Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр.Харманли, 27.06.2016
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Харманлийският районен съд в открито съдебно заседание на двадесет и шести май две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА
При
секретаря: Т.Ч.
и
с участието на прокурора:
като
разгледа докладваното от
председателя гражданско дело № 198 по описа на РС- Харманли за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявения при условията на активно субективно съединяване
искове от Ц.И.С., с ЕГН **********, К. Т.С. с ЕГН ********** и И.Т.С. с ЕГН **********,***
с правно основание чл. 108 от
Закона за собствеността /ЗС/ против Г.Г.З., с ЕГН **********.
Ищците Ц.И.С., К.Т.С. и И.Т.С. твърдят, че покойният
съпруг на първата Т С. е закупил с предварителен договор за покупко-продажба
недвижим имот на основание чл.19 от ЗЗД нотариално заверен е рег.
№4958/06.08.2003г. на Нотариус М - рег.№419 на НК с район РС Харманли, като
недвижими имоти сгради, представляващи: сграда с идентификатор 77181.7.287.1 по
КК и КР на Харманли одобрени със заповед №РД-18-9/23.03.2006г. на ИД на АК,
последно изменен със заповед: 18-659-30.01.2014г. на Началник на СГКК Хасково,
в местността „Кайряка” в землището на Харманли, която сграда е разположена в
поземлен имот с идентификатор 77181.7.287 със застроена площ от 1 079 кв.м., с
брой етажи: 1 /един/ с предназначение: селскостопанска сграда и сграда с
идентификатор 77181.7.288.1 по КК и КР на Харманли одобрени със заповед
№РД-18-9/23.03.2006г. на ИД на АК, последно изменен със заповед:
18-659-30.01.2014г. на Началник на СГКК Хасково, в местността КАЙРЯКА в
землището на Харманли, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор 77181.7.288 със застроена площ от 81 кв.м., с брой етажи: 1
/един/ с предназначение: селскостопанска сграда. Имотът бил закупен от В Г. В и
неговата съпруга К , като продажната цена
била изплатена напълно и в брой в момента на сключването на договора.
Съпругът на първата ищца починал на 18.03.2008г., като оставил за
наследници по закон след смъртта си нея и двете им деца К.Т.С. и И.Т.С.. На
21.03.2014г. с Констативен нотариален акт №. 75 по дело
№65 на нотариус А. Пр с рег. №
463 на НК с район на действие РС Харманли, вписан на 21.03.2014г. с входящ рег. № 788 на Агенцията по вписванията при РС - Харманли тримата ищци били признати за собственици на
описаните сгради. В исковата молба се
твърди, че първата ищца е придобила сградите на основание давностно владение,
покупка, режим на СИО и прекратено СИО, след смъртта на съпруга си, като
твърди, като придобивната давност е от 06.08.2003г. до 25.03.2014г. Ищците К.Т.С. и И.Т.С. твърдят, че са придобили сградите на
основание давностно владение и наследство, като посоченият период от двама ищци
за придобиване на имота по давност е периода от 18.03.2008г. до 25.03.2014г.
Ищците твърдят, че в имота, без каквото и да е правно основание е ответникът Г.Г.З.
ЕГН ********** ***, който останал в имота, след изтичане на 6 месечният срок по
сключения договор за наем, с начало м.
януари 2013г, сключен между тях.
Ответникът бил уведомен многократно да напусне имота, но същият останал да го
ползва без правно основание. Това пораждало правния интерес на ищците от
завеждане на настоящият иск. Молят съда да постановите съдебен акт, с който да
осъди Г.Г.З. ЕГН ********** *** да предаде собствеността и владението върху
сграда с идентификатор 77181.7.287.1 по КК и КР на Харманли одобрени със
заповед №РД-18-9/23.03.2006г. на ИД на АК. последно изменен със заповед:
18-659-30.01.2014г. на Началник на СГКК Хасково, в местността „Кайряка” в
землището на Харманли, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор 77181.7.287 със застроена площ от 1 079 кв.м., с брой етажи: 1
/един/ с предназначение: селскостопанска сграда и сграда с идентификатор
77181.7.288.1 по КК и КР на Харманли одобрени със заповед №РД-18-9/23.03.2006г.
