№ 260
гр. Бургас, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Петя Кр. Георгиева
Членове:Диана К. Мицканова-Лазарова
МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря Карина Г. Трендафилова
в присъствието на прокурора Благовест Д. Вангелов
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20252100600889 по описа за 2025 година
, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава ХХI от НПК и е образувано по повод
въззивни жалби от подсъдимия по НОХД № 1469/2025 г. по описа на Районен
съд – Бургас - М. Ц. Х. с ЕГН: **********, лично и чрез служебния му
защитник адв. Данаил Средков от АК – Бургас, против Присъда № 83 от
21.05.2025 г., постановена по същото дело.
С присъдата подсъдимият Х. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1,
вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, за което при условията на чл. чл. 58а,
ал. 1, вр. с чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“
за срок от 4 години, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. С
присъдата съдът е уважил предявения срещу Х. граждански иск, като го е
осъдил да заплати на гражданския ищец Е. К. сумата от 183 лева. Най-накрая
с присъдата районният съд е осъдил подс. Н. да заплати сторените в
досъдебното производство разноски, както и дължимите държавни такси.
С подадената лично от подсъдимия Х. въззивна жалба се твърди, че в
1
първоинстанционното производство му е била ограничена възможността да
заплати невъзстановените имуществени вреди и да сключи споразумение.
Допълва се, че наложеното наказание е завишено и не отговаря на
извършеното престъпление, както и че в последните 5 години не е извършвал
други престъпления. Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и
връщане на делото на първата инстанция за приложение на чл. 381, ал. 1 НПК.
С въззивната жалба, подадената от подсъдимия Х., чрез неговия
служебен защитник – адв. Средков – БАК, се иска изменение на
първоинстанционната присъда, чрез намаляване на наложеното наказание
„Лишаване от свобода“ от 4 години на 1 година и 6 месеца. Твърди се, че
районният съд не е отчел в нужната степен ниската стойност на
невъзстановените вреди и направеното от подсъдимия признание.
Постъпило е и допълнение към въззивната жалба от адв. Средков – БАК,
в което доводите за завишен размер на наказанието се поддържат и развиват.
Посочва се, че неправилно РС се е позовал на минималния размер на пенсията
в страната, а е следвало да вземе предвид размерът на минималната работна
заплата, който е по-обективен и който намира опора в съдебната практика. На
тази база защитникът достига до извод, че наказанието се явява несъразмерно
тежко, доколкото се касае за типичен случай на кражба, без да са налице данни
за бруталност или безцеремонност и без да са нанесени наранявания на
пострадалата. Поддържа се искането за определяне на наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на 1 година и 6 месеца.
В закрито заседание на 11.07.2025 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от
НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и
ангажирането на други доказателства.
В пледоарията си пред въззивния съд представителят на ОП-Бургас
счита, че атакуваната присъда е законосъобразна, обоснована и правилна,
поради което и следва да се потвърди изцяло. Застъпва, че правилно РС-
Бургас е оценил отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства и
имайки предвид завишената степен на обществена опасност на деянието и
дееца – правилно е определил размера на наказанието.
Гражданският ищец – Е. К. се явява лично, като заявява, че това което е
изживяла е достатъчно и няма какво да добави.
2
Защитникът на подсъдимия – адв. Средков – БАК заявява, че поддържа
жалбите и допълнението по изложените в тях доводи. Допълва, че по-голямата
част от щетите са възстановени, подсъдимият е съдействал на разследването и
е признал вината си, поради което и наложеното наказание е прекомерно
тежко. Иска изменение на първоинстанционната присъда и намаляване на
наложеното наказание.
