Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Лилия Масева | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Постъпила е искова молба от К. Д. М., с ЕГН *, Г. К. М., с ЕГН * и А. К. М., с ЕГН *, всички от Б., ул. “Д. против О. Б., представлявана от Кмета К. П. с правно основание чл. 108 от ЗС. В молбата се твърди, че ищците са наследници на К. К. М., починал на 24.10.1993 г., като първата ищца е бивша съпруга на починалия, а втория и третата ищца са негови син и дъщеря.С договор, сключен с нотариален акт № 158, т.І, дело № 163/ 20.03.1968 г. В. А. М. и С. К.М. са учредили право на строеж върху съсобственото им дворно място на наследодателя К. К.М., по силата на което той е придобил правото да построи жилищна сграда и да придобие втори жилищен етаж от нея, както и по 1/2 и.ч. от зимничните помещения и от тавана на същата сграда. Сградата е била построена и К. М. се настанил да живее във процесната жилищна сграда на втори жилищен етаж. През 1975 г. Председателя на ИК на ОбНС – Б. със Заповед № 93/29.03.1975 г. е отчуждил в полза на държавата недвижимия имот на К. М., В. М., Г. М. и С. М., представляващ дворно място от 199 кв.м. за комплексно жилищно строителство, без да е отчуждена изградената в това дворно място двуетажна жилищна сграда. През години обаче мероприятието за което е отчужден посочения недвижим имот не е осъществено. Дворното място си съществува, а жилищната сграда се обитава и към момента и се ползва за жилище. Веднага след отчуждаването собствениците били изгонени от жилищната сграда и жилището започнало да се отдава под наем от Общината. Собствеността върху тази сграда към настоящият момент не е прекратена, тъй като отчуждаването не е направено по предвидения от закона ред и О. Б. владее и ползва имота без правно основание и без да заплаща наем на собствениците, т.е. ищците. С решение на Окръжен съд – Б. по административно дело № 76/1993 г., съдът е възстановил собствеността на по 1/4 и.ч. от дворното място на В. А. М. и С. К. М., след което В.М. е дарила на сина си Г. К. М. собствената си 1/2 и.ч. от имота. За отмяна на заповедта за отчуждаване в останалата част от отчужденото дворно място не е подаван иск и към момента собствеността на тази част от имота е собственост на О. Б.. Понастоящем имота по новия идентификатор е поземлен имот 04279.616.79 е с площ 349 кв.м. и с административен адрес ул. “Петър Зографски” № 16. Новия идентификатор на апартамента, чиято собственост се иска да бъде възстановена е 04279.616.79.2.2, попадащ в сграда 2, изградена в поземлен имот № 79 с административен адрес ул. “Петър Зографски” № 1 А, в кадастрален район 616, ЕКАТЕ 04279 по кадастралната карта на Б., одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г., със застроена площ 79,26 кв.м., състоящ се от две стаи и кухня, при съседи: на етажа – апартамент с идентификационен номер 04279.616.79.2.1, под обекта – апартамент с идентификационен номер 04279.616.79.2.1ведно с избено помещение № 2, с полезна площ 24,40 кв.м., ведно с 1/2 и.ч. от общите части на сградата, представляващи 24,40 кв.м. и правото на строеж върху мястото. Предвид изложеното ищците правят искане съдът да се произнесе с решение, с което да се признае по отношение на О. Б., че ищците са собственици на посочения по-горе имот и да бъде осъдена О. Б. да предаде владението върху процесния имот. Представят се писмени доказателства: Заповед № 93/29.03.1975 г., Удостоверение за наследници с изх. № 106/16.01.2009 г., Решение № 94/21.02.1996 г. на БлОС по адм. дело № 76/1993 г., Решение № 41/ 19.06.1995 г. по адм. дело № 76/1993 г., Строително разрешение № 14/ 22.01.1968 г., Заповед № КД-14-01-166/05.12.2006 г., Скица № 9144/17.01.2007 г., Нотариален акт за суперфиция № 158, т.І, дело № 163/1968 г., Скица № 1777/16.02.2009 г., на АК – Б., Удостоверение за данъчна оценка с изх. № Д-00-1209/23.02.2009 г. На 27.04.2009 г. е постъпил писмен отговор по реда на чл. 131 ГПК от ст. юр.к. С. Х., по пълномощие да представлява О. Б., в който отговор същият твърди, че оспорва предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС като неоснователен. В отговора се сочи, че ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС може да бъде предявен при наличието на кумулативните предпоставки на чл. 108 от ЗС, а именно, че ищецът следва да е собственик на вещта, да не упражнява фактическа власт върху нея и ответникът да я владее без правно основание. Твърди се, че последно посочената кумулативна предпоставка – ответникът да владее вещта без правно основание не е налице, тъй като видно от Заповед № 93/29.03.1975 г. на основание чл. 63 ал.1 от ЗТСУ (отм.) е изпълнена процедура по отчуждаване на К. К. М., В.К. М., Г. К. М. и С. К.М. с по 1/4 и.ч. от парцел ХІV, кв. 127 по плана на Б. и съгласно която собственост отчуждените са получили парично обезщетение. Като приложение към въпросната заповед е представен и Протокол на комисия, в който подробно е описан и оценен отчуждения имот, включващ като подобрения първи и втори жилищен етаж от построената в имота двуетажна жилищна сграда. Имота е бил актуван с Акт за държавна собственост № 63/22.11.1976 г. В последствие О. Б. е придобила правото на собственост върху имота съгласно ПЗР на ЗМСМА. Ответната страна твърди, че искът е неоснователен, като сочи и че е налице влязло в сила съдебно решение, а именно Решение № 94/21.02.1996 г. по адм. дело № 76/1993 г. Твърди се отговора, че в исковата молба не се сочи за кой точно имот се иска ревандикация. Жилищната сграда е с два етажа, всеки с отделен вход. Първият етаж е обособен като самостоятелен апартамент и е бил актуван с Акт за държавна собственост, след което с договор за покупко-продажба е бил прехвърлен на настанените в него по административен ред наематели. Втори етаж, представляващ самостоятелен апартамент и към момента е собственост на О. Б.. Твърдението на ищците, че са собственици на жилищната сграда е неоснователно и липсват доказателства в тази насока, поради което се иска предявеният иск по чл. 108 от СК да бъде отхвърлен като неоснователен. Представят се като писмени доказателства: Заповед № 93/29.03.1975 г. на ОбНС- Б., Оценителен протокол на комисия по чл. 265 от ППЗТСУ(отм.), Акт за държавна собственост № 63/22.11.1976 г. и Решение № 94/2.02.1996 г. на БлОС. Предвид изложеното в исковата молба и отговора на ответника, съдът намира, че обстоятелствата, от които произтичат претендираните права са следните – ищците твърдят, че след отчуждаването собствениците били изгонени от жилищната сграда и жилището започнало да се отдава под наем от Общината. Собствеността върху тази сграда към настоящият момент не е прекратена, тъй като отчуждаването не е направено по предвидения от закона ред и О. Б. владее и ползва имота без правно основание и без да заплаща наем на собствениците, т.е. на ищците. Предвид изложеното ищците правят искане съдът да се произнесе с решение, с което да се признае по отношение на О. Б., че ищците са собственици на посочения по-горе имот и да бъде осъдена О. Б. да предаде владението върху процесния недвижим имот - апартамент; С оглед на изложеното е налице правен интерес от предявяване на ревандикационен иск спрямо О. Б.. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – чл. 108 ЗС Ищцовата страна, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа исковете по съображенията, изложени в исковата молба и доразвити в писмено становище. Ответната страна, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва исковата претенция. Ангажира писмени доказателства. Доводите са доразвити в депозирана по делото защита. По делото са събрани писмени доказателства. Въз основа на анализа на събраните доказателства във връзка с фактическите доводи на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Не се спори между страните, а също така и се установява и от нотариален акт № 158, т.І, дело № 163/ 20.03.1968 г. В.А. М. и С. К. М. са учредили право на строеж върху съсобственото им дворно място на наследодателя К. К. М., по силата на което той е придобил правото да построи жилищна сграда и да придобие втори жилищен етаж от нея, както и по 1/2 и.ч. от зимничните помещения и от тавана на същата сграда. Сградата е била построена и К... М. се настанил да живее във процесната жилищна сграда на втори жилищен етаж. През 1975 г. Председателя на ИК на ОбНС – Б. със Заповед № 93/29.03.1975 г. на основание чл. 63, т. 1 от ЗТСУ /отм./е отчуждил в полза на държавата по ј ид.ч. от недвижимия имот на К. М., В. М., Г. М. и С.М., представляващ парцел 14, в кв. 127 по плана на Б., за комплексно жилищно строителство. Видно от Протокол на комисията по чл. 265, ал. 4 от ППЗТСУ /отм./, отчуждения имот е подробно описан и оценен, а като подобрения в имота са включени и посочени и вторият /процесния/ жилищен етаж от построената в имота двуетажна жилищна сграда. Не се спори между страните съща така и се установява от представеният по делото делото Протокол на комисията по чл.265 от ППЗТСУ, че процесния имот е бил оценяван от комисията във връзка с предвиждано на мястото жилищно строителство Не се спори между страните също така и се установява от доказателствата по делото, че имота е бил актуван с Акт за държавна собственост № 63/22.11.1976 г. В последствие О. Б. е придобила правото на собственост върху имота съгласно ПЗР на ЗМСМА и след отделянето на общинската от държавната собственост. Видно от писмо до Градски Общински Народен Съвет Б. имота на К. М. – в качеството му на собственик на жилищна сграда в кв. 125 е изплатен. Видно от Решение № 41/17.01.1995г. и Решение № 94/21.02.1996 г. на БлОС съдът е отменил отказа на Кмета на О. Б., в частта му, с която е отказано на част от правоимащите да им бъде възстановена собствеността – по 1/4 ид.част от недвижим имот, представляващ парцел 14, в кв. 27 по плана на Б.. Не се спори между страните, че ответната страна е във владение на процесния имот – апартамент. Спори се между страните, открита ли е била процедура по отчуждаването на имота на ищеца, приключила ли е тази процедура с надлежната за това заповед, влязла в сила т.е.отчужден ли е този имот на ищеца и обезщетен ли е по реда установен в ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм./, и Протокола на комисията по чл.265 от ППЗТСУ /отм./ има ли отчуждително действие ,влязъл ли е той в сила станал ли е този имот публична общинска собственост или е собственост на ищците. Така установеното от фактическа страна налага следните правни изводи: Правното основание на предявения иск е чл. 108 от Закона за собствеността. Същият е процесуално допустим – заявен е от страна, която има правен интерес от предприемането на този вид защита, предвид твърденията, които е направила и поддържа. Основателността на ревандикационния иск включва кумулативното наличие на следните предпоставки: ищецът да е собственик на вещта – предмет на иска; вещта да се намира във владение или държане на ответника и последният да упражнява фактическа власт върху нея без правно основание за това. Съдът намира , че е несъстоятелно твърдението на ответника, че е придобил собствеността върху процесния имот - апартамент „съгласно отчуждителен протокол на комисията по чл. 265 от ППЗТСУ/отм./”, тъй като представлява подобрение към парцела. Общоизвестен факт е, че индивидуалния административен акт Заповед по чл. 100 ЗТСУ има транслативно действие ,в който смисъл е и постоянната практика на ВС и ВКС в ТР и Постановления и решения на ОСГК ,но протокола на комисията по чл.265 от ЗТСУ няма такова действие.Съгласно разпоредбите на ЗТСУ /отм./ производството по отчуждаване се открива от Органа по чл.95, който към онзи момент е бил Председателя на ИК на ОНС или ГНС .Производството по отчуждаването се открива при наличието на условията по чл. 97 , ал. 1 от ЗТСУ, т.е когато мероприятието е предвидено за изпълнение и са осигурени средства за това. По делото липсват каквито и да е доказателства, че има издадена Заповед от органа по чл. 95 от ЗТСУ за конкретния апартамент, респективно жилищна сграда. Липсват и доказателства да е открита процедура по отчуждаването , липсват и доказателства ищцовата страна да е уведомена по реда на ГПК за откритото производство по отчуждаването на имота. Намиращият се по делото Протокол няма изискуемите по ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм./ реквизити за да е предвидения по чл.265 ППЗТСУ /отм./ протокол за направени проучвания по направено предложение. Липсват в този протокол мотиви от направното проучване по отношение на неговата основателност, липсват в него и мотивирано предложение за начина на обезщетяване по който да бъде обезщетен.Липсва изискуемия от закона Протокол за резултатите от проучването и най-вече липсва заповед на органа по чл.95 за отчуждаване конкретно на този имот. Съгласно разпоредбата на чл.282 от ППЗТСУ липсата на влязъл в сила административен акт на органа по чл. 95 ЗТСУ/отм./ , дава основание на съда да приеме , че не е била открита процедура по отчуждаването на процесния имот - апартамент. Като не е откривана процедура по отчуждаването и няма издадена Заповед в тази насока от органа по чл. 95 от ЗТСУ, която да е влязла в сила, няма и уведомяване по реда на ГПК, че обезщетението е внесено конкретно за този имот, то не е настъпила и промяна в собствеността на процесния имот. Ищеца доказа чрез събраните по делото писмени доказателства, че ответника е във владение на имота, че сградата, респ. жилището са съществуващи. Липсва и Заповед за отчуждаване , за да се направи преценка за нейната законосъобразност, а тя би била незаконосъобразна, ако мероприятието за което имотът се отчуждава не е било предвидено за изпълнение, не са посочени определени срокове за неговото изпълнение или не са осигурени средства т.е да се прецени дали са били налице условията на чл.97 от ЗТСУ / отм./ Отчуждителното действие настъпва с влизането в сила на индивидуалния административен акт, какъвто е заповедта и настъпва без оглед на това дали собственикът е съгласен или не с отчуждаването. При липсата на Заповед влязла в сила , каквато е заповедта по чл. 98 ЗТСУ /отм./ отчуждително действие не е настъпило, а щом не е настъпило за О. гр. Б. не се е породила възможността да променя статута на имота и да го приема за публична общинска собственост. Още повече, че с влязъл в сила съдебен акт отчуждаването върху съответните идеални части от парцела върху който е построена жилищната сграда, възприета като подобрение върху парцела, е отменено, предвид което отчуждаването би следвало да се счита за отпаднало и по отношение на тези, т.нар. подобрения в имота. От съвкупната преценка на всички събрани доказателства се налага извода, че ищеца доказа, че не е открита процедура по отчуждаването конкретно на процесния апартамент, респ. сградата в имота, няма издадена заповед за отчуждаване по реда на действащия към онзи момент ЗТСУ за процесния апартамент, няма уведомяване по реда на ГПК за такава открита процедура, както и за начина на обезщетяване и евентуално извършеното обезщетяване и основание да се промени статута на имота в публична общинска собственост , както и доказа че ответника владее имота на без основание. Искът се явява основателен и следва да се уважи. Ищцовата страна е направила искане за присъждане и направените по делото разноски, което искане е основателно с оглед изхода от делото. Ответника дължи заплащането на 596.00 лева – сторени разноски по делото за адвокатско възнаграждение и държавна такса. Воден от гореизложените съображения и на основание чл.108 от ЗС, съдът Р Е Ш И: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. Б., представлявана от Кмета К. П.,че К. Д. М., с ЕГН *, Г. К. М., с ЕГН * и А. К. М., с ЕГН *, всички от Б., ул.., са собственицина недвижим имот – апартамент с идентификатор 04279.616.79.2.2, попадащ в сграда 2, изградена в поземлен имот № 04279.616.79 с административен адрес ул. “Петър Зографски” № 1 А, в кадастрален район 616, ЕКАТЕ 04279 по кадастралната карта на Б., одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г., със застроена площ 79,26 кв.м., състоящ се от две стаи и кухня, при съседи: на етажа – апартамент с идентификационен номер 04279.616.79.2.1, под обекта – апартамент с идентификационен номер 04279.616.79.2.1ведно с избено помещение № 2, с полезна площ 24,40 кв.м., ведно с 1/2 и.ч. от общите части на сградата, представляващи 24,40 кв.м. и правото на строеж върху мястото, като ОСЪЖДА ответника – О. Б., представлявана от Кмета К. П., да предаде на ищците - К. Д. М., с ЕГН *, Г. К. М., с ЕГН * и А. К. М., с ЕГН *, владението върху гореописания недвижим имот. ОСЪЖДА О. Б., пл. “Г. Измирлиев” 1, представлявана от Кмета К.П.да заплати на К. Д. М., с ЕГН *, Г. К. М., с ЕГН * и А. К. М., с ЕГН *, всички от Б., ул. “. сумата от 596.00 лева , направени по делото разноски. Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд – Б. в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му. РАЙОНЕН СЪДИЯ:................... |