на ИД на АК, последно изменен със заповед: 18-659-30.01.2014г. на Началник на
СГКК Хасково, в местността „Кайряка” в землището на Харманли, която сграда е разположена
в поземлен имот с идентификатор 77181.7.288 със застроена площ от 81 кв.м., с
брой етажи: 1 /един/ с предназначение: селскостопанска сграда.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предварителния договор сключен на 06.08.2003
г. между страните по същия, като твърди, че не било ясно кои точно сгради са
закупили, съгласно предварителния договор и дали тези сгради съвпадали със
сградите. Ответникът оспорва Констативен
нотариален акт № 75, дело № 65 на
Нотариус Ад с per. № 463 на НК с район на действие PC Харманли, вписан на
21.03.2014г. с рer. № 788 на Агенцията
по вписванията гр. Харманли, както и по отношение на владението на имота от страна на ищците по
делото. Оспорва се и истинността на разпита на тримата свидетели дадени пред
нотариус въз основа на които е издаден Констативния нотариален акт. С отговора
се прави възражение на разглеждане на делото по реда на чл.310 ал 1 т.2 от ГПК,
като ответникът счита същото за неоснователно.
Производството по предявения инцидентен установителен
иск е прекратено, като определението на съда
№ 673 от 08.10.2014г. е влязло в сила на 12.02.2015г. с Определение № 1234 от 18.12.2014г. по в. ч. гр. д. № 951/2014г. на ОС – Хасково, с
което е оставена без разглеждане частната жалба против прекратяването на
инцидентния установителен иск.
С Определение
от 07.05.2015г. съдът е конституирал като трето лице помагач А.Я.Ж. с ЕГН**********
с адрес *** и Е.Ж.Ж. с ЕГН ********** с
адрес *** на страната на ищците Ц.И.С., К.Т.С.
и И.Т.С., по предявеният иск от Ц.И.С. с ЕГН **********, К.Т.С. с ЕГН ********** и И.Т.С. с ЕГН ********** против Г.Г.З. с ЕГН
********** с правно основание чл.108 от ЗС.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и
доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12
и чл. 235, ал.
2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, сключен на основание чл.19 от ЗЗД, нотариално заверен с рег.№
4958/ 06.08.2003 г. на Нотариус М с
рег.№419 на НК с район РС Харманли се установява, че на 06.08.20103г. Вълко Г.
Въ и К , съпрузи двамата от гр. Харманли са сключили предварителен договор за
покупко – продажба на недвижими имоти, съпружеска имуществена общност, както
следва: парцел 43, с площ 7018 кв.м., ведно с построените в този парцел овчарник, овчарска къща с граници:
изток мера, запад-мера, от юг навес и парцел 44 с площ 3037 кв.м.,
застроен ведно с постройката в този
парцел навес за сумата 2300 лева, която била изплатена в брой на продавачите в
деня на подписване на договора. На купувачите В о Г. В и Ка В владението на недвижимите имоти предмет на предварителния
договор е предадено при подписването му на 06.08.2003 г.
От Констативен нотариален акт №75 дело № 65 на
Нотариус Ад с рег.№ 463 на НК с район на действие РС Харманли, вписан на
21.03.2014 г. с вх.рег.№768 на СВ
Харманли е видно, че ищците Ц.И.С. с ЕГН
**********, К.Т.С. с ЕГН ********** и И.Т.С.
с ЕГН ********** са признати за собственици на следните недвижими имот: сграда
с идентификатор 77181.7.287.1 по КК и КР на Харманли одобрени със заповед
№РД-18-9/23.03.2006г. на ИД на АК, последно изменен със заповед:
18-659-30.01.2014г. на Началник на СГКК Хасково, в местността „Кайряка” в
землището на Харманли, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор 77181.7.287 със застроена площ от 1 079 кв. м., с брой етажи: 1
/един/ с предназначение: селскостопанска сграда и сграда с идентификатор
77181.7.288.1 по КК и КР на Харманли одобрени със заповед №РД-18-9/23.03.2006г.
