 63, заявяват за
вписване тези данни в срок до 4 месеца от изтичането на срока по ал. 1 – 31 януари 2019 г., т.
е. до 31 май 2019 г. Прието е, че видно от партидата на жалбоподател срокът предвиден в §
9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП не е спазен.
Въз основа на съставен АУАН срещу жалбоподател е издадено обжалваното Наказателно
постановление № 92-02-21 от 14.05.2024, с което е наложено на Дружеството –
жалбоподател на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 118, ал. 1, т. 2 от ЗМИП, вр. чл. 63,
ал. 6 от ЗМИП, вр. § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП, за нарушение по чл. 63, ал. 6 от ЗМИП, вр. §
9, ал. 2 от ПЗР от ЗМИП "имуществена санкция" в размер на 1000 (хиляда) лева по чл. 118,
ал. 1, т. 2 от ЗМИП.
Показанията на свидетеля В. касаят обективните факти относно неподаване на декларация
от страна на жалбоподател в срокове указани в закона. Показанията на разпитан свидетел
намират опора в Констативния протокол и съставен АУАН, същите звучат достоверно и
непредубедено. Поради това съдът им се доверява.
Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН " По въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и
опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този
закон не се предвижда друго", т. е. в административно наказателните производства
субсидиарно се прилагат институтите, регламентирани в НК, относно обстоятелствата,
изключващи отговорността. Такъв характер безспорно има давността за реализиране на
отговорността, като материалноправен институт. На първо място това произтича от
характера й на препятстващо реализирането на отговорността обстоятелство, съгласно чл.
24, т. 3 от НПК давността е една от предпоставките, при наличието на които наказателното
производство следва да бъде прекратено. На второ място – законодателят е предвидил, че
след изтичане на определени в закона срокове, реализирането на наказателната отговорност
се преклудира. На по-голямо основание това следва да се отнася и по отношение на
административните нарушения, които по правило са деяния с по-ниска обществена
опасност. От тук следва изводът, че доколкото в ЗАНН липсват изрични разпоредби в тази
насока, по въпросите свързани с изтичането, спирането и прекъсването на давностните
срокове, както и относно т. нар. абсолютни давностни срокове, приложение намират
разпоредбите на чл. 80 и сл. на Наказателния кодекс. В частност, в процесния случай следва
да се приложи разпоредбата на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК –
административнонаказателното производство следва да се счита погасено по давност
(независимо от спирането или прекъсването) след изтичане на срок, надвишаващ четири
2
години и половина, считано от датата на извършване на нарушението. В процесния случай
следва да се приложи чл. 11 от ЗАНН, чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, т. е.
административно-наказателното производство следва да се счита погасено по давност
(независимо от спирането или прекъсването й), ако са изтекли повече от четири години и
шест месеца, считано от датата на извършване на нарушението. Според словесното описание
на нарушението то е извършено /довършено/ в деня, следващ крайния срок за подаване на
заявлението за вписване на действителния собственик, т. е. в деня след 31.05.2019 г., а
именно 01.06.2019 г. Това означава, че абсолютният давностен срок за реализиране на
административно – наказателно преследване и за ангажиране на отговорност е изтекъл
съответно на 01.12.2023 г., т. е. към датата на съставяне на АУАН № 92-02-21от 28.03.2024 г.
възможността за ангажиране на административна отговорност за процесното нарушение се е
преклудирала, поради което не е следвало да се съставя АУАН и да се издава НП.
Гореизложените съображения се явяват основание съдът да отмени на формално основание
Наказателното постановление, тъй като в хода на административно – наказателното
производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
водят до нарушаване на правото на защита на наказаното лице да разбере срещу кои факти
да се защитава. Гореизложеното прави безпредметно обсъждането на спора по същество.
Водим от гореизложеното съдът прие, че са налице основания за отмяна на обжалваното
Наказателно постановление.
С оглед изхода на делото са налице основания за присъждане на разноски за в полза на
жалбоподател, тъй като по делото е изразено становище от процесуален представител на
жалбоподател в тази насока. Представен е и списък с разноски, поради което съдът счете, че
следва да осъди въззиваема страна да заплати в полза на жалбоподател 500/петстотин/ лева,
направени разноски по делото.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал. 2, т.5 ЗАНН, съд,
РЕШИ:
Отменя Наказателно постановление № 92-02-21 от 14.05.2024 г., издадено от главен секретар
на Агенция по вписванията с което на основание 118, ал.1, т.2 от Закона за мерките срещу
изпирането на пари /ЗМИП/ на жалбоподателя е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 1000 / хиляда/ лева за нарушение на чл.63, ал.6 ЗМИП,
вр.§9, ал.2 от ПЗР от ЗМИП.
Осъжда въззиваема страна да заплати на жалбоподател "ПЛ. К." АД с ЕИК***********,
сумата от 500/петстотин/ лева, направени разноски по делото
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14 дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4