Подсъдимият М. Х. заявява, че има ****************. Оправдава
поведението си с употреба на алкохол и подвеждане по негов роднина. Също
иска размерът на наказанието „Лишаване от свобода“ да бъде намален. В
предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че съжалява за
постъпката си и иска прошка от пострадалата.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбите и
допълнението‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след
като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната
отмяна, поради следните съображения:
В хода на проведеното на 21.05.2025 г. разпоредително заседание пред
РС-Бургас подсъдимият заявил, че желае делото да протече по реда на
диференцираната процедура на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на
чл. 371, т. 2 НПК признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тези
факти. Първоинстанционният съд, съобразявайки разясненията дадени в
Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС, възприел направеното
самопризнание, като с надлежно определение обявил, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Въззивната инстанция констатира, че събраният в досъдебното
производство доказателствен материал в действителност изцяло подкрепя
направеното от подсъдимия ясно и изрично самопризнание, поради което
правилно и законосъобразно районният съд, при излагане на мотивите си към
постановената присъда, се е ръководил от правилото на чл. 373, ал. 3 НПК и е
приел за осъществени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт.
Настоящият въззивен състав, предвид предоставените му от закона
3
правомощия, извърши собствена проверка и анализ на събраната по делото
доказателствена съвкупност и направи заключение, че приетата за установена
от първостепенния съд фактическа обстановка е изяснена правилно и в
съответствие с правилата на диференцирана процедура по Глава 27 НПК,
поради което и не се налага внасянето на съществени корекции и/или
допълнения в нея. Волята на контролирания съд е обективирана ясно и
недвусмислено, което позволява осъществяване на въззивната проверка,
включително и по отношение на изведените фактически констатации от
първата съдебна инстанция.
Въззивният съд на основание чл. 314 НПК дължи направата на собствен
доказателствен и правен анализ. При този доказателствен анализ и по
собствена преценка на събраните доказателства и доказателствени средства,
настоящият съдебен състав, прие следната фактическата обстановка:
Подсъдимият М. Ц. Х. с ЕГН: ********** е роден на ******** г. в гр.
С.. Той е ***, *** гражданин, с адрес: гр. Сливен, ул. *** № ***,
*******************. Х. *************, ***, и ***************.
Подсъдимият е многократно осъждан предимно за престъпления срещу
собствеността с общо 17 съдебни акта, първият от които е в сила от 25.02.2011
г., когато той е бил едва на 17 години. След извършване на процесното деяние
- на 21.03.2025 г. спрямо него е влязла в сила още една присъда за извършена
на 11-13.04.2023 г. квалифицирана кражба (което категорично оборва
твърдението му, че в последните 5 годни не е извършвал престъпления).
Справката за съдимост на Х. е с голям обем, поради което и съдебният състав
би бил изправен пред предизвикателство да пресъздаде в настоящото решение
всичките му осъждания и за това ще се ограничи само до посочване на тези,
които са цитирани в обвинителния акт и които са били преценени от
прокурора, като обосноваващи наличието на квалифициращото обстоятелство
„опасен рецидив“. По НЧД № 717/2017 г. на ОС – Сливен, в сила от
16.01.2018 г. на Х. било наложено едно общо най-тежко наказание измежду
тези по НОХД № 94/2017 г. на РС – Сливен и НОХД № 699/2017 г. на ОС-
Сливен, в размер на 1 година „Лишаване от свобода“. Наказанието Х.
изтърпял на 22.06.2018 г. По НОХД № 481/2020 г. на PC - Сливен, в сила от
22.07.2020 г. на Х. било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
6 месеца, което той изтърпял на 05.01.2021 г.
4
Свидетелката Е. К. (** г.) живеела сама в къща, находяща се в гр. Бургас,
кв. „***“, местност „***“. Вечерта на 22.12.2024 г. свидетелката К. се
намирала в дома си, като не се чувствала добре. Около 20:30 часа взела
медикаменти за успокоение и легнала да си почине, след което заспала.
Същевременно подсъдимият и непълнолетният му *** – св. Ц. С. Х., решили
да влязат в дома на К. и да отнемат вещи от там. Към 21:30 часа подсъдимият
Х. счупил стъкло на входната врата и през образувания отвор се пресегнал и
отключил входната врата с ключа, поставен от вътрешната й страна.