на ИД на АК, последно изменен със заповед: 18-659-30.01.2014г. на Началник на
СГКК Хасково, в местността КАЙРЯКА в землището на Харманли, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор 77181.7.288 със застроена площ от
81 кв.м., с брой етажи: 1 /един/ с предназначение: селскостопанска сграда.
От Удостоверение за наследници изх. №213 / 21.03.2008
г. на Община Харманли се установява, че Тодор Делчев С. с ЕГН ********** е
починал на 18.03.2008г. и е оставил за наследници Ц.И.С., с ЕГН **********,
съпруга, К. Т.С. с ЕГН **********, дъщеря и И.Т.С. с ЕГН **********, син.
С Определение от 09.04.2014г. по гр. дело № 232/2014г. поописа
на РС – Харманли е одобрена съдебна спогодба по силата на която е обявен за
окончателен предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот
сключен на 18.03.2014г. между В Г. Въ и Ма Г., от Харманли и Г.Г.З. *** по силата на която продавачите продават на
купувачите, следните свои недвижими имоти: Обект с № IX-12,
представляващ: Овчарник „Кайряка", представляващ сграда с идентификатор: 77181.7.287.1 находяща се в гр. Харманли, по кадастрална карта, одобрена със заповед №
РД-18-9/23.03.2006 год. на Изпълнителния директор на АК-гр.София, с площ от
1079 кв.м., находяща се в поземлен имот с
идентификатор 77181.7.287 адрес: гр.Харманли, местността " КАЙРЯКА",
с предназначение: селскостопанска
сграда, ведно с правото на строеж върху сградата; Обект с № IX - 31,
представляващ: цистерна 3т. № 2,
представляващ сграда с идентификатор
77181.7.288.1, находяща се в гр. Харманли,по
кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-9/23.03.2006 год. на
Изпълнителния директор на АК - гр. София, с площ от 81 кв.м, находяща се в
поземлен имот с идентификатор 77181.7.288, адрес: гр.Харманли, местността
" КАЙРЯКА", с предназначение: селскостопанска
сграда, на един етаж, ведно с правото
на строеж върху сградата; Обект с № IX-12,
представляващ: навес „Кайряка",
представляващ сграда с идентификатор
77181.7.291.1, находяща се в гр. Харманли,
с площ от 246 кв.м., находяща се в поземлен имот с идентификатор
77181.7.291, адрес: гр.Харманли, местността " КАЙРЯКА", с
предназначение: селскостопанска сграда, на един етаж, ведно с правото на строеж върху сградата за
сумата от 8 000 лева,за която сума продавачите са получили от купувача напълно в брой
преди подписването на предварителен
договор.
От заверен препис от постановление за възлагане от
05.11.2014г., влязло в сила на 27.11.2014г. по изп. дело № №2014771040007 на
ЧСИ К се установява, че имотите предмет на ревандикационния иск са възложени на
А.Я.Ж. с ЕГН********** с адрес ***. Същата с протокол от 19.02.2015г. на ЧСИ на
основание чл.498 ал.1 от ГПК е въведена във владение на възложените недвижими
имоти: - Сграда с идентификатор 77181.7.287.1 и сграда с идентификатор
77181.7.288.1 и двата по кадастралната карта на гр.Харманли.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпита на свидетелите
Де
, Юр , М.К.Т., Л и Хр .
Според показанията на свидетеля Де , майстор строител, същият е направил ремонт през 2009г. на покрива на
сградата, в която Г.Г. Зл е отглеждал
около 100 броя крави. Тази сграда била с площ от 1000 кв.м. и се намирала в
местността „Корията”.
Свидетелката М.К.Т.
твърди, че Т р купил имота в местността „Кайряка” край гр.Харманли през
2003год. от В и К я и оттогава се
занимавал с животновъдство. През 2008год. Тодор починал и след неговата смърт Ц.
