№ 752
гр. София, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100508473 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника С.Д.НА В. Р. /СДВР/
срещу Решение № 20105481 от 26.04.2021 г. постановено по гр.д.
№42997/2020 г на СРС, 70 състав, с което е уважен предявеният от П. ГР. П.,
ЕГН ********** срещу СДВР иск по чл.187, ал.6 вр. ал.5, т.2 от ЗМВР за
заплащане на сумата 1956.56 лева, представляваща дължимо възнаграждение
за извънреден труд в резултат на положен през периода от 04.09.2017г. до
03.09.2020г. нощен труд, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 04.09.2020г. до окончателното
погасяване, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 249.92 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 04.12.2017г. до
03.09.2020г., вкл., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 300 лева –
разноски, сторени в производството пред СРС.
Изложени са доводи за неговата неправилност поради противоречие с
материалния закон и необоснованост. Поддържа, че съдът не бил изложил
мотиви относно приложението на Наредба № 8121з-592/02.06.2015 г. и
Наредба № 8121з-779/02.08.2016 г., издадени от М.НА В Р., като решението
1
било основано единствено на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза. Не били обсъдени възраженията в отговора на исковата молба,
като липсвали аргументи относно приетото, че преобразуваните по
посочената от ищеца методика часове нощен труд се превръщат в извънреден
труд, доколкото същите не са реално изработени.
Излага, че съгласно чл.176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители се състои от основно и допълнително, а в чл. 178, ал.
1, т. 3 от ЗМВР е предвидено, че към основното месечно възнаграждение се
изплаща и такова за извънреден труд, а също и за нощен. Съгласно чл. 187,
ал. 1 и, ал. 3 от ЗМВР, за работещите на 8, 12 или 24 - часови смени,
работното време се изчислява сумирано, за тримесечен период, като в
периода от 2014 до момента на предявяване на претенцията са действали три
Наредби, като в тези от 2015 г. и от 2016 г., уредбата за преобразуването на
положения нощен труд към дневен не е предвидена. Според въззивника,
тълкуването на последвалите нормативни актове досежно процесния случай
сочи, че волята на законодателя е нощният труд на служителите на МВР да не
бъде преобразуван в дневен. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че в
сега действащата Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР,
също не било предвидено такова преобразуване. Отделно от това, в
хипотезата на извънреден труд при сумирано отчитане на работното време
при работа на 24-часови смени съдебната практика на ВКС непротиворечиво
приемала, че е приложима изричната разпоредба в специалния закон, поради
което няма основание за субсидиарно прилагане на Кодекса на
труда (Определение 405/22.04.2016 г. по дело 1513/2016 г. на ВКС, ГК, 4- то
Г. О.). Липсата на специална норма не можело да се преодолее с аналогично
приложение на друг акт, тъй като е налице е несъвместимост между уредбата
по ЗМВР и по КТ. Дори и да се приемело, че уредбата по КТ и НСОРЗ е
приложима за служители на МВР, при определена по чл. 140, ал. 1
КТ нормална продължителност на работното време през нощта - 7 часа и
коефициент за преизчисляване - 1, 143, като частно на нормалната
продължителност за дневния и нощния труд, то преизчисляването целяло
компенсиране на работещите, което се осъществявало посредством
2
увеличаване на часовата ставка и посредством преизчисляване на нощните
дни в дневни. Изложеното показвало, че преизчисляването има отношение
към увеличеното заплащане на нощния труд, но не и към натрупването на
часове, чието надвишаване след преизчисляването да акумулира извънреден
труд. Сочи, че в Наредба № 8121з-407/11.08.2014 (отм.) е предвидено
преизчисляването с цел повишено заплащане, а по действалата към момента
на предявяване на иска нормативна уредба, ищецът не е положил извънреден
труд, тъй като липсват доказателства и твърдения същият да е Р.л на смени,
надвишаващи 24 часа. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а
предявените искове отхвърлени..
Въззиваемият - ищец П. ГР. П. оспорва въззивната жалба и моли
решението на СРС да бъде потвърдено като правилно.
Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на
12.05.2021 г и е обжалвано в срок на 25.05.2021 г.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на
СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото,
въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
За да уважи исковете СРС е приел, че в Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 г и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г липсва регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен, поради което трябва субсидиарно
да се приложи чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. При сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1, 143, като в противен случай
държавните служители в МВР биха се поставили в неравностойно положение.
