№ 17451
гр. С., 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110120895 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, евентуално чл.
26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД.
Ищецът К. Й. П. извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че
на 20.12.2019 г. сключил с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем № *******
за сума в размер на 750 лева, като сочи, че кредитът бил погасен за периода 20.12.2019 г. –
10.01.2020 г. В чл. 4 от договора за заем било посочено, че страните се съгласяват договорът
да бъде обезпечен с гарант – две физически лица, които следвало да отговарят на
определени условия, банкова гаранция или дружество – поръчител, одобрено от
заемодателя. Твърди, че на същата дата – 20.12.2019 г., сключил с ответника договор за
предоставяне на поръчителство № *******, по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД поело задължението да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД
задълженията на ищеца, като обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и
готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. Въз основа на сключения
договор за поръчителство, ищецът се задължил да заплати на ответното дружество сума в
размер на 300 лева, която била разсрочена на изплащане заедно с месечната вноска по
договора за заем. Поддържа, че съгласно договора за поръчителство, ищецът следвало да
предоставя дължимите парични суми на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което пък от своя
страна, съгласно договора, било упълномощено от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да
събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за
поръчителство, възнаграждението се дължало в полза на поръчителя-ответник, като „Изи
1
Асет Мениджмънт“ АД единствено било овластено да приеме плащането – фактически да
получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя.
Предвид това, именно ответникът бил материално легитимиран да отговоря по процесната
претенция. Твърди, че погасил изцяло сумата по сключения договор за заем, в това число и
задължението по договора за поръчителство. Поддържа, че договорът за предоставяне на
поръчителство № ******* е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл.
19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че дължимото възнаграждение за предоставената от ответното
дружество гаранция попадало в патримониума на заемодателя, което по своята същност
представлявало допълнително възнаграждение по договора за паричен заем, уговорено по
отделно правоотношение с цел заобикаляне на изискванията по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ето защо
моли съда да уважи предявените искове, като приеме, че договорът за предоставяне на
поръчителство № ******* от 20.12.2019 г. е нищожен на посочените основания, както и
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 70,83 лв. (след допуснато по реда на чл. 214
ГПК изменение на размера на предявения иск), представляваща недължимо платена сума по
нищожен договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 28.03.2023 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез юрк.
К., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по подробно изложени
съображения. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице – помагач “Изи Асет Мениджмънт“ АД на страната на ищеца не е взело
становище по съществото на спора.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
От представения като доказателство по делото Договор за паричен заем № ******* от
20.12.2019г. се установява, че между ищеца К. Й. П., в качеството му на заемател, и „ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, в качеството му на заемодател, е бил сключен договор за заем,
по силата на който „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД предоставило на К. Й. П. сумата в
размер на 750 лв., която ищецът се задължил да върне в срок от 26 седмици на 13
двуседмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 63,27 лв., при фиксиран
годишен лихвен процент в размер 35,00% и годишен процент на разходите от 41,68%.
В чл. 4, ал. 1 от договора е било уговорено, че заемателят се задължава в срок до три
дни, считано от датата на сключване на процесния договор да предостави на заемодателя
обезпечение в една от следните форми: 1) двама поръчители, които да отговарят на следните
условия: нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи на
безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,
сключен с ответника; да няма задължения към други банкови и финансови институции; да
няма неплатени осигуровки за последните 2 години; 2) банкова гаранция с бенефициер –
Заемодателя, за сумата от 822,51 лв. със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за
2
плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество-поръчител,
което предоставя гаранционни сделки.
На следващо място, установява се по делото, че на 20.12.2019 г. между К. Й. П., в
качеството му на потребител, и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в качеството му на
поръчител, е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който
поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“
АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя пред „Изи Асет Мениджмънт“
АД за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за
паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задължението по договора
за паричен заем, както следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 750
лева; задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна
лихва за забава в случай на забава на плащането на разходи за събиране на вземането,
съдебни разноски и адвокатски хонорари.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на поръчителство, за поемане на
описаните по – горе задължения, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в
размер на 347,49 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 26,73 лв.,
като съгласно чл. 3, ал. 2 потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени
в договора за паричен заем, за плащане на задълженията на потребителя по договора за
паричен заем.
Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на поръчителство, „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на
потребителя за плащане на възнаграждение по договора.