се занимавала с отглеждането на животни. Свидетелката е посещавала, няколко
пъти процесните имоти докато Т е бил жив
до 2008г., като след това също е посещавала имотите с Ц.. Свидетелката твърди,
че не си спомня през коя година,
последно е посещавала процесните имоти, както и през коя година
ищцата Ц.С. е направила ремонт на
покрива.
Свидетелят Лю твърди,
че е посещавал процесните имоти в местността „Белите пътеки” много пъти, тъй
като 23 години и половина бил полицейски служител, а последните 6 години бил младши полицейски
инспектор. Всяка година по няколко пъти по различни поводи посещавал местността
и обекта, като в имота бил Г. и неговите работници. Същият заявява, че е
посещавал процесните имоти със съдия-изпълнителя, при извършване на проверка по
подадена жалба на Г., или жалби на Ц., по жалби на кооперацията в с.Поляново за
на влезнали крави в нивите, при ПТП с
пострадали крави. Свидетелят сочи, че неговите наблюдения са от преди 5 години
– от 2009 – 2010 г, когато бил назначен на длъжността „младши полицейски
инспектор”.
При така
установеното от фактическа страна съдът, прави следните правни изводи:
Предявени са при условията на активно субективно
съединение искове с правно основание чл. 108 ЗС, които са процесуално
допустими.
Разгледани по същество, исковете се явяват неоснователни
поради следните съображения:
С
ревандикационния иск по чл. 108 от ЗС
(rei vindicatio) невладеещият собственик, въз основа на правото си на
собственост, иска от владелеца на своята вещ предаването на владението. Искът
може да се предяви само от собственика на вещта, който не я владее. За
уважаването му е необходимо да са налице три предпоставки: 1). Да се установи,
че ищецът е собственик на процесния имот, т.е. че е придобил собствеността на
твърдения от него способ към момента на предявяване на иска; 2 ). Да се
установи, че вещта се владее или държи от ответника, т.е. че ответникът
упражнява фактическа власт върху вещта; 3). Да се установи, че упражняването на
фактическата власт от ответника върху вещта е без правно основание. Като под
основание в случая се разбира юридическия факт, от който за едно лице възниква
субективно право да владее или държи вещта или самото субективно право. Същото
може да има вещноправен или облигационен характер.
Спорният въпрос по делото
е дали ищците са собственици на недвижими
имоти сгради, представляващи: сграда с идентификатор 77181.7.287.1 по КК и КР
на Харманли одобрени със заповед №РД-18-9/23.03.2006г. на ИД на АК, в
местността „Кайряка” в землището на Харманли, която сграда е разположена в
поземлен имот с идентификатор 77181.7.287 със застроена площ от 1 079 кв.м., с
1 /един/ етаж с предназначение: селскостопанска сграда и сграда с идентификатор
77181.7.288.1 по КК и КР на Харманли одобрени със заповед №РД-18-9/23.03.2006г.
на ИД на АК, в местността КАЙРЯКА в землището на Харманли, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор 77181.7.288 със застроена площ от
81 кв.м., с предназначение: селскостопанска сграда на правните основания посочени в исковата
молба, а именно: ищцата Ц.И.С. на основание давностно владение, покупка, в
режим на СИО и прекратяване и след смъртта на съпруга, като придобивната
давност е за периода от 06.08.2003г. до 25.03.2014г., а за ищците К.Т.С. и И.Т.С. на основание давностно владение и
наследство, като за двама ищци
придобивната давност е за периода от 18.03.2008г. до 25.03.2014г.