Ищецът е положил нощен труд от 1823 часа, които не са му заплатени според
посочения коефициент. За периода работното време е изчислявано сумирано
на тримесечие. При сумирано изчисляване на работното време с превръщане
на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощно работно време,
установено за подневно отчитане на работното време, съобразено с
методиката на чл. 9, ал. 2 от Н аредбата за структурата и организацията на
работната заплата / НСОРЗ / и съгласно графиците на дежурства на ищеца за
3
12 - часови смени за периода 04.09.2017 г. – 03.09.2020 г., полученият труд от
преизчисляване на нощния в дневен с коефициент 1.143 възлиза на 2083.63
часа. Изчислено върху дневната му часова ставка, увеличена с 50 %,
възнаграждението за разликата от 260.63 часа възлиза на сумата 1956.56 лв.
Приел е, че за разликата от 260.63 часа се дължат по чл. 187, ал. 6 вр., ал. 5, т.
2 ЗМВР сумата 1956.56 лева. При тези изводи, СРС е приел, че главния иск
следва да се уважи до пълния предявен размер 1956.56 лв., ведно със
законната лихва от датата на предявяването му -04.09.2020 г.
Решението на СРС е неправилно.
Според чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8-часа дневно и 40 часа седмично
при 5-дневна работна седмица. Според чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,
00 и 6, 00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. Трудът с 8-часова продължителност, полаган от
работещите на смени държавни служители в интервала от 22.00 до 6.00 часа е
нощен.
Нормата на чл. 187 ЗМВР се явява специална спрямо общите правила
в КТ. ЗМВР въвежда еднаква продължителност на работното време на
служителите в МВР през деня и през нощта от 8 часа в сравнение с чл. 140,
ал. 1 КТ, според който нормалната продължителност на седмичното работно
време при 5-дневна работна седмица, през нощта е 35 часа. Това различие се
обуславя от функциите, вменени с чл. 2, ал. 1 ЗМВР на служителите от МВР.
Извънреден е трудът, полаган от служителя по разпореждане или без
такова, но със знанието и без противопоставянето на работодателя и който
труд попада извън установеното за служителя работно време по график.
Нормата на чл. 187, ал. 7 ЗМВР ограничава извънредния труд, който не може
да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, а
разпоредбите на, ал. 5 и, ал. 6 указват как следва да бъде възмезден
положеният от служителя извънреден труд. Правото на изплащане на
допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал.
2 ЗМВР, според който размерът на допълнителните възнаграждения за нощен
4
труд се определя със заповед на М.НА В Р., докато размерът на
допълнителните възнаграждения за извънреден труд е определен в самия
закон - за служителите, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение
за извънреден труд в размер на 50% увеличение върху основното месечно
възнаграждение /чл. 187, ал. 6 ЗМВР/.
В нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР изрично е предвидена делегация на
М.НА В Р. да определи реда за разпределянето на работното време, за
неговото отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители
извън установеното редовно работно време /така в Решение № 55/7.04.2015 г.
по гр. д. № 5169/2014 г. на ВКС-III ГО/. Действително с чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в МВР е било предвидено при
сумиране отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22, 00 ч. и 06, 00 ч. за отчетния период да се умножават по 0, 143.
Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период. Тази наредба обаче е неотносима за процесния период, тъй като
същата е отменена с Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство,
време за отдих и почивките на държавните служители в МВР, отменена
с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. /обн. ДВ
59/29.07.2016г/ и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г за реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в
Министерството на вътрешните Р. /обн. ДВ 60/02.08.2016г, в сила от
2.08.2016 г. /. В чл. 3, ал. 3 и на двете е указано, че служителите в МВР може
да полагат труд през нощта между 22.00ч до 6.00ч, като работните часове не
следва да надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства
на чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Положеният нощен труд се остойностява в
съответствие със Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на М.НА В Р., в която в т.
1 е посочено, че за всеки отработен нощен час или част от него, на
служителите се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0, 25лв. В
т. 5 от същата заповед е посочено, че допълнителните възнаграждения по т. 1,
5
2 и 3 се отчитат в часове и се изплащат след представяне в съответните
финансови звена на протокол-приложение № 5 към чл. 32, ал. 1 и чл. 33 от
Наредбата № 8121з-407/11.08.2014 г.