Свидетелката К. се събудила от шум в дома й. Станала от леглото и забелязала
подсъдимия. Опитала се да му се противопостави, но не успяла Подсъдимият
забелязал дамската чанта на К. и взел от нея сумата от 150 лева. Подсъдимият
видял, че в хола свидетелката държи стекове с цигари „Карелия 100 мм“. Взел
един стек, отворил го и от него взел 6 кутии цигари и напуснал дома на
пострадалата, като преди това взел и мобилния телефон на К. - марка
„Xiomi”, модел „Redmi 9Т”, както и - 1 бр. златен дамски синджир, проба 585,
14 карата. Понеже телефонът на св. К. бил отнет – тя не успяла да се свърже с
органите на полицията същата вечер, а подала сигнал на 23.12.2024 г. Било
образувано досъдебно производство № 3388-751/2024 г. по описа на 05 РУ-
Бургас.
На 23.12.2024 г. подсъдимият Х. продал отнетия телефон на св. Т. К. в гр.
Сливен. Тя на свой ред го препродала на св. А. М., също от гр. Сливен, която
го предала доброволно за нуждите на образуваното разследване. На същия
ден - 23.12.2024 г. в гр. Сливен подсъдимият Х. заложил златния синджир за
сумата от 460 лв. в заложна къща със служител св. И. К.. Съставен бил
заложен билет от същата дата. По-късно заложеният златен синджир бил
откупен от св. Б. Б. /роднина на подсъдимия Х./, който в последствие на
27.12.2024 г. го предал доброволно за нуждите на разследването. Мобилният
телефон и златният синджир били върнати на пострадалата К.. От
заключението на назначената в хода на разследването съдебно-оценителна
експертиза се установило, че 1 бр. мобилен апарат, марка „Xiomi”, модел “
Redmi 9Т” е на стойност 156,00 лв. /сто петдесет и шест/ лева; 1 бр. дамски
синджир е на стойност 600 лв. /шестстотин/ лева и 6 бр. кутии цигари, марка
„Карелия 100 мм“ са на обща стойност 33 лв. /тридесет и три/ лева. Общата
стойност на отнетите вещи и пари е в размер на 939 лв.
На 28.12.2024 г. Х. бил привлечен в качеството на обвиняем за
5
извършеното престъпление, като в последвалия разпит заявил, че съжалява за
извършеното, но не желае да дава обяснения. На 11.04.2025 г. бил проведен
втори разпит на обвиняемия, в който той заявил, че съжалява за случилото се и
желае да възстанови сумата от 183 лева. Други обяснения не дал, нито реално
възстановил сумата, включително и към настоящия момент.
Горната фактическа обстановка въззивната инстанция, подобно на РС-
Бургас, прие за безспорно установена на база на направеното от подсъдимия
Х. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнание, подкрепено изцяло от
доказателствения материал, събран в хода на производството, а именно :
Гласните доказателствени средства – показанията на св. Е. К. (л. 28-29 и
л. 44 от ДП); св. Ц. Х. (л. 32 от ДП); св. И. К. (л. 34 от ДП); св. Б. Б. (л. 37 от
ДП); св. Т. К. (л. 68 от ДП) и св. А. М. (л. 69 от ДП).
Писмените доказателствени средства – протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с фотоалбум (л. 21-27 от ДП); протокол за оглед на
веществени доказателства, ведно с фотоалбум (л. 41-43 от ДП); протокол за
разпознаване на лица, ведно с фотоалбум (л. 45-47 от ДП) и протокол за оглед
на веществени доказателства, ведно с фотоалбум (л. 88-90 от ДП).
Писмените доказателства: справка за съдимост (л. 16-22 от
първоинстанционното производство); протоколи за доброволно предаване (л.
35; л. 38 и л. 70 от ДП); заложен билет (л. 36 от ДП); разписки (л. 40 и л. 98 от
ДП); характеристична справка (л. 48 от ДП) и заповед за задържане по ЗМВР
(л. 50 от ДП).
Експертизите: ДНК експертиза (л. 71-75 от ДП) и оценителна експертиза
(л. 79-85 от ДП).
Съвсем законосъобразно РС-Бургас е приел, че самопризнанието на
подсъдимия се подкрепя от гореизброените доказателствени източници,
събрани в хода на производството, с оглед на което правилно е приел за
безспорно установено извършването на инкриминираното престъпление,
както и авторството на същото в лицето на привлеченото към наказателна
отговорност лице. Независимо от разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК
първоинстанционният съд е осъществил подробен анализ на доказателствата,
като правилно е достигнал до извод, че всички те са еднопосочни и
непротиворечиви и напълно подкрепят обвинителната теза и направеното
самопризнание.