Според настоящия състав от ангажираните гласни
доказателства не може да се направи категоричен извод, че ищците Ц.И.С., К.Т.С. и И.Т.С. са придобили по давност и наследство
спорните имоти. От показанията на свидетеля Де се установява, че той като майстор строител е направил ремонт през 2009г. на
покрива на сградата, в която Г.Г. Зл е
отглеждал около 100 броя крави, като тази сграда била с площ от 1000 кв.м. и се намирала в
местността „Корията”. В тази връзка са и показанията на свидетеля Лю , който
твърди, че многократно е посещавал процесните имоти в местността „Белите
пътеки”, тъй като 23 години и половина бил полицейски служител, а последните 6 години заемал длъжността „младши
полицейски инспектор”. Като полицейски инспектор по няколко пъти по различни
поводи е посещавал местността и обекта, като, когато е посещавал процесните имоти, в тях се
намирал Г.З. и неговите работници. Същият заявява, конкретни обстоятелства,
които са наложили посещенията в процесните имоти при изпълнение на служебните
му задължения, а именно: при съдействие на
съдия-изпълнителя при въвода във владение, при извършване на проверка по
подадена жалба на Г.З. или жалби на Ц.С., по жалби на кооперацията в с.
Поляново, община Харманли за влезнали крави в нивите, при ПТП с пострадали
крави. Свидетелят сочи, че неговите наблюдения са от преди 5 години – от 2009 –
2010 г, когато заел длъжността ” младши полицейски инспектор”.Съдът кредитира
показанията на тези свидетели, тъй като същите са непосредствени,
безпристрастни и конкретни.
Съдът кредитира и показанията на свид. М.К.Т.
за установяване на факта, че процесните имоти са закупени от Тодор Делчев С.
през 2003год., като от този момент до
неговата смърт 18.03.2008г., последният
е отглеждал животни в процесните имоти, а след неговата смърт Ц.С. е отглеждала
животните. В посочената част показанията на свид. Т. са конкретни и
непосредствени и кореспондират с останалата доказателствена съвкупност, а в
останалата част съдът не ги кредитира, тъй като същите са неясни и
противоречиви. Това е така, тъй като свидетелката не може да посочи, дали
имотът е бил с ограда, кога последно е посетила процесните имоти, извършен ли
ремонт на покрива от ищцата Ц.С..
В исковата молба се твърди, че ищцата Ц.С. е придобила недвижимите имотите
предмет на ревандикация по давностно владение и наследяване, след прекратяване
на СИО със смъртта на съпруга и, като посочената придобивна давност е за
периода от 06.08.2003г. до 25.03.2014г. Следователно съдът следва да се
произнесе по посочените придобивни основание.
Безспорно е установено, че
между В Г. В и
К , съпрузи, двамата от гр. Харманли и То С.,наследодател на ищците е сключен на
06.08.2003г., на основание чл.19 от ЗЗД, нотариално заверен с рег.№ 4958/ 06.08.2003 г. на Нотариус Ма с рег.№419 на НК
с район РС Харманли предварителен договор за покупко – продажба на недвижимите
имоти, предмет на ревандикационния иск. Принципно, в
съдебната практика няма спор за това, че предварителният договор за
покупко-продажба на недвижим имот не прехвърля правото на собственост, но той е
индиция за начало на давностното владение и за промяна в намерението на купувача
да свои имота за себе си. А доколко един имот се ползва или не със съзнание за
своене (а от там – дали се касае за държане или владение) е фактически въпрос, който подлежи на
доказване. Изхождайки от предмета на договора, съдът приема, че с предварителния договор сключен на
06.08.2003г. не се прехвърлят права, а се поема задължението за възмездно
прехвърляне, поради което този договор не транслира вещни права. Затова той,
предварителния договор сключен на 06.08.2003г. не се явява основание за присъединяване
на владението по чл. 82 от ЗС на ищцата Ц.С., към владението на То С., починал на 18.03.2008г. С предварителния
договор е предадено владението на купувача по него, Т С., но то е фактическо състояние, ако не е
трансформирано в право на собственост, или е едно от правомощията на правото на
собственост, поради което също не е основание за присъединяване на владението.