От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се
установява, че: по процесния договор за предоставяне на поръчителство общата изплатена
сума на ответното дружество е в размер на 70,83 лв.; вземайки предвид размера на
отпуснатия кредит 750 лв., с включена сума по договора за предоставяне на поръчителство,
годишният процент на разходите в този случай е в размер на 112,31%.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и
главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът е недействителен на заявеното
правно основание.
Сключеният между ищеца и “Изи Асет Мениджмънт“ АД договор е потребителски,
поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит
(ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на
договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
3
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата
действителност е писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Ищецът поддържа, че договорът за предоставяне на гаранция бил нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК.
В частност, преценката относно действителността на процесните договор за
потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство следва да се извърши
както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при
действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от
заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на
чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни
норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до
гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по
тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК. В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства не може да се приеме, че процесните договорни съглашения отговарят изцяло
на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ ("Договор за потребителски кредит. Форма и
съдържание"), чл. 9 - чл. 11 ЗПК.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 41,68%, т. е.
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй
като не включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
4
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че “Изи Асет
Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 3,
ал. 3 от договора за предоставяне на поръчителство, “Изи Асет Мениджмънт“ АД е
овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на
поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства.
Анализът на клаузите относно обезпечението на кредита не подкрепят доводите за
доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката им става ясно, че за да бъде
потребителят одобрен за отпускане на кредита, следва да сключи още и договор за
предоставяне на поръчителство с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител.
Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има
за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на
длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към
доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.
В частност общото задължение на ищеца е съответно на вписаните в погасителния
план – неразделна част от договора за кредит, сборни плащания, в които изрично е посочено
и задължението за предоставяне на поръчителство (двуседмичният размер на вноската е
начислен като сбор от части от главница и договорна лихва, както и сумата от 26,73 лв. -
двуседмично дължимо възнаграждение за предоставяне на поръчителство). Плащането на
възнаграждението за поръчителство обаче не е отразено като разход при формирането на
оповестения ГПР – 41.68%, въпреки че е включен в общия дълг и месечните вноски. Този
начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При
отчитането на възнаграждението за предоставяне на поръчителство като несъмнен разход
действителният ГПР съгласно заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза е значително завишен – в случая в размер на 112,31%.
Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и този за
предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, двата
договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от
5
уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение чрез сключване на договор за
поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице -
поръчител, сключването на договора за поръчителство в деня, в който е сключен самият
договор за кредит, както и с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за
предоставяне на поръчителство, ведно с основното задължение по кредита. С оглед
изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване
вземанията на “Изи Асет Мениджмънт“ АД по процесния договор за потребителски кредит,
отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита
(така Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г., Решение № 264616
от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022
г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките
СРС счита, че макар формално договорът за паричен заем да покрива изискуеми реквизити
по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по
т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.
Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта
на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се
уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на
кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да
прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора
за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на
основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК
(в този смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на
СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г. по описа
на СГС, III-Б въззивен състав и др.). Следва да се отбележи, че договорът, сключен между
потребителя и “Изи Асет Мениджмънт“ АД, и договорът, сключен между потребителя и
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си и като
система от правоотношения между страните, поради което последиците от
недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по
отношение на договора за предоставяне на поръчителство, поради естеството на
правоотношенията (така Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по
описа на СГС, Решение № 264616 от 9.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9991/2020 г.,
Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че процесният договор за
предоставяне на поръчителство № ******* от 20.12.2019 г. е изцяло нищожен.
С оглед уважаването на главния иск, съдът намира, че не се е сбъднало
6
процесуалното условие за разглеждане на исковете по чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, евентуално
чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, предявени в условията на евентуалност, поради което не дължи
произнасяне по тях.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, в
тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че е заплатил твърдяната сума по
договора за предоставяне на поръчителство в размер на 70,83 лв., че тя е постъпила в
патримониума на ответника, че това разминаване на блага от имуществото на ищеца в
имуществото на ответника в частта за сумата в размер на 70,83 лв. е без правно основание,
т. е. без да е било налице годен юридически факт.
Както се изясни, от заключението на изслушаната и приета по делото съдебно –
счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде
кредитирано, се установява, че по процесния договор за предоставяне на поръчителство
общата изплатена сума от ищеца на ответното дружество е в размер на 70,83 лв.