6
Въз основа на така изяснената фактическа обстановка, правилно РС-
Бургас е приел, че подсъдимият е извършил от обективна и субективна страна
състава на квалифицираната кражба.
Както коректно е посочено в мотивите на проверявания
първоинстанционния акт - от обективна страна подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние на кражбата, посредством активни действия. Той е
влязъл в дома на пострадалата К., взел е вещите й, след което е напуснал
жилището й и се е отдалечил. По този начин Х. е прекъснал фактическата
власт на собственика и на владелеца на вещите, като същевременно е
установил своя трайна фактическа власт върху тях.
Няма спор, че всички описани по-горе вещи са движими вещи по
смисъла на чл. 110, ал. 2 ЗС, както и че към датата на инкриминираното
деяния те са били „чужди” за подсъдимия, доколкото не той, а св. К. е била
носител на правото на собственост върху тях.
На следващо място настоящият състав намира, че владелецът и
собственик на вещите – св. К. не е давала съгласие на подсъдимия да взима
вещите й или да се разпорежда с тях. Това е така, доколкото съгласието на
правоимащото лице следва да е дадено ясно и недвусмислено, без да остава
каквото и да е съмнение в неговата воля. В случая манифестираното от
правоимащото лице поведение категорично изключва даването на съгласие,
поради което и този признак от обективна страна е налице.
Налице е и квалифициращият признак по т. 3 на чл. 195, ал. 1 НК,
доколкото деянието е извършено, чрез разрушаване на преграда здраво
направена за защита на имот, а именно – счупване на стъклената част на
входната врата на жилището. Съдебната практика (т. 10 от ППВС № 6/1971 г.)
е категорична, че взломяването по какъвто и да е начин, включително и чрез
нарушаване целостта на защитна ограда/врата, следва да се квалифицира по
този признак, поради което и съдът намира, че правилно РС-Бургас е
приложил тази квалификация.
Както правилно е посочено в мотивите на проверявания акт - от
субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк
умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото подсъдимият Х. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. Интелектуалната
7
страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че отнетите вещи са
чужда собственост, че с действията си прекъсва фактическата власт на
досегашния владелец и установява своя трайна такава, както и че липсва
съгласие на правоимащото лице за това. От волева страна подсъдимият е
искал настъпването на общественоопасните последици изразяващи се в
прекъсване на чуждата фактическа власт върху вещите и установяването на
своя фактическа власт върху тях. Наред с това подсъдимият е действал и с
намерение противозаконно да присвои вещите – т.е. да се разпореди
фактически или юридически с тях, като със свои, като в изпълнение на това
намерение е заложил част от отнетите вещи, а други е продал на трети лица.
Настоящият въззивен състав е на мнение обаче, че неправилно РС-
Бургас е приел, че кражбата е извършена в условията на „опасен рецидив“ по
смисъла на чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК.
Съгласно чл. 29, ал. 1 НК – деянието е извършено в условията на „опасен
рецидив“, когато деецът: извърши престъплението, след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК (буква „а“) или
когато - извърши престъплението, след като е бил осъждан два или повече
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако
поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК
(буква „б“). Същевременно по силата на чл. 30, ал. 1 НК - правилото на 29 НК
не се прилага, ако са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по
предишните присъди. В случая по НЧД № 717/2017 г. на ОС – Сливен, в сила
от 16.01.2018 г. на Х. било наложено едно общо най-тежко наказание измежду
тези по НОХД № 94/2017 г. на РС – Сливен и НОХД № 699/2017 г. на ОС-
Сливен, в размер на 1 година „Лишаване от свобода“. Практиката на ВКС е
категорична, че когато лицето е осъдено с няколко съдебни акта за
престъпления, които се намират в условията на съвкупност помежду си, то се
касае за едно единствено осъждане по смисъла на чл. 29, ал. 1 НК, без
значение от броя на отделните присъди, включени в съвкупността (Решение
№ 3/08.03.2017 по н.д. № 1291/2016 г. на I н.о. на ВКС), поради което и в
случая независимо от групирането на двете присъди, се касае за едно
единствено осъждане по смисъла на чл. 29, ал. 1 НК. Видно от отбелязването в
справката за съдимост на Х., а и от посоченото в обвинителния акт и в
мотивите на първоинстанционната присъда - наказанието по това осъждане Х.