Тук е необходимо да се отбележи, че приложението на разпоредбата на чл.82 ЗС не
е ex officio. Следователно, необходимо е Ц.С. да се е позовала на
присъединяването на своето владение към владението на То С., починал на 18.03.2008г. Това
обстоятелство само по себе си води до това, че сингуларният сукецсор следва да
въведе твърдения, респ. да представи доказателства за това, а това не е сторено от ищцата Ц.С.. Безспорно
се доказа от събраните гласни доказателства, че след предаване на владението
със сключване на предварителния договор на 06.08.2003г. до смъртта си
18.03.2008г. единствено То С. е владял
процесните имоти, а и след като е неприложима разпоредбата на чл.82 ЗС по
изложените съображения по – горе, то ищцата Ц.С. не е присъединила своето владение
към владението на съпруга си, поради което не е придобила правото на собственост на процесните имоти. В нейна
полза не е изтекла придобивната десет
годишна давност, с начало 06.08.2003г. до 25.03.2014г. /депозиране на исковата молба/, съгласно чл.
79, ал. 1 от ЗС. Изводите на съда се основават на практиката постановена по
чл.290 ГПК на ВКС , явяваща се задължителна съгласно ТР №1/2009г. по дело
№1/2009г., обективирана в Решение № 699 от 2.11.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1572/2009 г., I г. о., ГК; Решение № 528 от 11.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1218/2009 г., I г. о., ГК;
Решение № 958/15.12.2009 г. по гр.д. № 2246/2008 г., ВКС, І г.о.
По отношение на
ищците К.Т.С. и И.Т.С. нито се представиха, нито се
направиха искания за събиране на доказателства в подкрепа на заявеното
придобивно основание – давностно владение на имотите предмет на спора, а и в
случай на доказване от тях на заявения
период на непрекъснатото, необезпокоявано и явно владение на процесните имоти от 18.03.2008г. до 25.03.2014г., няма да се изпълни
фактическият състав на регламентирания срок в разпоредба на чл. 79, ал.1 ЗС. Това е така, тъй като съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 10 години.
След като не
се установи наличието на първата предпоставка за уважаването на исковете по чл. 108 ЗС,
безпредметно е да се изследва дали са се осъществили останалите.
Предвид
изложеното съдът счита, че предявените ревандикационни искове са недоказани,
поради което се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото
и че ответниците претендират разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
единствено на същите следва да се присъдят такива в размер на 1600,00 лв.,
представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц.И.С.,с ЕГН **********, К. Т.С. с ЕГН ********** и И.Т.С. с ЕГН **********,***
против Г.Г.З., с ЕГН ********** *** активно субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС за осъждане на Г.Г.З. ЕГН **********
*** да предаде собствеността и владението върху сграда с идентификатор
77181.7.287.1 по КК и КР на Харманли, одобрени със заповед №РД-18-9/23.03.2006г.
на ИД на АК, последно изменен със заповед №18-659-30.01.2014г. на Началник на
СГКК Хасково, в местността „Кайряка” в землището на Харманли, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор 77181.7.287 със застроена площ от 1
079 кв.м., с брой етажи: 1 /един/ с предназначение: селскостопанска сграда при съседи на поземления имот: 77181.7.288; 77181.7.286 и сграда с идентификатор
77181.7.288.1 по КК и КР на Харманли, одобрени със заповед
№РД-18-9/23.03.2006г. на ИД на АК, последно изменен със заповед:
18-659-30.01.2014г. на Началник на СГКК Хасково, в местността „Кайряка” в
землището на Харманли, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор 77181.7.288 със застроена площ от 81 кв.м.. с брой етажи: 1
/един/ с предназначение: селскостопанска сграда,
при съседи на поземления имот: 77181.7.287;
77181.7.286
ОСЪЖДА Ц.И.С., с ЕГН **********, К. Т.С. с ЕГН ********** и И.Т.С. с ЕГН **********,***
да заплатят на Г.Г.З., с ЕГН **********
сумата от 1600,00 лв., представляваща направени разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач А.Я.Ж. с ЕГН**********
с адрес *** и Е.Ж.Ж. с ЕГН ********** с адрес *** на страната на ищците Ц.И.С.
с ЕГН **********, К.Т.С. с ЕГН **********
и И.Т.С. с ЕГН **********,***.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: