№ 13735
гр. София, 09.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА СТ. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20221110118617 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от малолетната А. А. А. с ЕГН **********, действаща чрез
своята майка и законен представител М. Д. Т. с ЕГН **********, иск по чл. 150 вр. чл. 143,
ал. 2 СК срещу А. К. А. с ЕГН ********** за увеличаване на месечна издръжка, дължима от
родител на ненавършило пълнолетие дете от 140,00 лв. на 250,00 лв. месечно, считано от
подаване на исковата молба /06.04.2022 г./.
В исковата се твърди, че ответникът е баща на ищцата, като същият е задължен по силата
на решение № 266707/06.11.2019 г., постановено по гр.д. № 34735/2019 г., СРС, 89-ти
състав, да й заплаща месечна издръжка в размер на 140,00 лв., считано от датата на влизане
на решението в сила до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на
същата. Поддържа се още, че до момента бащата не е изплащал никаква издръжка на детето
си въпреки влезлия в сила съдебен акт. Същевременно нуждите на детето от издръжка са се
увеличили предвид изминалия период от време от определяне на предишния размер на
издръжката, инфлационните процеси, порастването на детето, частните уроци и извънкласни
занимания, които посещава. Претендира се увеличаване на месечната издръжка от 140,00 лв.
месечно на 250,00 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба. В съдебно
заседание ищцата, чрез процесуалния й представител, поддържа исковата молба.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. В съдебно
1
заседание не се явява, не се представлява и не изразява становище по претенцията.
По делото е приет за сведение социален доклад, изготвен след проведени срещи с
родителите и детето. Като пред социалните служители ответникът е заявил, че изплаща
издръжка на дъщеря си „около 150 лв. месечно“ в брой на майката, не се виждат често с А.,
защото детето не контактува с него. Ответникът е посочил, че има друго малолетно дете.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена
изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е
и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението
между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото
лице. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил
възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно
намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
Видно от приетото като доказателство удостоверение за раждане /л. 6 от делото/, ищцата
А. А. А. с ЕГН ********** е малолетна, като нейни родители са М. Д. Т. с ЕГН **********
А. К. А. с ЕГН **********. Оттук следва, че ответникът, като баща на ищцата е лице,
задължено да й дава издръжка.
С решение № 266707/06.11.2019 г., постановено по гр.д. № 34735/2019 г., СРС, 89-ти
състав, влязло в сила на 06.11.2019 г., ответникът е осъден да заплаща на ищцата месечна
издръжка в размер на 140,00 лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
считано от датата на влизане в сила на решението. Следователно от определяне размера на
присъдената издръжка по съдебен ред на ищцата са изминали почти четири години, като към
датата на устните състезания детето е на тринадесет години.
По делото не се спори, че ищцата е записана като ученичка в дневна форма на обучение в
42 ОУ „Хаджи Димитър“, гр. София. Съдът намира, че израстването на детето в периода от
определяне предишния размер на неговата издръжка само по себе си води до увеличаване на
необходимите средства за издръжката му. Нуждите на ищцата, обичайни за деца на нейната
възраст /за храна, дрехи, училищни нужди, занимания и т.н./, както и общите разходи за
издръжката на домакинството на майката, в което тя се отглежда, се установява от самия
факт на биологичното съществуване и не е необходимо да се обосновава специално. Освен
2
това към датата на устните състезания детето е седми клас и с оглед подготовката за
задължителните матури почти всички деца посещават допълнителни частни уроци.
Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Оттук следва, че
ответникът трябва да поеме по-голям дял на паричната издръжка на ищеца. Съгласно чл.
142, ал. 2 СК „минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата” или 195 лв. към момента на приключване на устните
състезания. Съдът намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от единия
родител, доколкото този размер се съотнася с минималната работна заплата за страната,
която представлява гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по
трудово правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата, освен това,
регулира масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу
двамата общо. От представеното по делото удостоверение /л. 11 от делото/ е видно, че за
периода месец април 2021 г. – м. март 2022 г. майката на ищцата е получава минимална
работна заплата. Тези обстоятелства се установяват и от приетата като доказателство
справка от НАП. По отношение на бащата не липсват данни за подадени декларации по
ЗДДФЛ и за получени доходи, видно от представената справка от НАП. Въпреки че по
делото не се установи размер на доходите на ответника, същият е в трудоспособна възраст и
няма данни да е нетрудоспособен по здравословни причини, поради което не може да се
приеме, че той е в невъзможност да дава издръжка /ППВС № 5/1970 г., т. 11/. Самият той не
е навел никакви възражения относно претендираната издръжка, въпреки че редовно му е
връчена исковата молба, както и че е призован редовно за съдебно заседание, явил се е на
едно проведените съдебни заседания и е възразил срещу нередовното си призоваване. С
оглед гореизложеното съдът намира, че ответникът дължи издръжка на своето дете в размер
на 250,00 лв. месечно. Разликата между претендирания размер и минималния размер на
дължимата на дете издръжка е незначителна /55 лв./, а доколкото ответникът е задължен за
минимум 195 лв. и при липсата на направени възражения, претенцията за издръжка от 250
лв. следва да бъде уважена в цялост. Ето защо съдът намира, че искът с правно основание
чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК следва да бъде уважен за пълния предявен размер. Издръжката
се дължи от датата на предявяване на исковата молба – 06.04.2022 г., до настъпване на
законово основание за нейното изменение или прекратяване.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение
на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
Ищцовата страна е претендирала разноски, каквито с оглед изхода на делото се полагат.
Установява се по делото и направата на такива в размер на 600,00 лв. /заплатен адвокатски
3
хонорар – л. 69 от делото/, поради което и следва да бъдат присъдени в този размер.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда държавна такса върху
присъдената издръжка в размер на 144,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от А. К. А. с ЕГН **********, определена с решение № 266707/06.11.2019 г.,
постановено по гр.д. № 34735/2019 г., СРС, 89-ти състав, влязло в сила на 06.11.2019 г., в
полза на А. А. А. с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител
М. Д. Т. с ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК А. К. А. с ЕГН ********** да
заплаща на А. А. А. с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител М. Д. Т. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 250,00 лв., считано
от 06.04.2022 г., до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на
издръжката.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. К. А. с ЕГН ********** да заплати на А. А.
А. с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител М. Д. Т. с ЕГН
**********, сумата от 600,00 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК А. К. А. с ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд сума в размер на 144,00 лв., представляваща държавна
такса върху присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок, считано от днес/чл. 315, ал. 2 ГПК/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4