8
е изтърпял на 22.06.2018 г. Петгодишният срок по чл. 30, ал. 1 НК е изтекъл на
22.06.2023 г., което води до извода, че процесното деяние, извършено на
22.12.2024 г. – е извън този срок, поради което и това осъждане няма как да
бъде взето предвид за квалифициране на кражбата, като извършена при
„опасен рецидив“. Второто цитирано осъждане на Х. – това по НОХД №
481/2020 г. на PC - Сливен, принципно може да се вземе предвид, доколкото
наказанието по него е изтърпяно на 05.01.2021 г., но доколкото по него Х. е
бил осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, то
самостоятелно не покрива нито една от двете хипотези по чл. 29, ал. 1, б. „а“
или б. „б“ НК. Останалите осъждания на подсъдимия, макар и многобройни,
също не могат да се вземат предвид, доколкото или касаят престъпления,
извършени от подсъдимия като непълнолетен (забрана по чл. 29, ал. 2 НК),
или от изтърпяването на наказанията по тях е изминал срок повече от пет
години, или присъдата за тях не е била влязла в сила към датата на деянието
(по отношение на последното осъждане на Х. по НОХД № 937/2023 г. на РС-
Сливен, в сила от 21.03.2025 г.).
С оглед горното въззивният съд счита, че неправилно престъплението е
било квалифицирано, като извършено в условията на „опасен рецидив“,
поради което и на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК присъдата следва да се
измени в тази й част, като подсъдимият бъде признат за невиновен и на
основание чл. 304 НПК бъде оправдан по обвинението кражбата да е
осъществена в условията на „опасен рецидив“, респективно по
квалификацията – деянието на осъществява наред със състава на
престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл.194, ал. 1 НК и този по чл. 196,
ал. 1, т. 2, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК.
По отношение на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия
въззивният съд отчита, че за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл.
194, ал. 1 НК, за което след направеното изменение подсъдимият следва да
понесе отговорност, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 1 до 10 години. Отчитайки всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, правилно РС-Бургас е приел, че наказанието
следва да се индивидуализира по реда на чл. 54 НК, предвид липсата на
предпоставки за приложението на чл. 55 НК.
В негативен план за подсъдимия правилно районният съд е ценил, че се
9
касае за лице с изключително завишена степен на лична обществена опасност,
изводима от многобройните осъждания на Х. до момента. Макар в
сравнително млада възраст подсъдимият до датата на деянието е бил осъждан
с общо 17 съдебни акта, като престъпната му деятелност започва още от
времето, когато е бил непълнолетен и не е преустановена до днес. Търпял е
ефективни наказания „Лишаване от свобода“ в пенетенциарни заведения, но
очевидно не се е поправил или превъзпитал. Не е пресилено да се твърди, че
той е превърнал извършването на престъпления в начин на живот и
категорично демонстрира, че отказва да се съобразява с правовия ред в
страната, въпреки оказваната спрямо него принуда. Личността на дееца също
не го характеризира в положителна светлина – макар в работоспособна
възраст – Х. нито полага общественополезен труд, нито учи, макар да няма
никакво образование, а очевидно разчита на престъпленията, като източник на
доходи. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът, подобно на
първата инстанция, отчита и начина на извършване на престъплението –
дръзко и целенасочено, което отличава кражбата от обичайните за този вид и
завишава обществената опасност на конкретното деяние. Подсъдимият, макар
да е бил информиран от *** си, че жилището се обитава от самотна, възрастна
жена - не се е посвенил да влезе вътре в тъмната част на денонощието,
взломявайки стъклото на вратата. Дори събуждането на спящата старица не е
подействало възпиращо на Х. и той не е преустановил действията си, а дори е
настоявал тя да му каже къде са парите й, въпреки очевидния страх и шок,
който е изпитвала. Реално престъплението е оказало пряко влияние не само
върху имуществото на пострадалата (включително и чрез несъставомерните,
но реално причинени разходи във връзка със счупване на стъклото), но е
засегнало и личността й, по начин завишаващ значително обществената
опасност на деянието. Между другото, не би било пресилено да се твърди, че
извършеното успешно би могло да се квалифицира и като „грабеж“ по
смисъла на чл. 198, ал. 1 или ал. 3 НК, но доколкото прокуратурата не е
повдигнала обвинение за това по-тежко престъпление, то нито
първоинстанционният, нито въззивният съд, биха могли да на осъдят Х. за
него.
