РЕШЕНИЕ
№ 4651
гр. София, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА ЛЮБЧ. ВЪЧКОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20241110203932 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Б. Б., чрез мл. адвокат В. Д. срещу
наказателно постановление /НП/ *************., издадено от началник отдел
към СДВР О”ПП”-СДВР, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 2 000 /две хиляди / лв. на
основание чл. 174, ал. 3 пр. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 174 ал.3 ЗДвП и
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 24
месеца.
В жалбата си В. Б. оспорва фактическите констатации в акта. Твърди се,
че са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като на
жалбоподателя е предоставен 40 минутен времеви период за извършване на
изследването, както и тенденциозност на извършената проверка. Иска от съда
да отмени издаденото наказателно постановление.
В съдебното заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. Б. Той поддържа жалбата и доводите в нея. Иска от
съда да отмени издаденото наказателно постановление. Претендира разноски.
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР не изпраща представител. По делото
1
са постъпили писмени бележки. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 30.12.2023г. около 15:40 часа в гр. С. бул. „ К. М.Л. жалбоподателят
В. Б. управлявал л.а. „*********** Той се движел с посока на движение от ул.
„К.” към бул. „С.”. Водачът бил спрян за проверка пред № 101, в 16:15ч. от
екип на ППГ.303, като св. П. А. установил самоличността на водача на
превозното средство, а именно жалбоподателя В. Б.. На водача била
предоставена възможност да бъде изпробван с техническо средство – дрегер
за употреба на наркотични вещества или техните аналози. Жалбоподателят В.
Б. отказал да стори това, поради което на същия бил съставен талон за
медицинско изследване от св. К. К..
За така констатираното св. И. съставил АУАН, в който описал
фактическите си констатации и дал съответна правна квалификация на
соченото административно нарушение. В съставения АУАН било отразено
обстоятелството водачът на превозното средство да е сам в автомобила.
В последствие било издадено НП *********г., издадено от началник
отдел към СДВР О”ПП”-СДВР, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 2 000/две хиляди / лв. на
основание чл. 174, ал. 3 пр. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 174 ал.3 ЗДвП и
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 24
месеца.
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на
показанията на свидетелите Иванов, К. и Атанасичков, както и въз основа на
писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК към
материалите по делото - АУАН, заповед на министъра на вътрешните работи,
справка-извлечение за извършени нарушения и наложени на жалбоподателя
административни наказания по ЗДвП, талон за медицинско изследване.
Гореизброените доказателства единно и непротиворечиво изграждат
фактическата обстановка по случая. Между същите не съществуват
противоречия и несъответствия, с оглед на което съдебният състав ги
кредитира в цялост. Свидетелските показания очертават фактите, свързани с
2
време, място и механизъм на осъществяване на нарушението, респективно
съставянето на акта. От показанията на свидетелите съдът установи и отказа
на жалбоподателят да бъде изпробван с техническо средство за употреба на
наркотични вещества или техните аналози, / тази им част те намират
потвърждение в издадения талон за медицинско изследване/.
Тъй като гласните доказателствени средства подкрепят въведеното в
АУАН, същия може и следва да се ползва от съда като писмено доказателство,
относно дата, място, време на съставяне на същия, респективно отразеното в
него. В този смисъл следва да се отчете и че в синхрон с АУАН е отразеното
талон за медицинско изследване и справка-извлечение за нарушения на
водача, които бяха кредитирани от съда.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от процесуално
легитимирано лице, подадена е в предвидения от закона срок, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна.
Видно от приобщената по делото заповед на министъра на вътрешните
работи АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът приема, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП, не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила досежно първото описано в
НП нарушение. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, както в
АУАН, така и в НП следва да бъде описано както самото нарушение, така и
обстоятелствата, при които то е извършено.
В конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са
посочени точно и ясно обстоятелства, при които е извършено нарушението.
Изрично са отразени време, място, МПС, което е управлявал жалбоподателят,
респективно отказа да бъде изпробван с техническо средство и неизпълнение
на предписание да даде кръв за изследване.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, касаещо допуснато
съществено процесуално нарушение концентрирано върху разбирането на
жалбоподателя да е предоставен по-кратък от предвидения времеви период за
извършване на кръвно изследване. Тук следва да се отчете, че от значение за
3
производството е фактът да не е изпълнено предписанието за извършване на
изследването, а не неспазване на срок за това.
Административнонаказателната отговрност на жалбоподателя е била
правилно ангажирана.
Несъмнено установено от доказателствата по делото е жалбоподателят
да е управлявал моторно превозно средство като е отказал да бъде изпробван
с техническо средство за наличие за употреба на наркотични вещества или
техни аналози. Заради отказа е издаден талон за медицинско изследване
приложен към делото. Това нарушение отразява конкретно съзнателно волево
поведение на водача концентрирано в липсата на активно поведение, когато
такова се изисква - да бъде изпробван с техническо средство или да даде кръв
за извършване на изследване по дадено предписание за това. Като не е дал
кръв за изследване е осъществил и соченото административно нарушение.
Наложеното му административно наказание –глоба и лишаване от право
да управлява МПС е в рамките на законоустановеното, адекватно е на вида и
тежестта на нарушението, поради което не следва да бъде редуцирано.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗдвП не се интересува от това дали водачът
на МПС е управлявал същото след употреба на алкохол или не. За да е
съставомерно деянието по реда на цитираната разпоредба необходимо и
достатъчно е лицето да е водач на МПС и след като е било поканено да бъде
изпробвано с техническо средство за употреба на наркотични вещества или
техните аналози е отказало да му бъде направена проверка, респективно не е
изпълнил предписанието за изследване.
В конкретния случай от събраните по делото гласни и писмени
доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че на въведената в
АУАН и НП дата жалбоподателя В. Б. е управлявал лек автомобил, бил е
поканен да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техните
аналози с техническо средство, като жалбоподателят е отказал да му бъде
направена проверката.
Абсолютно ирелевантно в случая и с оглед на конкретното основание, въз
основа на което е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателят, е дали е бил употребил наркотично вещество или техните
аналози. Отказвайки да бъде изпробван за употреба с техническо средство
/независимо дали преди това жалбоподателят е бил употребил такива или не/
4
и неизпълнявайки даденото предписание за медицинско изследване, Б. е
осъществил от обективна страна състава на административното нарушение,
визирано в чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината- пряк
умисъл. Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието
си, предвиждал е общественоопасните му последици.
Неоснователно е и другото възражение в жалбата, касаещо наличие на
тенденциозност на извършената му от контролните органи проверка. Същите,
съобразно приобщените писмени доказателства могат и следва да
осъществяват контролната дейност, част от чийто обхват е и осъществената на
жалбоподателя проверка.
Не са налице основания за приложение на ЗАНН.
Предвид изхода на производството В. Б. Б. следва да заплати в полза на
СДВР сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление ****************.,
издадено от началник отдел към СДВР О”ПП”-СДВР, с което на В. Б. Б. е
наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 /две хиляди /
лв. на основание чл. 174, ал. 3 пр. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 174 ал.3 ЗДвП и
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 24
месеца.
ОСЪЖДА В. Б. Б. да заплати в полза на СДВР сумата от 100 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
5
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6