Следователно и предвид нищожността на договора за предоставяне на поръчителство
№ ******* от 20.12.2019 г., ищецът се легитимира като кредитор на вземане в размер на
70,83 лв., представляващо платено при начална липса на основание, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба на 28.03.2023 г., до окончателното плащане,
поради което искът при квалификацията на чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД е доказан по
основание и до пълния предявен размер и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски възниква
единствено за ищеца. Същият, обаче, не е сторил разноски по делото, тъй като е бил
освободен от заплащане на държавна такса, поради което такива не следва да му бъдат
присъждани.
Процесуалният представител на ищеца претендира на основание чл. 38 ЗА
адвокатско възнаграждение в общ размер на 960 лв. с ДДС. Своевременно релевираното от
процесуалния представител на ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност
на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е основателно. В разглеждания
случай по делото е ангажиран договор за правна защита и съдействие, в който страните по
упълномощителната сделка - ищецът, от една страна и адвоката, от друга страна, са
направили съвпадащи изявления, че правната помощ се предоставя като безплатна поради
това, че ищецът е материално затруднено лице - чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Според правилата на
чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 ГПК, страната следва да бъде компенсирана за реално извършените
разноски по спора за един адвокат, каквито при безплатната правна помощ безспорно няма -
поради което и в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА възнаграждението се присъжда на
процесуалния представител, а не на страната, в чиято полза е разрешен спора. Предвиденият
в § 2а ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. начин, по който се формира минималният размер на
адвокатското възнаграждение за регистрираните по ДДС адвокати, е приложим както за
7
случаите, когато възнаграждението е предмет на договаряне между адвоката и неговия
клиент, така и за случаите на оказано от адвоката безплатно процесуално представителство
по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., в които размерът на възнаграждението се определя от съда. При
отправено до съда основателно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.
38, ал. 2 ЗАдв., изхождащо от адвокат, регистриран по ДДС (факт, който може да бъде
установен чрез справка в публичния регистър по чл. 80, ал. 1 ДОПК), в полза на адвоката
следва да се присъди възнаграждение в приложимия за конкретното дело минимален размер
по Наредба № 1/2004 г., към който следва да се прибави 20% ДДС. Същевременно, когато с
една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно
кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи
минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове –
в този смисъл е Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т. о.,
ТК. В конкретния случай сборът от цената на всички искове е в размер под 1000 лв., поради
което минималното адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г., възлиза в размер на 400 лв. или 480 лв. с вкл. ДДС. В този
смисъл, при съобразяване на обстоятелството, че делото не е сложно от фактическа и правна
страна, проведено е едно съдебно заседание, в което не се е явил процесуалният
представител на ищеца, както и предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът приема, че на
процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
в размер на 480 лв. с вкл. ДДС.
На следващо място, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на Софийски районен съд, сумата от 600 лв., в т. ч.: 100 лв. - държавна
такса и 500 лв. – депозит за експертиза, от внасянето на които, ищецът е бил освободен.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за предоставяне на поръчителство №
******* от 20.12.2019 г., сключен между К. Й. П. и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, по
предявения от К. Й. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „А.М.“, бл. 27, ет. 5,
ап. 15, срещу „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Д.Н.“ № 28, „С.Ц.“, ет. 2, офис 40-60, иск с правно основание чл.
26, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „Д.Н.“ № 28, „С.Ц.“, ет. 2, офис 40-60, да заплати на К. Й. П.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „А.М.“, бл. 27, ет. 5, ап. 15, на основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата в размер на 70,83 лв., представляваща недължимо платена сума
по нищожен Договор за предоставяне на поръчителство № ******* от 20.12.2019 г., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба – 28.03.2023 г., до окончателното
8
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „Д.Н.“ № 28, „С.Ц.“, ет. 2, офис 40-60, да заплати на адв. Д. М.
М., с адрес на упражняване на дейността: гр. С., бул. А.С.“ № 125-2, ет. 5, оф. 5.3, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 480 лв. – адвокатско
възнаграждение за производството пред СРС.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „Д.Н.“ № 28, „С.Ц.“, ет. 2, офис 40-60, да заплати на СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 600 лв. – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
“Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9