Вярно е, че стойността на отнетото не може да се окачестви като висока,
но по мнение на съда – от една страна тя не е и пренебрежимо малка, а от
друга – това обстоятелство не може да е водещо в случая, най-малкото
10
доколкото до този по-нисък размер на откраднато се е стигнало поради това,
че подсъдимият не е намерил друго, което да открадне в жилището. Това
изрично се установява от показанията на пострадалата, че Х. я е питал къде са
й парите – т.е. очевидно намерението му е било да открадне и още, но просто
пострадалата не е разполагала с повече.
Не търпи критика и подходът на районния съд да съпостави стойността
на отнетото с размера на минималната пенсия, доколкото реално в случая
пострадалата е самотноживееща пенсионерка – факт, който много добре се е
съзнавал от подсъдимия. Колкото в по-уязвимо положение се намира
пострадалият, било то поради напреднала възраст, здравословно състояние и
т.н., толкова по-укоримо е извършването на престъпление, с което той се
лишава от финансов ресурс, необходим за живота му. В случая пострадалата
изрично е казала на подсъдимия, че няма други пари, освен тези 150 лева,
които той е взел от чантата й, но дори това, че лишава възрастна жена от
последните й налични пари, не е възпряло Х.. Именно в този контекст -
отнемането на вещи, макар и на невисока номинална стойност, потенциално
има по-тежки последици за пострадалия, а от там деянието е по-нетърпимо и с
по-висока степен на обществена опасност.
Правилно РС-Бургас е отказал да цени направеното самопризнание от Х.
и това, че част от вещите са върнати на собственика им, като смекчаващи
обстоятелства. Принципно, съгласно мотивите на Тълкувателно решение №
1/2009 г. на ОСНК на ВКС - признанието по чл. 371, т. 2 НПК може да се
третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, но само
тогава, когато съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при
досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за
своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. В
конкретния случай признанието на Х. пред съда не отговаря на тези критерии.
Видно от материалите по делото – след деянието Х. е напуснал гр. Бургас,
отишъл е в гр. Сливен и още на следващия ден е заложил златния синджир и е
продал телефона. На 27.12.2024 г. полицейските служители са придобили
информация, че подсъдимият е автор на деянието (л. 51 от ДП) и че е заложил
синджира в заложна къща. Х. е бил задържан на същата дата в 16.15 часа, като
до тогава полицейските служители вече са установили заложната къща,
разпитали са св. К. и дори са провели разпит на св. Ц. Х., в който той е разкрил
всички интересуващи делото факти и обстоятелства. В хода на ДП
11
подсъдимият е бил разпитван като обвиняем двукратно, като декларативно е
заявил, че съжалява, но не е дал някакви конкретни обяснения, които да сочат
на желание за подпомагане на разследването или да разкриват признаци на
искрено съжаление. При това положение съдът счита, че самопризнанието по
чл. 371, т. 2 НПК няма как да се третира като допълнително смекчаващо
обстоятелство. Връщането на част от вещите пък е в резултат на усилията на
полицейските служители, като приносът на подсъдимия в него е минимален,
поради което и това обстоятелство също не следва да бъде ценено в полза на
Х..
Твърденията на подсъдимия, че е искал да възстанови всички вреди на
пострадалата и да сключи споразумение, но е бил лишен от тази възможност –
няма как да се третират в исканата от Х. посока. Той е разполагал с
предостатъчно време да възстанови щетите, ако поиска, но не го е сторил дори
при разглеждане на делото от въззивната инстанция, поради което и няма как
да черпи права от своето бездействие.