Следователно положеният нощен труд ако е в рамките на установеното
работно време от 8 часа не се явява извънреден труд и за това следва да се
заплаща като нощен по определената в Заповедта на М.НА В Р. тарифна
ставка. Не могат да се споделят мотивите на СРС, че е налице
празнота ЗМВР и издадените въз основа на него наредби, която да налага
субсидиарното приложение на КТ, а още по-малко на подзаконовите
нормативни актове, приети въз основа на КТ, и по-конкретно нормата на чл.
9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
приета с ПМС № 4/17.01.2007 /НСОРЗ/ за преобразуването на часовете нощен
труд с коефицент 1, 143. Нормата е неприложима за служебните
правоотношения по ЗМВР. С новия и специален закон нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време е еднаква - 8 часа.
Не е възпроизведена изрично в приложимите наредби нормата на чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., а напротив законодателят се е
отказал от въпросното преизчисляване.
Според решение № 197 от 07.10.2019 г по гр. д. № 786/19 г на ВКС, IV
ГО при работата на смени (дежурства) работното време на държавните
служители в МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо
аналогичното приложение на ЗДСл или КТ и конвертиране на часовете труд
положен през нощта в дневни часове с коефициент 1, 143.
В исторически план посоченият коефициент 1, 143 е определен в Писмо
изх. № 94-НН-198/29.08.2011 г. на МТСП, което се явява задължително
предписание за всички работодатели по трудови правоотношения. Същото е
издадено от МТСП в качеството му на орган, осъществяващ контрола по
спазването на трудовото законодателство "когато нормалната
продължителност на дневното работно време е 8 часа /чл. 136, ал. 3 КТ/ и
нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа /чл. 140, ал.
1 КТ/, съотношението е 8ч/7ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните
часове в дневни е равен на 1, 14285 или приблизително 1, 143. Целта на този
коефициент е да определи така възнаграждението на работника или
служителя, че когато той Р. 7 часа през нощта, да получава трудово
6
възнаграждение за 8 часа. Следователно, превръщането на нощните часове в
дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличаване заплащането на
нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал.
1 КТ.
Следователно, в конкретния случай няма основание да се извършват
преизчисления с коефициент 1, 143 заради полагане на нощен труд от ищеца,
респ. да се достига до резултат на положен извънреден труд. Искът за
заплащане на сумата 1956.56 лв. възнаграждение за положен извънреден труд
от разлика между отработените часове нощен труд и превръщането им в
дневен труд за периода 04.09.2017 г. до 03.09.2020 г. е неоснователен.
Поради разминаване изводите на двете инстанции постановеното
решение следва да бъде отменено като неправилно.
По изложените съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20105481 от 26.04.2021 г. постановено по гр.д.
№42997/2020 г на СРС, 70 състав, с което С.Д.НА В. Р. София / СДВР / е
осъден да заплати на П. ГР. П., ЕГН ********** на основание чл.187, ал.6 вр.
ал.5, т.2 от ЗМВР сумата 1956.56 лева, представляваща дължимо
възнаграждение за извънреден труд в резултат на положен през периода от
04.09.2017г. до 03.09.2020г. нощен труд, преизчислен в дневен с коефициент
1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.09.2020г. до
окончателното погасяване, на основание чл.86, ал. 1 ЗЗД сумата от 249.92
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 04.12.2017г. до
03.09.2020г., вкл., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 300 лева –
разноски, сторени в производството пред СРС и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни исковете на П. ГР. П., ЕГН
********** за осъждане на С.Д.НА В. Р. София / СДВР / да му заплати на
основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР /ДВ, бр. 81 от 2016 г./ вр. чл. 179, ал. 1
ЗМВР, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР сумата 1956.56 лева, представляваща
дължимо възнаграждение за извънреден труд в резултат на положен през
периода от 04.09.2017г. до 03.09.2020г. нощен труд, преизчислен в дневен с
коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
7
04.09.2020г. до окончателното погасяване, на основание чл.86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 249.92 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
04.12.2017г. до 03.09.2020г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8