Като единствено смекчаващо обстоятелство следва да се приеме
изразеното съжаление от подсъдимия, макар то да не е с висока относителна
тежест, доколкото не се окачествява от съда, като осъзнато и искрено, а по-
скоро като декларативно. Това е така доколкото видно от изявленията му пред
настоящата инстанция – подсъдимият не приема в пълнота отговорност за
извършеното, а се опитва да го оправдае с употреба на алкохол и да прехвърли
вината върху непълнолетния си ***.
При това положение не търпи критика решението на РС-Бургас да
индивидуализира наказанието „Лишаване от свобода“ в размер на шест
години, като съобразно с правилото на чл. 58а НК, закономерно го е намалил с
1/3, налагайки на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 4
години. Дори след преквалифицирането на деянието от въззивния съд
размерът от 6 години се явява малко над средния, предвиден за
квалифицирана кражба по чл. 195 НК. С оглед всички многобройни изтъкнати
по-горе отегчаващи отговорността обстоятелства, въззивният съд е на мнение,
че този размер, включително след корекцията с 1/3, се явява адекватен и
съобразен с обществената опасност на извършеното и на дееца, поради което и
наложеното наказание се явява справедливо и би могло да постигне целите на
чл. 36 НК, допринасяйки за поправяне и превъзпитание на подсъдимия към
12
спазване на законите и добрите нрави и най-вече - отнемайки възможността
му да върши други престъпления в един сравнително продължителен период
от време. Същевременно това наказание ще въздейства предупредително
върху подсъдимия и възпитателно и предупредително върху другите членове
на обществото. Следва да се има предвид, че очевидно налаганите до момента
по-леки наказания „Лишаване от свобода“ не са дали положителен резултат,
поради което и този път спрямо Х. следва да се въздейства с по-голяма
строгост, за да могат да се постигнат целите на наказанието. Поради това
въззивната инстанция не намира основателна причина да намали размера на
наложеното наказание „Лишаване от свобода“ на подсъдимия, така както
претендира защитата.
Доколкото настоящето умишлено престъпление е извършено преди да са
изтекли повече от пет години от изтърпяване на предходно наложено
наказание „Лишаване от свобода“, което не е било отложено на основание чл.
66 от НК, то и на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б” ЗИНЗС на подсъдимия
правилно е определен първоначален „Строг” режим за изтърпяване на така
наложеното наказание „Лишаване от свобода“.
Предвид правилното решаване на въпросите за виновността и
авторството на деянието, районният съд правилно е уважил и предявения
граждански иск, ведно със законната лихва, позовавайки се на разпоредбата на
чл. 45 ЗЗД. Мотивите на съда са правилни, поради което и без да се
преповтарят, се възприемат напълно и от настоящата инстанция.
Няма нужда от намеса на въззивния съд и относно произнасянето по
отношение на възлагане на разноските в производството и присъждането на
дължимите държавни такси, във връзка с уважения размер на гражданския
иск, доколкото РС-Бургас правилно е осъдил подсъдимия на основание чл.
189, ал. 3 НПК и чл. 88, ал. 1 от НПК, вр. чл. 78, ал. 6 от ГПК и чл. 190, ал. 2
НПК да ги заплати в полза на ОДМВР-Бургас и РС-Бургас.
В заключение при извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната
инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейната отмяна.
Налице е единствено основание за изменение на присъдата, относно правната
квалификация на деянието, съобразно с мотивите на настоящето решение.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК
13
Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 83 от 21.05.2025 г., по НОХД № 1469/2025 г. по
описа на Районен съд – Бургас, като ПРИЗНАВА подсъдимия М. Ц. Х. с ЕГН:
********** за НЕВИНОВЕН и на основание чл. 304 НПК го ОПРАВДАВА
по обвинението деянието да е извършено в условията на „опасен рецидив“, и
ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието от престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с
чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК в
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл.194, ал. 1 НК .
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 83 от 21.05.2025 г., по НОХД №
1469/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас в останалите й части.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
На основание чл. 340, ал. 2, пр. 2 от НПК да се съобщи по реда на чл.
178 НПК на страните, че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14